За хората и страховете

  • 8 876
  • 81
# 75
Не, разбрала съм те, но ако търсиш, търси някой на по-високо ниво от теб/къде ще го намериш, не ми е ясно и въобще дали съществува/, но да търсиш такъв за мирно съвместно съществуване на еднакво ниво, не си заслужава.
Въобще не ти трябва такъв. То любовник, ще ти излезе далеч по-евтино.

О не, "мирно съвместно съществуване" не става на въпрос, та аз не мога да ги изтърпя още в началната фаза на опознаване.. иначе принципно си права. Затова и ги държа на разстояние, ако не ми изнася, да съм свободна да "си хвана флейтичката" и.. аривидерчи.
Виж целия пост
# 76
Страховете ми бяха
от смъртта
от болести
от физическа болка
за близките
и някои малки страхове, по-скоро безпокойства
Справянето със страховете - за да се справиш трябва да се промениш. Никой не може да се промени сам по собствено желание, само животът може да ни променя, ако ни изправи срещу страховете ни
разболях се тежко, болката беше част от съществуването ми, докоснах смъртта. Видях как изглежда 9-я кръг на ада и излязох обратно. Не ме е страх от болестта, контролирам я,  не ме е страх от болката, понася се, не ме е страх от смъртта, минах покрай нея. Страхувам се само от начина, по който може да ме отнесе.  Sick Това е единственият ми голям и истински страх. Малките ми страхове са ми смешни на фона на истинските.
За близките още се страхувам, нямам против да продължавам с този страх Mr. Green
Виж целия пост
# 77
Докато страховете не са се превърнали в диагноза, всичко е нормално. Едва ли има същество без такива. Моите са свързани само с децата ми. И панически страх от кучета, с който се опитвам да се боря, но засега неуспешно.
Виж целия пост
# 78
Страховете ми са основно два.Единият е от земетресения, и може би се обуславя от факта,че родителите ми,и тези на съпруга са преживели земетресението в Свищов през 1977 .Усетя ли земетресение изпитвам панически страх,който не мога да преодолея,но за сметка натова смятам,че реагирам доста адекватно.Другият ми, и то доста по-голям страх е  страха за близките ми-да не се случи нещо с тях, и особено с децата.Смятам,че това е нещо нормално, и се надявам при всеки звук на линейка да не се притеснявам чак толкова  #Crazy.
Виж целия пост
# 79
Напоследък изпитвам параноичен страх от природни бедствия,дори няколко пъти сънувам земетресения,наводнения....брррр...Дори само на сън чувството на ужас и обреченост е много силно.Дано наяве никога да не преживея нещо подобно Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 80
Моите страхове са свързани най-вече със здравето на близките ми и най-вече на детето... Гледам да мисля позитивно....
Но с един мой страх се справих без да искам. Малко след като се нанесохме като младоженци в новия ни апартамент го разбиха докато бяхме на работа.... Беше ужасно... Спалнята, хола, другите стаи... От тогава година след това не можех да остана сама в апартамента... Мислех, че след като се роди Дечко нещата ще отминат, залисана в него, но не! Той заспиваше, милото заспиваше, а аз дори след заключване на вратите и пускане на алармата обикалях по 10 пъти да видя дали някъде няма някой.... Стрясках се от най-малкия шум и заради мен тримата спяхме на светната нощна лампа.... Патологичен случай  hahaha... След известно време стана така, че милото започна да дава 24 часови дежурства... Питайте ме какво ми беше... Първия път викнах нашите да спят тук, вторият път една приятелка... Третият останахме само с детето... Цяла нощ светеше навсякъде, а аз съм заспала в 6 сутринта... На четвъртият заспах от умора малко след 12. Следващият път просто изгасих лампите и си легнах нормално, гушнах дечко и заспах.... След това вече милото мина на нормални смени..... Сега някак ми е по-лесно... Пак заключвам, пак пускам аларма, но не обикалям и спим на тъмно  Mr. Green... За някои може да е смешно, но за мен беше много трудно да се преборя с този си страх!

За всички останали, описани от авторката - всеки от нас ги има, при някой повече, при други по-малко.... Важното е да не мислим за тях.... Поне така си мисля.... Нека мислим позитивно - нека се случват само хубави неща, нека всички да сме живи и здрави, ние и близките ни!
Това е най-важното според мен!
Виж целия пост
# 81
Страховете съпътстват целия ни живот, което е съвсем нормално, иначе нямаше да можем да оцелеем.
Писала съм и в други теми как се справих с част от собствените си страхове. www.emozdrave.info
Когато разчоплиш причините за даден страх, гняв, болка и т.н., е в пъти по-лесно да го преодолееш.
Има неща, за които вече дори не се замислям и правя с необикновена лекота, а преди само мисълта за тях ме е разтрепервала и изпотявала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия