Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 197 452
  • 862
# 570
Предаване на д-р Оз за алцхаймер
http://www.doctoroz.com/episode/everything-you-need-know-about-a … #cmpid=em05062016

Виж целия пост
# 571
слънчоглед за хигиената нещата са адски сложни. Да се видиш в чудо е лесно. Защото хем болните не искат да се къпят, защото се чувстват застрашени в банята, хем и да не се съпротивляват пак си е сложно. Ние ползваме памперс-гащи, които са без лепенки, защото другите според мен за слаби хора не стават. Баща ми е много слаб и му падат ужасно другите и не дръжат нищо. То и тези пак не дръжат много, някак си пак стига до панталона и пижамата му. И нон стоп перем. Строшихме една пералня вече. И има тежки дни, като днес например, в които има и други нужди и сме го къпали 3 пъти. Сам човек обаче адски трудно би се оправил, особено в такива дни. Просто нямам отговор как би могло да е по-лесно. Май няма начин.
Виж целия пост
# 572
Здравейте  майка ми е с  Алцхаймер от 6 години но от миналата година започна много да отслабва, а  има страшен апетит. Вашите близки как се хранят слабеят ли ?Понеже е в хоспис и нямям преки наблюдения но аз като ходя  каквото и дам го изяжда .
Виж целия пост
# 573
Майка е със съдова деменция, но е много слаба, а яде всичко и колкото й дам. Мисля това е нормално за тези заболявания.
Тя вече не ни познава много добре - идва един познат психолог да я види. не можа да му каже коя съм, въпреки че помни, че има дъщеря, не знаеше кой е мъжът ми, каза, че няма внучки... Наскоро пак се изпусна и сега я водя периодично до тоалетна. Преди седмица падна и си навехна крака и спрях да я разхождам (преди всеки ден я извеждах за по час). Струва ми се обаче, че без разходки е по-спокойна и не показва да й липсват. за мен така е по-удобно, но все пак ми е гузно да не излиза. При вас как е положението с разходките?
Виж целия пост
# 574
lovely ние също сме с памперс гащи, пропускат да, но не искам да си помислям какво щеше да е без тях... Има дни в които ми се иска да изчезна! Много ми е трудно!
Преди няколко дни имах и ново изпитание за духа: вдигна мнооого високо кръвно и добре, че кръвта изби през носа иначе... И всичко това естествено в 10 вечерта докато къпя децата 😈
За храненето и постоянния глад знам, че е обща болка. А колкото до разходките и излизането въобще при нас отдавна са мит. Първо физически е невъзможно поради ред придружаващи заболявания и второ липсата на интерес. Сега от известно време всеки ден си стяга багажа да си "ходи" на село, "при майка си" - а баба ми е починала мнооого отдавна! Като я питам аз коя съм казва, че аз съм и началничката...😢
Колко ли още мога да понеса...? На моменти усещам как и аз изпушвам...
Виж целия пост
# 575
Здравейте на всички - нямах възможност да влизам и да чета последните мнения, предвид ситуацията у дома. Така накратко - направихме операцията - поставиха изкуствена става. За щастие я издържа, имаше ден в реанимация, но успяха да я събудят - но за съжаление, независимо от факта,че сложиха освен общата анестезия и спинална с цел да се щади мозъка, пораженията са налице. Лекарите казаха,че  в трети стадий на Алцхаймер, ако нямаше поражения на мозъчната дейност ще си е цяло чудо на медицината. За тях самия факт,че успяха да я събудят и тя издържа операцията която беше 4-5 часа си е чудо. Следоперативния период беше кошмар - не пожелавам на никого да изживее подобно нещо. В момента я настанихме в хоспис близо до Варна - с цел рехабилитация, за да се опитат да я накарат поне да седне. За сега успех няма. Гълтателната способност има частични поражения, както и дишането е ограничено. Успокоява ни факта,че поне не изпитва болка. Храненето е доста трудно и бавно.Ходя да я виждам всяка седмица - отслабнала е, не ме познава, а й говоря тихо и я прегръщам, а тя ми се усмихва милата. Но не разбира коя съм - не ме познава, само ми се усмихва. Боже - толкова е трудно на моменти. Наложи се да я оставя там - малкото ми момченце започна да се депресира от всичко това и разви рефлукс - или да го нарека нервен стомах - само при най - малкият срив от моя страна и започваше да повръща.

 Това е невъзможен избор - повярвайте ми! Майката или детето? Сърцето те боли което и да "избереш".

В момента се опитваме да продължим да живеем - и аз, и децата ми и съпруга ми.

Искам да кажа нещо на всички Вас - всеки от нас преживява по различен начин това което се случва с нашите близки - това е болест, която довежда човешкото същество до пълна деградация и подлага близките  ни и нас на невероятно изпитание. Никога не искам да подлагам децата си на подобно изпитание - всеки който гледа в момента болен с тази болест би ме разбрал.  След като човек преминава 9 години през всички възможни фази на психичните състояния и довежда всички около себе си и себе си буквално до лудост, в един момент осъзнаваш,че разбиранията ти, възпитанието ти и най - вече сърцето ти буквално са на парчета. Не се излиза цял от подобно преживяване. Няма как да се случи.
Ако съм в позиция да давам съвети и ако ми позволите да го сторя, бих Ви казала следното - опитайте се да запазите достойнството на вашите близки - никой родител не би желал децата му да го виждат в това състояние - поне аз не искам! Трябва да се научим да правим тежките избори в живота си - аз я гледах 9 години как буквално гасне пред мен, как се стопява, а с нея и аз и семейството ми почти изчезваше. И направих своя избор - и сега осъзнавам,че е трябвало да направя това преди много време, но не слушах никого. Предпочитам чувството за вина да живее в мен, от това че съм я дала в хоспис и не съм била добра дъщеря, отколкото тя да ме гледа с онзи поглед докато я преобличам или почиствам. Защото колкото и да ни се струва,че те не разбират нищо, има моменти в които те знаят какво се случва с тях - онези кратки моменти.

Съжалявам, ако съм прозвучала като учителка - просто се опитах да споделя опита си и емоциите си.

На Вашите близки желая здраве, а на Вас самите освен здраве, пожелавам да имате сили да издържите всичко това. И вяра момичета. И надежда - дано по скоро сътворят чудо в медицината и има лек за тази болест.
Виж целия пост
# 576
Здравейте!За съжаление състоянието на майка ми бързо се влошава  Cry и няма никакъв ефект от лекарствата. Чета за влиянието на някои вещества като коластра,кокосово масло,Гингко билоба,розмарин,жен-шен,витамин Б12 и се чудя дали да не и даваме някои от тях?Вие давали ли сте на болните и има ли някакъв ефект?
Виж целия пост
# 577
Аз на моята баба давах жен шен с комбинация от гинко и аспирин протект и наистина имаше резултат.
Виж целия пост
# 578
Аз на моята баба давах жен шен с комбинация от гинко и аспирин протект и наистина имаше резултат.
Благодаря за отговора! bouquet
Взех коластра на капсули,освен да купя и гинко и жен-шен и дано да има поне малко полза,че направо се отчяхме вече!
Виж целия пост
# 579
То си е за отчаяние Sad
Виж целия пост
# 580
Хора нещата и при нас са много на зле. Както винаги лятото носи неприятни изненади и баща ми рязко се влошава. Това се случва всяко лято, миналото едвам го изкарахме, това не ми се мисли как ще го изкараме. Дай Боже да го изкараме. Много ви моля помагайте с идеи за помощ за дома-знам, че и преди това сме писали по темата тук,  но просто нямам сили в момента да прегледам всички страници, а и ми трябва актуална информация. Фирми за помощ за дома, лични телефони на хора, които са изпробвани..всичко ще е от полза. Също събирам и информация за домове. До тук имам само информация за дом Роза в Банкя. Но там не мога да разбера дали може човек, който изобщо не може сам да се обслужва да гледат. Просто много моля всеки от вас, който каквато информация има за домове, помощ в къщи, каквото и да било. Аз просто съм в абсолютна паника. Баща ми вече изобщо не иска да става. Засега със сетни сили го вдигаме, но просто сме вече преизтощени и не знаем как физически да се справяме. Огромен проблем е хигиената, защото едвам го къпем вече. Не знам като остане само на легло как ще го къпем. Иде ми де се метна просто от някъде вече. Отчаяна съм.  Cry
Виж целия пост
# 581
lovely, може би днес ще ми дадат инфо за домове и ще споделя. Приятелка ми препоръча Пиа Матер. Чудех се дали да не ги ползвам когато сме в отпуск, но ми казаха, че искат минимум абонамент за 2 месеца. Иначе цените им са прилични, коректни са, идват на място да видят болния и условията преди да се сключи договора:
http://www.piamater.org/domashenpatronag/ezhednevno_poseshtenie

Аз не мога да се оплаквам, тъй като майка не прави бели, но е с все по-затихващи функции. Почти не говори, не намира думи, всяко елементарно действие я затруднява, вече се притеснявам и като я извеждам, защото на моменти се олюлява, върви бавно. Общо взето е като кукла, само когато трябва да се съблича за къпане се опъва и не иска. Ние 4 седмици ще сме на почивка и много се притеснявам как баща ми и жената, която намерихме ще се справят. Жената е много мила и симпатична, но според мен не разбира с какво си има работа и няма точния подход.
Виж целия пост
# 582
lovely, може би днес ще ми дадат инфо за домове и ще споделя. Приятелка ми препоръча Пиа Матер. Чудех се дали да не ги ползвам когато сме в отпуск, но ми казаха, че искат минимум абонамент за 2 месеца. Иначе цените им са прилични, коректни са, идват на място да видят болния и условията преди да се сключи договора:
http://www.piamater.org/domashenpatronag/ezhednevno_poseshtenie

Аз не мога да се оплаквам, тъй като майка не прави бели, но е с все по-затихващи функции. Почти не говори, не намира думи, всяко елементарно действие я затруднява, вече се притеснявам и като я извеждам, защото на моменти се олюлява, върви бавно. Общо взето е като кукла, само когато трябва да се съблича за къпане се опъва и не иска. Ние 4 седмици ще сме на почивка и много се притеснявам как баща ми и жената, която намерихме ще се справят. Жената е много мила и симпатична, но според мен не разбира с какво си има работа и няма точния подход.
Да, много ще съм ти благодарна ако споделиш инфото като ти го дадат. Аз за Пиа Матер съм чувала също, но е кофти това с двата месеца абонамент. То ние не знаем утре какво ни чака...
А вие вашата жена къде я намерихте? Дано все пак се сработите с нея и да не се налага да я сменяте, щом е мила и симпатична и се разбирате...това е най-важното.

Ние много се влошихме с идването на жегите. Обикновено това прави баща ми отпуснат и ленив и той спира да иска да става от леглото. Много ми е тежко, че не сме го извеждали вече от месец някъде. Само в къщи стои милия на затворено и не може да диша чист въздух, но ние просто вече не можем да преодолеем стълбите, макар и малко, но...са препядствие за него. Трудно ходи, едвам става от стола, а и той нали си има глаукома и това му прави положението със зрението още по-лошо. На няколко пъти се просна на стълбите като се прибираха от разходка и от тогава ни е страх да го изведем. Бели прави, колкото има енергия през деня - да събори нещо, да счупи нещо, да откъсне някой стрък от домашните растения...така по детски са му белите де, хахах Heart Eyes..макар, че оня ден се опита да събори един вентилатор, а то си е опасно. Всъщност той си го събори и даже сега е облепен със скоч, защото нещо се счупи от механизма за въртене. Има понякога и такива изпълнения. Влече го да чупи разни неща. Но иначе е сладък и миличък и ми е толкова мъчно да го гледам как се мъчи. От известно време се къпем със стол за баня. Никак не е удобно, защото е много малка дупката и не знам как са ги мислили тия столове, ама хич не може да се измият интимите части като хората. Днес седнахме на стола за баня да видим какво е. Усещането е неприятно-потъва ти д-то в дупката и обива много, а той не може да се оплаче милия. И така...само се моля да изкараме и това лято, моля се.
Виж целия пост
# 583
lovely, препоръчаха ми Слънчев ден и Сердика. Аз за сега не смятам да се свързвам с тях. Живот и здраве се надявам да ги ползвам чак другото лято за 2 месеца. Нашата жена е приятелка на майка на моя приятелка. Много е мила и старателна, но не е работила с болни и по-специално с хора с деменция и като че ли не се ориентира в ситуацията. Чака подобрения, много й говори и обяснява, което може би действа малко натоварващо на майка. Последният път когато трябвало да я къпе, процедурата продължила до 23 ч., а тя милата даже също се съблякла, за да улесни процеса  Grinning
Майка напоследък също ходи по-трудно. Тя от години има проблеми с краката и куца, но сега е много бавна и отнесена, не си подбира пътя... Преди няколко седмици падна по-стълбите и сега все треперя докато я разхождам. За съжаление не иска да ме държи дълго под ръка. Не прави бели освен, че трупа и рони тоалетна хартия с която си чисти най-вече монетките или си я складира по шкафчетата и джобовете. Все по-често си говори с огледалото - усмихва му се, понеже шепне, не чувам точно какво си споделят... Явно й липсва общуване, но ми е много трудно да говоря с нея, защото вече започна и да не намира точни думи или да говори неадекватни неща, като от скоро не може да завърши и изреченията.
А колко са големи децата ви и това как им се отразява? Моите са на 15 и 8, мисля, че не ги засяга много дълбоко за сега, но дали е така и до кога...







Виж целия пост
# 584
Lovely,Лекси   Hug
Майка ми не желае да си пие лекарствата-плюе ги и ги крие CryНезнам вече какво да правим!
Обадих се на психиатърката и утре ще се срещнем дано предложи някакво решение!
Вие имали ли сте такъв проблем и как процедирате?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия