Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

Здравейте, аз също не съм писала отдавна и виждам, че има раздвижване в темата, което много ме радва.
 Liq_, благодаря, че си ми отговорила на въпроса за Арисепта. Странно е, че не са ви правили кардиологични изследвания. На мен ми казаха, че той не се изписва без такива, защото най-много поразява сърцето и стомаха, а ако вече има проблеми там изобщо не го препоръчват. Та на нас ни правиха доста подробни изследвания на сърцето. До стомаха не стигнахме. Почнахме Аксурата тогава.
Това ново лекарство, което даваш на майка ти не съм го чувала. Баща ми от едно известно време зацикли само върху темата, че си тръгва. Преди време психиатър ни изписа Тероквел, твърдеше, че ще има ефект не само върху агресивните епизоди, но и върху социалната му активност, която в момента е почти нулева. Аз обаче не се престраших, защото пишеше, че увеличава риска от инсулт. Баща ми има вече изкаран един и не исках да го поставям в такъв риск. И засега просто повтаряме като откачени по цял ден, че ще си "ходим след малко", той се успокоява за 2 минути и после пак. Бих му давала и някакво лекарство ако можех да подтисна това негово неспокойство, но не искам да го правя на парцал. Страх ме е много от тези лекарства. Ще се радвам да чуя ако продължаваш да даваш това, което си писала на майка ти дали всичко е наред.
Исках също да те питам за тези помощници, които си споменала. Те твои близки ли са или ги намери от някъде. Ще се радвам ако някой препоръча хора за почасова помощ, защото ние от известно време се замисляме за такъв вариант, по няколко часа да ни отменя някой, но не намираме засега. Една жена уж щеше да идва, дойде, видя баща ми как повтаря, че си тръгва и се уплаши, че няма да се справи и се отказа.
Виждам, че споменавате тук доста въпроса за наследствеността. Аз много съм си го мислила това. То в наше време ако не е рак, ще е деменция. Така че, май всички това ни чака. Но истината е, че аз къде насериозно, къде не толкова, но винаги съм казвала, че ако някой ден аз изпадна в това положение и се окажа болна от деменция, ще е добре да има евтаназия доброволна и да се възползвам. Не искам да живея нито ден в този ад, в който баща ми се намира. Не съм съгласна с това, че те са извън света и че не се измъчват. Ако се заслушате в думите им ще разберете какво ги мъчи. Макар да казват малко, понякога казват достатъчно. Както е в случая с "искам да си ходя, да тръгваме". Те са загубени. Всеки ден се будят на непознато място, сред непознати хора, които ги събличат, обличат, бутат им в устата някакви лекарства, искат да се приберат най-сетне при близките си, но тях ги няма, някакви непознати им казват, че са близките им, влизат с тях в банята и тоалетната. Филм на ужасите е това. На нас ни е тежко, а те живеят в ада. Страшно е. Не мога да бъда и егоист знаейки, че любимия ми човек го изживява всичко това и аз да не се натоварвам психически при тази мисъл. Много лекари все това ме съветват, да бъда егоист, да го въприема, че това вече не е той и да спра да страдам. Ами, това за мен са просто кухи лозунги. Не виждам как това да стане. Много би било добре ако можеше тази болест да не беше разрушила семейството ми, но ето на, така стана. Всички ни казват-пазете се себе си, ще се съсипете. Но не знам как да стане това вече, наистина. Радвам се поне, че тук се сформира лека полека някаква постоянна група (което беше горе-долу първоначалния ми замисъл) та да си излеем мъката
Плаках, като го четох. Преди малко писах за свекър ми, а това е написано за майка ми. Тя си отиде преди 7 години. Това са моите мисли и страхове. Моите решения, ако нещо такова ми се случи. Благодаря, знам, че не съм сама.

Здравейте!
Искам да питам дали на някой от болните им е изписвано лекарството донецепт и дали е възможно от него да се вдига кръвното?

Майка  ми пие донецепт. Това е лекарството,което се приема в първата фаза от болестта.  До колкото за влияние върху кръвното налягане не мисля,че е от него,защото майка ми е хипертоник и няма промяна от както го приема.