Това трус ли беше?

Щото страха друса хората много по продължително...

Бижу, благодаря ти, че успя да ме разсмееш 
Така съм се раздрусала из основи, че ще ми държи влага още дълго време.

Спокойно, трусът мина преди четири часа! Нормално е човек да се изплаши, ама ако тръгне да тресе много, не виждам как бихме могли да се спасим в този град, който е пренаселен, презастроен и всичко "пре-".

Е точно затва аз съм пълен гипс.
Разхождах се 2 часа по улиците само и само да не си седя в офиса.
Върнах се и пак ми се разлюля душата  

Пре*бан?

И да ме баннат, това няма да направи изтърбушените приземни апаартаменти в центъра по-здрави, нито какво би помогнало на някой, който е излязъл от апартамента си, обаче е между два блока, отстоящи на трийсет метра един от друг!

Пътници сме, няма спор.
Дано ни се размине силен трус 

Сеизмичност. Територията на България е разделена на три основни сеизмични района: Североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. Софийската котловина и околността й попадат в Средногорския сеизмичен район. Максималният очакван магнитуд (М) за земетресение в Софийската зона е до 7,0. В този смисъл София и нейните околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната, каквито са сеизмичните зони Шабла и Струма с максимален магнитуд до 8,0 и Маришката зона - с максимален магнитуд до 7,5. Въпреки това е достатъчно неблагоприятно от социално-икономическа гледна точка в София и близките й околности да има земетресения с магнитуд около 7,0. Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея.

Историческият преглед показва, че тук са станали силни земетресения с разрушителни ефекти върху София. Открити са исторически документи за сеизмични прояви в тази зона от XV до XVIII в. Тези данни са твърде неточни и по тях може само приблизително да се оцени силата и местоположението на земетресенията. По-точно и по-пълно са документирани земетресенията, станали през XIX в., за които основен източник на информация са работите на С. Вацов от 1902 г. и 1909 г. Най-силните земетресения в Софийската зона са с оценки на магнитуда до 6,5. Сеизмичността в Софийската зона е концентрирана в централната й част, т.е. в и около София. Тази концентрация може да е резултат от ниската точност на определяне на историческите земетресения по данни главно от София. Само две земетресения с магнитуд М>5,0 са локализирани в периферията на зоната - по едно в източната и в западната й част. Първото документирано разрушително земетресение през XIX в. е станало на 4 април 1818 г. Според сведенията, представени от С. Вацов, „ се тресла земята... много здания и джамии попадали, жежки и студени води пресекли". На 7/19 септември 1818 г. последвал нов трус, за който С. Вацов пише „... насред Банябаши (при турската баня) извряла жежка вода".

Най-силното документирано земетресение, станало в границите на София, е земетресението от 18/30 септември 1858 г. То е било с интензивност IX степен и магнитуд М = 6,5. Според С. Вацов: „ В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва „окончание мира света". След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета... Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали... Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода... ... кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. ... на джамията на „Башчешме" металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре...".

През XX в. най-силното земетресение в София е станало на 17 октомври 1917 г. То е имало интензивност VII-VIII степен и магнитуд М = 5,2. Земетресението нанесло значителни повреди върху сградите в София - напуквания в зидарията и мазилката, съборени комини и стени. Най-пострадалата част на София от това земетресение е кварталът между улиците „Цар Освободител", „Граф Игнатиев", „Левски" и бившата Зоологическа градина. Специалистите приемат, че разрушителният ефект на земетресението е засилен от лошите инженерно-геоложки условия за строителството в тази част на града. В резултат от земетресението се променил и дебитът на някои от минералните извори в Софийската зона. Земетресението от 17 октомври 1917 г. е последвано от по-слаби сеизмични трусове, продължили повече от година.

След това земетресение настъпва относително спокойствие в Софийската сеизмична зона, което продължава и до настоящия момент. През последните 80 години тук не са документирани силни земетресения с М>5,0.През този период са станали около 250 земетресения с магнитуд в интервала 2,0<М<4,4. Активност на слабите земетресения се наблюдава на изток по поречието на р. Искър между язовир „Искър" и подножието на Стара планина. С относително висока активност се характеризира цялата северна граница на зоната по южните склонове на Стара планина. В тази част около град Своге на 9 март 1980 г. е станало най-силното за периода между 1980 и 1998 г. земетресение в Софийската зона - с магнитуд 4,4. Сеизмичната активност е най-голяма по долината на р. Искър от извора й до южните склонове на Стара планина. Относително спокойствие се наблюдава в югозападната и западната част на котловината, където през същия период са се случили само 4 земетресения с магнитуд между 2,0 и 3,0. Епизодични сеизмични прояви има в централната част на Софийската зона, но там е локализирано едно от най-силните земетресения през разглеждания период. То е станало на 22 декември 1983 г. и е било с М = 3,6.

Сеизмичните изследвания показват, че в Софийската зона значителни разрушения могат да се очакват от земетресенията, породени от локални огнища, разположени в самата зона. Оценката на земетресенията с епицентри, разположени вън от Софийската зона, е до VII-VIII степен. Въпреки това сеизмичната опасност за София не може да се разглежда откъснато от общото прогностично сеизмично райониране за територията на страната поради съществуващата взаимовръзка между съседните земетръсни зони и тяхното влияние.

През 1978-1979 г. колектив от учени и специалисти създаде съвременни прогнозни карти на сеизмичното райониране. Важните крайни продукти от районирането са картите на сътресаемостта (очакваните сеизмични въздействия върху земната повърхност в степени по скалата Медведев-Шпонхойер-Карник) за различни периоди от 100, 1000 и 10 000 години. Тези карти са пряко ориентирани към практиката и сеизмичното инженерство. Картата на сътресаемостта за период от 1000 години е нормативна за страната в съответствие с новите „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони".
 
http://www.sofia.bg/history.asp?lines=104&nxt=1&update=all

И аз това се чудех. Изляза ли навън, попадам между три сгради /едната от която се ремонтира в момента/, които са на разстояние не повече от 4 метра една от друга.
Абе Божа работа.
Спрях да се тревожа за земетресението. В крайна сметка или ще ни затрие или няма. Не е нещо, което да зависи от мен или пък да мога да го контролирам.

:peace Добре,че не сьм на робота днес,че шубето още ме гони Поправям се:През 1977-а беше в Румьния-Вранча.Е,блокьт ни още издьржа до сега....

От цялото презастрояване сградите ще паднат,като в играта Домино Социалистическите панелки още държат,както и кооперации в София от 39-та.

Ето какво ми написа един приятел във фейса:
 
От пресслужбата на Народното събрание официално отхвърлиха слуха, че председателката на парламента Цецка Цачева и председателката на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова са скачали на въже тази сутрин, когато бяха регистрирани два земни труса.

Ето го линка: http://www.emsc-csem.org/Earthquake/earthquake.php?id=188032#maps
Отивате на Interactive -> Google Maps View и се увеличава приближението, за да видите къде е бил епицентъра.

много яко