Есента дойде, а усмихнатото ЮНЧЕ не спира да играе вкъщи и навън ТЕМА 110

Минди, честит рожден ден - много здраве, много усмивки и прекраснииии моменти с двамата мъже в сърцето ти!  
Мarieta , vanny, Geraldine - благодаря  !
Мarieta -  не знам кое от двете - манекенка или фотомодел ще стане Емма, но аз й пожелавам на ръце да я носят и като принцеса да я гледат!
Анджи  
ООО седемнайсет - прекрасни години, че аз вече и на две по толкова не съм!  , абе аз и мойте си харесвам, ама повече да не се увеличават!
Нинка - целувки за малката умница-хубавица!

Нинче, нашата кръстничка е.......и да, страхотно е да си на седемнайсет. А тази снимка на твоята бонбонка и на мен ми е любима /както и доста други.../.
А малките верно вече всичко разбират и Маги се научи да се катери по масичките и да събаря всички играчки които кака й си е скрила Тя Маринка си е кротушка, браво че слушка, ама моето опищява света, ако малко й се скарам и на крачка не се отделя от мен ...
А Еми съвсем правилно си е взела Барбито, нали прилича на мама, определено ще е голяма красавица...
Анджи, миличкия той...бързо да се оправяте.

Еее Поли, наздраве!
Малките вече наистина много разбират и всеки ден нови неща правят. Моника от доста време се катери по мебелите, а от известно време каквото може и пренася. Носи си една пластмасова табуретка, уоукъра си го носи едва едва(тежък е ), не го бута, кукленската количка носи, а оня ден се пробва и на дивана ама не ѝ се отдаде  Ама пренася каквото има за пренасяне иначе.
Днес беше обърнала това пластмасовото нагоре с краката и се беше насадила вътре да гледа тв.
Постоянно ми носи кижки и ми чете на бебешки. даже си взима книжка и ляга в кошарката и си я разглежда 

Минди, честито и от мен! Много здраве, радост и късмет!

Благодаря ви още веднъж за пожеланията тук и във ФБ .

Аз малко несъобразително го казах това с времето , но тук при нас беше прекрасно , за разлика от днес . 

Аз вчера по случай рожденния ден направих кардинална промяна с косата си . Одрязах около 30-тина см. и си направих така желаната черта . Добре се получи мисля , олекна ми , не болеше , ако знаех че ще е така щях да го направя по-рано . Снимков материЯл във ФБ 

Минди, честит рожден ден със закъснение     Хубаво си направила с новата прическа и аз имам належаща нужда, но да видим кога ще се вредя до фризьор.

Мариета, Емито е такава красавица, как няма да стане манекенка

Михайлова, твоята хубавица явно е голяма бърборанка.
Жоро и той не млъква, покрай как си доста неща научава, но думичките му обикновено се свеждат до една сричка иначе всичко повтаря. Най се забавляваме като карам Ева да казва хипопотам, тя вика пипинапам, а пък той пам и тя му повтаря сричка по сричка "правилното" произношение.

Моето дребното не разбира ни от забележка, ни от каране, като не стане на неговата и като писне, тръшка се и така докато не направи каквото си е наумил.

За отделянето, чакам го да започне да заспива самичък и да не се буди през нощта и веднага го изстрелвам в детската при кака му. тя от една годинка си спи сама в стаята.

Нинка, Маринчето все по-красива става.

Ходенето по дивана отдавна е на дневен ред при нас, сега е по забавно да се катери по облегалката.

Я кажете с какви играчки се забавляват вашите деца най-много, че Коледа наближава. При нас хит е кракомобила, вече имаме два, че се избиваха кой да се качи по-напред, също много играят с книжки.

Mindi, Честито на "патерици"! Само положително емоции при вас да има!

Аз бях забравила, колко е лесно да се гледа едно дете  Лошото е само, че като е свикнал само да си играе с кака си, сега много бързо му доскучава да се занимава сам и само ме дърпа за нещо.

Двамата с Габи много се радват на рекламата на Зу-зу пет и съм решила за сега това да им е подаръка за Коледа.

Петя ти днес не си ли именничка?
Ако е така честито от мен, жива и здрава да си и да  носиш с радост името си
 

Привет!
Нели, Петя е на Петровден, а днес е Петковден Да са живи и здрави именниците!
Манекенка Емка, страхотна е!

Моя Преси пък само ми бърка из козметиките, все кремчета, дезодоранчета, мазила влачи насам-натам, чак взех да се притеснявам Шегувам се, като види кола и полудява, само бръмчи и иска да се качва. Като го сложат в кола натиска и дърпа всичко - копчета, дръжки, лостове - майсторче си пада. А и той е много чувствителен - повиша ли му тон да му се скарам и като ревне...ужас... Мен хем ме хваща яд за белята, хем ми е смешно как от най-малкото и той се сърди. И той след кака само повтаря, но още и ние сме на срички и кратки думички. Андреа по това време мноооого, много бърбореше. Ама ето, момченце е, по-бавничко с приказките. Горките те, цял живот им се полага все малко да говорят, за разлика от нас ))))

Играчка вече му купих една кола с дистанционно. Не, че не сме заринати с играчки, но почти всички са от кака му, та викам да си му купим типично момчешка играчка. А иначи постоянно като у Виви се бият за играчки. Може да не са я поглеждали със седмици, но заиграе ли се някой с нещо - другия веднага отива и му я дърпа и се сбиват... И ние бяхме така с брат ми като малки.

Следващо: И двете с Андреа сме с остър синузит - тя кашля безспир от секретите, аз съм с ужасни болки на лицето и в главата от доста време, та сега ходим по снимки, по лекари, пием лекарства, при мен май и операция ще се наложи на носа...абе гадничко, но няма как...

Днес имаме годишнина с моя любим - 4 години щастлив брак!  Черпя ви виртуално! 
А довечера сме у брат ми на гости, че има курбан. На него пожелавам никога вече да не му се случват лощи неща!
И цял ден стискам палци на най-добрата ми приятелка, която завърши право и днес и е първия Държавен изпит!

Хайде, наздраве, болните да оздравяват, а на всички приятен ден, дори и дъждовен

Джери, Галя,  Вани, Виви, благодаря!
Geraldine, представих си я Мони как се е наместила и гледа ТВ. 
wiwi, при на на мода е камионче-което го бута или се вози на него, един камион-пълен с части-конструктор и книжки и от няколко дена един телефон на колела с въженце и го разхожда из цялата къща.
Ако имате място може да им вземеш някаква палатка или къщичка от плат. Мисля, че ще им е интересно да си играят вътре и да се крият. И аз съм се замислила за такова нещо.
Ани, честита годишнина. Още много щастливи години заедно и много разбирателство. За синузита-баща ми е бил много зле преди години и са искали да му правят пункция, мисля, че така се казваше. Но той се е оправил с инхалации с корен от слез. Бях малка но си спомням как с минути седеше захлупен върху тенджерата и отгоре с една кърпа и дишаше. Като ученичка и аз направих синузит, и правих същите инхалации, беше ужасно неприятно, спомням си, че като вдишвах и ужасно ми пареше навътре в носа, но търпях и при мен нещата също се оправих. От тогава не ме е боляло, но се случва да ми тече носа, но само това. Дано ти се размине операцията.

В Кауфланд скоро имаше страхотна принцеска шатра. Мисля, че и в джъмбо ги има и в момчепки варианти. Аз освен такова нещо мисля и легло и стол за кола за бебето ѝ. Много си играе с кукленската количка. Също искам боулинг, конструктор и сега ми подшушнаха за едни пъзели. И със сигурност не се сещам поне десет играчки, които искам 

anyto - много е гадно да имаш синузит/от опит го знам/. Това, което ти е казала Нина, дa опиташ с инхалации е добро решение за човек в не много тежко положение, не налагащо пункция. На мен са ми правени 2 такива. Една като бебе - на около година и половина или малко повече и след това когато бях в 8ми клас. Наистина е много гадно, но пък после дишаш. Изтърпява се, защото аз преди да ми направят втората не можех да дишам и имах чуството че умирам. Наистина.  Пожелавам ти успешно лечение и ДАНО ДА ТИ СЕ РАЗМИНЕ с операцията

Много ми е мъчно, че има болни дечица.Желая им скорошно оздравяване За Гого - радвам се, че се оправил.

Честит Рожден Ден, Минди и Галинка! Да сте живи и здрави момичета! Желая ви всичко най-хубаво

Нели, както Ани ти е казала, аз съм на Петровден.   Благодаря все пак, ако беше наблизо щях да те почерпя с шоколадова торта.  

Как са децата ви с апетита в това лошо време? Марти само ме дърпа към хладилника да го вдигам да си избира нещо.   Иначе за шкафа, в който държа корнфлекса и купени сладки неща, си дърпа стол, качва се и си го отваря, добре че не стига още навсякъде.   Иначе ми преравя всички чекмеджета в кухнята. Най-любимо му е сега да си играем на криеница, като най-често се крие под кухненската маса и си дърпа столовете, за да не го виждам. Много е находчив в намирането на скривалища.  
Като му се карам не реве, а най-много да се разсърди и да започне да хвърля и да вика "не". Думичките "да" и "не" много често и на място ги употребява. Най-често, когато става въпрос, какво да му дам да яде. Когато е много очарован, от това, което му предлагам, вдига ръце, прави лек подскок и вика "иееееееее"  
Иначе да си го похваля, че вече много добре се справя сам с лъжицата.   Само избягвам да готвя супи, а правя повече яхнии, защото не дава да му се сложи лигавник и си цапа дрехите.
А така съжалявам, че лятото като имахме повече пари не взехме сушилня..... Сега с тоя ремонт е абсурд, а Марти пишка в студеното по-често, аз рядко го усещам, за да го изпишкам. И памперс да му сложа, изпишка ли се, директно се събува.  

Ани, дано се оправите бързо!

Момичета, здравейте, адски съм заета напоследък и много рядко минавам. Много мъчно ми стана за болните дечица, съчувствам ви, момичета! Дано по-рядко се чуват такива неща.

Ани, честита годишнина и от мен!

И Бобо каза първо сложно изречение: "Мама нани там" и посочи леглото. Той "там" много обича да казва. Винаги на въпроса къде е това или онова, независимо разбира ли за какво става въпрос, отговаря много компетентно "там". Ако знае къде точно и посочва. Ако не - само "там" . И той като Юли се отличава от правилото, че момчетата по-бавно проговарят обикновено - много е бърборив. Но буквата "к" още не може да произнася - на камъните също казва "там", на кокошките "тото", въобще замества "к" с "т". Любимият му другар за игра е леля му и съответно много хубаво казва "лельо!" На баба си Руми казва "бабо Лю", на рибата "ли" (т.е. и "р" замества), а на вещицата от една книжка с картинки, за която сме му обяснили, че е една лоша баба казва "баба Льо" - той си мисли, че "лоша" й е името  ! Това е от една много стара панорамна книжка с картинки за "Захарната къщичка", ама много брутална тая приказка. Значи, бащата и мащехата нямат пари и затова мащехата склонява бащата да заведе децата си сами в гората и да ги остави там и той, въпреки че, видите ли, му е мъчно ги води и зарязва, там разбира се им се случват всички онези брутални неща, които помним, вещицата угоява момченцето, за да го яде, принуждава момиченцето да й слугува, накрая момичето успява да убие (!) вещицата като я блъска в една пещ и тя оттам крещи докато изгаря жива, децата вземат парите на вещицата и успяват да се върнат вкъщи, където вече баща им радостен ги приема (ами нали носят пари, как иначе...). Мащехата междувременно удобно умряла... Ние сега картинките гледаме в тази книжка, но не знам как бих я чела на детето и как бих му обяснявала тези взаимоотношения. А като малка не съм се замисляла...

Не можах да прочета всичко  Зара, интересен поглед върху Хензело-Гретелската приказка. Аз пък все се чудех как тъй покривът е бил захарен и от какви точно сладки неща е съставена къщата на вещицата (нали съм си лакома)...
Нинка, добре сме, писах аз, търчи, катери се и не ще да яде.
Утре ще чета подробно, поздрави!