Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 197 346
  • 862
# 825
http://m.alz.org/10-warning-signs.asp
Някой ще пробва ли да влезе във форума, да видим какво правят по чужбина. Пак има теми за медицинска марихуана. Моля , който разбира английски да се позачете, дали няма нещо, което можем да пробваме и ние. Прочетох едно мнение, че майка му била жива благодарение на медицинска марихуана.
Виж целия пост
# 826
Във вторник сме на психиатър и ще питам за Мемантин.
И за нещо за паданията.
Че с тоя Кавинтон и Ноотропил, все едно гола вода.
Виж целия пост
# 827
Майка пие Кавинтон 3×1 за оросяване. Но също взима и Сермион по 1 вечер и Мексия 10мг по 1 вечер, и още мн.  лекарства.
Виж целия пост
# 828
Ей сега се чух с баба и тя така толкова тъжно каза: От къде ни дойде тази болест в къщата. Наистина и аз не съм мислила, че такова чудо ще ни дойде на главата. Майка ми непушач, не пие, караше колело като по-млада, яка и здрава беше. До последно преди да се разболее непрекъснато решаваше задачите по математика за 8 , за 9 кл. , пишеше темите по литература( помагаше на др. си внучка). Идваше ми на гости, ние ходихме. Много се радваше на внучетата. По - малкото ми дете, нещо не я помни като здрава, няма спомен за нея- колко добър и хубав човек е. Поне по- голямото ми дете я помни. Колко хубаво щеше да бъде , ако беше здрава. Тази болест ни отне много и то твърде рано.
Виж целия пост
# 829
Elea lea  Hug
И при нас така...много рано се разболя и много бързо се влоши  Cry
Утре ще поръчам Аксура,че днес говорих с познат невролог и той ме посъветва да опитаме.Ще купя и кокосово масло пък дано има поне малко подобрение  Praynig
Виж целия пост
# 830
При нас пък дядото от години забравяше някои думи, не говореше за скорошни събития, но последните 1-2 години съвсем скъса лентата. За съжаление, почти нищо хубаво не мога да кажа за него. Живял си е сам, няма никакво отношение към семейство, роднини, другите хора. Само сестра си обичаше. И поради това ми е зверски трудно да го понасям и да се грижа за него.
Виж целия пост
# 831
Така е, ако не го обичаш чак толкова и той не е показвал отношение към вас е много по-лесно. Обаче, аз обичам майка си толкова много. По -рано все си бъбрехме по телефона- за децата , ей така за ежедневието . И като си идех , камък ми падаше от сърцето. Мама ще сготви, ще погледа детето, много хубаво беше. Абе много голяма морална подкрепа си ми беше. Каквото и да си говорим майката си е морален стъб в живота -особено на дъщеря си. Все си я спомням като млада, се прибира от някъде- миришеше на сняг.( било е зима явно, но това ми се е запечатало). Момичета вижте по линка , който съм пуснала. С какво ги лекуват в чужбина? Да не би да е излязло нещо и да не сме разбрали.
Виж целия пост
# 832
Тя и майка ми не е съвсем наред. Има някои дни си говорим надълго и нашироко, помага ми с децата, всичко. Има обаче някои дни, за съжаление напоследък все повече, от вратата започва да се заяжда и то такива глупости говори, че виждам, че не е в час и ми става кофти.
Виж целия пост
# 833
Моята баба е много зле. Нищо смислено не може да каже. Използва думи, които не съществуват. Беше на донецепт- вечер беше много активна, а и през деня все измисляше по някоя щуротия. Сега и го спряхме и сякаш е по- добре без лекарства.  В смисъл такъв, че не е толкова активна. Някой пробвал ли е да спре хапчетата? Дали греша не зная... От време на време пак се приготвя да ходи някъде, но бързо я разубеждавам. Сега си стои и си говори с "някой"на леглото, вече ходи много трудно. Много ми е мъчно за нея...Направило ми е впечатление,че когато времето е мрачно не е добре. Когато е слънчево е по-спокойна.
Виж целия пост
# 834
Дядото непрекъснато напира да ходи нанякъде. Редовно го обръща на арменски. Или говори несвързано. Не сме пробвали да спираме лекарствата, те и без това са малко и не сме сигурни дали си ги взима всеки ден.
Виж целия пост
# 835
Elea Lea, токова добре те разбирам. Много красиво говориш за майка си. За мен баща ми беше стълба на спокойствието и сигурността в семейството. И аз винаги съм го обичала и обожавала даже и да не мога да се посъветвам с него, да не мога да поговоря с него е за мен най-голямото наказание, което може да се измисли. Той също беше изключително деен и жизнен човек, работещ непрекъснато, пълен с енергия и опимизъм. Мъката ми по него няма да спре никога. Все едно са ми отрязали половината тяло, така се усещам от както той е болен. Огромна част от себе си загубих заедно с идването на тази болст.
Но това е и което ни дава сили да си го гледаме. Ние го обичаме безкрайно. Би било много по-трудно ако не го обичахме. Но пък и много по-лесно бихме взели решение да го дадем в дом.
Ще погледна линка да видя нещо пише ли, но като цяло не съм чувала да има нещо ново като лечение засега...
Виж целия пост
# 836
В този форум пишат много хора (за английслия говоря). Тук сме много малко. Говорят за диети, по- рано много пишеха за кокосавото масло, сега обсъждат канабиса. Ама в Америка могат да си го купят. Тук какво можем - нищо. От моя психиатър знам, че спирането на лекарствата давало временен ефект ( уж ставали по-добре) и после ми каза, че рязко се влошавали. Но....има едно голямо но, не са наясно лекарите с тази болест, играят го на тука има, тука няма. На майка 2 пъти и блокираха мозъка от превишаване на антипсихотици. Първият път в болница Свети Наум. Там направиха първия скенер, казаха умерена корова атрофия, но я изписаха с диагноза Генерализирано тревожно разстройство. Обаче я изписаха с тотален объркан мозък. Пълни глупаци. Че ние влязохме по-здрави. После в още 2 психиатрии влизахме-файда никаква. След година и половина д-р Рали Димитров я вдигна на крака и стана нормален човек. Сама си правеше всичко, ходихме на абитуриентски бал, бе направо чудо....но заради едно мерене на кръвно пак много се влоши. Тя има огромен страх от това кръвно. Много сбъркахме, че я накарахме да го мери. При майка не е алцхаймер, по скоро съдова деменция. Не знам точно, но лекарствата са едни и същи. А според мен нищо не лекуват само ги тъпчем с отрови. И да много е тежко, когато става на въпрос за любим родител. Пък и аз ги изживявам много тежко и трагично нещата. Понякога ми се иска да не съм чак толкова чувствителна, защото си разклатих доста здравето.
Виж целия пост
# 837
Тя и майка ми не е съвсем наред. Има някои дни си говорим надълго и нашироко, помага ми с децата, всичко. Има обаче някои дни, за съжаление напоследък все повече, от вратата започва да се заяжда и то такива глупости говори, че виждам, че не е в час и ми става кофти.
Трябва да обърнете внимание на това, защото тези промени в характера са първия признак на деменцията. Също една апатия. Друго което си спомням и съм го чела по чужди форуми- че се появява повръщане. Не е постоянно, но от време на време.Майка все си мислеше, че е пипнала вирус. А мен точно това, много ме безпокоеше, но тя го неглижираше.Спомням си, по-скоро сега гледам по снимки, че доста е била отслабнала. Промяна в характера- едно инфантилно поведение на моменти, сърдене за глупости, както го пише изострят им се чертите на характера.Така, че ако виждаш някаква такава промяна, да вземете мерки. Дано да не е това разбира се. Защото всъщност тази болест няма лечение.
Виж целия пост
# 838
Здравейте, от това което съм чела по други форуми, ефекти при лечение са показали: Cerebrolysin инжекции или Solcoseryl инжекции, Victoza (лираглутид – също за лечение на диабет II – това още е във тестова фаза, но е много обещаващо – даже казват че кръвната захар играла голяма роля във формирането на плаки във мозъка - трябва да се пита невролог), N-acetyl-L-cysteine добавка, Hyperzine А добавка. Трудното е че нашите невролози обикновено не изписват това което не се продава в страната, или за което нямат достатъчно информация...
Виж целия пост
# 839
Още някои: Coenzyme Q10, Resveratrol, Vitamin E, куркума, канела, цинк, селен, гъбата Лъвска грива, витамин B12
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия