КГБ = Клуб на готините баби - 101

 Изчетох двете страници и добре,че ги изчетох - иначе щях да пропусна поредното творение на Танита! Танчеееее  приятно изкарване на празника и дано поне половината от пожеланията в поемата ти се сбъднат!
Сега ще се обадя на моята майка да й честитя празника.Абе знаех си аз,че днес празнувахме нещо,ама.....не ми остана време да проверя!
Днес, освен че имам 6 часа прибрах майка от болницата, после у тях писах малко, пазарувах и с 16ч си пътувах към дома.

Фурийче, не е необходимо да чакаме Любэ. Хайде да налеем виното,че може Любэ пък да дойде в Беловец

 Галина като ни четеш ,кажи какво стана с внучето? Разбрахте ли се със снахата?
 То и при нашите млади баби го има този проблем.
 Янче и ти си натоварена  много.Аз за Любе не бях и чувала,нищо не ми говореше,станах им почитател след едно предаване по Нова тв на Карбовски.
 Децата са се разиграли около мене и ме е страх след играчка да няма плачка. Много лудеят.

Къде изчезнахте девойки?



Погледайте тук едно 10 год момиченце какъв талант е



http://www.youtube.com/watch?v=SKhmFSV-XB0



Приятна вечер на всички

Добра вечер, дами!  

Наистина днес е тихичко в темата. Танитка е на купон, кат се върне - ще ни даде мАтрЯл.  

Янче, много писане, бе душа. И вие като лекарите, пишете, пишете... Добре ли е вече мама?

Каролинче, как си? Оправяш ли се? Ние вкъщи не сме в ред и това си - аз още си бухам и леко-полеко се оправям. Но мъжът ми с тая температура - не може да се мръдне, пък и пада за малко. Обикновено до 39,5 - 40 качва, после пада до 38,5 и за малко е без температура. Ходихме днес и на пулмолог, слава Богу, не е пневмония, остър бронхит, но трудно пада температурата. При мен има още хрипове, но аз съм пила само 2 дни антибиотик, трябва поне 5, даже 7 дни. Ето, пак ви се оплаках. Но все ми се поляга, а трябва да се грижа и за дедито, абе старост - нерадост.

Джейда, радвай се и нагушкай дечицата си.

Шпунц, аз ги знам Любэ отдавна и съм им ходила на няколко концерта напоследък. А вчера цял ден си я слушах "Позови меня". Днес сутринта пишеше, че не може да се слуша временно, сега ще видя пак как е.

Фурийче, приятна работа! Яжка, дай си почивка и ти от писането! Жабче, къде си?

Много хора нещо изчезнаха. Гъбката - на почивка - ясно. Светлето я няма, Диди, Арита и още, и още...  

Честит ден на пенсионера. Пенсионерките от темата да са живи и здрави.
Ние също да сме здрави за да дочакаме пенсията. А всички да я получаваме дълго време.

Маринче добре че говоря с пръстите не с устата, един носов глас излиза,не мога дори да се скарам като хората Чак ушите ми бучат,кашлица, носа, старост нерадост ....взе да ми писва


Днес накарах зетя и големия внук да оберат мангото, едни плодове станаха,грамадни като бебешки главици и тежки, като за самоотбрана.Сега ги оставих на двора да доузреят.За утре се очаква на места температурата да стигне 40 и това ще помогне на узряването, но ние ще се скапем съвсем.

Да ви почерпя от мангото

Каролинче, това манго предизвика у мен слюноотделяне, много обичам манго. (По "Бай Ганьо")


Момичета, щом днес е ден на поезията да ви пусна някое друго стихотворение.

АКО ТЕ ИМА

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

Спомен мил, спомен мой
Тъжни, черни, твоите очи,
светли вечни, твоите сълзи.
Скръбно, бледно, твоето лице,
как да върна твоето сърце?
Бяха, имах, влюбените дни,
срещах нежни, с твоите очи.
Трогнат гледах, спящото дете,
как да върна двама ви при мен?
Спомен мил, спомен мой,
страшен сън, без покой.
Спомен мил, спомен мой,
пътник в мен - цял живот.

Тъжни, черни - твоите очи.
Грешки смешни - във суетен миг.
Вярна птицо, скъпа ми жена -
как да стопля твоята душа?

Иля Велчев




ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА
 
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.
 
'Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!'
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
 
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

          Дж. Родари

(Може и да си ги изпеете) 



А с музикалното оформление ще се справи някой друг. (напр. Шпунц) 

Каролин, завиждам за градусите. Тук сутринта беше 4 гр., на обяд го докара до към 15.
Есента много рано ни затисна.
Марина, хубави стихотворения.

 Каролинче, аз пък да си призная - никога не съм яла манго.Не му зням вкуса,така че не предизвиква слюноотделяне у мен.Някога трябва да си купя (от по-голям град) и да го опитам. А момиченцето пее чудесно!Удоволствие е да го слуша човек!
Маринче, тази година пиша само 9 разпределения,ама ме мъчат заглавните страници и края! При това първо ги пиша на тетрадка,че ми е по-лесно да ги използвам,а после - в комп!Та стават 18! Остана ми само едно! В същото време нали карам курс онлайн, та до сега решавах тестове.И така! Много са хубави стихотворенията - първото май не съм го чувала.Да ви пусна и аз едно:

Донеси ми сън...

В прозорците ми нощното небе
суетно си брои звездите.
А след това откача две
и ги оставя във очите ми.
Когато прави ей така,
съвсем не мога да заспивам.
Измислям приказки до сутринта
за принцове и самодиви.
Измислям себе си. И тебе.
А обичта ... не я измислям.
Тя си е тук. От много време.
В очакване да я поискаш.
Така че, идвай си...Тези звезди
ужасно ми тежат в очите.
С тях и без теб...не ми се спи.
А дяволски ми се обича.

Caribiana

И едно малко пролетно,но много го харесвам:
Реално
  
Това съм аз - "жената днес"! Не съм корица на списание.
Не будя мъжки интерес, нито фалшиво състрадание.
Не моля ничия уста , на колене почти не падам,
не мога всичко да простя, но нищо и не обещавам.
Не се обличам от бутик и лъскав Мерцедес не карам.
Съвсем като в абсурден стих ,във кухнята въртя черпака.
Не ме посрещат във нощта, с кристален звън на скъпи чаши.
И пред затръшната врата от тъмнината се не плаша.
Така пределно съм калена, че някога недоумявам
–   нима душата изранена на пресекулки остарява?
–   Кога сребро недоловимо прокрадна се насред косите?
Нали сред хората любими прекарвам си щастливо дните!!
Нали живея във хармония с недъзите на битието
-защо със привкус на агония , горчи ми сутринта кафето...
Защо поредната депресия опитва се да се намеси,
във пролетната ми импресия със носталгични есемеси?
Защо - зърна от броеници - еднакво се търкалят дните,
а в помътнелите зеници все още мисля - огън скрит е.
Нима все още се надявам да ми предложат птици пролет?!
Аз просто вече остарявам.А иначе ...навън е пролет!!!Реално
  
С него ви казвам ЛЕКА НОЩ! До утре!

Писах,писах и накрая всичко отиде по дяволите.
Прибрах се от работа и съм щастлива,че два дни съм в почивка.
Янче,може,може всичко да стане,но нека привършат кампаниите ни.Ще слушаме Любе,а може и нещо друго.Ще стане,но не слагам срокове.
Марина,първото стихотворение го слушах по радиото има песен по него.
Каролин,как ще издържите тия 40 градуса ,я купувай билет за БГ.
Шпунц,децата се намират в Бабин дом край теб.

То имаше още,но индигото ми не е читаво.Първото писане беше по дълго.

Здравейте,милички,
Вълнувам се като първолаче,ръцете ми треперят,сърцето ми ще изхвръкне.
Аз съм жива и здрава  и всички около мен-също.Тази година отново съм в Беловец.
Със закъснение,но от сърце-няма да изброявап поименно,че от вълнение да не пропусна някого-да поздравя празнуващите тези дни и да им пожелая много здраве и щастливи мигове,а  смехът на малките ви съкровища  да изпълва душата ви.
Обичам ви всичките.
Не съм ви забравила и за миг.Непрекъснато Янчето ми разказва за вас,така,че почти съм в час. за всички.

 Влязох за малко преди да изключа комп и кого виждам: Мимеееееееееееееееееееееееееееееееее 
БЕРЕКЕТ ВЕРСИН !(непреводимо буквално!)

                 Мимееееееееее,добре си се завърнала!Ей,за това реших преди лягане да надникна - за да те видяяяя!
                 Аз до сега гледах Ран и Неда,че мама и тате бяха на театър.Чичо им играе в новата постановка на "Балкански синдром" в театър "Зад канала" та родата отиде да гледа и понеже ние с дедито не сме от родата  останахме с децата.Може пък и да идем някой ден като останем сами.
                Лека и спокойна нощ на всички!Хоризонтирам се,че съм капнала ! 

Мими, добре се завърнала!

Радвам се да те "видя".

Усещаше се много отсъствието ти, но се надявам, че вече ще бъдеш често с нас!

Радвам се, че сте в добро здраве, все така да бъде от здраве да се не отървете!

Приятна и лека нощ от мен на всички кагебейки! 

Мимеееее , радвам се да те видя отново сред нас. 
Много ни липсваш , обаждай се по често. 

Дидка , ти си от сватовете , не си от родата.