Есента дойде, а усмихнатото ЮНЧЕ не спира да играе вкъщи и навън ТЕМА 110

Здравейте,
Мамамецана, как е обрива, изчезна ли вече? Не се ядосвай за лекарката, по-добре пари на вятъра и здраво детенце, а и лекарите особено частните трябва да предпишат нещо скъпо иначе какви лекари са
Линка, това е период. Трябва да премине.За периодите при децата препоръчвам http://www.babycenter.com/0_11-toddler-behavior-problems-and-how … mstodd_20100928:2 , общо взето има теми по всички въпроси, които се обсъждат тук и има съвети как да се справят родителите.
За размерите на дрешките купувам 86 см, а от някои 92, но като цяло ги купуваме в присъствието на Петър и така се ориентирам.
За телевизорите-ако имате възможност ги сложете на стойка на стената, голям противник бях, но е най-безопасно поне за момента /ние не сме го вдигнали прекалено високо/.И Пепи е от феновете на BabyTV и танцува на песничките, но напоследък съм му ограничила гледането и го занимавам с други неща.
Snowwhite, при вас много хубаво са го решили въпроса с детските градини. Как е Стефан, вече свикна нали?

Момичета, обрива му завехва лека-полека и така...имаме хрема от няколко дена. Не знам при вас как е, но от известно време не ми дава нищо да му правя. Имам предвид, вадене на сополи, чистене на уши, не дай си Боже да трябва гърлото да се види.... А, не беше такъв даваше всичко....голям ужас ме тресе. Маже си сополите по лицето и къде ли не по главата.Както го пипна и почва рев...какво е това чудо? Паралелно горните му венци са толко издути, че ще се пръснат. Чакам го 5ия зъб всеки момент да пробие. Аз отдавам засега всичко това на зъбоникненето, ама да видим - колко ще продължи
Иначе, при нас e същото - влачи се след мен буквално, понякога даже хванат за халата ми. Мрънкане и нежелание да си играе с играчките, ако няма с кой. Бърка се и се отваря всичко. Най-много се натискат копчетата на печка, перaлня, радиатор - абсолютно всичко. Мачкане на щори и късане на всичко хартиено и картонено.
И така, нека завърша тирадата си с това, че станах вейка

Грета, първо да ти кажа за омекотителя - голям алерген е, да не е от него?

За възпитанието отдавна мечтая да се саморазкритикувам и ето ти ми даваш възможност. Знам, че понякога звуча дразнещо идеалистично. Това са нещата, в които вярвам и искам да правя, опитвам се и някои се получават, но понякога не става. Ето няколко примера за идеалните ситуации и за издънките:

Когато ми се размрънка за нещо, се опитвам да се поставя на неговото място и да разбера какво го дразни, какво иска и т.н. старая се да отстраня проблема или да го разсея. Но когато съм нещо много изнервена може и да викна, дори съм се чувала да казвам без да мисля, че ще му издърпам ушите (нещо което никога няма да направя)! Как ми е вкоренен този израз....

Старая се да му дам свобода да пипа и изучава каквото си иска. За мой срам стават доста нещата, на които казвам не, защото малкия силно го влекат все опасни и чупливи предмети 

Оставям то да ми бърка в чинията, когато се храним, да ме храни с лъжицата - аз съм окъпана в супа, но той е безкрайно щастлив че аз храня него, а той мен. Не му давам вече да пипа пералнята, когато е пусната, защото я спира по средата на програмата и му се карам да не пипа печката не защото ми спира котлона, а защото съм ужасена да не събори врящата тенджера отгоре. Не му давам, да си пуска телевизора, (аз не го пускам) защото държи да го гледа само от 5 см. разстояние, буквално се лепва за него и това въобще не ме радва. Побърква ме, като свали половината рафт дрехи на пода и на третия път го спирам 

От момента в който пролази, целият под е негов, не съм го държала в кошара. Догодина ще му купя гумени ботушки, за да може да цапа в есенните локви (тази година не успях, замотах се в покупките). Никога няма да му кажа, че ако ходи под дъжда ще се разболее (поне се опитвам да не казвам такива неща, които баба ми е набивала в главата). Ще се опитам да не му се карам, че се цапа, че си чупи играчките, че е счупил нещо неволно. ... Когато се опитва да направи някоя беля се опитвам да му отвлека вниманието в друга посока.
Онзи ден се приспивахме час и половина  но го оставит да си скача по леглото и да се търкаля, защото беше много щастлив...

Тук се сещам за една майка, която се караше на петгодишното си момченце, че оцветявало в една книжка не където трябва. Ето такива неща не искам да правя. Искам да му дам пълна творческа свобода да минава линиите и границите, в книжките за оцветяване и в живота, да задава въпроси, никога да не го карат да се срамува от това, да не ми пука ако дразни учители, като поставя под въпрос теориите им.ще му кажа, че може да постигне всичко за което си мечтае и да стане какъвто си поиска... такива неща, но засега са в бъдещето.

Никога, никога, никога няма да му кажа, че ако не слуша няма да го обичам. Ще му повтарям винаги, че ще го обичам, каквото и да направи!!

Баща му е по-малко толерантен и му се кара понякога, когато се развика на инат. аз се дразня, но сме различни и прочетох някъде, че е добре всеки родител да си очертае собствени граници в отношенията.

Здравейте!
Отдавна не съм се включвала, но и нямам много време да пиша ,само ви чета.Децата се поразболяха ,първо каката и после и малката прихвана.Хрема,гърла ,температура и малката е на антибиотик,но един ден беше зле и вече е фурия   дано бързо отминава болестта.

Виждам че обсъждате възпитанието и да изкажа и моето мнение.Моето дете също исках да го възпитавам да расте свободно и да си изказва свободно мнението ,без много наказания и само любов и огромно внимание.Но сега виждам че това за моето дете не е най правилния метод и детето трябва да си има правила ,които да спазва!Като няма правила детето се обърква ,колко психолога посетихме   и сега като нямам възможност да й обръщам толкова много внимание резултата е налице.Всички проблеми изчезнаха ,нощните ставания престанаха ,но остава проблема в това че сега трудно се организира да свърши нещо ,което се изисква от нея.Има възможности ,но не знае и не вижда смисъл да ги прилага,прави това което прецени че трябва да направи, а това в училище се оказва проблем ,а тя не може да го осъзнае.Пак казвам детето си има възможности и се справя перфектно с материала ,но само когато то си поиска,т.е. ако днес не й се учи ,а й се играе -тя няма да си напише домашните .На нас също ни е трудно,защото не знае какво е наказание и по никакъв начин не се стряска.Едно време сме възпитавани по друг начин,различен и сякаш по имахме съзнание за всичко.Лягахме си в 8,винаги съм си учила уроците сама и знаех че ако не си науча няма да изляза да играя и никога не ми е хрумвало, че съм възпитавана лошо или че съм била лишавана от нещо . Сякаш сама имах съзнанието за това кое е правилно и кое не ,а сега ако това трябва да го приложа ми се струва мисия невъзможна,Дани е вече на 8 год. ,има си изграден характер вече и се опитваме да я насочваме ,само се моля да се вслушва в нашите съвети,да расте умна и да взема най-парвилните решения.
Най важното е да са живи и здрави децата,а ние винаги ще се учим дали от грешки,дали от опит,но винаги в името на щастието на нашите деца.

Аз изказвам мнение от опит с голямата си дъщеря,и пак съм на мнение че детето трябва да расте свободно,да изучава света /особено сега малките -това им е задачата/,да има собствено мнение ,но и да има правила! Малката още в нищо не съм я ограничавала,нито веднъж не ми се е искало да й се скарам или нещо друго.Те са такива ангелчета още ,наша е задачата обаче да им показваме кое е разрешено и кое не,кое е опасно за тях.Никога няма да ме подразни да се омаже със супата или да изхвърли всички шкафове навън,но те са още малки ,но винаги няма да е така,така че с възрастта те ще трябва да се учат ,че винаги всичко не е разрешено.

Копирайте си някъде писанията за възпитанието и ги прочетете пак когато децата станат на 4-5 г. 

Ами Крем, и при нас е така, но не съм увлечена по свободата, т.е. нямам го за цел. Четох, че трябва да им се разрешава да проучват, да опитват, да пипат, като се ограничат възможностите да се наранят. Да речем, че го правя. Реших това, това и това давам, а това в никакъв случай не давам. И така. Не искам да си променям политиката, за да не разбере, че съм неуверена.
Игри с вода - ДА, когато е топло. Нямаме ботуши за локви.
Игри в пясъка - ДА, относително чист пясък.
Да рови в тенждерите - ДА, само там, където съм оставила незаключена врата (нарочно).
Да къса салфетки и да яде мушама - НЕ.
Да играе със списания, книги и вестници - НЕ.
Да къса тапети - НЕЕЕ.
Да рови в кофата - абсолютно НЕ.
Да играе с прането на простора и да го мърля повторно - ДА.
Да вади прането от коша и да го разхвърля навсякъде - ДА.
Т.е. позволявам относително бързо поправими неща. Обичам реда и искам и децата ми да го обичат. Пък ако са различни, няма да ги върна

Мариета, радвам се че при вас нещата са се нормализирали.

Дафодил, казваш ли, че говоренето сега не е гаранция за действия и още повече за резултати в бъдеще? Какво да правим? Да даваме по интуиция ли? Аз трябва да систематизирам, за да ми влезе в мозъка, затова пиша тук

Аз какво си мислех, а то какво стана 
Аз съм за строго определени правила, невиждам какво ще му навреди на детето, ако има правило да си събира играчките след игра, да не маже храната по масата, а да я яде, да не рисува по стените, да играе когато си свърши задълженията /учене, подреждане на стаята и т.н. според възрастта/.
Крем, ти си се изненадала от майката която се е скарала за оцветяването, но едно 5 годишно дете в детската градина като му обяснят, че така става и му правят забележки, че не прави това, което трябва, как да реагираш в такъв случай? Такава ни е учебната система, не ги оставят да творят, а ги вкарват в рамки, не го приемам и аз, но какво да правиш 

Точно интуиция му е майката, според детето и според това което искаш да напрвиш от него.

Преди време бях казала, че майките с едно дете не могат и да предположат, какво ги очаква и как ще се разминат с очакванията и плановете си за всичко спрямо детето. Тогава някои решиха, че се правя на по-добра майка като го казвам и се обидиха. От тогава гледам да не обсъждам като коментирате тези теми, но този път съм съгласна с daffodil. И аз първия път бях като Krem. в много голяма част като нея. Аз дори не позволявах на Габи да и се казва думичката "не" за щяло и нещяло. Сега нещата са по доста по-различен начин. Не само, защото детето ми е различно, но и защото съм научила някои неща от първото.
Определено и аз съм за ясни правила, едно дете трябва да знае, че си има граници за всичко.

С цялото си писание и аз исках да кажа същото  .Съгласна съм с Петя ,съгласна съм и с daffodil ,всичко се променя с времето.Когато децата са малки ние си изграждаме някакви представи за възпитанието и искаме да растат щастливи,без ограничения които ще ги правят нещастни ,без да ни се иска да им забраняваме ,но всичко това в един момент се оказва грешка като най-вече от това страдат децата.
Децата трябва да си спазват правила и това на тях им дава някаква сигурност.Вярвайте ми когато пораснат,ето първия голям проблем е училището ,а там има правила ,тогава е вече много трудно.Детето има много задължения и отговорности и то трябва да ги поема,но дотогава то не е възпитавано че трябва да поема отговорност, а му е давана свобода само да решава,да преценява и сега когато всичко зависи от него ,то е изплашено и протестира ,срещу това някой да му диктува какво да прави. И тогава и  родителите се оказват безсилни да го накарат да свърши нещо против неговите желания и в крайна сметка пак то страда и не осъзнава защо така се случва.Честно казано без правила ми се струва че децата стават и прекалено глезени и на по късен етап ,това трудно се поправя.Затова от сега за малката съм си изградила правила за това кое може и кое не и не мисля че по някакъв начин детето е ограничено в опознаването на света.
До тези изводи съм стигнала аз и пак не мога да кажа кое е най правилно,най правилното е да се ръководиш по детето!

Тук не е прието да се съгласяваме с daffodil...

Аз книги за възпитанието не чета, но мисля че не трябва да бъркаме свобода със свободия. Така че Стелиян на този етап вече НЕ го оставям да прави каквото си иска (баща му е още по-строг в това отношение), а в по-късен ще му бъде казвано и при нужда натяквано какво трябва и какво не трябва да прави и кое е  правилно, и кое не. Винаги му се казва "не" когато например започне да прави нещо нередно: да блъска по пода, по стъклото на балконската врата и телевизора с някакъв предмет, да се катери където няма работа или да пръска дрехи по пода, а когато не престане се дръпва от въпросното място. Навън винаги го скастрям когато се държи грубо с някое дете (дърпа му играчката или храната), когато иска да пипне нещо мръсно или когато не ме слуша. И в интерес на истината има ефект - малкия все повече се вслушва в "не-то" и все по-рядко прави това което не трябва Според мен вече дечицата ни са вече достатъчно големи, разбират почти всичко и сега е момента да започнат да се учат на ред и дисциплина. Аз не отричам и по-строгите методи на възпитание, когато се наложи по-нататък, без да се прекалява разбира се. Едно дете трябва да свиква с нормите и правилата още от малко, защото ще се сблъсква с тях през целия си живот. Важно е да се научи да се вслушва в думите на родителите си, а и на останалите възрастни. Струва ми се абсурдно да се оставя да прави каквото си иска За момента мисля че на Стелиян не му е мястото да ми щъка из кухнята и ще направя всичко необходимо да огранича достъпа му до там максимално далеч във времето. Да подскача в локвите или пък да ме омазва с храна пък никога няма да го оставя За себе си това считам за правилно, но всеки сам решава как ще възпитава детето си

Ами не че не е гаранция. И на мен са ми познати дръзновенията и намеренията на младите майки, но практиката обикновено ги опровергава и в един момент усещаш, че книгите за възпитание някакси не са писани за моето дете 
Пък и още не сте стигнали до истерясващите и тръшкащи се 2-3 годишни, които така ти разхлопват нервите, че забравяш всичко, в което си се клел.

Да се включа и аз по темата...
Според мен на този етап децата искат да опознаят всичко около тях и аз му позволявам до такава степен да е безопасно за него, оставям му списания в един шкаф той си ги вади гледа но не къса (с малки изключения), когато прояви голям интерес към химикалите не съм му казала не може дадох му цял несисер с химикали но всеки път като извади химикал му казвам че трябва да пишем на лист или тетрадка но не съм се карала или натяквала и след време какво виждам малкия като вземе химикал и търси някъде лист да пише повече от месец и половина драска и за този период два пъти се надраска и веднъж ламината, което за мен си е постижение, дрехите от панера да разхвърля колкото иска после ги прибираме пак в панера под формата на игра, вади дрехи от шкафа понякога му казвам че не трябва но на него му е интересно, пералня сушилня ги пускаме заедно, от печката ме  е страх най-много но ще видя как ще реша и този проблем, за лаптопа това му е голямата слабост заради него се научи да се качва на дивана когато му разреша в мое присъствие да натиска копчетата е много доволен....Не искам да го огранича в това да опознае света от свой поглет, защото примерно за мен една количка е само количка но за него това може да е нещо  много повече не искам да налагам мое мнение за всичко. Има и правила които го уча да спазва и се надявам с времето да го науча да бъде добър човек.

Е, то е ясно, че като натрупаме повече опит, някои от възгледите ни сега ще претърпят развитие. Няма как да е иначе и не си правя илюзии за това. Което не може да е пречка да имаме възгледи и да следваме някакви принципи на поведение, които на този етап намираме за правилни.

Аз подобно на Крем оставям доста свобода - из кухнята шета, блъска по пода с тенджери и тигани, крие ги в пералнята, разхвърля каквото намери по пода, в пясъчника включително му давам да се залива с пясък целия, давам му да мачка, къса и пилее на воля стари и прочетени вестници и списания; гледам да не докопва ролки с тоал. и домакинска хартия, но ако ги докопа съм го оставяла да ги размотае из цялата къща и да се "овъртогли" в тях, за коша с нещата за пране, то се разбира, че го оставям да го изсипва и мотае из къщата, телевизори и дистанционни му оставям на воля (но вкъщи почти никога не гледаме телевизия и никога телевизорът не е вкл просто така, така че детето много рядко решава да го бъзика), баша му го е оставял да цапа в локвите - това за гумените ботушки е добра идея, не го оставяме да играе с телефона на баща му, че е по-крехък. Кошарка, шезлонг или проходилка никога не сме ползвали, така че той е свикнал да играе на пода.

Какво не позволявам: да събаря книгите от библиотеката; да мачка и къса книги; да вади чистото пране от легена докато простирам и да го цапа; да бърка в контакти, независимо обезопасени или не; на фона на сравнителната ми либералност, трябва да призная, че нямам сили да го оставя да се/ме храни с лъжица, защото наистина става страшно - чат-пат опитвам като му помагам и установявам, че не е готов още; не съм го въвела още в чудния свят   на рисуването с моливи и други подобни - искам да го направя, когато е по-осъзнат, за да не направи стените на нищо; рядко го оставям да извади всички неща от даден шкаф - много зависи от шкафа, разбира се; не му давам да хваща лаптопите и да ги разнася из къщата - нещо, за което има голямо желание; Не го оставям да си играе със стъклени предмети (буркани, шишета); спирам го, когато се опитва да вдига много тежки неща; не бих позволила и физическа агресия към други деца - за радост, засега не е проявявал (не ми е приятно и понякога като се разкрещи, но си мисля, че специално за това е по-добре да не му обръщам внимание и затова само го поглеждам учудено и опитвам аз пък да му говоря много тихо, за да не си мисли, че е някакво много значимо или интересно нещо); не го оставям да рови в кофите за боклук.

Когато въвеждам забрана, въпреки че още е малък, му обяснявам подробно защо не може да прави така.

Мисля, че забраните така или иначе се налага да са много, затова се опитвам поне тези, които не са съвсем наложителни, да огранича.

Е ми, във всички думи има логика. И всеки си следва неговите рамки. За мен знам, че това което не ми е харесвало като отношение спрямо мен като дете, ще се опитам да го променя сега с моето.

Анжи, добре че напомни за лист да подготвя, за да драска. Подозирам, че ще му стане любимо. Много хубаво се заиграва понякога.

Голям терор му направих с тази помпичка за сополи. Рева много