За тези, които ме познават, знаят, че съм крайна и стоя зад думите си.
То всички сме крайни и стоим зад думите си, ако каузата си заслужава, а дори някой да е бил мека Марийка, като роди дете се научава да е по-стабилен и да стои зад каквото е преценил, че му се стои. Но е по-приятно хвалебствените изказвания да идват от чужда уста. Не е трудно да държиш на думата си, ако "знаеш" (ако си мислиш), че си прав, но чуждите упражнения тип опит-грешка могат да те научат на много неща и когато се наложи да ги преживееш, да не се чудиш какво се случва. Всичко е относително и това, че децата са различни прави "меродавните" изказвания да звучат смешни, особено в ушите на хора с различен опит, често противоположен. Може би само авторката на темата участва с идеята да си затвърди мнението по собствения си въпрос с помощта на чуждия опит, а всички останали влизаме знаещи, разбиращи всичко и компетентни до няма накъде и си стоим твърдо зад убежденията, които работят за нас. Но за различните хора работят различни неща, някои се припокриват, но други не. Така че това да си "краен" и да стоиш твърдо зад убежденията си, особено при отглеждането на дете, не винаги е повод за гордост, а да не обмисляш чуждата гледна точка, различното мнение и да не възприемаш чуждия опит и новите идеи дори е много глупаво. Така лишаваш себе си от разширяване на меродавната компетенция, а детето може би лишаваш от по-адекватна родителска грижа.
Еми не ми се струва много нормално това. Тя си е вече малка жена, как се справя с другите неща 