КИНО клуб

  • 24 159
  • 733
# 270
Aurora, и аз  смятам, че "Ерос" не е от най-силните му ленти.  Но не е перверзен в никакъв случай. Странен е, да, донякъде. Може би поради факта, че старец на 94 години говори по такъв начин за секс, любов, еротика....
 Аз толкова обикнах Антониони, най-вече заради "Забриски пойнт", че не мога да го упрекна за този филм, "Ерос". Simple Smile
  
Виж целия пост
# 271
Аурора, мнозинството май е "за" да минем на друг. А ние с теб ще почакаме да се върнем пак към Бергман. Ще се, нали?
  
 
  
Виж целия пост
# 272
  А на Бергман какво искате още да обсъдим, Персона или други филми ? Аз съм съгласна, просто казах, че последният филм дето обсъждахме не ми хареса като послание.  Peace
  
  Каквото решите, важно е да се събират членовете на  клуба на уречените дати. Simple Smile

  

  
Виж целия пост
# 273
Докато чакаме срок и ново заглавие, може да си пишем за Персона, да. За Мълчанието може още някой да се включи, за Извора...
 
Виж целия пост
# 274
А, не бе, аз нямам против да се коментира и Бергман, просто не съм сигурна, че ще го догледам Confused За пръв път всеядно животно като мен да не може да преглътне някой Embarassed
Виж целия пост
# 275
И аз съм за Антонини, да видим как ще е първата ни среща с него. Искам повече еротика, любов, романтика. "Мълчанието" доста мрачен ми дойде. Wink
Виж целия пост
# 276
    H0uSse_Baby, ти питаше за джуджетата в Мълчанието.
 Виж този коментар, не е много ясно, да не кажа, че не съм съсем съгласна с повечето неща :

http://www.imdb.com/title/tt0057611/board/nest/57216529?d=939730 … &p=4#93973003


 Наскоро гледах руския филм АССА. И там имаше едни джуджета, и те бяха актьори...Не знам дали идеята зя тях не е взета от Бергман.  Джуджетата в руския филм бяха жертви, главният герой ги изнудваше.
Виж целия пост
# 277
На мен джуджетата в Мълчанието ми напомниха за джуджето в Туин Пийкс, във финалния епизод, ако се сещате - явно Дейвид Линч не е открил топлата вода, но си спомням, че много ме впечатли тогава присъствието точно на джуджето, щом го визуализирам лесно досега Simple Smile
Виж целия пост
# 278
На мен джуджетата в Мълчанието ми напомниха за джуджето в Туин Пийкс, във финалния епизод, ако се сещате - явно Дейвид Линч не е открил топлата вода, но си спомням, че много ме впечатли тогава присъствието точно на джуджето, щом го визуализирам лесно досега Simple Smile

 О, да, не се бях сетила.  Peace
 Ами казват, че Дейвид Линч много "крадял" от Бергман, за Мълхоланд драйв четох такива коментари. Аз не съм го гледала иначе.  

   Ето това е интересно, преход към следващите ни дискусии :

Bergman speaks about Antonioni

Helen Mirren on Michelangelo Antonioni
Виж целия пост
# 279
От мрачния северняшки, към антибуржоазния италиански екзистенциализъм, а?  Grinning Антониони да е, няма проблем. Само Фотоувеличение и май че Отвъд облаците съм гледала.

Бергман мога винаги да гледам, не ми действа така емоционално, гледам го по-скоро аналитично, като картина от 15 век да речем, но го харесвам, защото филмите му са безупречно направени и те карат да се замислиш и актьорите са изключително добри. Не търся в него емоции, обичам филми, които ме напрягат интелектуално. Мълчанието, сякаш много не ми хареса обаче, гледах го миналата година по Синемакс България (Синемакс САЩ да си вземе поука Simple Smile). Някак си ми напомни В очакване на Годо, естествено много по-зловещ от пиесата. И разбира се само на детето съчувствах, няма как на сестрите. Сексуален заряд между тях не видях, по-скоро омраза, завист и злоба. Хотелът и тъмните му големи коридори сякаш представляваха живота на това дете - пълна мистерия, празен, мълчалив, без обяснения, малко страшен, непознат. Не мога да кажа, че ме впечатли толкова, колкото Причастие.
Виж целия пост
# 280
Чакам да изберете заглавие и срок и много се надявам този път да се включа. Simple Smile

Биз, баш ми е драго да те чета тук.  Hug
Виж целия пост
# 281
И за мен "Мълчанието" остана далечен и мисля, че идва от много различното ми виждане, а и опит за сестринските взаимоотношения по принцип. Впрочем двете сестри никак не са традиционни образи според мен, в смисъл че доста крайни черти на женската психика пресъздават - едната изпълнена със страст, но без да показва любов, а другата предпочита компанията на книгите и алкохола, явно обича сестра си, но пък има и еротично влечение към нея (за мен е доста недвусмислено в една от сцените)...
Четох, че все пак Бергман е обявил този филм за последен от трилогията (а някой има ли автобиографията му "Латерна магика", издадена е на български 1996 ако не се лъжа), но че и с него слага нещо като начало на т. нар. си "камерни филми". Заглавието тук няма и какво да го коментираме  Simple Smile
За мен беше невероятно преживяване този филм като го гледах в кино "Одеон", защото не знаех нищо предварително и през цялото време наслагвах връзките между образите - коя е майката на детето, сестри ли са двете жени  (съгласна съм с Аурора, че и сега е трудно да се отговори на всички въпроси) ...
Съжалявам, че и този и предния филм не можах да ги гледам отново, а и съм съвсем на друга вълна, че да коментирам, но ви чета и държа да съм в час с темата  Sunglasses
Виж целия пост
# 282
С О Н Я, много интересни линкове - особено първия, мнооого плавен преход към Антониони Wink В крайна сметка какво решаваме? Преминаваме към Антониони или завършваме с Персона? Аз си мисля, че ако решим да приключим с Персона, то няма да е лошо да си оставим време до следващия понеделник, примерно, и за Персона. Някакси не е филм, който да се гледа между другото. То кой ли филм в тази тема може, но Персона си заслужава вниманието, мисля. Но както решите останалите, за мен е все едно, всички предложения са ми ОК Hug

Аз да не пропусна да се разпиша за "Мълчанието" - както и останалите два филма от трилогията го пусках и спирах няколко пъти, гледах го няколко поредни вечери, много труден ми беше за преглъщане. Според мен най-въздействащата лента от трилогията, може би заради тягостното усещане на филма, което поне за мен беше най-силно именно в Мълчание - заради липсата на думите и въпросите, които Бергман поставя - може би най-близки до моя собствен опит и преживявания... За мен лично дисекцията на отношенията в различните конфигурации - сестра-сестра, майка-син, леля-син, жена-случаен любовник, болна-случаен появяващ се човек в живота й и т.н. - е много прецизна и въпреки че внушението на режисьора е ясно, отново остават редица въпроси без категоричен отговор. Тази тема ми се стори много по-акцентирана от въпроса за Бога, който би трябвало да е основен за филма като част от трилогията или поне аз насочих вниманието си повече към тази тема, не знам със сигурност. Може би все пак когато Бог мълчи, се случват странни неща и странни отношения, ако направя известна асоциация с Причастие... Не знам, честно казано, дали скоро ще имам сили да гледам отново филма, но след време много ми се иска да го направя - филмът заслужава да се гледа многократно и посланията да се разкриват едно по едно...
Виж целия пост
# 283
Преминаваме към Антониони или завършваме с Персона? Аз си мисля, че ако решим да приключим с Персона, то няма да е лошо да си оставим време до следващия понеделник, примерно, и за Персона. Някакси не е филм, който да се гледа между другото. То кой ли филм в тази тема може, но Персона си заслужава вниманието, мисля.


  Аз съм "за" в понеделник да пишем за Персона. Има няколко дни, тъкмо и други хора могат да го гледат и да се включат.
  А дотогава да изберем и новите филми.  Peace
Виж целия пост
# 284
Антониони звучи добре Simple Smile Само до изберем филм, който го има в торентите Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия