Излъчва нежност
Аси и Демир - Безкрайна магия - Тема 64
- Публикувана: 12 септ. 2010, 15:58 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2010, 19:28 ч.
# 47
12 септ. 2010, 20:15 ч.
АСИ и ДЕМИР
Ще те обичам сутрин, на разсъмване...
Подобно на цвета, отварил чашка
като покана там да се завърнат
пеперуди и пчели да го опрашат.
Ще те обичам денем, като слънцето...
Което стопля всяка жива твар,
не позволява на росата да замръзне,
а прави я незаменим при жажда дар.
Ще те обичам вечер, като совата...
Затваря тя очи при светлината
за да не вижда сивотата на живота,
но чува песента на тъмнината.
Ще те обичам нощем, като вятъра...
Завихрил се с любов между дърветата.
Прекършва клони той понякога,
самотно извисените в небето.
* * *
Ще те обичам вярно, като дъжд...
Без него всичко би било пустиня.
Понякога той руква изведнъж
или на капки, от небето синьо.
Ще те обичам винаги. Като човек!
Единственият, надарен със слово!
И ще повтаря моето сърце -
Обичаш ли, целунат си от Бога!
Ще те обичам истински. Като жена.
Че тя създана е да обича!
В утробата й ражда се света.
Пак тя е майка, любовница, светица!
Ще те обичам тайно. Като мъж.
Готов за битки, потънал във мълчание.
Но влюби ли се някога, поне веднъж,
очите му изгарят във признание.
* * *
Ще те обичам... Ще ме обичаш...
Във мислите сме заедно сега.
И в обещанията. Душите се заричат...
Тече ли на обратно коя да е река....?
Ще ме обичаш... Ще те обичам...
Да замълчим! Днес важен е мига!
Че утре може да се случи всичко!
Дори да минем под дъга...
Виж целия пост
АСИ и ДЕМИР
Ще те обичам сутрин, на разсъмване...
Подобно на цвета, отварил чашка
като покана там да се завърнат
пеперуди и пчели да го опрашат.
Ще те обичам денем, като слънцето...
Което стопля всяка жива твар,
не позволява на росата да замръзне,
а прави я незаменим при жажда дар.
Ще те обичам вечер, като совата...
Затваря тя очи при светлината
за да не вижда сивотата на живота,
но чува песента на тъмнината.
Ще те обичам нощем, като вятъра...
Завихрил се с любов между дърветата.
Прекършва клони той понякога,
самотно извисените в небето.
* * *
Ще те обичам вярно, като дъжд...
Без него всичко би било пустиня.
Понякога той руква изведнъж
или на капки, от небето синьо.
Ще те обичам винаги. Като човек!
Единственият, надарен със слово!
И ще повтаря моето сърце -
Обичаш ли, целунат си от Бога!
Ще те обичам истински. Като жена.
Че тя създана е да обича!
В утробата й ражда се света.
Пак тя е майка, любовница, светица!
Ще те обичам тайно. Като мъж.
Готов за битки, потънал във мълчание.
Но влюби ли се някога, поне веднъж,
очите му изгарят във признание.
* * *
Ще те обичам... Ще ме обичаш...
Във мислите сме заедно сега.
И в обещанията. Душите се заричат...
Тече ли на обратно коя да е река....?
Ще ме обичаш... Ще те обичам...
Да замълчим! Днес важен е мига!
Че утре може да се случи всичко!
Дори да минем под дъга...
# 49
12 септ. 2010, 20:18 ч.
Моя светлина притулена
в ранно утро сред постелите
протегни ръка безшумно,
погали ме с нежност.
Нека тялото ми да попие
топлотата на милувката –
през деня да съм окрилена
и да те усещам близко.
Всеки ден за мене е умора,
всеки ден е късане на нервите.
Вкъщи се прибирам и опора
търся във ръцете ти, големите.
Приюти ме с ласка, без досада!
Нужен ми е грам доверие...
Нужно ми е върху мен да пада
дъжд от ведрина и нежност.
Моя светлина притулена
в ранно утро сред постелите
осветли душата с чувството,
че на тебе съм потребна...
Виж целия пост
Моя светлина притулена
в ранно утро сред постелите
протегни ръка безшумно,
погали ме с нежност.
Нека тялото ми да попие
топлотата на милувката –
през деня да съм окрилена
и да те усещам близко.
Всеки ден за мене е умора,
всеки ден е късане на нервите.
Вкъщи се прибирам и опора
търся във ръцете ти, големите.
Приюти ме с ласка, без досада!
Нужен ми е грам доверие...
Нужно ми е върху мен да пада
дъжд от ведрина и нежност.
Моя светлина притулена
в ранно утро сред постелите
осветли душата с чувството,
че на тебе съм потребна...
# 52
12 септ. 2010, 20:21 ч.
Виж целия пост
Де казахте, че съм единствената поетеса у темата, де дойдоха и другите две. 
Ринче Муратубичка
Ринче
Муратубичка
# 54
12 септ. 2010, 20:22 ч.
Муратуба, излишно е вече да казваме, че стиховете ти са прекрасни и че превръщаш вечерите ни в празник на поезията 
Виж целия пост
# 55
12 септ. 2010, 20:23 ч.
Ще те обичам тайно. Като мъж.
Готов за битки,потънал във мълчание.
Но влюби ли се някога,поне веднъж,
очите му изгарят във признание.
Муратуба,
Виж целия пост
Готов за битки,потънал във мълчание.
Но влюби ли се някога,поне веднъж,
очите му изгарят във признание.
Муратуба,
# 56
12 септ. 2010, 20:23 ч.
Давайте, поетеси, а ние само ще четем
Виж целия пост
Де казахте, че съм единствената поетеса у темата, де дойдоха и другите две.
Ринче Муратубичка
Ринче
Муратубичка Давайте, поетеси, а ние само ще четем
# 57
12 септ. 2010, 20:24 ч.
«Отиваш ли си..» исках да попитам
и да протегна аз ръка да те възпра.
Но не попитах. Ти тръгна мълчаливо,
свит под тежестта на ревността.
И днес живея със надежда,
че някой ден или пък късно вечерта,
ти ще почукаш гръмко и сърдито
и не случайно на моята врата.
Ще кажеш: «Стига гордост!
Ела, навън ни чака радостта!
И конят ми, без теб самотен!
Нима не вярваш вече в любовта?»
В коя любов да вярвам, мили!
Нима все още съществува тя?
Ти можеш ли изобщо да обичаш?
Ще дойдеш ли до моята врата...
Виж целия пост
«Отиваш ли си..» исках да попитам
и да протегна аз ръка да те възпра.
Но не попитах. Ти тръгна мълчаливо,
свит под тежестта на ревността.
И днес живея със надежда,
че някой ден или пък късно вечерта,
ти ще почукаш гръмко и сърдито
и не случайно на моята врата.
Ще кажеш: «Стига гордост!
Ела, навън ни чака радостта!
И конят ми, без теб самотен!
Нима не вярваш вече в любовта?»
В коя любов да вярвам, мили!
Нима все още съществува тя?
Ти можеш ли изобщо да обичаш?
Ще дойдеш ли до моята врата...
# 58
12 септ. 2010, 20:25 ч.
В далечен град накрая на света съдбата срещна ме с едно момиче
То носи гордо име на река и през полята боса тича.....
Виж целия пост
В далечен град накрая на света съдбата срещна ме с едно момиче
То носи гордо име на река и през полята боса тича.....
Препоръчани теми