Животът...

 Глезената - Гледаната   , Благодаря ти 

_KIARA_, нещото, което обяснява твоите вълнения, мисли, въпроси и дилеми, се нарича Екзистенциализъм, в частност концепциите за свобода и Angst, но не само, разбира се.

Не съм съгласна. Киара се вълнува не за себе си, а за другите. Това не е екзистенциализъм, а хуманизъм.

А това несъмнено е шега.

  Това ми хареса.

Всеки си има право на мнение...аз изразих своето, Вие Вашето...мисля,че няма нужда от сарказъм/просто това говори лошо за Вас/...

_KIARA_, мога да гарантирам само за себе си, твърдейки, че мнението ми е добронамерено и няма сарказъм.
Както казах и по-горе, Eкзистенциализмът обяснява въпросите, които си задаваш. Забележи, че казвам обяснява, а не че им дава отговор. Но поне ще ти даде една добра перспектива.

Пѝсано Яйце ,не визирах теб в поста си...знам,че доста хора са си задавали въпроси за нещата и че има такива, които са се опитали да ги обяснят...екзистенциализмът, обаче е доста обширна материя, в която има неща, които меко казано ме плашат , но има и доста неща, в които има много логика

Всеки път като вляза в ''Родители, преживели загуба"  се убеждавам в това, как ние НЕ градим живота си и съдбата не е в наши ръце.Дано никога не ми се налага да пиша като потърпевша там. Но я помислете, щом всеки е господар на съдбата си , коя майка ще пожелае най-лошото на детето си.... Да не се налага на никой да търси отговори като ''защо'', "какво направих''. "как така "  и т.н.
Така като чета тук  някои много насериозно са се взели...

и аз това казвам

Киара, ти ли си на аватара. Ако си ти, бих те взел в ръцете си, както съдбата си....

Това в отговор на:

_KIARA_, според мен, отново най-добронамерено ти го казвам, четейки това ти мнение, те вълнуват две неща (излизаме от философски школи, чисто човешки си говорим).

От една страна те вълнува най-общо казано "Защо стана така?" или по друг начин казано "Кой носи отговорност за случилото се?". Дали ще го отдадеш на себе си или на външни обстоятелства има много повече общо с това дали си интроверт или екстроверт и с егото ти най-общо казано, отколкото с нещо друго.

Другият и също толкова важен въпрос е "Тогава как да приема случилото се - като случващо се за добро в перспектива или просто като лош късмет?" Има разлика в случая между реакция (първоначална, която обикновено е негативна, с чувство на загуба, което е нормално когато човек не получи желаното), и отношение, което е начинът, по който подреждаме и вплитаме случката в общия ни житейски наратив.

Реално погледнато, ти нямаш причина да търсиш да рационализираш едната от двете позиции - ти си в свободата си сама да избереш как да гледаш на нещата и този избор може да бъде чисто функционален, или с други думи - свободна си да избереш да приемаш случващото се в живота ти като най-доброто за теб, като каляващо, изграждащо те, подготвящо те за нещо или спестяващо ти нещо лошо. Или с други думи - нямаш нужда да обосноваваш тази си позиция дори пред себе си с друг аргумент отвъд осъзнатото "така ми е по-поносимо да живея на този свят, в  който има толкова много болка и горчивина". Точно тази осъзнатост на избора на отношение към живота разграничава това от някаква самозаблуда и самовнушение, които са нож с две остриета, защото осъзнаваш и приемаш и последствията от избора си.
Успех.  

Пѝсано Яйце , ако трябва да говоря за себе си мога да кажа, че след някакъв неуспех в нещо към което съм се стремила,полагайки огромни усилия първоначалната ми мисъл е - ти не успя,защото можеше още повече да се постараеш...обаче след като мине известно време осъзнавам,че тоя неуспех всъщност е било най-доброто решение за мен и тогава идва въпросът - наистина ли всичко зависи от нас? ние ли решаваме или някъде е закодирано докъде можем да стигнем и кога?

По- рано казах че даоистите наричат това напъване да плуваш срещу течението на живота. Мнозина, като теб, забелязват, че колкото повече напъват определени неща да станат, толкова по- невъзможни стават те. После се разбира, че по същото време е имало друга, по- добра възможност. Затова и даоистите са против напъването и предпочитат по- лесния път, ако може така да се каже. Имаше много симпатична книга за Дао- то на Мечо Пух. Сигурно ще ти е интересна, ако не си я чела.

Съжалявам, но трябва да ви разочаровам - онова там, горе, моето не беше нито шега, нито сарказъм.

Киара, ключовото е в думата "всичко". Не може "всичко" да зависи от нас. Вярно е, че просто така чо-
век може да се озове на неподходящото място в неподходящото време, поради което да му се сгъби
онова, дето е очаквал. Но отрицанието на това, че "всичко" зависи от нас, не е в посока, че "нищо не
зависи" от нас. Вярното е, че "много" зависи от нас. Много повече, отколкото често хората могат да
поемат като своя отговорност.
В този смисъл, спорът би следвало да се насочи не към "всичко" или "нищо", а към "много" или "малко".
Което би станало смислено.