КИНО клуб

Аз малко изостанах с материяла, моля светнете ме, какво ще се обсъжда сега в понеделник

Не сме се разбирали за нищо. Няма време да реагираме, Педро е на дневен ред още.
   Ще обсъждаме и Фелини, 'що да не го обсъждаме. Колко му е.

Мерси, Тино Ще изтупам праха значи от неговите дискове и ще гледам да ви настигам

Гея,  

  Гледах снощи La flor de mi secreto / Цветето на моята тайна(1995)   .

 Началната сцена е същата, като във "Всичко за майка ми". Става дума за медицинския семинар, в който лекарите се учат как да съобщават лоши новини на пациентите си и как им обясняват за донорството. Дори героинята се казваше Мануела.
 Алмодовар е  голям фен на класическите  филми от "златните" години на Холивуд. Тук цитира реплики от "Казабланка" с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман. Изобщо "фабриката за мечти" е оказала влияние върху творческия му почерк, и то доста голямо. Той всичко пречупва през испанския си темперамент, разбира се.
  Другият филм- вдъхновение тук е Rich and Famous (1981)/ Богати и известни  . Алмодовар казва, че George Cukor е един от любимите му режисьори и най-големия познавач на жените.
 Ето едно интервю с режисьора  по повод този филм.

"-All the women in your films are strong, and they're at their strongest when they have to face up to difficulties.

PA: Yes, women are stronger than us. They face more directly the problems that confront them, and for that reason they are much more spectacular to talk about. I don't know why I am more interested in women, because I don't go to any psychiatrists, and I don't want to know why. I was brought up in La Mancha, which is one of the more macho regions in Spain. Men are like gods in their homes. I remember my mother washing my father's feet. It looked like slavery, but it's pretty normal. In fact, it was the women in our house who were in the saddle. If men are the gods, women are not only the presidents but all the ministers of the government."

  Говори и за цветовете , за декора, че са много важна щриха във филмите му. Символиката на имената- главната героиня е силна жена, казва се Лео. Мъжът, който се влюбва в нея и и помага да превъзмогне болката- Анхел. Този Анхел е един от симпатичните мъжки образи в лентите му. За разлика от съпругът на Лео- Пако, висш военен, избрал да се включи към умиротворителните сили на НАТО в Босна, " ..а не може да се справи с войната в собстевния си живот...". Аз и тук намирам символика, според мен намеква за импотентността на "милосърдните ангели", изпратени на мисия в бивша Югославия.
  Да, този е от редките му филми, в който няма травестити, хомосексуалисти и убийства. Една "нормална" история.
  За разлика от повечето му ленти, в които жените са или актриси, или танцьорки, или проститутки, монахини, тук Лео е писателка, интелектуалка. Но пак от алмодоваровски тип. Пише "розови романи", носи синьо палто , лилав шал и червена шапка....И тя е рядка птица, както всичките му образи. Но е много симпатична. На Мариса Паредес и отиват такива роли, има нещо предизвикателно и екстравагантно в излъчването и, в тъмносиния и поглед...



  Сега видях, че изпълнява една от ролите в знаменития шедьовър на Бенини La vita è bella (1997)/ Животът е прекрасен.



   Като всеки филм на дон Педро, и от този ще запомня завинаги някои сцени. Например тази с ботушите. Подарък от съпруга и Пако, но и бяха тесни. Тя ги носеше дори вкъщи, защото страдаше по него, но не можа да ги събуе. Излезе да търси помощ на улицата, някой да и помогне да свали ботушите... Мда, всеки знае какво е чувството  да носиш  обувки, които не са ти по мярка....Тя искаше да скъса с предишния си живот, който я измъчваше много повече от стягащите я ботуши.
 
 

 Сцената с огледалата е също много известна. Подобна имаше в "Ела, завържи ме", макар там посланието да беше различно. Тук е сякаш символ на превърналата се в илюзорни късчета отминала любов и страст, а в прочутата любовна сцена с Антонио Бандерас и Виктория Абрил, отраженията на любовниците в огледалото засилват емоцията, сякаш се любят не една, а няколко двойки...
 Музиката при Алмодовар, този "филм във филма"...Защото освен мелодията, има значение и текста, и самото изпълнение :

Ay amor!  

Chavela Vargas - En el último trago

Caetano Veloso-Tonada de Luna llena  

  В една от сцените- красиво фламенко, напомни ми моменти от "Говори с нея". Дори музиката е на същия композитор- Caetano Veloso.
 Танцьорът е красивия Joaquín Cortés от филма на Карлос Саура.





  Хайде, че малко се увлякох в качването на снимки...



************

  Що се отнася до  Фелини, един от най-известните му филми за мен си е загадка, макар да съм го гледала два пъти. Става дума за този, от който произлиза думата "папарак". Бих го обсъждала с голям интерес.

Много хубаво ревю, Соня. Както винаги, де. Аз ще си взема филмите едва днес. Надявам се Цветето да е сред тях, че на този, който имам (благодаря Гея!), субтитрите избързват.
   La Dolce Vita ще е от задължителните в списъка, Соня. Няма начин 

От два дена зяпам по стената си във фейсбук, открих го, най-сетне. Ето това исках да цитирам:
   
 
"Cinema can fill in the empty spaces of your life and your loneliness.” - Almodovar
   

 ТИнаХрис , много ми хареса мисълта на Алмодовар.Аз не го долюбвам много, много ...малко ми е размит морално ( дано да не ви стрестна ).
  Но от тази му мисъл се вижда , колко много познава жените  .Чудя се дали и за мъжете важи тази максима ?

Соня, пълна си с полезна информация, както винаги, мерси! Цветето ми е в списъка отдавна и ще го гледам.

Тина, не знам, това много холивудско ми звучи - гледаш и търсиш това, което ти липсва... Дори и да кажем "Изкуството" вместо "Киното" пак не го приемам за себе си... За мен по-скоро е развиване на любопитството и подтикване да забележа и да се замисля за неща, които в обикновения си живот не виждам.

Или с други думи, нещо ти липсва и запълваш някаква празнота. 
 Може и да звучи холивудско, не знам. На мен ми харесва.
Хубаво е да избягаш с филм....

Неее, не ми липсват някои неща хич даже, като да речем Холокоста (Шиндлер), Втората световна война (Пианистът на Полански), дяволът (Бебето на Розмари на Полански), мазохизъм (Учителката по пиано на Ханеке), или жените-жертви на Алмодовар. Хич не ми е празно, че го нямам този опит. По-скоро такива филми ми дават възможност да видя и замисля за ситуации, в които едва ли бих изпаднала. Разширяват ми кръгозора един вид, не го запълват.

Абстракно казано. Липсва човек наоколо, който го е преживял, за да ти разкаже, да те обогати, да ти разшири кръгозора и т.н. И тогава идва кой, киното. Това за empty spaces. Самотата запълват други жанрове и така.... Ако щеш и буквално, когато си сам си пускаш филм и не си сам....
 

момичета, зациклих с Алмодовар. имам 6 изтеглени филма, но когато намеря време да гледам...и не ми се гледа Алмодовар. хванала ме е "алмодоварна криза"
сега си изтеглих много прехвален филм, с очаквания да бъде сред номинираните за Оскар, евентуално. режисьорката е жена - Дебра Граник, филма е Winter's Bone, разказва за историята на 17-годишно момиче, което издирва изчезналия си баща и е спечелил голямата награда на фестивала "Сънданс" тази година.
http://www.imdb.com/title/tt1399683/
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=238627&hit=1

чудя се дали да не се поизтупаме от прахта и да изгледаме/коментираме един филм от 2010? много ли е нахално това предложение от моя страна?
като това е просто пример и малко тип "погледнах в тавана и го предложих", по-скоро идеята ми е ако ви се коментира нещо ново.
например вчера така се изкефих на "Социалната мрежа" на Финчър.

Е, ние си бяхме определили 3 заглавия от Педро. Тази седмица не сколасахме с ново предложение. Ще трябва да изберем нещо, тъй или иначе.

Аз съм за нещо от 2010, проблема е че много от филмите още могат да се видят само по кината

Aurora аз Winter's Bone го гледах скоро, социална драма, добре направен, точно по вкуса на Академията, може и да попадне в 10-те номиниране, но дотам. Малко ми напомни  Frozen River . Jennifer Lawrence е добра, но тази година май има прекалено много добри актриси, които ще се борят за Оскар.

 Ми хайде, нарочвайте заглавия. Ние и на кино знаем да ходим. 
  Frozen River ми хареса, ще гледам и другия, щом е подобен.

На мен ми е все едно каквото кажете, но ми идва малко повече да дъвчим един режисьор 3-4 седмици, изчерпвам се и нямам какво да пиша .
Не са точно еднакви , но идвата мисля дойдоха от Sundance, и двата са в едни такива мрачни, сиви цветове и за различната Америка.