Мами над 40 годишна възраст

Спомням си, когато нашите ме попитаха искам ли братче... Не ставаше дума да се роди бебе, а да се вземе за отглеждане едно момченце, което беше от много бедно семейство и с татко се бяха харесали през време на дългите му командировки... Аз, за свой срам, казах не. Те не настояха.

По-късно съм съжалявала, че не са взели детето, защото моето несъгласие идваше от чисто егоистична гледна точка - вероятно като единствено дете не съм искала да деля любовта на родителите си с другиго. Може би децата ти имат други мотиви, например какво ще кажат другарчетата им, но след всичките тези години, трудно мога да открия убедителен аргумент "срещу" раждането на дете. Децата са и трябва да бъдат благослов, подарък и т.н. Бих искала да успея да възпитам това разбиране у моите деца от ранна възраст.

Освен това вече смятам, че въпросът за броя на децата в семейството трябва да се решава от родителите, а не от децата.  Естествено, трябва да се говори и да се подготвят, но решаващата дума трябва да имат родителите.

Успех ти пожелавам каквото и да решите 

здравейте,
по въпроса за по-големите деца - моите приеха новината за бебка отначало хладно. особено големия син.всички опити да поговорим за нея биваха приемани с мълчание . единствения коментар беше, че съм безотговорен родител- в смисъл,че няма да съм пълноценна майка. малкият понякога задаваше въпроси, но много се притесняваше отначало от приятелите си.дори е отричал че съм бременна дори като бях в деветия месец. но сега положението е съвсем различно. и двамата много се радват. малкия много ми помага. болно ми е сама, че големият батко замина за америка и я е виждал само на снимки, но октомври ще го посрещнем с нея.
честно казано когато реших да имам още едно дете, не съм мислила дали това ще хареса или не на някой. това си беше наше - с баща й решение. и наистина не сме сбъркали, защото радостта и щастието, което носи едно бебче в семейството са огромни.
и повярвайте ми, чувствам се сякаш съм по-млада с 20 години.
така че който е решил - да действа без колебание.

Явно не всички деца приемат нещата така. Моите големи възприеха и двата пъти новината за бременност възторжено. Особено синът ми НЕ даваше прашинка да падне върху мен, постоянно питаше как е бебето, добре ли е и дали няма опасност да го загубя, защото знаеше, че преди да се роди той самия съм загубила 2 бебета. Не зная от какво беше продиктувано отношението им и сегашната им загриженост към малките им братя, но съм толкова благодарна, че имам тяхната подкрепа. Сега се шегуваме, че следващото бебе в семейството трябва да бъде вече  внуче, а не дете 

Здравейте мами!
Включвам се и аз в тази тема - на 41г. ще родя третото си дете. Децата го приемат добре, но по-възторжен е синът ми/17г./. Разчитам  на тях, както и на съпруга ми да го отглеждаме заедно.

Олеле, това наистина е гадно... Аз такава комшийка, дето ще ми прави такива забележки, няма да я пусна да припари на 5 метра от мене вече... Ега ти доброжелателката... Родителите ти сигурно живеят в малък град и са свикнали да се съобразяват с мнението на хората...  Моята мама се отърва от този начин на мислене, поне така си мисля. Много се радва, всеки ден ме разпитва как съм, какво става и т.н.

Аз мисля, че мами като тебе са абсолютни героини и който ги види, трябва да им се покланя. Хич да не ти пука, ако някой мисли нещо друго!!! Хората, което те осъждат, са по-егоистично настроени... да ги прощава господ, дето се казва. Добре, че родителите ти живеят в друг град. То не ме и моите винаги са оправдавали всичко, което върша, ама... аз пък не че съм ги слушала. Обяснявам, докъдето мога и после... си карам, както си я знам. 

ЗлаВещица
можеш спокойно да им кажеш, че си искала да се подмладиш и затова си родила на тази възраст.
това с гаранция ще ги довърши.
изобщо не се впечатлявай от чуждо мнение. и аз имам такива съседи - далеч не всички обаче. много повече са тези, които ме подкрепиха и се радват искрено на бебка.
а на родителите ти ще им мине. нали затова са родители - да прощават и приемат всичко.
радвай се на децата си!

Момичета, май не бях много ясна. Аз съм разказвала надълго и нашироко за проблемите си във форума, но май не точно тук. Става въпрос не а комшиите, а за родителите ми. Те преди години бяха против да имам и второ дете, до третия месец ме караха да правя аборт - човек трябвало да има само едно дете. И този път аз предвидливо не им казах че съм бременна рано, казах им го чак в седмия месец, за да си спестя това. Но си бях направила криво сметката. Започнаха атаки отново да правя аборт - било много лесно, правел се и по-късно - само трябвало да се плати добре, докторите били специалисти - пукали водите, те изтичали, плодът се умъртвявал и го изкарвали - много било просто. Баща ми чак ходил при някакви доктори да пита и те му обяснили, че няма да има никакви проблеми. Така ми се обаждаха по джиесема всеки ден да ме питат дали съм го направила , докато ми писна и един ден се качих на колата да отида при тях да се разберем - аз съм в Пловдив, те са в Бургас(не е малък град все пак, така че това не ги извинява). Казах на мъжа ми да не им казва, че съм тръгнала, но все едно му казах обади се да им кажеш, минах по магистралата 10 минути и майка ми звъни - да съм се връщала, нямало сме какво да говорим, всичко сме си били казали. Аз продължих, но тя се обади още няколко пъти и накрая в Стара Загора просто обърнах колата и се върнах в Пловдив, оттогава не ми се обадиха - бях в началото на деветия месец. После като родих дойдоха да видят бебето, дадоха ми съвети как трябва да не го нося да не се учи, да си го държа в кошарата , докато спре да реве, да си спи самичко и разни от този род. След седмица трябваше да отиде по лична работа до друг град и отидох с бебето, мъжа ми им се оплакал и майка ми дойде от Бургас специално да ми се скара, тогава аз се разсърдих, тя си тръгнала сутринта преди да стана и казала на баща ми, че не съм я искала и съм я изгонила и оттогава не ги бях чувала - това беше септември миналата година. И се видяхме преди три дена, мислех си, че може би нещата са се оправили, но ... явно съм се лъгала, това което ви разказах стана в неделя. Комшиите ми се радват на бебка, дори и да си мислят едва ли са го казала на майка ми, сигурна съм, че тя си го измисля, казах ви го и по горе, за да ме уязви. Та това е положението

Мисля, че те разбрах от самото начало, но мислех, че хорското мнение е това, с което родителите ти се съобразяват основно. Сега... нещата ми изглеждат по-различно. Изобщо нямам идея защо си си избрала тоя зловещ ник, като просто е удивително как си останала това, което си с родители с такива идеи и постъпки... Някой, който да съветва детето си да прави аборт в 7ия месец... нямам думи.... Горките... Чак жал ми стана за тях, но си права, че градът не може да им е оправдание. Изобщо оправдание не може да има, можем само да търсим обяснение, ако ни интересува...

Знаеш ли, идва време, в което разбираме, че някои от нещата, които правят родителите ни, не са хубави и решаваме ние да постъпваме различно. Ти си го направила. Имала си куража да родиш второ, че и трето дете. Радвай им се и не се интересувай от тяхното мнение. Оттук нататък имаш още една стъпка - да станеш независима от мнението им за семейството ти. В смисъл - не само да правиш това, което ТИ смяташ за правилно (това вече си го направила), но и да не се опитваш да ги убедиш, че си права. Защото това би означавало да промениш начина им на мислене, убежденията, това, в което са вярвали може би цял живот. Поярвай ми, невъзможно е.

Човек може да се променя, но само ако той поиска, ако почувства вътрешна необходимост да го направи, да промени нещо, да стигне до нови изводи. Нищо, което другите ни казват, не може да ни промени, ако ние сами не решим да се вслушаме в него и да го допуснем в нашата система от разбирания.

Така че... аз бих гледала на тях със съжаление, като на хора, които не са стигнали в развитието си дотам, че да гледат на децата като на дар, на благослов, на шанс да обичаш някого беусловно, независимо от всичко. Ти го знаеш - значи си стигнала по-напред. Сега вероятно ще имаш и щедростта на душата да им позволиш да бъдат каквито са избрали да бъдат. Без да ти се месят в живота и без ти да се тормозиш от тяхното мнение. Твоето щастие е неизмеримо по-голямо, радвай му се   

И при мен положението е същото, искам за първи клас на малката да съм в къщи с още едно.
Страхотни сте момичета. Възхищавам ви се.

ЗлаВещица, умът ми просто отказва да побере подобно отношение на родители към детето им. Виж, ако ставаше дума за свекита, там е друго нещо - нали не си личната щерка... Но собствените майка и баща... Нямам думи. Единственото, което мога да ти кажа е, че си постъпила правилно. Ти си отдавна зрял човек и за постъпките си и решенията отговаряш само ти. Никой друг, пък било то и родител, няма право да се меси и разполежда в живота ти. Подкрепям те и ти стискам палци нещата постепенно да се изгладят. Защото от друга страна е тежко да живееш "на нож" с хората, които са те създали. За мен си (без да те познавам лично) една много силна майка. Само факта, че си отгледала в страна като нашата, където всички знаем какви са условията за подобно нещо, не едно, а цели три деца е нещо, с което трябва много да се гордееш. Поздравявам те за куража и силата.   

Здравейте момичета
Вики е добре, въпреки, че едвам се живее на тази жега....
ЗлаВещица  ,   при мен положението е доста по-трагично.В момента в който майка ми разбра че съм бременна с Виктор ми вдигна страхотен скандал (на който не останах длъжна) и повече не ми проговори а баща ми никога не се интересувал от мен и му беше все тая.Аз съм нежеланата дъщеря в семейството, оженили са се само защото майка ми е била бременна, без любов , без нищо.....и цял живот за тази тяхна грешка плащам аз, няма по-черна от мен на земята за тях.
Виж, с брат ми положението друго, той е любимеца и когато попитах баща ми защо е така, той ми каза, ЧЕ НЕГО СИ ГО Е ИСКАЛ....
Ето това са моите родители, на никой не го пожелавам но за съжаление не ги чувствам близки, може би майка ми донякъде но вече мина много време в мълчание (била ме изхвърлила от сърцето си).Плаках много, обидно ми беше но беше и време за равносметка - направих я!!!
В момента пишейки се надига в мен обидата и негодуванието, понякога дори и омраза и не мога да я спра....съсипаха ми детството но няма да им позволя да ми съсипат целия живот.Щом оцелях като дете след този физически и психически тормоз значи сега съм на правилния път, а той е колкото по-далеч от тях толкова по-добре за мен!!!
Наистина се върнах много назад в черните мисли и това не е здравословно за мен
Лека и спокойна нощ от нас с Вики и много целувки     
П.С. Щях да забравя, тези дни ще пусна новата тема "Мами над 40 годишна възраст-2" , защото след 15-та станица ще закриярт темата.

Здравейте Мили мами около :lol:40. Щастлива съм, че ви открих във важен период от живота си. Аз съм ДАни и съм на 44. Имам син на 19, имам и  прекрасен мъж, за какъвто би си мечтала всяка . Детето ми е  , но аз си жадувам за момиченце. По една или друга причина, не се случи досега. НЕ мога да се преборя със страховете си и притесненията от възраст, усложнения и спомена за спонтанните аборти. Може би робувам и на предразсъдъци. Вие ми подействахте като допинг, развълнувах се и се ентусиазирах. Досега си мислех, че трябва да оставя нещата в Божиите ръце, но както казал Господ на един, дето му се молел за шанс от тотото:"аз шанс ти дадох, ама да беше пуснал поне един фиш!" Една от вас предлагаше в началните писма да опише процедурите по предварителните изследвания, май беше Ави - живее в UK. Ще съм ви много благодарна да ме подкрепите - имам нужда то това, мъжът ми ме подкрепя, НО ДРУГО НЕЩО Е ЖЕНСКАТА ПОДКРЕПА! Благодаря ви, че сте тук, целувам ви и ви чакам

Ами като в тотото-работете по въпроса за бебето-иначе как да дойде щъркела И не се тормози с мисли кое, как и защо-всичко ще се нареди както трябва
..А нас свекарвата ни изгони като разбра че съм бременна,аз имах от първият си брак две момчета,после с мъжът ми-нейният син си осиновихме Ваня/това го преглътна до някъде но съскаше подире и-копеле с копеле -/ала като научи че ще раждам и превъртя-даде ултиматум-или аборт до една седмица или на квартира,а бяхме се преместили от Варна при тях тук в Горна,след като разпродадохме всичко.Мъжът ми не го понесе-разви диабет и сега вече 5 години е на хапчета и позакъсва май благодарение на майка си,живеем на квартира но какво от това,синът ни е жив и здрав,родих го без проблеми и разкъсвания на 37 години.Та злото и лошотията е навсякъде ,даже и сред най-близките!Горе главата и колкото и да ви боли не се предавайте на отрицателните мисли и емоции-живейте за децата и семейството си  Какво по-хубаво от една късна бременност и късно майчинство

Здравей! Има и "по-тежки" случаи от теб. Аз съм на 40 и имам /разбирай родила/ три деца - на 20 г. на 12 г. , малката е само на 3 месеца. Приятели ни казваха: "Ти си луда, направи аборт, как ще раждаш на 40 и т.н." Дори собствената ми майка не ми проговори 6 месеца. Големите момчета приеха всичко нормално и сега много се радват на сестричката, дори с гордост казват: "Ние сме три деца". Така, че УСПЕХ!

Благодаря ти, Дидка! Не съм сигурна, но си помислих, че това е послание за мен! Фразата "всичко ще се нареди както трябва" свърши прекрасна работа! Като се замисля - почти винаги обясненията, защо нещо не може да стане, са си чиста проба оправдания. Вчера прекарах 5-6 часа пред компютъра в търсене на моите отговори. РАзбрах, че, ако не намеря равновесието в себе си, няма да го ткрия никъде. Парадоксът е в това, че при мен идват непрекъснато хора за съвет и терапия, благодарят ми и си тръгват по-спокойни, с отговри, а аз на себе си не мога да помогна. Ако знаеха, че съм също толкова чуплива отвътре...Но да не се оплаквам. Всъщност, в живота ми всичко е наред! Обичам ви, ще се радвам да си поговорим!