Любители на кучета-15

добър вечер момичета,
първо искам да ви благодаря за страхотното посрещане- имам предвид желанието на всяка от вас да ми помогне и да ми даде най-добър съвет. Първо искам да кажа, че желанието ми за кученце не се е появило сега, когато се сблъсках с проблема забременяване. Просто допреди две години бяхме на квартира, тясна и с ужасна хазяйка-не позволяваше животни. След като взехме апартаментчето докато направим ремонти и да се пообзаведем за да живеем в него... и така- сега вече просто мога да си го позволя. А и колко собственици на кучета има които живеят в апартаменти, а и си мисля че поне 80 % от тях работят по цял ден като нас.
При мен със забременяването въобще не е ясен въпроса защото за съжаление съм с ияр и правя последни напъни, поне да знам че съм опитала, пък каквото стане. Но ако не стане съм решила във всички случаи да си осиновим детенце, така че рано или късно дете в къщата ще има /дай боже/. Винаги съм се радвала на семейства с бебета и куче, защото съм смятала че детето от малко може да възпитава отношение към животните. както виждаме и по филмите такива случаи въобще не са рядкост по мое наблюдение.
Така че , въобще и не мисля да го махам ако се случи чудото да забременея. Ако не дай си боже се наложи...знам ли, поява на някаква алергия, непоносимост или нещо друго/нямам идея какво, но бременноста се проявява по най странни начини/ имам майка-млада пенсионерка, неуморна, постоянно ходеща по разходки и т  н и във всички случаи веднага ще го вземе/така сме говорили/.
Аз съм наясно с трудностите/но и с радостите/ покрай отглеждане на кученце, защото съм имала булонка.Котета не харесвам, тоест харесвам ги да ги гледам като малки сладки пухчета , но като темперамент не ми допадат, никога не съм изпитвала желание да имам котка за домашен любимец.
Така че, решението ми не е моментно, обмислено е и именно защото искам да взема най доброто решение се допитах до вас да споделите вашия опит. Още веднъж-страхотни сте. Аз продължавам да ви чета и да мисля.

Хаха, да ви споделя колко съм гадна.
Карина пие калций, който приема за най-невероятното лакомство на света, готова е на всичко заради него. Та от тая вечер при обучението наградките й са...калций. Научих я да ляга само със знаци, без говор, да видим утре колко ще помни.
Иначе бавно, но славно учим команди, възприемчива е, само да има лакомство. 
Знае да сяда, да стои на място и вече да ляга. Като усъвършенстваме лягането, започваме нова. Пък и тепърва ще стане на 6 месеца, а казват че от 6 до 9 месечни възприемат най-много, да видим какво ще излезе.
По съвет на Деси махнах памперса, и да ви кажа, чак сега осъзнах какъв разход ми е било. Ми то с памперс или без, аз си мия постоянно и събирам. От снощи я извеждам вече и вечер към 22 часа за по 10 минутки да върши и тогава, ама май още не може да се усети за какво иде реч. Нищо, аз съм инат и ще я свикна.
Открихме и нашата любима играчка, тенис топка с ластик, който минава през нея. Вече само с него излизаме и пада голяма игра.
Сега джвака кокал и ме гледа любовно, защото след малко ще го изяде и ще иска още, ама нямааааа.
vanass, ние имаме Кари от 3 месеца, виновникът беше дъщеря ни. Доста след като я взехме, детето започна да кашля, а аз бях на ръба да махна кучето (разбира се исках да се потвърди, че е от него и някак вътрешно бях сигурна, че то не е причината). Обиколихме какви ли не доктори, никой не потвърди или отрече. Бяхме и при пулмоложка, която каза, че кучетата са алерген само при астматиците. Хомеопатката също отрече, а другите лекари само вдигаха рамене. Факт беше и че докато бяхме на почивка за 10 дни, детето пак кашляше. Пулмоложката каза също, че дете израстнало с куче има много по-малък шанс да страда от алергия от останалите. И изведнъж детето спря да кашля,а кучето беше тук при нас. Чукам на дърво и се моля тоя ужас никога да не се повтори. Мия постоянно, правя всичко възможно да поддържам много добра хигиена. И въпреки че работя, с добра организация се справяме. Трудно е, не отричам, но радостта, която ми носят двете беладжийки не може да се опише.
Но го има и другият момент, заради който много хора ми се смеят (по-скоро ми се радват де), трябва всички да ни видят как излизаме вечер, при хубаво време на разходка. Аз, облечена в ярко зелено яке, куче на каишка=1 брой, раничка с мокри и сухи кърпи, пликчета, лакомства, вода и четка, дете с тротинетка=1 брой. И така всички са доволни, кучето тича, детето се забавлява и контактува и с други кучета. А аз циркулирам между двете. Но това са моите моменти на почивка, когато не съм на работа или не домакинствам. Тогава истински се разтоварвам.
Спирам, че стана много дълго.
Само ще кажа, че колкото и диво да е нашето куче, все повече стават идиличните моменти, когато сме всички заедно, а тя лежи до нас и си кротува.

Snarky Chimpfanny   и при нас беше така.След като взехме кучето/детето беше на 2,5 г/,започна да кашля.Водихме я на   УНГ,лекаря каза,че не е от кучето.
Ние излизаме заедно с детето на разходка и с кучето.Но така ме дърпаше в началото Зара,че детето бягаше милото след нас.Имам два случая когато Зара беше на 3 м.Единия е :
Излязли сме с детето и Зара на разходка,на поляна голяма,но кучето вижда друго куче и побягва,аз хуквам след нея като зарязвам детето на сред поляната на тъмно и бягам да хвана кучето.След това се връщам при детето ,а то милото малко се разтроило.......
Втория:Отново излизаме с детето и кучето,този път през деня.Зада отидем,до полянката минаваме през мостче с канал.Но като излизаме започнало да пръска дъжд.Решавам за да не ме дърпа кучето да го освободя от каишката преди моста.Да ,но Зара така се засилва и се подхлъзва и пада в канала Висок около 1,5 метра,но с много малко вода.Оставям детето и скачам в канала,вадя Зарка,нищо й няма само кална.Оглеждам се и виждам счупени бутилки в канала.Направо се разплаках,как се е  опазила.Вече 2 години детето още помни тази случка
Сега се сетих и за трети случай.Пак около 3-4 месец.След разходка я мия в банята и не успявам да я подсуша,измъкна се и се засили.Подхлъзна се на теракота,и завивайки към кухнята се удари и много плака милото.Аз я гушнах,започнах да разтривам крачето й и се разплаках.Обадих се на мъжо,а той ми се скара.Не й мина на следващия ден и я водихме на преглед,нямаше счупено ,но натъртено куца милата цяла седмица.

Минавам само да кажа добро утро кучешка дружинке 

А лелеее, колко сте изписалиии. И сериозни въпроси сте подхванали. Мятам се само за секунда, че нямам достатъчно време.

vanass, едно по-различно отношение може ли? Помисли да осиновиш куче. Вярно, ще е безпородно, може да е малко грозновато, но може да е твоят единствен, истински и неповторим приятел. Бездомните в приютите милеят за дом и обич. Понеже съм прибирала от улицата знам с какви очи гледа такова животинче. Знам и колко е хубаво да знаеш, че си спестила мъките поне на едно... От приют кучетата са без парички (има малка такса, към 30 лв.), а и са кастрирани, което би ти спестило бъдещ разход.
Мила vanass, на теб и на mmmshushy80 желая да не вървите още дълго по този трънлив път! Дано бебенцата ви дойдат по-скоро!

Гледам за поведенчески проблеми и успехи сте писали, ще ви чета обстойно довечера.
flambe, нали знаеш, че много бързо трябва да тушираш тези изблици на излишна доминантност. Предполагам си го чула това вече, де.

Arcana e дала едно страхотно предложение. Наистина в очичките на тези животинчета има много тъга, по-голямата част от тях са преминали през ада, но  огромната им жажда за живот ги поддържа и се надяват на човешка милувка.
Друго основно предимство на този вариант е, че има най-различни размери - дребни, едри, късокрачковци, все сладури. Друго нещо, което се наблюдава е повишената интелигентност на тези кучета, което е във връзка с трудния  начин на живот - на тях самите или на техните родители.
А да не говорим за чувството, че спасяваш една душичка... много благородно.
vanass, обмисли този вариант... вярно е, че не трябва да се приписват човешки качество(способности) на кучетата, но факт е, че спасеното куче осъзнава това и е благодарно до края на живота си.

Здравейте и от нас!
Само да ви се похваля,че май хванахме ритъма на моето чудовище.
От известно време нямаме никакви издънки,стиска се душичката.
Повлияна от дъжда вчера се замислих,в дъжд как изкарвате вашите кучовци.
Вчера се шегувах с баща ми,че ще и вземем на Изис един дъждобран и ще и направим
душки само за главата и дупето.

Много гушки и от двете ни!

Ми Карина се кефи на дъжда, скача по локвите, не й пречи. Само дето аз се прибирам като мокра кокошка.
pure_selina, вие на колко станахте? Издай тайната  , може и при нас да подейства вашия ритъм. 

Моят сладур никак не обича да е мокър, бързо върши работа и се прибира, нещо което е трудно постижимо в слънчево време  Виж, обаче ако сме на село, прибиране няма, от калта на двора - на килима в стаята, все някой се намира да го пусне вътре. А аз горкана, само вървя с парцала. Така че, предпочитам да ме вали дъжда в града.
Много ми се иска да пусна една снимчица, но незнам как...

Snarky Chimpfanny Ние сме вече на 1г и 2 м. И Изис обича локвите и минава през всички възможни,но после аз я мия и бърша.
Иначе ритъмът ни е:сутрин разходка в 6-6:30ч.,после хапване.Следобяд разходка т 18:30ч до 19:30 ч.,после пак хапване.И накрая вечерната разходка към 22:30ч.Ние имахме проблем със сдържането и  не искаше да ака навън,но вече стиска.Тази сутрин е направила малка беля,изпишкала се е,но баща ми е закъснял с разходка и за това.

Прави ми впечатление, че до към 7 часа сутрин може да стиска Карина, което значи че аз трябва да стана веднагически и да изляза с нея. Лошото е, че няма време дори да тоалетната да ида аз. И ходя спяща навън, ама няма как, така е по-добре. Иначе вечер след работа като се прибера намирам само 1 локва и 1 купчинка, което според мен значи че стиска все пак, но още не може да издържа чак толкова много.
Уж и вечер я разхождам късно, ама нищо не върши навън, пишка си вкъщи, и сутринта след разходката се напи с вода и пак се изпишка. Та сега обмислям дали да не я свалям за макс 5 мин и преди да тръгна на работа. Ама ме е страх да не свикне така и после цял живот да трябва да я извеждам толкова на често.

Snarky Chimpfanny , свикни я така че на теб да ти е удобно , още малко й е нужно да порасне и няма да има и локвичка и купчинка през деня 

Здравейте.
От мнооогооо отдавна не съм  писала. От няколко дни все се каня. И тъкмо мислих да питам , как да накарам кучо да не хапе. То при него на игра , не е със злоба , но си хапе и боли. Той много рядко дава да го галят , все да скача и да играе , и да захапе. И до като се наканя да питам за хапането , той пострада. Сега само иска да го гушкат , да го галят. Не хапе изобщо. Преди ден , два , както се разхождаше , с едно момиченце на приятели , изведнъж го чух да квичи , и после тя го донесе на ръце. След това той вече не искаше да стъпи на задната си лява лапичка. Веднага отидохме на доктор , правиха му снимка , но и така не ни казаха какво му е точно. На снимката си личи някакво изместване или поне така ми изглежда на мен. Доктора каза , да не тича и скача няколко дни , е как да тича като той не стъпва на едното краче. Обесни , че трябва да му мине. И като стане на девет , десет месеца да отидем пак за снимка , да се види дали е вродено или само сега е станало така. Млако гадничко , ама сега си ми е инвелидче , дано скоро се оправи , че ми е много жал  да го гледам така.

Krisis,  дано скоро се оправи малката душичка  Не ми се вярва да е вродено и да стане изведнъж, по време на разходка... А момченцето какво казва? Какво се е случило?

Да не го е настъпило момченцето ??