Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 197 384
  • 862
# 180
С асистирана евтаназия се занимава една швейцарска организация Дигнитас.
http://www.dignitas.ch/index.php?lang=de

В ютюб гледах преди време  филм как Тери Пратчет посещава офиса на Дигнитас в Швейцария, ако не се лъжа в същия филм имаше и видеозапис на едно асистирано самоубийство на човек с неизлечима болест. Въпросът е сложен и повдига много етични и религиозни въпроси. И все пак - хубаво е, когато имаш избор. Ненавиждам това да си притиснат до стената и да нямаш избор. В немската конституция е записано правото на всеки на достоен живот и достойна смърт. Немските лекари в университета ни обясняваха, че за тях достойна смърт означава смърт без болка. И те са длъжни и наистина го правят според силите си - осигуряват на пациентите там безболезнено преминаване в отвъдното. Обезболяват ги до последно. У нас в България - мама почина от рак. Океан от болка. Повече няма да кажа, знаете...

В немското общество тече много ожесточен дебат по въпроса за правото на избор на достойна смърт. От едната страна е църквата и медиците, от другата страна немалка част от немското общество. Всеки има своите добри аргументи. Що се отнася до деменцията, това, което преди две години гръмна по немските медии - мултимилионерът Гюнтер Захс (на 78г.) си изстреля куршум в главата след като научи диагнозата Алцхаймер. И не че няма пари да си осигурят перфектно обгрижване...просто мисълта да се превърне в зеленчук се е оказала непоносима.

За себе си все още не знам. Може би бих предпочела да взема едно хапче и дотам. А може пък да имам още много слънчеви дни и като дементно болна ( в първия стадий на болестта). А може междувременно медицината да направи пробив и самоунищожението ми да се окаже прибързано и ненужно. Не знам, но все по-често мисля какъв избор бих направила в случай, че... Това, което отсега знам - не бих искала да легна на ръцете на децата си, в никакъв случай. Що за достоен край би било това да не знам коя съм и къде съм... Обаче и това не е проста работа, защото, аз бих гледала мама и дементна, само да беше жива. Но не е. Така че и мнението на децата ни не винаги съвпада с нашето.
Виж целия пост
# 181

След доста настояване от страна на близки и приятели, подадох документи за дом - сега очакваме отговор, но разбрах, че доста време се чака.
Сега отново тръгваме по доктори - за да разберем от къде идва болката - до колко ще се справим не зная, тъй като тя не може да каже и покаже точно мястото където я боли.
Много моля, ако има някой който гледа или е гледал болен от тази болест, нека да сподели какво следва от тук нататък - разбрах, че ако легнат на легло загубвали гълтателната си способност, вярно ли това?

Чувала съм, че се чака доста за дом, но според мен е въпрос на обстоятелства - бивша колежка на майка ми се принуди да подаде документи за нейната майка. Там нещата се развиха за месеци, жената беше агресивна - викаше и налиташе на бой на дъщеря си и внучката си, изкъртила беше вратата на фризера, не понасяше никакви дрехи по себе си. Страхотия. Техните документи ги придвижиха за по-малко от месец. Не знам дали е случайност или просто социалните в случай са видели, че няма друг начин и че въпросът наистина е спешен.
Много трудно решение, но понякога като че ли е най-доброто, както за близките, така и за болния.

За преглъщането - баба ми имаше сроден проблем. Тя беше на 82, при нея нещата също се развиха стремглаво - за месеци. Накрая (последните дни) и давахме вода със спринцовка в устата, защото не можеше да пие.
Тя така и не получи точна диагноза, всичко тръгна от проблеми със сърцето.
Виж целия пост
# 182

Дано скоро и у нас държавата обърне внимание на деменцията и почне да финансира борбата с нея. Мечтата ми е да се върна в България и да мога да помагам на хората, които имат нужда. Не ми се живее в чужбина, колкото и да е уредено всичко. Сигурно ще ми се смеете, но ми се мисли и говори на български.


 Simple Smile Хич не се надявай на "държавата"....
Хубаво би било хора като теб - с познания, опит и експертиза да се върнат тук и да помагат, но според мен това (поне в момента) е възрожденска кауза, в която ти би дала страшно много с неясен и несигурен резултат. А държавата не само, че няма да ти помага, а ще ти пречи. И то не от лошотия или невежество, а от леност и апатия. Там където си в момента и труда, и знанията, и отношението ти към хората е смислено и оценено. Тук мисленето трябва да се промени, а това изисква търпени и време.

А във форума помагаш наистина страшно много, макар и не на толкова хора, колкото би ти се искало.   bouquet
Виж целия пост
# 183

Там нещата се развиха за месеци, жената беше агресивна - викаше и налиташе на бой на дъщеря си и внучката си, изкъртила беше вратата на фризера, не понасяше никакви дрехи по себе си. Страхотия.

Много съм уморена днес, в следващите дни ще гледам да напиша повече за усещането за болка при дементно болните и как те не са в състояние да я локализират и да а комуникират. Ама че го казах и аз едно префърцунено. Имах предвид, че като напредне деменцията, болните сами не могат да определят къде ги боли и колко. Затова се следи общото им поведение. Има тест за тази работа, като се поосвободя ще ви го преведа и сами ще можете (доста точно) да определяте по него какво и къде ги боли. Този тест го правят лекарите или служителите в домовете за дементно болни, но отлично може да се справят с него и близките на болния.

Много често агресията, виенето, мученето, нетърпенето на дрехи по тялото, скубането, дърпането триенето на едно и също място по дрехата или тялото са просто знак, че някъде нещо ги боли. И то сериозно. И тъй като болните не могат да го осъзнаят, определят и обяснят, те реагират както би реагирало бебе - с рев, агресия и безпокойство. Понякога се случва и друго - нервните връзки са толкова увредени, че пациентът не усеща болка, въпреки че има сериозно нараняване - счупен крайник, изгаряне, кръвоизлив.

Голям проблем е да се установи какво е точно физическото състояние на дементния пациент и затова много често сериозни заболявания или наранявания остават неоткрити и нелекувани. Ето защо болния трябва да се наблюдава не само като поведение, но и периодично да се съблича и оглежда.
Виж целия пост
# 184
Здравейте!
Майка ми е на 53 години и е с диагноза фронтотемпорална деменция. На 10 февруари минахме психотелк и тя получи 95% пенсия по болест с право на придружител. Резултата от ТЕЛК до някъде ме зарадва, защото може да кандидатставме за личен асистент, но радостта ми беше за 1 ден. Проучих как стоят нещата с програмите за лични асистенти в нашата община - Смолян. За момента социалните имат 6 месечна програма за личен асистен, но лицето трябва да бъде безработен роднина - нямаме такъв. Надеждите ми се разбиха, че някой ще може да гледа майка ми. Искам да ви питам дали сте запознати с програмите за личен асистен. В момента има ли такава, по която може да кандидатстваме, знаете ли нещо повече от мен?
Ще се радвам също, ако ми дадете и информация относно цени и местоположение на домовете за дементно болни.
Балгодаря ви, бъдете здрави!
Виж целия пост
# 185
Loreena, съжалявам много за майка ти. Домовете за дементно болни в България са твърде малко.

Домове за дементно болни в България

с. Опанец – 9347, Община Добрич, тел. 057 195 17
гр. Разград – 7200, тел. 084/660 838, 084/661 850
гр.Казанлък – 6100, тел. 0431/6 22 80, 0431/6 22 97
с. Горна махала – 4196, община Калояново, тел. 031/705 280
с. Огнен – 8467, община Карнобат, тел. 05578 376
гр. София – 1000 кв.”Красно село” ул. “Цар Борис III” 202
с. Славянци – 8460, община Бургас, тел. 05771 2275
с. Горско Косово – 5235, община Сухиндол, тел. 061393 265
гр. Дряново – 5370, ул.”Д.Крусев“ 26
с.Бистрилица – 3527, община Берковица, тел. 09528 214
с. Добри дол – 3667, община Лом, тел. 09728 331
с. Салаш – 3933, община Белоградчик
гр.Русе – 7000, ул. “Трети март“ 55
 
Виж целия пост
# 186
В момента има ли такава, по която може да кандидатстваме, знаете ли нещо повече от мен?


Здравей!

разгледай това
http://www.mlsp.government.bg/bg/news/news.asp?newsid=3394&catid=1

Не съм много наясно докъде е стигнало изпълнението на програмите.
Слушах по радиото, че целтат е именно ограничаване на вкарването на възрастни в институции (достега акцента беше деинституциялизиране на децата).

Личния ми опит казва, че трябва да ровиш в нета, в сайтовете на съответните общински служби, да ходиш на място.
Виж дали няма да намериш някоя съседка или безработна жена, която срещу заплащане да помага по малко....

Успех!
Виж целия пост
# 187
 Привет, vesselay!
Бях чела за тези домове, вчера отново се разрових из нета за инфо, притесняват ме скъпите такси, които не може да си ги позволим.
Благодаря ти! Simple Smile

 Здрасти, MammaMiaLetmeGo!
Благодаря ти за линка, разгледах го. Права си, че трябва постоянно да питам, да се интересувам от такива програми и ще го правя.
 Благодаря ти! Simple Smile
Виж целия пост
# 188
Loreena, това са държавните домове, при тях таксите са процент от пенсията на самия болен. В частните е друга работа, но съм чувала, че таксите почват от 500лв. нагоре за относително здрави възрастни. За дементни не знам, сигурно е доста повече.
Виж целия пост
# 189
 Здравей, има дом в гр.Брезник- близо до Перник.Втози дом приемат изключително хора с деменция. По 2 души в стая.460 лв на месец , ако лицето не е с памперси и 600 ако е с памперси. Според моя позната условията са чудесни.Майка й е от няколко години там. Успех
Виж целия пост
# 190

Там нещата се развиха за месеци, жената беше агресивна - викаше и налиташе на бой на дъщеря си и внучката си, изкъртила беше вратата на фризера, не понасяше никакви дрехи по себе си. Страхотия.

Много съм уморена днес, в следващите дни ще гледам да напиша повече за усещането за болка при дементно болните и как те не са в състояние да я локализират и да а комуникират. Ама че го казах и аз едно префърцунено. Имах предвид, че като напредне деменцията, болните сами не могат да определят къде ги боли и колко. Затова се следи общото им поведение. Има тест за тази работа, като се поосвободя ще ви го преведа и сами ще можете (доста точно) да определяте по него какво и къде ги боли. Този тест го правят лекарите или служителите в домовете за дементно болни, но отлично може да се справят с него и близките на болния.

Много често агресията, виенето, мученето, нетърпенето на дрехи по тялото, скубането, дърпането триенето на едно и също място по дрехата или тялото са просто знак, че някъде нещо ги боли. И то сериозно. И тъй като болните не могат да го осъзнаят, определят и обяснят, те реагират както би реагирало бебе - с рев, агресия и безпокойство. Понякога се случва и друго - нервните връзки са толкова увредени, че пациентът не усеща болка, въпреки че има сериозно нараняване - счупен крайник, изгаряне, кръвоизлив.

Голям проблем е да се установи какво е точно физическото състояние на дементния пациент и затова много често сериозни заболявания или наранявания остават неоткрити и нелекувани. Ето защо болния трябва да се наблюдава не само като поведение, но и периодично да се съблича и оглежда.
veselay, ще сме ти благодарни ако ти остане време да успееш да преведеш теста, мисля че ще е от голяма полза за много от нас. И на мен ми направи впечатление, че болният не може да каже какво го боли и къде.
Виж целия пост
# 191
Момичета,

преди малко преведох теста за болката. Няма как да го пусна тук, затова ви моля който го иска да ми пратите на лично съобщение имейл адрес, на който да му го изпратя.

Предварително да кажа, че той не може да даде със 100% сигурност къде и колко точно го боли дементно болния, но може до голяма степен да послужи като първоначална ориентация на лекаря, при когото ще го заведете. Тестът се използва най-вече при пациенти, които вече са в такава фаза на болестта, че не са в състояние да определят болката като местоположение и сила.
Виж целия пост
# 192
Здравейте,
от скоро съм в този форум и предполагам, че  може и мъже да пишат тук.
За съжаление от половин година живея със страшната диагноза съдова дeменция клоняща към смесен тип с Алцхаймер, която поставиха на майка ми и се радвам, че е създаден този форум в който могат да се споделят идеи за това как може по лесно да се справяме ние близките при полагането на грижи за дементно болни.
Ако някой знае за това дали има връзка между тютюнопушеното и деменцията. Оставам с впечатлението поне от всички които познавам с деменция, че никой досега от тях не е бил тютюнопушач. Дали пък никотина не е пречил за развитието на този синдром или може би тютюневия дим е причинявал други серизни заболявания /онкологични или сърдечно съдови/ и хората не са имали "възможността" да се разболеят от деменция. В интернет има информация "Тютюнопушенето увеличава два пъти риска от развитие на болестта на Алцхаймер и васкуларна деменция, втората най-често срещаната форма на деменция" .....
Един невролог, който е бил на някаква международна конференция ми каза, че последните изследвания които са били правени в световен мащаб доказват, че при тютюнопушене рискът от деменция е много по-малък отколкото при един пасивен пушач.
Просто си разсъждавам Simple Smile
Виж целия пост
# 193
Форумът е за всички, които по някакъв начин са засегнати от проблема. Аз имам братовчедка, която има Алцхаймер, настъпил на 56г. възраст.

Много хубаво, че четете и се интересувате. Относно пушенето, вероятно имате предвид това:

На 10 януари 2012г- в американското специализирано списание "Неврология" бяха публикувани резултатите от двойносляпо изследване, при което са третирани хора с леки когнитивни нарушения с лепенки с никотин (15мг/дневно). Доктор Пол Нюхауз, заедно с колегите си от Центъра по когнитивна медицина в Бълрингтън, САЩ ръководи шестмесечното пилотно изследване върху 67 непушачи с леки когнитивни нарушения. Учените стигат до извода, че терапията с никотинови лепенки е довела до положителен ефект върху психомоторните постижения, паметта и вниманието на непушачите.

Не бива да се подминава обаче фактът, че лицата, получили никотинови лепенки са намалили телесното си тегло, а също така са показали и снижение на систоличното кръвно налягане. Вероятността да развият никотинова зависимост не е била изследвана.

Остава отворен въпросът и дали подобна терапия би имала ефект и върху пушачи?
Виж целия пост
# 194
Искам да ви кажа, че в моя случай баща ми в момента на 82 никога не е пил алкохол /само на празници за наздраве/, никога не е работил при вредни условия, никога не пушил, холестерола му в СВ.Наум по изследвания беше 4,7 или някъде там и. Деменцията дойде изведнъж,  имаше симптоми на забравяне и преди това но се влоши рязко при едно боледуване от пневмония миналата зима с висока температура. След това вече той изобщо не е същия, а най-големия проблем засега е ровенето из кофите за боклук из целия град и вербалната агресия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия