Габи вече си има сестриче, нека всяко АПРИЛче си има някой такъв да обича

Мразеше първите няколко пъти и ми се криеше в краката, но после започна сама да си тропа с пръсти върху темето и да издава звуци "пфил". Редуваме се в продухването - нея малко (после бяга  ), татко й малко, аз малко.
Браво на Анито. Усетило се е детето, че е по-лесно да си помогне само, отколкото да му бъркочят с помпи в нослето. 

Ето ме. Поревали са, но пък и са имали моменти, в които са си се заигравали самички. Но нито са искали да ядат, нито да пият нещо. Като ги изведоха да си ги вземем бяха и двете с изплашени физиономии и мрънкаха. Като ме видяха и ревнаха с глас, едва ги успокоихме, особено Йоана. Спаха малко и неспокойно следобяд. Утре сигурно няма да искат въобще да влязат...

Добър ден и от мен
Жабче дано да свикнат бързо двете куклички на яслата
Десирее сошоар още не ползваме, но май скоро и ние ще го почнем за сега още ни е рехава косичката, но вече порасна  Браво на Саши, дано няма вече алергия
Хайде на следобедното кафенце и кексче

здравейте!
Жабче,  , на мен отсега ми се реве, като се сетя, че и аз скоро ще я давам на ясла, а съвсем като наближи момента не ми се мисли какво ще правя, сигурно ще реве повече от нея!Искрено се надявам мъничките бързо да свикнат с новото място и да започнат с интерес и желание да ходят!А на теб много  
Деси, дано наистна Саши да е преборил гадната кашлица! Браво на Анито, много е умничка сладуранката мила! Сешоар и ние ползваме отскоро, няма как, вече й е доста повече косичката отпреди и не може да изсъхне само с избърсване.Ния много плаче, много го мрази сешоара, като го види и започва да реве веднага, дори и да не е включен.Много плаче миличката ми, много ми е жал, но не съм измислила още как да го избегнем.Ако аз се  суша, не става, тя не се впечатлява много, че и мама я суши това гадно бръмчащо нещо!
Благодаря на всички за благопожеланията.За сега аз друг изход освен докторантурата не виждам, лошото е че не виждам как и кога ще мога да уча!
Това с работодателите е наистина голям проблем, особено в нашата сфера е истински ад, изобщо се съмнявам някой да ме вземе на работа.Не говорим изобщо да работя каквото искам и си мечтая, а каквото и да е!
Олче, в омразата към фейсбука не си сама!И аз хич не го харесвам, не че съм си дала много зор да го опозная, но много ме дразни!Особено като си видя пощата препълнена от покани да се включа към някакви безумни групи- например на хората, които мислят за грозен еди кой си политик или нещо от сорта!И изобщо самия фейсбук е много дървен, усложнен, трябва ти цял ден за нещо елементарно, да не говорим, че май няма как съвсем да изтриеш профила си!И на мен никак не ми харесва, че темите и разговорите ни тук, някак доста намаляха, май вече доста момичета предпочитат фейсбука. :rol
Мимееее, Мимеее, как ми се допи едно кафенцеееее, еееххх!!!!!!!!.............
Оф, колко съм отвеяна!Мамочка, Чоколина, честити ви годишнини!От сърце ви пожелавам да сте много, много щастливи и обичани!!!!      

Тука сме, тука сме... когато е дъждовно се намира време и за компютъра!
Така като ви чета малко се успокоявам,че не сме единствените разбойници и беладжии макар и в женски вариант   Бобката е истински  5-ет зъб щурец.. няма ден без случка при нас... цицините и синките една върху друга вече излизат.. мажа с вазелин за устни, олио и всичко мазно под ръка... често засичам втрещени погледи към нас... Важното,че помага! Преди няколко дни си разби и устата, тече кръв но пак не си седна на дупето поне да я избърша и погледна вътре... поплака минутка и избяга при другарите да тичат,като гламави.. Божее, а някой с колело ако спре става страшно.. В най-добрия случай сяда отгоре върху детето иначе просто се избутва и захвърля ревящо джудженце.. не,че стигаме педалите ама си е,като имам си една мечта... Разбира се няма да остане без колело дзверо  ама идеята ми е за рождения ден,че да се ползва за на вън до следващото зазимяване...
Иначе е нежно ангелче ама главно когато спи   обича много животинки, не знам дали покрай двете котарани  в къщи но много ласкаво им подвиква мау-мау на уличните, наШте са "бапита" Вече ги е подчинила изцяло и ѝ търпят "ласките" . Ние на градина за сега няма да ходиме... поне още година.. ще видим как ще ни бъде! По принцип сме музикални и танцувални, голяма радост си е музикалното оформление. Много куфее на рекламата по детския картун " пейте състезатели, на-на,на-на..." танца е в стил, Хеви метъл. Напоследък и давам сгънат чадър и го ползва за микрофон.. гооляма атракция ви казвам  
Енигма ви праща поздрави от Божи гроб, каза,че е невероятно! В неделя ще разказва подробно!
Жабче   ще свикнат малките, много е хубаво,че са две и си правят компания, предимството на близначетата!
Ето вече забравих на кой какво щях да пиша,май ще трябва,като в началото(бременния период) да си държа една тетрадка пред компа и да си драскам,че ей на  

Хайде и аз да се разпиша,че скоро не съм го правила.Чета ви с едно оЧо,когато мога, докато се кърмим,но не ми се пише.Освен екстрите като тромбофлебит и тем подобни с който се сдобих след раждането от нощес съм с кръвоизлив в окото .Ей така от нищото.Легнах си в 23,30 нищо ми нямаше.Ставам в 2 да кърмя и не мога да си отворя окото.В неделя ще правим погача на Алекс,надявам се до тогава да ми мине а не детето да се чуди след време като си гледа снимките Квазимодо ли го гушка.Та ....такива работи при нас и затова не ми се пише.Габи е все по дива и много бели сътворява.Явно ще се замисля за ясла много по рано от пролетта,но ме е страх от бацилите заради бебето.Още нямаме никави ваксини,дори БЦЖ.Та много е сложно при нас ,ни така - ни така.
Мамочка честита годишнина да се обичате още много ,много дълго и пламъчето да не угасва никога.
Жабче дано да свикнат дечицата и ти по леко да понесеш раздялата през деня.Ще следя,че нали и мен ме чака тази раздяла.Алекс се събуди.Голямо гуш на всички ,всички,всички   .Ще пиша,когато съм малко по добре.Олче аз също пиша само тук .Фейса не го разбирам нали съм си дъртичка,а то това чудо не е за всеки.Там влизам само ,колкото да се осведомя кой е на линия и кой не.Ако темичката  ни се е преместила там,значи аз съм изтървала всичко.
ето да видите двете сестрички     http://emiliarie.snimka.bg/family/aleks.532415.20790772

Благодаря за отговорите за момичешките прически , и поздравленията за Сашунито, пу-пу-пу !
Анелия не се страхува от сешоара, и нашата тактика е като при Мария- първо Ани се ''духва'', после мама, после който е под ръка- бати, тати, и така. Забавлява се. Притеснението ми беше да не се гори нежната бебешка косица , но се успокоих, че имам съмишленици.

Еmilli Arie, ще ги изям Алекс и кака Габи, ей ! Много са сладурчести, беба е като куклЕ до кака си.

princessa raia, ФБ не е чак такова зло . Малко ти е времето там, затова ти се струва безинтересно  . Всички са така в началото...май, после пристрастеността е почти гарантирана . И с риск да стана досадна  _{(понеже chockolina вече писа по въпроса)}, и аз ще кажа, че за всичко си има настройки. Можеш да си спреш известията по мейла, както и да блокираш покани за приложения, игри и т.н.  

Abrikotin, това невинно изглеждащо Бобче, какво торнадо било . То май няма овнета дето да не са така   .Лекинко ти завиждам, че ще си я гледаш по-дълго вкъщи .
Мерси за поздравите от Енигма .

Жабче, дано са се успокоили вече дребничките ти, и да посрещнете с усмивка(или поне без сълзи) утрешният ден. Гуш !

Еmilli Arie, много са сладки 2те 'бебета' едно до друго, дай Боже всекиму такава радост!

Аз исках да питам мамитата с две дечица-кога дадохте на ясла първото-докато бяхте бременни, като се роди второто или след това? Кога според вас е най-подходящото време?

Деси, вчера пропуснах, разказа ти за витрината ме накара да настръхна   добре че се е разминало с малко   големи са ни калпазани наистина, Дали все се катери навсякъде, това и е любимото занимание  
Abrikotin, 
Днес детенце помага на мама да започне работа и да приключи работа   голяма помощничка ми е брей   добре че тази седмица е по-спокойно и ми минава номера с нея на работа, но от другата   няма начин... и все така ще е занапред... отново сериозно се замислям да сменям работата, но както и princessa raia спомена, че и другите, кой ще наеме майка с малко дете  
choki, последвах съветати (то беше и не само твоя), взех я на работа с мен, баща и я взе за следобяда и после пак ми я докара, говорихме и да се редуваме с болничните също, ще видим как ще ги наредим нещата...
Жабче,   дано тръгнете редовно, че адаптацията да не се удължава излишно  
Io Io, няма начин, шефовете винаги си гледат изгодата  
Емили,   имаш окуражителни прегръдки от нас  
рони, и дума не може да става да дойде отново  
Благодаря ви на всички   някак малко по-спокойна съм след като си споделя при вас и се посъветвам  
Деси, аз не съм използвала сешоар до сега, баща и ми каза че пробвал веднъж и тя е плакала. И Далинка сама си духа носа, без да съм и показвала нарочно, де що види хартия я взима и си бърше носа като и духа  

Радвам се,че още се сещате за нас 
Прекарвам по не повече от 10 мин на ден на компютъра,попрочитам ви ,но все не остава време за писане 
Разкъсвам се между работата,Анито и ученето  Знаех,че ще е трудно ,но чак пък толкова..... Отделно Анито иска само при мен като съм вкъщи и откъм сън не го докарвам много много.
Анито си расте, и тя като зълва си върви височка-към 83-84 см,12 кг,започна да казва (сама!!!) кога й се пиша/ака,е,понякога при свършен факт,но все пак осъзнава какво прави.Казва някои думички,но все още не е започнала много да говори.И си е все така дивааааа 
Прегръщам ви всички,много ми липсвате  На всички ви искам да напиша по нещо,но пусто време... или по-скоро липсата му  За това на всички ви   

Еми,много са сладички двете.Тя Алекс е като бейби- борн до Габи.Като я видях каката на едната снимка с бутилката от бира и се сетих за една наша приятелка.Всеки път в градинката като се появи някой с биричка,независимо дали чаша,кутийка,шише веднага почва да кръжи около него и все се опитва да си открадне малко.Много е сладка.
Малки Жабенца е така е първите дни тъгуват,но после свикват и ходят с голямо удоволствие.Добре че поне са двечки,позната физиономия има все пак,някаква подкрепа си е.Въпреки че съм на 30г още си спомням как ревах и се молех да не ме водят,в краен случай поне водех преговори по-рано да ме прибират.Сега напълно ви разбирам какво ви е.С Ронката си плачехме двете заедно тя вътре ,аз отвън и то по целия път до вкъщи.Хем знам,че е за добро.При нея адаптацията продължи към седмица,после нямаше никакви проблеми.
При нас засега няма шанс за ясла.На мен ми с налага обаче да се върна на работа и може би от следващия месец ще съм вече в работещите редици.Много ме е яд как всички си мият ръцете с тая криза,то при нас още не се е усетила.С мъжа ми работим в една ф-ма та имам сигурен източник.Нямат време и да хапнат обаче увеличение на заплатите нъц.Даже и бонусите дето ги взимахме ги спряха още началото на 2009г.Притискат ме да си взема първо платената отпуска,но нещо не ми е много ясно на какви пари ще ми я изплатят.Питах в другия форум,но нещо не го разбрах отговора.
Иначе какво да кажа за Ади-лудетина.Щура е като за 3 момчета,само търчи насам-натам,все се чуди каква беля да сътвори,къде да се покатери,какво да обърне.Научила е на баба си сутрешния ритуал,ресане,мазане с крем,после и носи обувките,посочва и боклука и я изпраща на вратата.Много често обаче се опитва да се измъкне и тя и става голям скандал,че не я пускам.Веднага се тръшка и почва да реве и тропа с крачета.И нея я застигнаха някакви сополи,кашлица.Много гадно ни надуха миналата седмица,нещо премръзна в четвъртък и се почнаха едни....още не могат да спрат.Първите нощи беше ужас,не може да спи,хърка,спи с отворена уста,плаче,стряска се,дави се със сополите.Сега е малко по-добре.Направих и капки за нос с клеева тинктура и и давах с чая ще по няколко капки вътрешно.Давах и сироп Флудитек,който нашето джи пи ми го изписва всеки път,но все пак кашлицата си слезе надолу и то доста бързо.Имам приятелка фармацефтка на която като и казах за сиропа и ми се скара.Каза че в техните дебели книги изрично се забраняват отхрачващите сиропи за деца до 3г.Е да ама аз като не съм ги чела тези книги и се доверявам на лекарката ни.Утре може да я заведа все пак да и удари едни слушалки,че имам съмнения,дали не сме пак за Вентолин.
Стига съм се оплаквала.Няколко поста от последната страница доста ми пооправиха настроението.
Стискам палци на всички които имат нужда от тях.
Прегръщам всички болнички дечица и бързо възстановяване.
Честито на всички празнували скоро,които съм пропуснала.Бъдете весели, щастливи и обичани дълги години.
Лека и спокойна вечер на всички  
П.П. Извинявам се, че не пиша често,но да знаете чета всеки ден.Направо сте ми като сутрешния вестник.След закуската с кафе в ръка съм тук.

Срещнах това писание на едно друго място, и не мога да не го споделя тук:

''Преди да стана майка
спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка.
чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!''



Io_io, когато забременях, баткото вече беше на ясла(тръгна на 1 годинка и 10 месеца). Спрях го последните 3 месеца от бременността си, и го пуснах пак когато бебата беше на 6 месеца. 9 месеца си беше вкъщи, много се страхувах от честите му болежки, и предпочетох така. Не знам кога е най-подходящо, но на мен ми беше по-спокойно и двете деца да са край мен , поне от болести да не се страхувам. А и голямото ми дете исках да е част от всичко, да не се чувства изолирано веднага след появата на бебето. Но твоите дечица живот и здраве ще са с по-малка разлика, и ми се струва, че ще е по-лесно приемането на новият член в семейството .

Еми, мнооооого са сладки двете бебета.

Маги79, аз се върнах на работа за 5 дни (фиктивно) и след това излязох 2 месеца в отпуска. За тези 2 месеца се плаща това, което ти е по договор. Друг е въпроса, че нашите ЧР в Сф решили да ми пуснат нов договор за 450лв., който аз не съм виждала и разписала, но те ми превеждат заплата по този договор. Сега от 1 септ. ми били подготвили договор на 750лв, което също е много малко за мен. Зам.управл.директор, който отговаря на нашия офис във Варна казал, че ако искам мога да ги съдя и съм в правото си да получавам по договора, който съм разписала, ама това ще стане като реша да напускам, ако не се разберем. Усилиено търся работа, пускам постоянно CV-та в jobs-a, но въпреки, че отговарям на всички изисквания-нищо
Йо Йо, Брилянтин беше питала в предната тема за това, кога да се дава на ясла, тогава доста хора й отговориха, вкл. и аз. Ако искаш потърси ми в посл.публикации да не повтаряме пак.

П.С.Забравих да кажа. Еми, имаш голяма нужда да пиеш Арника Монтана 30СН по 4 пъти на ден по 3 гранули. Пий ги поне 10 дни. С това твое трудно раждане и проблеми, ще продължават още последици да имаш. Също давай и на Алекс и за нея е било голям шок. Ако се притесняваш да й ги даваш направо гранулите в устата, макар че аз давах на Вики от 6-я ден, разтваряй ги в 1 ч.л.вода

Desi, това не го бях чела, невероятно е! Настръхнах

маги79, отпуската ти ще се изчисли на база на последния ти отработен месец, в който имаш поне 10 работни дни.  Зова значи, че базата е заплатата преди да излезеш майчинство.
Вери, тези 5 дни не са били достатъчни за база да ти изплатят отпуските като суми по новия договор, бил той по твое или не желание.  Води си преписки с ЧР в централата и си отстоявай искане да бъдат коректни. 

На мен ще ми изплащат заплатата, която получавах преди да изляза в майчинство. Нов договор не съм подписвала, въпреки че май се налага - докато ме нямаше фирмата смени името си.  Аз до Нова година ще съм в отпуска.

Днес за мое учудване нямаше рев. Йоана влезе самичка в стаята при играчките, Яна се вкопчи в мен повтаряйки "Не! Не!", но като видя, че сестра й влезе, капитулира и влезе и тя. Обаче сутринта покашляше нещо и май ще я водим на лекар следобед. Не е от яслата, а от висенето в поликлиниката за бележки и прегледи последните 10тина дни. Че и е прясно ваксинирана и ми е много притеснено.

very nice, големи тариктаи са се извъдили твоите работодатели. Не ги е срам! За тези на бен78 пък направо нямам думи! 

Деси, прекрасно е написано. Каквото ми е ревливо в момента, пак ме разрева.