Нека си останем приятели

Май точната фраза би била - Нека си останем добри познати   

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
Ще сме най-чужди в света.

Хъм, аз вече и в "добрите познати" не вярвам. Принципно не съм искала да оставаме приятели с бившите, нито те с мен, напротив - когато се разделя с някого, се разделям завинаги и във всяко отношение, независимо чия е била инициативата.

Обаче имам един "бивш", с когото чат пат се чуваме и си пишем. Кавичките са, защото изкарахме има-няма два месеца заедно и няколко неуспешни секса, които ме накараха да реша, че много повече ме кефи като приятел, отколкото като мъж, та изобщо не го броя като връзка.

Та, звъни ми по обяд, че бил до офиса ми, да сме хапнели. Каквото е имало преди нас е било преди 5 години, не сме се виждали от година и половина някъде. Съгласих се аз, прекарахме един много приятен обяд. Тъкмо излизаме от ресторанта и се ръкостискаме за "довиждане" и онзи като ме придърпа и ми отвъртя една мокра целувка по устата, едва се отскубнах. После ми беше едно гадно, гнусно...И повече от всякога продължавам да настоявам на тезата си, че не искам да съм приятелка/позната с бившите.  

Не? Защо?
Отговарям в тема за фразата 'Нека си останем приятели' и конкретно за приятелство, а не за познанство.

Винаги съм била "ЗА" такива отношения.Разбира се бившия няма да ми е най-добрият приятел, но не виждам нищо лошо в това да се поздравим ако се срещнем случайно, или дори да пием по кафе.С всичките си бивши гаджета сме се разделили цивилизовано и сме приятели.С някои от тях се виждаме от време на време, а и те са вече семейни и с деца.Само с едно бивше гадже не си говорим и така и не разбрах защо-стана ужасно циничен и арогантен след като се разделихме, но пък на мен не ми се и общува с такъв човек.  

Щом въпросът е какво означава това, нека напиша първо какво аз съм имала предвид когато съм го казвала. Казвала съм го в един конктретен случай. Ходех с човек, когото не обичах и никога не съм обичала. Бях малка, така се завъртяха нещата, че имахме връзка. Доста време се чудех как да го зарежа, така че да не го обидя и т.н., той пък беше много влюбен на всичкото отгоре и ужасно добро и мило момче. Та в разговора му казах, че го харесвам, но не и по този начин, по който трябва и няма смисъл да се мъчим, опитвала съм, но не става и много държа на него и искам да си останем приятели, да се събираме с общи приятели, не да изчезнем от живота си скарани и т.н. А всъщност се надявах никога повече да не се видим, защото ми беше страшно неудобно от него. Е, с общите приятели се виждахме по отделно, а помежду си оттогава не сме се и чували даже. Той е научил, че съм се омъжила и т.н., ама от приятелите... Та аз го казах, за да нараня по-малко, може би, не че се е получило...
Аз пък от своя страна съм била зарязвана доста пъти и то по-скоро драматично, особено в младежките ми години, а после винаги така се е получавало, че сме запазвали добрите си отнощения с мъжете и даже смятам първото си гадже за един много добър мой приятел с когото мога да споделя почти всичко, а и той с мен споделя, но...Когато се разделяхме той ми каза, че повече никога не иска да ме вижда и чува и не ми вдигаше телефона. След това сам ме потърси след време да ми се извини, но без чувства, беше осъзнал, че е сбъркал в отношението си, не толкова в емоциите, там няма как да се заблуди човек...

Аз съм в такива отношения с един бивш.Определено много ми помогнаха тези отношения да го забравя по-лесно,защото можех да го виждам винаги,когато имах нужда от него,докато се поразредиха малко контактите. Помагал ми е много след нашата връзка и винаги можех да разчитам на него.

Казвала съм го това "Нека си останем приятели" преди 10-11 години, а неизречените думи бяха "Много те обичам и харесвам, но имам нова тръпка и трябва да я изживея, а когато тя свърши, защото съм убедена в това-искам да мога да имам пак шанс да бъда с теб".
Човекът не се съгласи с това, като каза "или всичко, или нищо", а резултата е, че още съм с него!
Малко се разчувствах на тази тема.Може би трябваше да му кажа истината, а не такова тъпо клише, но просто много го обичах и уважавах/и все още е така/ и по никакъв начин не исках да го нараня.Ако го бях казала може би нямаше да съм с него и да сме женени сега.

С първото ми гадже, с което не сме заедно повече от 10 години сме все още добри приятели. Бяхме заедно 3 год., голяма любов, много се разбирахме и обичахме. Аз прекратих връзката, без особена причина, просто бях млада, ненаживяла се и предполагам, че ми е доскучало и съм искала да опитам и нещо друго  . Отне ни няколко години, през които се мразехме (особено той мен), за да станем отново близки. Никога повече не сме имали нещо повече от приятелски отношения, но ни е приятно заедно, винаги има за какво да си говорим, понякога се виждаме и насаме. Понякога се хващам, че го сравнявам с всички следващи мои гаджета, като цяло явно продължавам да го харесвам. Но никога не съм съжалявала за това, че не продължихме връзката си, защото съм сигурна, че щеше да завърши зле. Доволна съм от сегашните ни отношения.

Аз пък си мисля, че не може всичко да се слага под общ знаменател - когато мъжът каже, когато жената... Всички връзки са толкова уникални сами по себе си, че не приличат на никоя друга .
Аз съм го казвала на един човек и наистина исках да се случи, защото след 3 години и половина той ми беше(и все още е) най - добрият приятел и близък, пък и аз за него. И защо това да се загуби без опит да се запази? Трудно е и може да не се получи, но понякога трябва да се опита .

Точно така. Напълно възможно е да си останете само приятели, както е възможно и това никога да не стане. Зависи от конкретните хора, конкретната връзка. Имало е момчета, с които съм си останала в приятелски отношения без да ми мигне окото, както и такива с които една дума не можехме да намерим да си кажем след това, както и такива които и досега като се сетя за тях, ме жегва болката от раздялата и не бих могла да си лафя на кафе с тях. Много зависи.

Не изчетох цялата тема, но мога да кажа, че има такова животно . Имам едно бивше гадже, с което си останахме приятели. В момента той живее в чужбина, но когато си идва се обажда и излизаме на кафе, разказваме си живота, спомняме си стари неща и е доста приятно. Но това е строго индивидуално. С друг дори не се поглеждам....

Дали ще си останете с бившия приятели, май зависи дали сте били приятели и по време на връзката.
И според мен най-много зависи от повода, по който сте се разделили.
Ако някой ми е завъртял два шамара, по скоро ще си извадя ограничителна заповед, отколкото да си оставаме приятели.

Имам бивше гадже, с което сме приятели.
Не сме си обещавали да си останем приятели, просто се случи.
Това е един от хората на които мога да разчитам на 100%.
Трябва да съм луда да изритам такъв човек от живота си, само защото в някакъв период от живота си сме имали връзка.

Имам бивш, с когото сме в много добри отношения. Знам, че винаги мога да разчитам на него за помощ, а и той на мен.


Подписвам се с две ръце под това.
Ако човекът си заслужава да останем приятели - ок. В обратния случай нямам абсолютно никакви задръжки да прекъсна всякакви контакти, пък ако се засечем някъде, ще се поздравим, ще поговорим на общи теми и толкова.
Подчертавам обаче, че с никого не съм се разделяла с бой, ревове, обиди и т.н.