Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 197 398
  • 862
# 270
IKAFETO Моите съболезнования! Искрено съжалявам за майка ти. Загубата е чудовищна и предполагам, че оттук започва твоята борба да свикнеш с липсата на майка ти. Болестта е ужасяваща и ни ограбва по всички възможни начини. Остава ни единствено да се подкрепяме едни други през трудния процес. Затова имай предвид, че ние сме тук и можеш да пишеш в групата, както и на всеки от нас на лични, в случай, че имаш нужда да споделиш, да попиташ нещо или дори само да се оплачеш и да излееш мъката Hug
Виж целия пост
# 271
lovely,благодаря ти за подкрепата!
Виж целия пост
# 272
Моите съболезнования, винаги е тежко да загубиш родител. Но, от друга страна.... Толкова е мъчително за близките да гледат как се разпада личността на скъп човек... Не знам какво изпитват болните, но знам аз какво изпитвах през всичките етапи на болестта на майка ми... Страшна е болестта им, не смъртта им, колкото и да ни липсват.
    И аз се присъединавам към тези думи и те прегръщам! Бъди силна! Нека почива в мир,милата ти майчица...Намери и ти спокойствие и утеха. Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 273
Roo Roo,благодаря!Навярно с времето и това ще стане,но в момента ми е трудно да повярвам,че майка не е сред нас.
Виж целия пост
# 274
IKAFETO много съжалявам за загубата на майчицата ти. И аз минах по този ад и искам да ти кажа ,че чак сега  - след повече от две години започвам да приемам загубата спокойно. Така че мила много те прегръщам и ти пожелавам сила, за да превъзмогнеш болката.
Виж целия пост
# 275
Благодаря ти bobb!Трогната съм от вниманието Ви!  Hug
Виж целия пост
# 276
IKAFETO Аз отдавна не съм писала тук. Майка ми си отиде в края на април. При нея деменцията прогресираше от 2009, в следствие на исхемични инсулти, като в последните година-две западаше все повече и повече. От началото на годината нещата вървяха много зле, бях убедена, че няма да дочака Коледа, така че донякъде бях подготвена.

Финалния срив обаче настъпи много рязко, придружен с безумно разтакаване по болници, откази да я приемат и превръщане в абсолютно безсъзнателна телесна обвивка.

Първите десетина дни ми бяха като насън в тичане и уреждане на погребение и други формалности.

Това, което сега се опитвам да направя, и за което ще ми трябва още време е да преодолея спомена за това в какво се беше превърнала в последните години и да я запазя такава, каквато беше преди да започне спускането по спиралата.

Прегръщам те и ти пожелавам спокойствие и много светлина пред теб!
Виж целия пост
# 277
MammaMiaLetmeGo ,благодаря! Наистина последните години са загнездени в съзнанието ми и не знам дали  това ще се промени.Единствено в сънищата ми е различна,здрава.На всички вас желая кураж и много топлина от най-близките за вас хора.
Виж целия пост
# 278
Точно преодоляването на спомените за деградирането на личността е най-трудно и отнема доста време. При мен, много често се случваше след смъртта й да я сънувам, в нормално състояние, но винаги в сънищата ми имаше една тревожност, притеснение, какво може да се случи, да направи....

Разбира се, когато се сблъскаш с тази болест, неминуемо се появява въпросът, ами, ако това се случи с мъжът ми, или с мен? Не съм параноична, но не искам никой от близките ми да се сблъсква с това, или да изживява това. Но, знае ли човек..... В блокът на майка ми имаше още 2 жени с подобно заболяване, едната преди нея, когато нямах никаква представа за проявите, тя непрекъснато се губеше по улиците и етажите, другата беше след майка - тя пък слизаше да отваря входната врата на дъщеря си по бельо и с голям кухненски нож в ръка. При друга болест, пак може да е лошо, но все пак има някаква конкретика, какво може да се очаква, как да се лекува, надежда някаква... Но, при тази няма нищо - просто усилия - физически, материални, и най-вече емоционални, за да се справиш със ситуациите....
Виж целия пост
# 279
продавам две опаковки Ебикса ,заинтересованите да ми пишат ,съдържанието е съдържанието е същото като Аксура !Заинтересованите да ми пишат или да се свържат с мен на 0899281415
Виж целия пост
# 280
Момичета, в петък трябва да подновявам протокола за Аксура в Александровска болница. Знаете ли дали има промяна в работното им време? Последният път приемаха документите само сутрин.
Виж целия пост
# 281

Разбира се, когато се сблъскаш с тази болест, неминуемо се появява въпросът, ами, ако това се случи с мъжът ми, или с мен? Не съм параноична, но не искам никой от близките ми да се сблъсква с това, или да изживява това. Но, знае ли човек.....  
Това ме навежда на някой разсъждения и ще си позволя да споделя "философските" си разсъждения по темата. newsm78
Аз мисля, че броят на заболелите се увеличава с десетки всеки ден, има буквално епидемия в световен мащаб, която и в нашата малка държава се наблюдава. Пред кабинета в Александровска има все повече и повече хора. Вече се усетиха хората, че не може просто да махнеш с ръка и да кажеш-абе, скерозата!
Аз мисля, че това не е случайно. Тази болест идва, за да ни каже, че начина ни на живот е грешен. Не в религиозен смисъл. А в смисъл на това, че всичката тази надпревара, работа до лудост и амбиции довеждат до крах на мозъка. Много лекари убеждават, че колкото повече ползваш мозъка си, толкова по-малка е вероятността да заболееш. Аз твърдя обратното. Имам два примера и мога смело да твърдя, че това са най-учените и най-образованите и работещи с мозъка си хора, които съм познавала. За мен те просто изхабиха мозъка си от прекомерна употреба. Той също е орган и както спортистите обикновено си остават с травми по крака и ръце за цял живот, така и работещите основно с мозъка си го изхабяват. Ще се разбере това в някакъв момент и аз съм сигурна, че точно тази болест ще доведе до осъзнаването, че колкото и да се напъваме и да се опитваме да надскочим себе си и колкото и да искаме да работим повече часове, да учим повече, да не спим и да се тресем от нерви и желания да постигнем още и още...това си има една много висока цена и за да не я платим и ние ще трябва да си променим начина на мислене и на живот!
Виж целия пост
# 282
Ами не съм много съгласна с горното, но, разбира се може и да има нещо вярно. Мозъкът все още е доста непозната материя /малко лаишки го казвам това/. Майка ми започна да получава първите признаци на около 78 г., но по-скоро бяха като характеропатия за мен /не знам дали имаше такъв термин/. Заболяването постепенно се задълбочаваше - бавно в началото, по-бързо впослествие. Почина на 83 г. Като цяло беше здрава - малко завишено кръвно, исхемична болест на сърцето, но не е имала тежки кризи, нормален холестерол, нормална захар /покрай нея аз вдигнах захарта/, малко бронхит, малко емфизем /може би/, но тя водеше застоял живот. Хранеше се сравнително диетично, но не чак толкова много. По професия беше медицинска сестра, най-накрая за кратко - директор на ясла - нормален, не особено стресиращ живот, не съм забелязала страдание за неосъществени амбиции. Вярно е, че на 61 г. остана вдовица внезапно, разбира се, че това е стрес, но той не отключи някое друго заболяване. Използването на мозъка - книжки, не особено задълбочени, телевизия, кръстословици.... А може би пък точно затова и болестта да е започнала по-късно при нея newsm78

Лошото е, че от стреса не можеш да избягаш, или трябва да се развива самовнушението и да се отхвърлят всички неща, които причиняват тревожност, лоши мисли, нервност. Не е нужно да си амбициозен или да искаш да имаш прекалено много неща в живота си, за да избегнеш стреса. В много случаи той се причинява от външни фактори - колеги, семейство, мъж... И това е със сложен механизъм...
Виж целия пост
# 283
Ами не съм много съгласна с горното, но, разбира се може и да има нещо вярно. Мозъкът все още е доста непозната материя /малко лаишки го казвам това/.....


Да, аз не твърдя, че съм права.
И аз си го говоря лаишки, по мои си наблюдения и разсъждения. То реално нищо не се знае за тази болест, а всеки си прави някакви предположения. Аз не съм виждала до сега обосновано мнение на фона на някакви изследвания или на някакви статистики, за да може да се каже как е реално. Съвсем обаче не мога да се съглася, че болните са хора предимно използвали малко мозъка си. Едва ли не слабо образовани. Това е абсолютно нелепо. Отделно препоръките да четем повече, за да се предпазим също са доста нелепи според мен, защото аз ако ще да седна сега и да изчета всяка книга в библиотеката в къщи пак няма да настигна баща ми по прочетени книги. И ми се струва доста отчаян опит за спасение да си говорим как ако четем ще се предпазим. Да, може наистина това да забавя нещата малко, както може би е станало при майка ти, но това не отлага диагнозата. 

Абсолютно е вярно, че стреса понякога не можем да го контролираме, защото идва често отвън и не зависи от нас. Но една Америка, където са най-много засегнатите от болестта е държава, в която всеки се тресе от амбиции и всичко е пари и начини как да ги изкара повече. Това си носи последиците като начин на живот според мен. И понеже ние тука обичаме да копираме точно този начин на живот и мисля, че това води до последици и за нас. Това не значи, че няма примери на най-нормални хора, не свръхамбициозни и работещи като луди, които пак да са заболели.

Ако някой ден точно кажат каква е причината аз лично ще се радвам да разбера.
Виж целия пост
# 284
О, аз мисля, че всички ще се радваме да се разберат причините за болестта, особено хора, които го имат в рода си, поне да се знае дали е наследствено, дали е генно обусловено....

За Алцхаймер-а е малко по-различно, не че и там причините за появяването на болестта са много добре изяснени. Майка ми имаше исхемична съдова деменция - но трябваше да минат 2-3 г. от общо 5, за да се намери лекар да ми обясни механизма, не че това помогна, но все пак можех да си обясня нещата и да знам, че в крайна сметка изхода ще бъде само един.

Все пак си мисля, че е хубаво да се тренира мозъка - от това, което чета по чуждите сайтове - судоко, логически игри като скрабъл, други игри... и разбира се като превенция все пак някакви хранителни добавки, които поддържат оросяването на мозъка, особено най-малките разклонения на кръвеносните съдове. Имах една позната лекарка, на отговорна и интензивна работа, и тя започна на около 50 г. да учи език - както ми каза, за да поддържа мозъка си активен, защото колкото и да чете материали за работата си, те все пак са рутинни, докато непознатия език си е гимнастика за ума.

Явно, истината е някъде по средата - по-малко стрес, внимателно отношение към храната все пак, гинко билоба, хаха Sunglasses и упражняване на мозъка по някакъв начин. И надеждата на никой от нас да не се случва - и с близките ни, и с нас самите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия