КИНО клуб

Хм, като чета коментарите ви, се успокоявам, че не съм единствената не особено впечатлена от Забриски пойнт... Определено идеята на филма и патосът на Антониони заслужават положителна оценка, но за мен филмът остана, както писаха и други, някак незавършен и по-някакъв начин остави у мен впечатлението за перфекционизъм в изпълнението, но известна повърхностност в емоциите и цялостното внушение на идеята... Имаше няколко изключително въздействащи сцени, сред които финалната, разбира се, които ме оставиха без дъх почти, но сякаш това беше всичко. Определено очаквам с нетърпение трилогията с Вити, понеже съм гледала преди време Нощта, спокойно мога да кажа, че в тези филми виждам "моя" Антониони, Антониони на Забриски пойнт ми е малко несимпатичен...

До сега си четох стари публикации, ми не, забравила съм да ви кажа... Още като коментирахме Бергман, нали споменахме за У.Алън, Соня подхвърли "Хана и нейните сестри"...та по ТВ го засякох тогава, някъде от средата... Гледала съм го няколко пъти, и поне още 5 пъти на заварено положение, от никъде... Чак последния път да загледам, че в ролята на партньора на Лий е Марк Фон Сюдов.
  Ах, този Уди...

Ако сте съгласни и понеже вече стана традиция, може да си дадем време до идния понеделник да сме изгледали "Приключението"? Аз вече го попривършвам, като междувременно гледам за 20-ти път вероятно финалната сцена на Забриски пойнт - интересно. Грандиозно, зрелищно и идейно, въпреки лекото ми разочарование от филма като цяло. Смесени чувства...

Йеп, понеделник е добре!

Мислех си нещо друго - не малко европейски режисьори са ималали холивудски залитания и приключения и резултата обикновено е рзаводнен. Нормално - начина на работа е друг, актьорите, темповете.
"Забриски" е един съвсем различен Антониони, но на мен ми харесва.
И то най-вече защото отразява една различна гледна точка от масовото кино в Щатите по това време.
Интересно ми е да гледам лицата на хората, колите, дрехите, архитектурата, рекламите, заобикалящата среда - един различен свят, почти документално е на моменти.

  Съгласна до понеделник за Приключението. Тъкмо да го гледам пак.

  Тина, аз в интерес на истината съм малко несправедлива към Уди Алън, защото съм гледала сравнитлно малко негови ленти, а той е доста продуктивен. За "Хана и нейните сестри " четох, че е взел идеята от "Викове и шепот". А и актьорът му е взел, хм.  
  След Антониони  какво ще гледаме. Какво ви се гледа ?

  Да ви споделя в скобички за The Baby of Mâcon (1993) / Бебето на Макон.
  Страшна сатира, от тия филми, дето не са никак леки за гледане. Доста брутални сцени, типично в стила на режисьора.
  Хареаса ми един израз, дето все го повтарят за този филм : "... в който може почти да се помирише вонята...".
  Аз съм му фен на Грийнауей, особено The Cook the Thief His Wife & Her Lover и The Pillow Book. Много изтънчено брутален е обаче....С някакво черно и зловещо чувство за хумор поднася всичко.
   Филмът бил представен в Кан преди доста години, когато Дейвид Линч печели "Златна палма" за Диво сърце. Общо взето не се е харесал на критиците и публиката, както освиркаха и Антихрист .
    За филмите на Грийнауей се иска и здрав стомах, както казват. Но има някаква особена пленителност в неговите сатири, той е художник по професия и това веднага си личи от лентите му. Освен това е от режисьорите, на които не им пука за мнението на критици или широка публика. Той си прави своите филми съобразно вкуса си, награди не го блазнят особено. Много е оригинален, и много смел в някои решения.

  Ако ще нищим някой ден най-бруталните филми, Бебето на Макон задължително трябва да го включим. Но за разлика от Антихирст, който аз не мога да кажа, че харесах, филмът на Грийнауей си го смятам за шедьовър, абсолютен майстор.

Приемате ли нови киноманиаци в клуба?

Започвам да наваксвам с филмите отзад напред

  Супер ! Добре дошла.

The Cook the Thief His Wife & Her Lover - един от малкото филми, които съм гледала повече от веднъж и мисля, че е уникален 

Добре дошла и от мен на tanzen  

Съжалявам, че пропускам вече няколко филма, но макар и да съм ги гледала, просто не мога да превключа на вълната  съжалявам  ...Както каза и Aurora - ми не искам да словоблудствам...

Ще се пробвам поне за "Приключението " в понеделник 

"Забриски пойнт е име на местност в Мъртвата долина."
"Забирски пойнт" е име на филм, който отива директно в моята лична "Мъртва долина". кошмарно скучен, претенциозен (особено с еротичните си сцени)... и всъщност всичко, което Тина каза, ама умножено по хиляда.

Ау след като има такова отношение към филма да си призная, аз така и не го изгледах

   Добър ден  и добро утро !  

L'avventura (1960)/Приключението





 "Ерос е болен".
     Това са известните думи на Микеланджело Антониони пред журито и публиката в Кан през 1960 година, когато представя филма си : CANNES STATEMENT: BY MICHELANGELO ANTONIONI .
    Каква е тази болест, какъв е този нов вирус, поразил не кой да е, а самия Ерос ?
    В съвременния свят, според Антониони, е назряло едно сериозно противоречие. То е между  науката и техническия напредък на човечеството, от една страна, и между стереотипните и закостенели морални норми, от друга. И хората все по-трудно живеят с този конфликт, но не правят все още нищо, за да го разрешат, "най-вече от малодушие и чист и мързел".
    По нататък режисьорът прави сравнение с ренесансовия човек, с неговия широк светоглед, изпълнен с радост, смисъл, творчество. Той нарича хората от Ренесанса :"мъже широко скроени, сръчни майстори и в същото време художествени творци...".
   Какво е различното у съвременните хора, кое е това бреме, или тази болест, от която те видимо страдат :" Човекът обича, мрази, страда под влиянието на морални сили и митове, които днес, когато сме на крачка от стъпването  на Луната, не трябва да бъдат същите като тези, преобладавали по Омирово време..."  
   С една дума, човекът е напреднал изключително много в областта на науката, но в емоционален план той е в някакъв застой, който се е превърнал в болест. Съществува не просто противоречие между модерната цивилизация и демодирания морал, а сериозна пропаст между тях.
    И по натътък най-съществената част от речта му : " Защо мислите, че еротиката е толкова разпространена днес в  литературата, театъра, в други сфери на изкуството ? Това е симптом на емоционална болест на  времето. Ерос е болен, нещо го мъчи. И той реагира на този проблем само чрез еротичния си импулс, и това го прави нещастен".
    Смея да твърдя, че притесненията на Маестрото за емоционалното здраве на съвременните хора са се оказали не напълно оправдани. Само след десет години той самият ще опровергае тези свои думи, стъпвайки за пръв път в Америка и докосвайки се до младежките вълнения, идеалите на хипи поколението и разкрепостеното мислене на новите хора. " Америка ме промени"- казва той. "Аз съм сега по-разкрепостен, мога  да говоря по друг начин. Дори промених мисленето си по отношение на сексуалната любов. В по-ранните си  филми аз гледах на  секса като болест на любовта. Научих тук, че сексът е само част от любовта, съществен начин хората да се открият помежду си".
 За мен хипи движението е своеобразен нов Ренесанс във всички области на човешкия живот- и изкуство, и естетика, и философия, и морал и етика, и не на последно място-политика.
   Кои са "болните" герои в  L'avventura ?
  С най-тежки симптоми са Сандро и Ана. При тях болестта е в напреднъл стадий, те отдавна живеят с нея, опитват се да я скрият от погледите на околните, но без резултат. Накрая Ана намира свой начин да се спаси, просто се маха, тръгва си, изчезва..И това е решение.
   Сандро е мъж, неговата психика е по-устойчива. Той ще продължава да търси спасение в други връзки, нови и нови...Не му съчувствам. Не ми е симпатичен. Този вирус за щастие не съм го прихващала.
   Болни са и Корадо и Джулия, при тях нещата са стигнали до пародия, напълно изтървани...При Патриция и Еторе  е същото положение. Тук трябва да вметна, че образът на Патриция ми е симпатичен, харесва ми цинизма и. Тя е може би едниствената, заедно с Клаудия, която не лицемери, нарича нещата с истинските им имена. Не, тя не говори много, израженията на лицето и обаче са достатъчно красноречиви- присмива се над всичко това, примема го за нормално и си живее живота. "Не прави мелодрами.." ,каза накрая тя на Клаудия. Ето в това е ключът- да не правиш мелодрами...
   Други болни-това са младото семейство аптекари, едва на третия месец от сватбата болестта на Ерос и при тях е факт, при мъжът най-вече.
   Онзи млад седемнадесет годишен художник-модернист, рисуващ само голи женски тела..Каква напреднала фаза на заболяването и при него...
   О, ами онова стълпотворение от мъже, дошли да зърнат известната кинозвезда, порно-актриса ...Нима всички тези мъже също са болни, както и самата актриса ? Най-вероятно е така.
   Клаудия едиствена е  незасегната от "опасния" вирус. Тя е невинна, тя обича искрено. Смътно се опитва да разбере проблема на приятелката си Ана, на Сандро, на останалите ...
   Всички са болни,
   Е, болен ли е наистина Ерос ? Вие познавате ли тази болест, страдали ли сте от нея ?

Мммм, Соня, добре започваш... Стана ми тъжно за Ерос...

 Това вече е Антониони. Гледаш с кеф.
Ефектът от заболяването ще е превръщане на всички в Патрисия. Емоциите на любовта те изтощават и ставаш циник. Примирената Клаудия накрая, си беше начало на една нова Патрисия.
 Младият художник, надраснал времето си, вече беше Патрисия.

Много хубав филм. Няколко двойки, покрили всички модели. Безумно влюбените, които са по-слаби от случващото се, и въпреки трагедията на изчезналата й приятелка, Клаудия "открадва" Сандро.
  Отегчената Патрисия, спящи в различни стаи с Еторе (така ли се казваше съпругът ѝ?), и флиртуваща открито с Раймондо. Загубената кауза Джулия и съпруг и т.н., и т.н.....
 
  М.Вити, много магнетична!
Имах проблем с кастинга на Сандро, искаше ми се да е някой по-лицеприятен, не знам. Този актьор ми беше като евтин, зализан, мазняр...
   Сцената с мъжете, които взеха да наобграждат Клаудия, ми беше като онази с момченцата и Дария в Забриски.

Ана символ на чистата любов ли беше? Която винаги умира набързо, за да бъде изместена от Клаудия, за да премине през опразнената от емоция Джулия, която скоро ще стане Патрисия? Колко тъжно...

     Тина, и аз не харесах Сандро. Още първия път като го гледах, това си помислих- не ми е симпатичен актьорът.
     Може би е умишлено обаче. Представи си да беше някой като Марчело или Ален Делон, както е в следващите два филма. Щяхме да му симпатизираме по някакъв начин на Сандро тогава, а не това е целта... Той е искал да го представи поне малко уродлив, и тази уродривост да е и външна, не само душевна..."Лицето е огледало на  душата", както казват...

  Моника Вити е красива, да. Тук може би е най-красива. И в "Нощта".
  
  Като казваш  за Ана, символ на чистата любов, която безследно изчезва сред морските вълни- хубаво сравнение. Красиво тълкуване.

  А за Ерос ми е тъжно да, но мисля, че болестта е лечима.  

Странно, аз не видях "болест". Нищо фатално, нищо осъдително, нищо което да е извън човешкото. (щото при Бергман отчуждението минава допустимите - поне за мен - норми)

Сандро ужасно много ми напомня Мастрояни, до степен, че почти през цялото време се изненадвах, че в ролята НЕ Е Марчело толкова му отива да  е разглезен, повърхностен, обичан от жените!

Темата за прекрасните на паовъархността отношения, които в своята същност са съвсем различни е доста често застъпвана при Антониони, може би затова двойките не ме отблъскват, напротив, всички са ми донякъде симпатични.

Най-неприятен ми е може би Корадо, и то не за друго, а защото все се обаждаше като черна станция на всяка реплика, от онези хора, които все са недоволни, все нещо не им е наред, всяка реплика ги дразни.

Патриция - тази капризна, цинична и отегчена богата дама, която истински обича само кученцето си. Пък и то, горкото - едно декоративно джобно създание, предназначено за украса. Мъжа и и Раймонодо - винаги готови да откликнат на всеки неин каприз. Как да не се усмихнеш?

Сандро - обсебен от жените - днес влюбен в една, след малко в друга, абсолютно съзнаващ, че това е проблем, но неспособен да му се противопостави от чиста апатия.

Младото семейство в аптеката - архетипна италианска двойка, която веднъж седмично си вдига станалия знаков италиански семеен скандал

Изчезването на Ана - тя като че ли постъпи най-разумно - не й харесваше всичко това, страстта към Сандро беше изтляла, любовта си беше отишла и тя просто си тръгна - без драми, без скандали.

В целия филм сякаш има нещо пародийно, подсказващо, че чертите на героите са преекспонирани, че всеки от тях е обобщение за различни групи в обществото.  И въпреки че тези герои имат предимно слабости, някак си не можеш да не им се усмихнеш - може би защото това са слабостите на повечето хора - отегчението от един дългогодишен брак, тъгата по изгубената страст, поведението на примадона, което запълва други липси.

финалната сцена ми хареса много - не само заради разплакалия се Сандро, който осъзнава че винаги ще е подвластен на слабостите си, но и заради жеста на Клаудия - в опрощаването и нямаше нищо жалко (каквато изглежда Джулия при непрестанните забележки на мъжа й), напротив - то я превърна в най-силния персонаж във филма, способен да прости не просто защото обича, а защото й разбира.

Близки ми станаха героите в този филм - много земни, много реални, много истински.

ПП. Аз не мисля, че Ерос е болен. просто е отишъл на друго място.

  

   Де да беше Масторяни, филмът щеше да е още по-хубав. Нищо, скоро и за него, колко го обичам само !  

   И на мен са ми близки и симпатични героите.
   И да кажа пак за Патриция. Тя уж е най-отрицателния образ след Сандро, разделила се е с всички илюзии, примирила се е с реалността...Спряла е да слага маски, не позира, не кокетничи, не преиграва...Цинизъм в чиста форма, откровен.  Но е умна, проницателна, разбира нещата само с поглед. Сцената в края на филма, когато се срещнаха онтово с Клаудия, в хотела. Тя огледа лицето и и разбра всичко, не зададе нито един въпрос, не намекна абсолютно нищо, не притесни приятелката си по никакъв начин. Беше дискретна, разбираща . Да не се опитваш да съдиш другите, това заслужава уважение. Патриция вероятно също има своята история, довела я до тук, сигурно и тя е интересна.
  А за Ерос, или е в болнични, или в отпуск.