Мами над 40 годишна възраст

palindrom,не събрах смелост да отида по-далеч от срийнинга.приех резултатите като добри и продължавам напред.започнах едно свое ипроучване ,заради принципа така да се каже и досега открих неща,за които не ни информират,но според мен ,когато изрично поискаш трябва да ти се разяснят.например,така нареченият трипъл тест,в България,всъщност си е само двоен,където и да го направиш.разясних си донякъде и принципа по който се изчислява.
е,вече зарязвам всичко това и ще опитам да бъда възможно  по-спокойна,уверена и накипрена/пък/.
да знаете само как ме сърбят ръчичките ,да прахосам сума пари по магазините.хем съм станала такова прасенце  .преди нямаше да искам да си подам носа,а сега само за нови  парцалки и козметика си мисля.все има нещо по-належащо,ама виждам как скоро ще се впусна в харчене,пък ще му мисля после.

емоли,това с упойките наистина изглежда малко сложно,но щом екипът е подготвен  ,заедно ще вземете най-доброто решение.секциото,поне на мен,ми изглежда добър вариант ,особено при първо раждане.поне няма да се чудиш -кога ще е,започва ли,достатъчно чести ли са контракциите и т.н.пък и няма начин твоят доктор да не е на смяна ,нали !?
поздрави на всички и лек ден!!!  

Здравейте! Едва сега открих темата, но пък много й се зарадвах. Аз съм точно от майчетата, които първо се юрват да правят кариера, пък после се сещат за деца. Незнам дали съм добър пример, но не съжалявам за късното си раждане. Съжалявам единствено за татко, който много искаше да се порадва на внуче, но заради най-гадната болест на света успя да се радва само два месеца. Но не за това сега е думата.
Аз забременях на 35 години, почти от раз, и родих на 36. При това по естествен път, с епидурална упойка, и без никакви следродилни усложнения. Опитах се да си изпрося секцио, защото честно да си призная ме беше страх от естественото раждане, но лекарят ми - д-р Румен Велев от "Шейново", който е невероятен специалист и преди всичко човек, ме убеди, че нормалното раждане е по-добро за бебето. Съгласих се. Единственото усложнение, което имах бе раждането с месец по-рано от предвиденото. Но то беше нормално за ситуацията, в която бях - баща ми умираше. Детето се роди 2,300 с пъпна връв, вързана на възел. Но с късмет. Оказа се страшно жилаво бебе и в резултат след 10 дни си бяхме у дома. И сега е изключително жилава малка госпожица, която непрестава да учудва с постиженията си личната лекарка. Дано така и да расте. Казват, че децата на по-възрастните мами, се раждали направо с висше. Ще проверим нагледно дали слуховете са верни.
Сега съм на 38, всъщност през август ще стана на 39, и сериозно съм се замислила за второ. Дано пък да се получи.
Що се отнася до амниоцентезата, то аз я преживях. Лекарят ми ме убеди, че е по-добре да я направя - и за мое успокоение, и за да се знае наистина състоянието на детето. Честно казано бях твърдо решила, дори и при лоши резултати, да го родя и да си го гледам. Така че изборът беше направен предварително. За щастие се оказа, че всичко с дъщеря ми е наред. Самото изследване изобщо не е толкова страшно, колкото звучи и изглежда. Малко под пъпа, без упойка ти вкарват една дълга игла и вземат проба от околоплодните води. Не се усеща нищо, тъй като там няма нервни окончания. Боцването е по-леко от ухапването на комар. Важно е само да се прави от вещ специалист, тъй като не трябва да се засяга нито плода, нито плацентата, нито пъпната връв. Продължава около 10 минути, а самият резултат идва след около 2-3 седмици. В края на процедурата ти слагат конска доза папаверин срещу евентуални контракции и е добре да си останеш два дни у дома. Първият ден, аз от страх, го пролежах, на втория бях схваната, все едно имам мускулна треска на корема, но може да беше и от внушение. На третия вече бях забравила за иглата, започнах да чакам резултата.
Не пиша това с идеята да ви препоръчам амниоцентезата, просто за успокоение на тези, които са решили да я правят. Всеки в крайна сметка сам решава.
Но за едно съм сигурна - раждането в тази възраст е прекрасно събитие и носи само положителни емоции. А и човек вече има достатъчно жизнен опит и познания, които може да даде на детето си.
Стискам палци на всички мами, на които им предстои да раждат. Бъдете спокойни и всичко ще си дойде на мястото. Успех и леко раждане. Пък после може да се виждаме по градинките с малчуганите.

Аз съм за Амнио-то!Освен ако не сте решили на всяка цена да имате дете каквото и да е. Затова сега казах на доктора искам амнио и не искам да си губя времето с БХС. Аз не искам лотария,на 35 години ще съм скоро и първата ми бременност беше спина бифида. Уморена съм, отчаяно чакам резултатите за да знам дали ще се продължава. Поне в САЩ вече три пъти ми правиха амнио изобщо не ми дават нищо против контракции и не говорят за такива. Естествено според мен поне докторът ми е узасно добър! Моят опит с амниот-вече три бременности-три амнио-та-никакви усложнения след процедурата. Правиха ми я в специално отделение в болницата с два доктора всеки път-единият беше гинекоголог, а другия го наричат радиолоджист(не знам как е на БГ) и специализира в във видеозон доколкото знам.Значи другият доктор показва къде да буде бодната иглата и следи процедурата с видеозон и гинеколога го прави. И направо се учудвам за решилите сега имат дете във по-рискова възраст колко малко са осведомени. Никои семеен съвет няма да ме разубеди-да не би после те да се грижат за детето? И след като поискахте съвет от Мели как се нахвърлихте върху нея-ужас! Моля ви бъдете обективни. Процента .5% е официална статистика в Щатите. След като доцента си е направил негова си за годините опит,които има. Аз специално питах за мястото където ходя и те ми казаха че саимали един единствен случаи преди 12 години и е имало основателна причина от самото начало недостатъчно оклоплодни води. Аз искам да помоля Мели ако и издържат нервите да напише професионално за БХС, Амнио и фетална Морфология. Доколкото знам Мели е лекар-вместо да си слушаме кои как е разбрал и недоразбрал - прочетете какво ще каже лекаря и после всеки си решава за себе си-дали ще търси повече информация или не е негов проблем. Според мен амнио-то ти дава избор. Аз моят съм го направила-не искам да имам дете с Даун или Спина бифида. Ако след 2 дена ми кажат лош резултат, прекратявам, чакам 3 месеца и отново и пак ще има амнио и така докато имам второ дете-ще се боря срещу природата със средствата на 20 век докато мога.
Радвам се че има такава тема и приветствам всички които са решили да имат дете! Всяка жена заслушава щастието да бъде майка!

Lana2004 , тази тема не е за амниото....
Аз съм тази, която не търпи високомерното поведение на МЕЛИ.Не оспорвам качествата и на специалист (не знам дали е добра или не), но начина по който поднася съветите си е меко казано неприятен.
Всеки взима сам за себе си решенията , които засягат живота му.Аз съм решила за себе си и поемам своята отговорност.
В БГ ИМА ПРЕКРАСНИ СПЕЦИАЛИСТИ , и аз съм се консултирала с тях, не  ми е нужно мнението на Мели.
Все пак ти благодаря , че си проявила загриженост за нас.
Пожелавам ти успех във всяко начинание

На всички мами лека нощ от нас

Емоли, нищо лично, надали мели ще ме послуша-по-скоро очаквам да напише че и се подигравам-тъй като съм имала противоречия и даже в момента ме кълве и неините последователи. И да не е Мели какво казват професионалистите-покажи някои нямам против. Прочети страниците по напред и ще видиш жени които нямат идеа за какво говорят. И малко не съм съгласна с теб, подчертявам малко за мен тема като тази излиза от рамките винаги и едно от наи-сериозните неща е да се направи нужната диагностика и всеки да е наясно.Ако само ще си пишем лигави неща колко е радостно да сме бременни и какво щастие е да сме с кореми, ами това няма да им помогне поне да се замислят и да отидат да поразпитат, попрочетат и позаинтересуват че са в грешка. Иначе аз си написах моите изречения по темата И в карина сметка доста гени питат да се сподели мнение за амнио-то-лично, на Мели, или на теб те искат да чуят. Аз също например искам да прочета как е минало при другите и да се радвам с тях за резултатите. От форума например научих че амнио се прави само в София.

Lana2004 , аз си направих БХС-то и резултата беше много добър.С този резултат направих консултация с д-т Кременски и той прецени, че няма нужда от амнио.Човека е един от най-добрите генетици, ако ме беше посъветвам да направя амнио щях да го направя.
Това, че при мен е било така, не означава, че отричам амното, в никакъв случай, но да я изискват само защото си минал 35 години, без да си направил изследвания , е , това не е правилно.Ако има показатели за риск е най-добре да се направи въпросната процедура.
И аз съм изчела всичко за амниото, но сама си взимам решенията, но най-съвестно съм съм направила консултации с доста лекари (за по сигурно), и им се доверих

напълно съм съгласна с теб, емоли!Но виж по нагоре че има жени които не знаят нищо и няма да им бъде даже предложено защото не са от София. Никога не знаеш на какъв доктор ще случиш и по добре да си информиран колкото може повече-каквото и да е БХС, фетална морфология-нещо по добре отколкото без тях Просто имам конкретни случаи с мои приятелки, на които нищо такова не им беше предложено, беше по времето когато нямаше форуми, интернет, затова. И това беше не толкова отдавна

Лана, напълно те подкрепям за амниото. Аз го направих, и както написах по-горе нямах никакви усложнения. Нито е сложна процедурата, нито е толкова опасна, колкото си мислят някои. Но наистина е задължителна. Аз също се страхувах и говорих доста дълго на тази тема с моя лекар. А той е определено специалист, шеф на патологията в една от най-големите ни болници - "Шейново". И категорично си разбира от работата. Та той ми каза, че няма друг метод, който да покаже 100-процентово дали има генетично увреждане. Всичко останало е приблизително и не дава гаранции. А рискът от раждане на увредено бебе в тази възраст е с пъти по-голям, отколкото рискът от спонтанен аборт поради манипулацията. В "Шейново" и "Майчин дом" знам, че практикуват амниото от години и са наистина специалисти. А при тази манипулация е важно да се направи действително от опитен лекар, който преди това я е практикувал, а не да се учи на теб. В моя случай, освен гинекологът ми, имаше още лекар-специалист по видеозон, който следеше реакциите на детето и движението на иглата. Имаше и още една девойка, мисля медицинска сестра, която на финала ми постави инжекцията с папаверин. Между другото аз съм с отрицателен резус фактор на кръвната група и при всяка гинекологична интервенция, независимо от вида, трябва да ми боцкат гамаглоболин. Честно казано тази инжекция бе доста по-болезнена от амниото.
Неприятно е след това очакването на резултата - дали детето ще е добре, дали ще има проблем. И сега, ако забременея ще направя амнио. Но действително всеки сам решава. Все си мисля обаче, че като живеем в XXI в. би било добре да се възползваме и от постиженията на медицината в XXI в.

Много от наблюдаващите бременноста лекари не обясняват на бъдещите майки на нашите години,че се правят подобни изследвания!Аз научих за въпросните изследвания от списание -ДЕВЕТ МЕСЕЦА-а лекарката ми го каза в щестият-седмият месец,не ги направих!То и вече можеше само едно от изследванията заради напредналата бременност.Така или иначе и да ми кажат че има нещо лошо-то детето е вече почти готово за раждане-каквото стане си казах и Господ да ни е на помощ!Но е хубаво по принцип в началото на бременноста да се направят за по-сигурно.
  Целувки и прегръдки за всички

Така е Дидка , ако има показания за риск е добре да се направят

здравейте мами,
темата ми е много интересна и я следя отдавна, но все не намирам за нужно да пиша, защото общо взети всички сме на едно мнение - прекрасно е да имаш дете , независимо то годините.
за себе си мога да кажа, че разликата между първото и третото ми дете ще бъде почти 22 години. май първенството е мое 
амниоцентеза си направих пожелание. напрово, без биохимичен скрининг. много се страхувах, но излишно. напълно е базболезнено. дори веднага след това,без почивка, се прибрах от софия до видин, което си е много път. но това е въпрос на личен избор. всеки решава и преценява рисковете сам за себе си.
емоли,ще стискам палци на 16. аз ще поседя в къщи още седмица и на 22 ще постъпя.
успех.

maria ra  ,  благодаря за пожеланията, когато дойдеш в МД аз ще съм все още там, така , че се надявам да се видим
А за разликата в годините между децата  с големия ми син ще е 21 години , а с малкия 18 години.
Да са ни живи и здрави и ние покрай тях, други не искам

Здравейте!
Някой има ли информация какво става с Emoli? Надявам се всичко да е наред и тя вече да гушка бебока. Стискам палци всичко да е O.K.

привет на всички включили се в темата!!1Честно казано ,когато пуснах темата не очаквах такъв интерес. не знам защо,ама си мислех ,че едва ли не съм бялата лястовица. Иначе за последен ъпдеит - аз съм вече на 42,а малкия сладур след седмица става на 1 г.

Нямаме ли някое ново бебче вече тук в нашата тема