КИНО клуб

Ахаха, ще викаме за наште..
  Аз, пък, набрах инерция за тези хора на изкуството... притеншъс факс, дето си правят к'вото там им е блеснало в мозъка, и от позицията на които са (били), аз трябва да го харесам..а не, няма да стане!

Соня, и ние сме големи фенове на БГ отбора- е кой не е де    Оптимисти и реалисти сме,че ще продължим 

  Аз съм съгласна.

 Малко ще понапиша за филма, ама утре същинския коментар.

 Аз започнах филмографията на Антониони от самото начало. Гледах  ранните му филми, псле стигнах до трилогията с Моника Вити. И докато ги гледах, си бях съставила някакво мнение за този режисьор и творчеството му. И тъкмо си казвах - а, това значи бил прочутия Антониони, и тогава стигнах до Blow-Up (1966. Този филм е много по-различен, като че ли начало на нов етап. И той не се харесва масово иначе, даже напротив, смятат го за прекалено интелектуален, ето в този блог например- Фотоувеличение. Аз го харесах.  
  Продължи да ми е интересно и ето че стигнах до "Забриски пойнт". Аз съм си малко хипар по душа, така че нямаше как да не ме грабне този филм.
 Но най-много ме впечатли този обрат при Антониони. Ранните му филми са малко като тези на Бергман, нали го наричат "поет на отчуждението". Макар че при Антониони напълно липсват християнските теми и Бог, както е при Бергман.
 И този меланхоличен и дистанциран Антониони изведнъж в "Забриски пойнт" ми се представи в съвсем друга светлина. Като едно закъсняло пробуждане, като някакъв дълго стаяван копнеж - по отминалата младост, любов, свобода...усетих го този филм.
 А, утре ще пиша повече, да не продължавам. Искам да предам пресни впечатления.  

 
  Иначе си права, Тина. Има филми, които въпреки че са обявени за култови, на известни режисьори и т.н. , не винаги са това, за което ги смятат, така да се каже. Но "Забриски пойнт" не е от тях, той си е от заслужилите славата.
  Много пъти са казвали, че киното имало пророческа сила. Даже наскоро в една тема за атентатите на 11/9 това си говорехме.
  Освен всичко друго, в този филм Антониони е и пророк, в истинския смисъл на думата. Той като че ли е разбрал само по външния вид на Марк Фрешет що за човек е този младеж, луда глава и тотален авантюрист. Той точно такъв човек е търсил за филма си, видял е Марк на една автобусна спирка в Бостън и го е харесал. Марк замервал в това време някакъв минувач със саксия или нещо подобно. И Антониони си казал- ето го моят човек...И наистина по- луда глава можете ли да си представите...След пет години умира в затвора, излежаващ присъда за банков обир. Преди това живял в комуна..пълен шемет.  

  
  

Тино, ти де ще гледаш волейбола? Аз съм като откъсната от света тук Нямам никакви шансове да гледам и полудявам

Няма да гледам, Гея, аз съм с тях мислено. 
 Ми, не знам..сега гледам приключението, по така са нещата. Ще пиша като му дойде времето. Там е друга бира. И едни красиви жени...

   Иначе след излизането на "Забриски пойнт" критиката не е много ласкава за него, даже напротив.
  Самият Антониони е споделял, че е срещал трудности по време на снимки- с актьорите най-вече. Четох коментари, че играта на  Дария Халприн  и Марк Фрешет не е на нужното ниво, че има доста несъвършенства що се отнася до сценарий, оператрство, дори до режисура.

  Но за мен този филм е нещо друго. Усетих порива, тръпката, които са накарали Антониони да заснеме тази лента. Може да е несъвършен откъм кинематографична гледна точка, но  има емоция, и то положителна.
  

Емоцията я има, но ми се стори много безсмислено представена, и стои някак недоразвита идеяата...

  Ради, ще ги опукаме като нищо .  



  Ти сигурно си гледала много прецизно... Шегувам се.
  Има недостатъци, но е важна идеята. 

Прецизно, да. Но сега се замислих, и на превъртане да го гледам, пак така ще кажа, само дето няма да ми е толкова отегчително. 

леле, изпуснах за Персона. ама нещо не ми идваше да пиша и викам да не словоблудствам. а и вие всичко сте казали.

но Забирски ще го гледам, тегля го. имам въпрос - откъде това име, защо е и какво значи?
като чета Тина и започва да ми става много интересно, вярно е, че и лошата реклама е реклама. ама унищожи го стария коцкар само както Тина си може

Аурора, поакзват във филма, ще разбереш откъде идва това име.
 Хахаха, ох, ми ко да го правя, не ми харесва този му филм. Давам кредит само за кастинга на младата двойка и за бижутата на Дария. 

Привет 
Благодаря на Тина за темата и на Вас - за споделеното 
Изпуснах Бергман, но вместо запис - Ingmar Bergman: Movies Collection / Ингмар Бергман: Филмова колекция - http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=54576  /Имам честта да представя една голяма част от филмите за първи път в България, разбира се, съвместно с "Masters-TB". Своеобразна почит към незабравимия, изключителен майстор на голямото кино, която той напълно заслужава/

Лени, добре дошла
не знаех, че заслугата за този торент на Бергман е твоя...много благодаря

    Следобед ще гледам филма и ще пиша подробно. Ето за  загрявка  някои интересни неща от нета.

  Намерих една  дискусия за Антониони, за съжаление темата отдавна е  замряла . Ще копирам няколко мнения, които ми направиха впечатление и мисля, че ще бъдат интересни за всички.

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2190792/page/0/fpart/3/vc/1


   Има мнения "за" и против, както и в нашата тема. Поствам ги в различни цветове, като съм оставила само думите по същество и съм зачистила личните нападки между спорещите :


  "Забриски пойнт е име на местност в Мъртвата долина. Антониони не би могъл да избере по-подходящо заглавие на филма си за Америка. Макар че работи с още четирима сценаристи удивително е колко точно човек, не живял в Америка, е успял да улови и предаде духа й. Нейния конформизъм, посредственост, просташко самодоволство, прагматизъм и инфантилизъм. Критиката и властите са бесни на Антониони и го обвиняват в анти-американизъм. Упреците са напълно погрешни и несправедливи. Просто до момента, а и след това, никой не е правил филм за Америка без каквато и да е следа от патетика, с трезвостта и реализма на дистанциран зрял наблюдател, но и със съчувствие като към невръстно дете, което вероятно ще си остане такова. Фрагментарността (отделни епизоди, връзката между които понякога е неясна) и многопластовостта на филма допълнително объркват и изнервят зрителя, свикнал всичко да е добре смляно и лесно за консумация. Но колкото и да е хулен и отричан филмът остава следа с новаторството си в кинематографията. Освен върху ученика на Антониони – Вим Вендерс, той оказва влияние върху Алън Паркър („Стената”), Кустурица („Аризонска мечта”)...."

  Отговор :
 
  
   "Духът на Америка е уловен и предаден точно във филма на Антониони дотолкова, доколкото Майкъл Бей е фен на италианския неореализъм.
Чисто кинематографично "Забриски пойнт" е възхитителен. Обаче като социален коментар и опит за портрет на Америка в края на 60-те, той е плитък като дъждовна локва през юли, плосък като кенийска бегачка на дълги разстояния и превзет като напудрена поп-фолк певачка".

  "Най-много ме е зарадвала една дефиниция отпреди време във форума, която Шурето даде на Антониони: "кино-шредър".  
  И наистина: аз също имам усещането, че неговите ленти целят единствено да покажат какъв майстор на лентата е.
А лично на мен прехваленият "Забриски пойнт" ми беше убийствено скучен и единствено присъщият ми инат ме накара да го догледам докрая. Е, всъщност, го гледах заради музиката...но нали иде дума за кино."

  "Ето само няколко визии-идеи от филма Забриски пойнт:
1. Новият Едем, рекламното градче в пустинята, това е един свят, в който дори потребителя (човека) изглежда като продукт (стока). Онова, което човек постоянно купува в Америка, е в същност своя собствен статус на стока.
2. Фигурата на “студента, на име Карл Маркс” – редовите полицаи не знаят кой е Карл Маркс, въпреки че те са тъкмо от средната класа. Това е възможно тъкмо и само в Америка. Защо? Защото в Америка собствено няма средна класа. Социалният статус е толкова “самопонятен”, че няма нужда да бъде мислен (осъзнат).
3. Бягството в пустинята: от птичи поглед се вижда колко поразително си приличат градския пейзаж и пустинния пейзаж – бягството е възможно само от една пустиня в друга.
4. Любовната сцена в пустинята – на финала се вижда, как групичките са толкова самотни и изолирани помежду си, както е и един сам човек сред другите.
5. Драматичната сцена към края на филма – американската полиция, първо стреля, а после преговаря. Онзи, който се поставя извън социалния ред, макар и да не застрашава никой индивид поотделно, а само символната роля на Америка като цяло, подлежи на обстрелване."


  "Стилистиката на Антониони винаги ми се е струвала тиха и деликатна. Той не се наема да твърди, а се задоволява с това да покаже какво вижда. И точно заради това, той е толкова категоричен.
Антониони може да бъде натраплив само за някой, който се е насилвал да гледа филмите му.

  Виждам при Антониони и Фриш една обща и постоянна тема - и двамата се интересуват от това какво би останало от човека, ако той (човекът) се съгласи да бъде разменна монета. "

  "Ами не: всъщност, седнах да гледам "Забриски пойнт" не с чувството, че ще се насилвам, напротив, с предварителен възторг за нещо изключително, който възторг биде попарен.
Стилистиката му не намирам за "тиха и деликатна". Тя може и да не натрапва идеи (не това казвам), тя натрапва себе си.
Нещо като кинематография заради самата кинематография. "

  Този път нямам никакво намерение да водя спор в тази тема (по обясними причини), но все пак, това
което прочетах след поста за ЗАБРИСКИ ПОИНТ, ми навя някаква тъга, която си е лично моя, и едва
ли бих могъл да Вия обясня така просто... Ще говоря, впрочем, за нещо друго.
Спомням си когато филмът излезе на екран в България. Това беше някъде края на 70-те години. Да,
тогава никой от моето поколение (ненавиждам това клише, но не се сещам за нещо, което пък е
толкова точно) не изпускаше „западен” филм, какъвто и да е той. Сега, това може да Ви се струва
глупаво, тъпо и инфантилно, но по това време, когато те заливаха в мегастепен със „соц. кино” – това
беше като някаква защитна реакция. Залите се пукаха по шевовете от хора. За добро или за лошо,
повечето от нас са формирани именно от това кино. Имайте предвид, че в този период (края на 70-
те), започнаха да се прокрадват по екраните (а и в телевизията) произведенията на Антониони,
Трюфо, Фасбиндер, Саура и т.н. Може да са били малко, но все пак бяха от „каймака” на световното
кино. Искаш или не, формираш се според това, което ти „пускаха”... Може да Ви е смешно, но това е
абсолютен факт. Питайте вашите родители.
Затова, тези филми са ми скъпи и те са за мен нещо като „икони”. Никога не бих си позволил да
„критикувам” нещо, което не бих могъл да направя и на йота по-добре.
Спомням си една мисъл на Спилбърг (май и друг път съм я споменавал): Най-добрата критика на
нещо е, да направиш друго, което да е по-добро! (поне смисъла беше такъв)
Освен всичко това, бидейки художник по призвание (и образование... с извинение), може и да не съм
успял в професията си, но поне имам вроден, а после и доизграден усет към визуалните изкуства
(между дрегото, дипломната ми работа веше филмов плакат). И когато гледам кино, винаги търся как
идеята на филма, ако има такава, е въплатена, визуализирана, или както искате я наречете, в
произведението. Ако това липсва, лентата не оставя никакво впечатление у мен, да не говорим за
посланията. Едва ли е нужно точно на Вас да обяснявам защо.
Предполагам, че ще се съгласите поне с това, че като „сборно” (някои казват синтетично) изкуство,
киното преди всичко се приема с очите, а после с останалите му компоненти. Ако визуализацията е
посредствена... то за мен (киното) просто липсва.
По този повод, съм (отчасти) съгласен със Сврака. ЗАБРИСКИ ПОЙНТ е наистина възхитителен филм
от визуална гледна точка! Е, поне за мен е такъв. За другото също, но тук ще спра... защо всеки вижда
според това, как е (се е) възпитал да гледа кино. А колкото това, дали е скучен... аз обичам скучните
филми! Де всички да бяха като този!
Може и да Ви се стори невероятно, но когато го пуснаха, го гледах поне четири пъти през седмицата.
Притеснявах се, че повече няма да го завъртят (повторят).
И един любопитен (тъжен) факт: десет минутната сцена с голите любещи се тела в пустинята беше
изрязана... Едва след 10 ноември, когато пуснаха по кабела ТСМ, можах да гледам филма в пълния
му вариант. Но мисля, че и без нея идеята на филма също се усеща.
Впрочем и в другите постове, за мен, има много истини. Няма да коментирам това, каква е Америка и
как всеки, който е бил там я вижда, усеща, претворява в някакъв вид изкуство... Ще Ви кажа само
едно нещо, което ми каза един американец, който беше преподавател в местния амер. колеж преди
две години. Аз работех във видеотека, а той живееше на отсрещната страна на улицата. Често
идваше да си вземе някакъв филм за гледане и дълго, с часове говорехме, спорехме и дори се
карахме на различни теми... Та, веднъж той каза: Всички имате абсолютно погрешна представа за
Америка. Тя е свързана преди всичко с филмите, а те са... в по-голямата си степен абсолютна лъжа.
Спирам до тук... Сигурно е прав!?...


  Пристрастна съм към последния пост, той е на един потребител, чийто публикации следя в нета, страстен почитател на киното. Той от чисто сантиментални подбуди не е искал да говори повече за филма.

  После ще пиша пак.
  

Говорим за "Забриски пойнт", нали?
Филмът е правен 1970-та и изцяло си отговаря на времето - сърдитите млади хора, любовната революция, една поразтропана и загубила ценностните си опори Америка.
Филмът има две сцени-шедьовър - любовната сцена в пустинята и финала.
Имам смътното усещане, че в копието в торента има рязани кадри, по специално от сцената в пустинята - гледала съм филма много отдавна на кино, в сцената имаше лъвове (освен ако подсъзнанието ми не ги е изфабрикувало, ха-ха  ). Тоест, имаше паралелен монтаж на любовната игра между хората и лъвовете, адски красиво! (тя сцената и сега си е красива)
Финалът, който обобщи всичко - и гнева на мацката, и гнева на цялото й поколение, желанието да се отърсиш от материалното, от трупането на вещи, да унищожиш стремежа към трупане на вещи.  И разбира се - музиката на Pink Floyd, които тогава са супер популярни и които са носители именно на тези послания... В книгата си "Пинк Флойд. Отвътре" Ник Мейсън разказва, че работата с Антониони хич не била лека, че бил перфекционист и накрая не харесал почти нищо от това, което му написали за партитурата на филма, та те си прибрали записите и си тръгнали без да се карат с големия маестро. 
Наскоро видях тази сцена повторена - в "Генезис" - когато героят на Лео ди Каприо обучаваше мацката в изграждането на сънуваните светове, едно от първите и творения се взриви по начина, подсказан от Антониони.