Привет от мен 
Само да кажа, че вчера вечерта ми дойде Така, че ще ви пиша и другия месец
Въреки, че не стана( аз си го и усещах де, че не е станало ) мъжа ми си е много доволен, защото ако не друго , поне честичко се забавляваме в леглото , което си е положителната страна на нещата
Успех на всички и чакаме скоро някой да ни зарадва
Виж целия пост
Само да кажа, че вчера вечерта ми дойде
Така, че ще ви пиша и другия месец Въреки, че не стана( аз си го и усещах де, че не е станало ) мъжа ми си е много доволен, защото ако не друго , поне честичко се забавляваме в леглото , което си е положителната страна на нещата
Успех на всички и чакаме скоро някой да ни зарадва 
Трябва да е точно преди Ову. Ще докладвам. Благодаря ти за съветите и информацията. 
. Аз също знаех , че не е станало нищо , защото "опитите" ни бяха около 25-ия ден от цикъла ми , който е малко нередовен или по -скоро дълъг. Сега започна вече да се стабилизира , като очаквам да стане на 30 дена , а не на 35. За справка - спрях противозачатъчните юни месец. Малко се пазихме с прекъснат и миналия месец мъжа ми вече искаше да почваме , аз малко се дърпах понеже ме е страх и аз не знам от какво , но колкото и да се подготвям психически пак си ме е страх , но каквото има да става ще стане 
. Като ми дойде бях толкова разочарована , че нямам търпение да ми свърши и да се пробваме пак. Така разбрах , че истински вече искам да имам дете и най - вече - че съм готова. Това беше доказателството. Да не говорим как постоянно мисля как времето лети , как искам да направим родителите си баба и дядо , те вече са на възраст. Особено баща ми , който е на 66. Иначе биологичния ми часовник отдавна тик така. Да не кажа , че сме позакъснели с опитите. Вече сме на по 28 години. 
) и дали не бързам, но отношенията ни и живота ми се развиват естествено по такъв начин, че с всеки изминал ден ми се иска да имам детенце. И при мен, както при теб пътрвия път като не стана бях разочарована, все едно че ще стане от раз де, ама и аз подходих емоционално 
Иначе, знам, че има време дори да си планираме 2-ро ако сме живи и здрави. Притеснява ме само евентуалното наличие на репродуктивен проблем, който може да се наложи да се лекува с години и тогава вече наистина става късничко. Ако знам, че всичко ни е наред и на двамата и че до 1-2 години ще заформя коремче, ще си щракам с пръсти. Ама пуста неизвестност. 
). Поне една спокойна година щях да си предвидя за бебеправене пък после да му мисля ако не стане. Братовчедка ми е на моята възраст и опитва с мъжа си от 2 години да забременее. Нямат репродуктивни проблеми, направиха един куп изследвания. Стерелитетът е неизяснен. Ето тези неща вече ме карат да бързам. 
