КИНО клуб

Недей още, моля те, че аз го мъча вече трети ден

Можем да завършим трилогията с "Мълчанието", евентуално да си дадем срок до понеделник, както досега... Ако мнозинството е съгласно, разбира се

Аз съм за

Чудесно, този път и аз ще се подготвя.

Фьенки, дискутираме Мълчанието с мълчание, тъй ли? 

Tystnaden - Мълчанието


ами да почна отнякъде. една от най-еротичните сцени, които съм виждала, снимката е от нея. без излишна и натрапена голота, много красива, с много заряд сцена. естествено, кинематографията на Sven Nykvist е убийствено добра. това е филм на картините, които идеално заместват думите.

допадна ми много идеята на Бергман да ни покаже с толкова много символизъм и метафори историята за отдалечеността между две сестри.  мълчанието може да е страшно, това е най-депресиращия негов филм, който съм гледала сякаш. Gunnel Lindblom прави изключителна роля, постарала се е много да стане противна и при мен подейства силно. отврати ме много (както по-късно и в The Virgin Spring).

самотата в град, където никой не говори твоя език, нито разбираш техния, войната, играта на сенки и мигове, от които ми настръхваше кожата, погледи, истерии, лудост...и много, много символи. според някои това е най-майсторския филм на Бергман, където е надминал себе си. според мен не, тъй като тук между мен и филма остана една стена, вярно, че е от много тънко стъкло, но някак не успях да доловя много от сигналите, останаха ми някак чужди и далечни (дори неясни).


ще следя с интерес всички коментари по филма и пак ще се включа по-късно

Трудничко ми е да коментирам...
Степента на отчужденост между две същества, които (предполага се) са близки ме ужаси. Нещо, типично за Бергман между другото. И двете сестри ми бяха еднакво неприятни, не можах да си харесам герой, на когото да бъда съпричастна.

Противопоставянето на страст и интелектуалност го разбирам, но в тази страст няма и капка любов, привличане или дори някакви еротични искри - чист полов нагон и нищо повече, дори не бих го нарекла "похот", защото в нея има някакво участие на привличане и желание. Секс без емоция, така както ядеш каквото намериш, ако си гладен.
Ожесточено отношение към превеждания текст от Естер - с някакво вътрешно озлобление, работата като оръжие (и срещу болестта, и срещу света наоколо), но отново вършена без страст, желание и любов.

Отношение на майката към детето - тотално неразбираемо. То я придружаваше като някакъв жив багаж, нищо повече.

Хотелският прислужник донякъде внасяше елементарна човешка загриженост към една умираща болна, но от сцената с вурстчето - разиграваше театър на детето - направо ми призля, като канибал някакъв изглеждаше.

Един адски измършавял кон се появи в началото и края, влачейки натоварена каруца - май към него изпитах най-голямо съчувствие от всички герои.

Може би някакъв лъч надежда към края - Естер остави на Йохан възможност да учи "думите на чужд език" -  някаква вратичка за него поне да се научи да общува.

Не знам защо е включен в т. нар. "Трилогия", по подходящ за мълчанието и търсенето на Бога би бил "Седмият печат". Е, в този филм поне хората се усмихваха и то защото изпитваха чувства. "Мълчение" по-скоро бих го причислила към "Персона" като послания.

Да, аз писах назад в темата, че и за мен не са трилогия. Някой си е изсмукал от пръстите, че мълчанието м/у сестрите, е мълчанието на Бог...мда.
   Както и танка като фалически символ...пфф, сега като се казало, че филмите на Бергман са странни, и какви ли не ги мъдрят критиците, ровейки се във филмите му.
Съгласна с Аурора за еротичния заряд на сцената в кабарето.
Аз съчуствах на детето, разбира се. Лутайки се м/у майка си и леля си. Лутайки се само из безкрайните коридори на този призрачен хотел. Така ще порастне още един Бергман...
 

   При мен е така, без думи за този филм. 

   Да оставим настрана виртуозното заснемане, майсторската режисура и добрата актьорска игра. Какво е ценното в този филм ? Че показва колко грозни могат да  бъдат отношенията между хората, между най-близките ? Че след него ти остава една такава горчилка в устата и мътилка в душата, че  ти иде да плачеш без сълзи и да крещиш без глас...Не искам да го гледам пак този филм.
 
   

Аз малко офф-топик - една от най-красиво заснетите еротични сцени за мен пък е в "Забриски пойнт"

http://www.youtube.com/watch?v=5DZXzwVCjIk

Ми той целия Бергман е такъв...
Признавам му и съвършенството на визията, и перфекционизма, и сложната конструкция на посланията, ама като няма грам топлинка и живот няма как да го харесам.

  Аз съм от най-запалените почитателки на "Забриски пойнт ". Хайде да обсъждаме филми на Антониони, какво ще кажете ?




  Антониони в този филм е достигнал почти пълното съвършенство. Обичам го. Обожавам го.

  Извинявам се, че не съм по темата за Бергман, но душата ми просто иска друго...

  В ранните филми на Антониони темата за отчуждението и липсата на любов също е доминираща, както и при Бергман. Той има една прочута трилогия, този път наистина трилогия, дори четирилогия, можем да започнем с нея.
 И задължително после "Фотоувеличение", "Забриски пойнт" и "Отвъд облаците"...

  Нека и друг да даде предложения, какво ви се обсъжда след Бергман ?

И аз гледах "Мълчанието", което ми беше и първата среща с Бергман и въобще с "по-старите филми". Мисля, че още не съм дорасла за такива филми с дълбоки послания, символи и пр. или просто не съм свикнала все още с тях, та и ми е малко трудно да ги разбирам, затова повече ще ви чета.
Филмът ми беше странен, но ми хареса. Всичко ми беше много странно, а след като свърши сякаш ме остави "празна" откъм емоции, леко объркана. Наистина беше грозна картинка тази цялата отчужденост и огромната бездна между сестрите, но на мен ми се стори, че Анна се е отдръпнала от всички, дори и от сина си. Въобразила ли съм си или Естер освен близост със сестра си имаше и някакво сексуално влечение към нея? Прислужникът ми беше много отвратителен, както някой беше споменал по-напред, ми приличаше на канибал и малко на педофил. Тази "луда" физиономия... Някой ще ми обясни ли каква беше ролята на джуджетата, защото въобще не схванах идеята.

да, и за мен е непонятно защо точно "Мълчание" в т.нар. трилогия. а защо не "Изворът на девственицата", където хипер религиозно семейство губи най-прекрасното създание, светлината на живота си - дъщеря си, която тръгва сама да поднесе религиозни почитания в чест на Дева Мария в далечен храм и по пътя губи девствеността и живота си. и последвалата драма, лудостта на бащата, за пръв път зародилото се съмнение в Бог и оттам именно това мълчание на Бог...както и да е, да не се отплесвам.

за доста неща съм съгласна с MammaMiaLetmeGo относно "Мълчанието". имам някакво съмнение и до последно не съм убедена дали Анна или Естер е майка на момчето.

допускам, че "Мълчанието" е послединият филм на Бергман, който ще коментираме и съм отворена за следващите ви желания. Освен фрагмента на Антониони в "Ерос" аз сякаш друго негово не съм гледала и съм насреща за предложения.

Ох, може ли нещо ценно от кинематографична гледна точка, но без ексцесии и отплесвания както при Бергман Много ми е трудно да коментирам такова нещо
в едно особено душевно състояние съм, че това само ме натоварва и разбива