Възпитателни схеми и методи за мотивация на порастнали деца

Ще правя табло на поведението!
Който спечели 3 червени точки през седмицата ще заслужи през уикенда 1час игра на нинтендо, уии или компютър...
Това съм решила да правя!
П.П. 2 момчета - на 6 и 8

Аз също съм противник на паричните и материални стимули. Искам да науча децата си да изпитват удовлетворение от добре свършената работа, от постигнати резултати без да очакват нещо материално насреща. Затова всяко постижение или дори добре свършени ежедневни задължения, като сгъване на дрехите или прибиране на играчките, се поощрява с похвала. Проявата на самоинициатива също винаги се отбелязва. Обикновено се награждаваме по поводи като начало или край на учебната година например и най-често наградите са книга, кино или подобни. Но това са награди-изненади.

Благодаря за споделените мисли, момичета!
Ето две подобни схеми, които намерих из стари теми (надявам се, че авторите им нямат против цитирането им).

споделено от Vache на 23.09.2009:
"...........Аз бих поощрявала детето в началото с награди или похвали докато придобие навика да пише домашните. После вече това става задължение. Моята щерка така си купи тротинетка и се научи да си мие ръцете след прибиране вкъщи. Поставих условие, един вид договор. Прибираме се, тя се измива и облича домашни дрехи и получава 1 лв. Понеже много искаше тротинетка й обясних, че трябва да събере 20 лв, което ще стане по този начин. Имаше случаи, когато не спазваше уговорката и съответно не получаваше левчето. Бях доста категорична  Wink Накрая събра 20 лв и отидохме да купим тротинетката. Тя изсипа 20 лв на монети  Crazy  и беше ужасно щастлива, че е спечелила тротинетката. Аз додадох тайно на човека още 6 лв, щото нер знаех всъщност цената на играчката  Laughing След изтичане на този договор тя имаше навика и от този момент това вече е задължение, за което тя не получава награда. Никога не ме е питала защо  Wink Беше около 4 годишна тогава. За мен такъв беше начина след безуспешна борба, обяснения и скандали  Wink"

споделено от lea на 03.11.2004:
"........Ето какво правя аз. Начертала съм му таблица с дните от седмицата и съответните задължения: прибиране на дрехи, прибиране на играчки и т.н. Всеки път като изпълни задължението си, му пиша смайли(усмихнато човече). Броят на смайлитата определят наградите, за които се договаряме двамата. При нас действа. Детето буквално вижда какво е направило и знае какви награди да очаква. Седнете заедно и съставете табличката ( да не  е претрупана със задължения, за да не се обезкуражи), а после определете срещу колко смайлита, каква награда му се полага. Успех!"

Сигурно ще има и такива, които не одобряват такива методи, но честно казано не ми се влиза в полемики относно доколко това е правилно. Целта ми, по-скоро е, да събере повече такива идеи, за да избера кой е оптималният за мен и семейството ми метод.

Трикове, залъгалки, табла, точки, пари, наказания и прочие не използвам. С децата винаги съм честна и открита за нещата от живота и толкова! Така живея в мир със себе си, не се правя на идиот, а и на децата им е по-лесно, защото знаят какво да очакват от мен и на какво могат да разчитат.
за всяко нещо, което съм искала и съм ги учила откакто са се родили, съм обяснявала каква е целта и какваа е ползата за тях. Много се грижа за тяях, много им угаждам, но пък и знаят кога съм много, ама много сериозна и се съобразяват.

И аз съм открита с децата си, но това не е достатъчна мотивация за тях да направят нещо. Да не би просто да са ти кротки децата и да не се налага да ги подканяш?
Големия ми син е лесен, при него минаваше точковата система до към 9 години, сега вече няма нужда, голям е и разбира.
Но с малкия не знам как да подходя, просто това което работеше за баткото, сега не върви. Ще дадеш ли повече насоки?

Е, аз ги оценявам като доста разбрани, обаче съм с тях откакто са се родили, вероятно сме се напаснали някак от самото начало. Мъжът ми твърди, че още от самото начало много съм се занимавала с тях, много съм им угаждала, но съм поставила няколко "не"-та и те в общи линии са ги спазвали.
Аз си мисля, че до голяма степен е заради това, че като цяло се отнасям към тях почти като с равни, с изключение на твърдите не-та, отнасящи се до безопасността. Много често за конкретни неща казвам "моля ви, това е важно и сериозно, трябва да се направи, пък после сте свободни и няма да ви закачам". И общо-взето, оставяме ги да се поиздънват в училище сега - този не си научил по нещо, другият не си написал домашното..., защото сме на принципа, че е по-добре да се издънят сега в малък мащаб, но да се научат кое как става, отколкото да ги държим много изкъсо, а да направят големите издънки като завършат училище.

разбира се, помързява ги, "забравят" като им кажа нещо, карам се на моменти, дори послъгват. О, подканяла съм и още подканям! Както казва баща ми, най-често използваната дума е "хайде", докато се научат. Възможно е и да сме си взели поуки от грешките на нашите родители, ама кой знае след двайсет години какви ще са и нашите грешки! А и все повтаряме, че сме едно семейство и че ако ние не направим нещо си, няма кой друг и това си е вярно де, външните намеси в семейството ни са сведени до минимум, защото бабите са далече. Може и това да играе своята роля - че сме си ние четиримата.

В у=щето и ползват 3 кратна система- предупреждават 3 пъти за неспазено поведение/липса на концентрация и пр и ако продължи им записват името на дъската; още 1 провинение и не им позволяват да се включат в петъчния купон; още 1 и информират родителите- децата много бързо загряват системата и рядко има фалове
*
У дома не изискваме нищо което да оправдава екстра стимулация за нашите разбирания-да си мият ръцете и да си пишат домашните си е в реда на нещата; ако някой стори нещо екстра е многократно поощрен с думи,не вярвам в материалните награди; практикувам често " първо ангажимента-после забавата",ако се мотат сами се лишават от преживявания,няколко пъти така се опариха и сега "след 2 мин закопчани в колата" = на мир и тишина до 60 сек Все нещо има за очакване при нас-къмпинг,бесейн,музей,гости и това ни е "моркова". За четенето през лятото имахме система Х бр книги= наградка,заимствана от местната библиотека. Таблото със стикери не сработи,син ни се пазари като циганин и нямам нерви.