Любители на кучета-15

Винаги бих предложила френски булдог.
Само цената варира около 350-450 лв.
Иначе нашият спи по цял ден и не става изобщо,
извеждаме го по веднъж на ден - вечер, за половин един час,
после се прибира и пак спи или си дъвче някоя негова играчка.
Изключително дружелюбен към деца.
Яде само домашна храна, по една купичка на ден
и отделно каквото изпроси покрай масата.

Мамин сладурчо 

vanass , много ми се иска категорично да ти препоръчам кученце, което да ти покрива изискванията, обаче наистина няма начин. Разбирам те напълно, но колкото и породите да определят характера, всяко си е индивидуалност и може много да различава от описанията. При нас имаме кокер, които е зъл като питбул(да не ми се обиждат стопаните на питбули, условно го казвам) към другите кучета. Ерик дави женски, малки и скача на всички. И така докато не скочи няколко пъти на възрастен и много спокоен лабрадор, на 5 -тия път обаче лабрадора почти го задуши. Присъствах на случката, двама мъже едвам отърваха кокера, той беше 2-3 дни в критично състояние. Оправи се и сега си има самостоятелни маршрути и само на повод.  Прибавям го това, за да ти дам пример, че породата не минаги е гаранция за нрав.
Първо за белите. Няма вариант да се посочи една порода дето никога не прави бели. Големината също не е определяща. Аз имам острокосмест фокстериер, където и да прочетеш за него, пише, че са огън кучета, че обичат да копят дупки и са терминатори в действие. Съответно си бях прежалила цветята, дивана(на него му предстоеше смяна) и т.н. За една година момчето изяде една пласмасова лопата и два филтъра на прахосмукачката. Играе си с неговите играчки и евентуално с някакво шише и въобще не обръща внимание на други предмети. Вариант да не прави бели и е клетката. Наши познати действат така с пинчера си, животното си е свикнало и няма никакъв проблем.
За космите. Има много гладкосмести породи, но дори от дългокосместите (колкото и да е парадоксално) има породи, които не се скубят. Напр. йоркитата, нямат подкосъм и козината им е като човешката коса, расте цял живот. Така че, няма сезонното премятане на вълма из къщата и скубането е минимално.
За разходките. Принципно малките декоративни кучета се изморяват бързо и нямат нужди от дълги разходки. Но въпреки, че са кратки пак трябва да предвидиш всекидневно разхождане по два пъти. И като вън е кучешки студ, пък ти си уморена и изнервена или дай боже, бременна, неминуемо в един момент натежава. Премисли го хубаво, дай си сметка има ли кой да ти помага, живот и здраве като се появи детето как ще се справяш. Може би от тази гледна точка минипинчера, чихито е добро решение, те обаче в болшинството си са капризни и истерични кучета.
За розходите. Деси го е написала преди мен. Най-малкия разход за едно куче е за закупуването му. От там нататък започват по-малки и  по-големи. Може да се случи (не ти го пожелавам) , кучето да се разболее или пострада и лечението му струва и няколкостотин лева. Просто трябва да си имаш едно наум и затова.
Аз лично бих ти препоръчала женско кученце. По привързани са към стопаните, няма го мъжкото перчене и агресия, не изпитват нужда да обикалят и маркират територия и т.н. Другото, което категорично бих те посъветвала е да не си поръчваш кученце. Разрови се в обяви и иди да ги видиш преди да си избереш. Ако трябва на няколко места и няколко пъти, просто си отдели време да ги понаблюдаваш и да разпиташ стопаните.  И се опитай да избереш такова, което ще отговаря на твоя нрав. Така като те чета, ти трябва някоя гушлива, плаха и любвеобилна госпожица  

Момичета, днес съм направо разбита. Цяла нощ не съм спала и омаломощена от напрежение. Фокси снощи след разходката започна да повръща пяна и слуз, със спазми, напрво беше ужасно. Аз съм корава(все пак съм отгледала 2 деца и 3 кучета ) и не изпадам лесно в паника, ама страха от отравяне ми е станал идея фикс явно. Мисля  съм споменавала, овчарката ми е отровиха на 8 год възраст със стрихнин (само като го спомена и ми се пълнят очите).  В събота отровиха едно безстопанствено ( далеч от нашия маршрут и само него, явно е било нарочено само то) и аз оттогава все му ходя по Фокс и го гледам с четири очи, ама...Дадох въглен на два пъти и животното се успокои, но спах с него в хола и цяла нощ го проверявах. И мъжо дето се държеше хладнокръвно и се опитваше да ме стегне, като ми се караше да престана да се тюхкам, че нищо му няма, става през нощта три пъти да го нагледа.   тази сутрин беше добре, малко измъчен като че ли, още му се спеше, но е добре, слава богу.

  Подкрепям с две ръце поста на Фламбе и пращам цялата позитивна енергия на Фокси , дано се размине само с това 

Аз подкрепям мнението за френския булдог -  много спокойно животно.... да не кажа леко дебилно 
Но, наистина избора да вземеш куче у дома трябва да е много добре премислен

mmmshushy80, моят Роко също ни избра, дори нямахме единодушие дали да си вземем куче или не, но той промени изцяло мъжът ми. Затова подкрепям с две ръце отглеждането на домашен любимец!
Фламбе, с теб и твоят сладур сме, дано се оправите скоро и да тичате безгрижно. Чудя се как е възможно хората да са толкова жестоки - да тровят! Безобразие, сърцето ми се къса при такива случки...
Относно избора на домашен любимец, да кажа, че ако не искаш да се ангажираш да тичаш след кучето и да чистиш и прибираш почти нон - стоп до към 7-мия му месец - не си взимай кокер шпаниол, те са едни от най - преданите компаньони, но и от най - палавите, много бели правят и ядът всичко, просто заради самото хрупане! Каквото и да избереш, УСПЕХ, вземеш ли куче - взимаш един дългогодишен ВЕРЕН приятел!

Моето куче вчера през деня повърна 8 пъти вода и жълта слуз.
Не беше му се случвало от една година, когато преяде със свински крачета.
Никога не ми е минавало през главата, че може да е отровено.
Винаги го отдавам на преяждане.
не съм го водила на лекар, не съм му давала въглен.
Сега е спокоен, щастлив и гладен. 

С две ръце подкрепям Flambe за написаното! Аз известно време се грижех за йоркширски териер (стопаните му трябваше да пътуват по спешност и ги нямаше близо месец). В началото бях притеснена, че ще има доста поражения в дома ми, тъй като тази порода е доста игрива, имат ужасно много енергия и трябва да я изхабят по някакъв начин. Слава Богу, опасенията ми не се сбъднаха Йоркито е женско, ужасно гальовно и невероятно сладко животинче. Колкото и да обичах големите породи, веднага се влюбих в това създание. Единственият проблем е, че е свикнала постоянно да има някой с нея и се налагаше да се превъзпитаваме, за да не плаче много, когато я оставя сама. Разхождането беше 2 пъти на ден - сутрин и вечер, на не много големи разстояния. Козината не се скубе, понеже няма подкосъм. За хранене - не изяжда кой знае колко. Иска внимание, ласки и винаги си избира любим човек в семейството. Моя позната, която наскоро роди, също има йорки, няма никакви проблеми с бебето и не отнема кой знае колко време.
След времето, което прекарах с малката госпожица, съм абсолютно убедена, че искам куче.

Здравейте пак, отдавна не съм писала. Аз мога да препоръчам и шар-пей (класически, за да не е много набръчкан). Спи по цял ден и е много,ама много мил. После обаче като дойде бебо (а аз ти го желая), ще Ви стане тясно и не знам...Помисли (без значение от породата) на кого можеш да го дадеш да се грижи временно за него докато детето стане на годинка. Аз лично ще изкарам нашият сладур на двора колкото и да ми е мъчно (просто всяко куче ръси много косми по цял ден). Иначе е страхотна компания. Мъжа ми работи на смени от време на време, понякога и нощна, понякога е в командировка. Той спи до мен, пази ме, прави ми компания....повечето пъти спейки. Говоря му, той ме разбира и така

А ето го и него:

Привет, кучешка дружинке. 

Към всичките линкове, които сте постнали има по един глас от нас (аз, моя милост и белогвардейците  ).

vmarinska, статията за съжителството с домашен любимец е много добра! Трябва да отиде на първа страница, за да достигне до повече кандидат, а и настоящи стопани. 

Последните ви снимки са достойни за награди, мили, хубави муцунки! Да не забравя чудесната новата къщичка. 

vanass, много добре те разбирам и дълбоко ти съчувствам още повече, че дълги години и аз бях в подобно положение. Но също така разбирам и онези хора от "специализиран уж форум за кучета", както ги наричаш. Така изказан постът ти наистина не вдъхва особено  светло бъдеще за новия любимец.
И аз се присъединявам към думите на flambe и към питането на desi_ivanova за варианта котенце.
Разбира се, ако си по-запленена от кучешката душа защо не прочетеш историята на Фрида, за която sunny- baby даде линк два поста преди първия твой?
Вариантът да вземеш порастнало куче, дори и с не съвсем ясен произход, не е за пренебрегване. Плюсовете - знаеш колко е голямо, какви са навиците му, дали може да стои само у дома, колко е спокойно, има ли благ нрав и т.н. А най-големият от тях е, че ще дариш дом на една невинна душица.
Личен опит - Ерка беше на два месеца когато си я взех. Много инвестирах в нея (пари, време), посветих й години във възпитание и обучение. Бъди го взех на 4тия му рожден ден. Тежеше има-няма 60 кг.   Много хора се чудеха на моята смелост (щото аз пък съм има-няма 45 кг. ) Но, взимайки този огромен пес, аз познавах характера му и знаех на какво е способен и какво мога да очаквам от него. Моята бяла Ерка се сдоби с бял партнор, а аз - с бяла гвардия. 

Red Velvet, този направо е ... 

искам да го цункам по муцуната 

много красиво куче
моят Виктор започна да проявява характера си на разрушител...не ми се описват щетите, но е неприятен факта, че след мъмренето от моя страна, пошляпването от страна на мъжът ми, положението се влошава. Разхождаме го 3 пъти на ден...поне, тоалетните му нужди би трябвало да са задоволени, но не...тази сутрин 3 пъти бърсах, вече е голям, а прави бели и то когато не е на кеф, иначе се е доказал, че знае, стиска и ходи навън.
Днес в дъжда кучетата ви искаха ли да се разхождат? Виктор стъпваше като принцеса само по плочките...
BTW гласувах за всичките линкове, благодаря и аз за получените гласове   

Нашето куче също го взехме голямо--на 10 месеца, подариха ни го по стечение на обстоятелствата. Свикна бързо с нас--за 2-3 дена.
Обаче имаме проблем с характера понякога--инат е, сърди се, обръща се към стената и не отговаря на повиквания. Винаги иска да излиза с нас, ревнува ни. И като излезем понякога, пишка в коридора (нищо, че винаги го пускаме на двора преди да излезем). Но това е само на настроения, и напоследък много, много рядко.

Red Velvet, страхотен е, повечето кучета проявяват инат. Моят също се сърди, но с повече любов към животното намаляват проявите на характер. Дори вече все по-лесно го прибирам, научих го да обича дори да се прибира от разходка, с което малко любимци могат да се похвалят.
А относно памперсите - те изобщо не са необходимост. Важен е подходът и да свикнеш кучето от самото начало да ходи на терасата или банята и в никакъв случай не проявявай агресия, защото само ще предизвикаш такава. А те се мият лесно с метлата и препарата. В началото ми казаха да го шляпам с вестник - изяде ми тапетите, късаше всяка хартия до която се докопа и аз се принудих да променя подхода. Почнах да го игнорирам, когато направи беля. Показвам му с обийствен поглед че ме е разсърдил и той се свива на топка, после го подминавам без да го докосна, тръгва след мен, не го забелязвам изобщо. Кучето е приятел, той не харесва игнорирането и прави всичко за да не го получава. Това е лично моя опит!

Изключително погрешен съвет и много лошо мислене Или взимаш куче и си го гледаш или не го взимаш изобщо. Животното не е играчка, не можеш да го подмяташ натам-насам при непознати хора. А и не е гаранция, че после ще си го прибереш   При вас вариантът с двора е удачен, но не и ако става въпрос за апартамент, още повече, че препоръчваме на момичето малки породи, те не могат да оцелеят навън, да не говорим за постоянната смяна на стопани! Ние също се готвим за бебе и взехме Джеси с ясното съзнание, че поемаме голяма отговорност. Изобщо не се е обсъждал вариантът да бъде махната, та дори и временно.  

P.S. Сладурът е разкошен! Не знаех, че има такава разновидност на шар-пея

flambe, оправихте ли се?