Килим от пъстри есенни листа радва ЯНУАРСКИТЕ деца

Наздраве!

Секциото е много гадно  . Не знам как е естественото, но секциото е ужас .....
Наде  .

Ми щом сте рекли
Тази вечер дребния ми демонстрира как влиза и излиза сам от кревата си и....свърши със заточенията в леглото. Ще трябва да махам решетки май...

Червено винце, а?
Така да е!!
Наздраве!!
Киша, добре завърнала се.

Е щом сте рекли - наздраве !!!
Бягам, че привършвам втория сезон на супернатурала 

Да в Сливен живея.

Привет красавици.
За раждането-нещо ме хвана шубето мен, уж не го мислех много, ама като се сетя бая си болеше Въпреки всичко, ще е супер, ако пак мине така - нормално, без упойка
Бейбиблу, и аз не мисля, че ще има ревност, поне няма да е толкова явна Трудно ми се струва и на мен как ще разпределям времето между двамата, но то ще си покаже
Усмихнато, много хубави новини за майка ти Супер 
Ралче,  дано да избиват кътниците по-бързо
Киша, влизай по-честичко, че ни е домучняло за теб Аз за трето май нямам смелост  , нооо си мисля, че след 10 години (живот и здраве да е) бих се решила  
С яслата все така не вървят нещата Много плаче дребчо, мъчно ми е, но дано да свикне по-бързо, че така по цял ден го мисля и се обвинявам, макар, че знам, че няма за какво и че това си е нормален процес
Целувки 

за всички изпитващи ясленски неволи...днес ходих на едно парти за малко и трябваше да оставя катерина при майка ми за два часа и половина...ей това дете не пожела да ме пусне да тръгна...накрая се измъкнах без да усети и после е плакала за мен и то при майка ми, това досега не се е случвало...обикновено ме търси като се уплаши или като се удари...но днес си е поплакала за мен...и тъкмо бях стигнала на партито и брат ми ми звъни да се прибирам...еми стоях на партито точно една минута, колкото да поздравя празнуващата и да и дам букета...та така, просто не мога да си представя какво ще е да я оставя при някой който няма да я гушне, за да я успокои...

и да се похваля, че най-накрая се навих за кръщенето...ако бащата на коко не е командировка ще е в неделя в Гложенския манастир...и катерина ще е облечена в лилаво...нали не е задължително бялото...и така от нас...

Наздраве със закъснение

По въпроса за яслите- и на мен направо не ми се мисли като дойде време как ще я оставя. Не сме се отделяли откакто се е родила. Едно е за 2-3 часа да я оставиш, ама цял ден....въпреки че знам че и за нея ще е добре там. Тук много ги занимават в яслите и се придържат към правилника, т.е. не си позволяват да повишават глас, третират децата еднакво и тн. И все пак........уфффф

По въпроса за секциото съм съгласна с Накрито. Верно, отношението в БГ е под всякаква критика и не казвам че там е по-добре, но ми се иска и в Англия да имам право на избор, а не акушерката да ми казва, че ако искам секцио да ида на частно. А тук частното здравеопазване е само за мноого богатите- примерно цените за секцио започват от 10000лири, което е много за средния човек. Няма опция, да си на държавно и да си доплатиш малко за да получиш дадена услуга, но и за това си има причина-така са овладели корупцията. 

Наде, ако ви е толкова зле болницата, може би не е зле а обсъдите да си родиш в БГ на частно!

Дони, това със изскачането от леглото ми е най-големия кошмар. Аз се надявам докато стане на 10 да я държа зад решетките вечер

Елия беше с червен анцунг, та не се притеснявай...дори после не съм я преобличала... Винаги съм казвала, че не спазването на традицийте те правят вярващ, а чувството в сърцето ти... Много мразя, когато е голям празник, всички се стичат към църквата да я обикалят, да минават под масата, да палят свещи....и излиза доволен и започва да храчи по улицата, да псува и т.н. Отплеснах се 

Хубав ден....

Минавам да почерпя за моя малък именник    (да има поводи за наздравето  ) Честит имен ден и на Викито на Лени и на брата на Мария За други не знам

Прескачането на леглото още не сте го изпитали? Нали съм ви показвала Виктор преди да проходи още как си се катереше и си влизаше в леглото. За обратната процедура беше по-опасно (правеше го с главата надолу обикновено към спалнята, но не винаги). От тогава махнахме решетката ан леглото в Търново, после зае нашето легло персон и половина, а ние спим на дивана  Ей на това му се казва бързо завземане на територия


За яслата да не говоря... От 3 дни мъчим отново адаптацията. Плаче през цялото време до обяд, докато не отида да го взема. Протестите започват още вкъщи. Дано свикнем. В групата е останал единствен неадаптиран, защото почти месец не беше ходил заради болести, ваксини, болести, пътуване...

Мдааа, ние затова няма да правим кръщене - просто не сме вярващи и не виждаме смисъл в цялата тарапана.

Кокос, ми хайде честит ти именник! Ама и той ли имал имен ден днес?!  Бе да ти е жив и здрав!    И честито и на другите празнуващи!   
И аз да черпавам с винце, че татко има днес имен ден  . Ама нещо допълнителните иконки не ми бачкат в офиса и затова само си го представете или ползвайте това на Кокоса   

Аз за секциото продължавам да съм крайна - то е нещо много хубаво, но когато се използва, за да спаси живот. Такова безразборно рязане, каквото има в Бг - е просто няма как да го приема. Нито това, че някой иска да го режат - нека да не дават лекарите - секциото е именно, за да спаси живот, а не да удовлетворява нечии прищевки (визирам и тези на самите лекари, щото техните са ни предостатъчни всъщност). Природата си ни е направила годни да раждаме, не да ни режат. И спирам, че наистина ще обърнем темата в за и против, пък тя е безконечна 

Моник, 

Мама всъщност се оказва във втори стадий. Имала някакъв лимфен възел около белите дробове, който не могат да кажат само от скенера дали е раков, ама като има вече диагноза, всички са съмнителни и затова. Ама нищо де, то важното е лечението да има ефект, пък... Иначе е добре, доколкото се очаква - бори се сега със страничните ефекти от химиото и така.. В събота сме на балет 

Кокосче, много мерси...честит празник  и на останлите празнуващи...да са ви много здрави дечицатам усмихнати и щастливи...

Добро утро и от мен,
Кокосче- малко на патеричка, честито на Вики, да ти е жив и здрав, да е все така лъчезарно дете и да сте щасливи заедно 
Лорини- много хубаво сте решили за Гложенския манастир, ние ходихме там преди около два месеца за един ден, невероятно красиво място, спокойно, лично аз се почувтвах невероятно след това посещение- така, че за мен е супер, че сте решил да е там кръщенето
Мим- права си за обичайте, и аз мисля, че по- важно е, не какво спазваш, защото така трябвало, а какво чувстваш в сърцето си и то какво ти подсказва да направиш- когато свекър ми беше зле, целият ден се молих пред една иконка и една свещичка, ама вкъщи, нямаше как да ходя до църква точно тогава, и съм сигурна, че въпреки, че не бях там, все пак моята молитва е била 100 пъти по-искрена от някои други, които са били там, защото аз се молех със цялото си сърце, независимо че си бях вкъщи....
Усмихнатко- продължавам да мисля за майка ти и да стискам палци лечението да е успешно и тя да се държи
Арвена- много са ти сладки децата
Относно раждането- аз умирах от страх от нормално раждане, ама заради лекаря ми, който е от МД, се оказа, че ще раждам там, където ако няма изрични показания, няма как да си искаш ти сам секцио- мен до последно ме държаха за нормално- един път го предизвикаха, не тръгна, втроия път, започнаха контракции, сложиха система, имам и епизиотомия- но в крайна сметка мога да кажа от сегашната си позиция, че не беше много тежко- аз контракциите ги търпях, чак до края, нямах проблем с болката /заради кистип реди съм имала много по- болезнен цикъл от контакциите/, с напъните ми беше много трудно, не можех да напъвам изобщо , така че в момента, в който резнаха, за да излезе бебето, при мен направо си беше облекчение, а и това ми спаси други разкъсвание и шевове- останах само с 5-те шева от епз.
Та мисля, че много си зависи от конкретния лекар да прецени в конкретната ситуяция как е най-удачно да се действа и за жената, и за бебето.
Накри- аз ти желая лека бременност, бебчо да е здрав, а раждането да се случи, колкото е възможно, по най- благоприятният начин за теб и за него
Вчера като плащах нета, и момичето от касата, подари на ЙоЙо количка, ама от тези състезателните, тя си играе и с такива играчки, много й се зарадва, ама докато се прибрахме и всички ни гледаха и цъкаха с език, защо тя е момиченце, пък носи количка, че какво от това - аз мисля, че няма лошо, като й харесва, да си играе и с такива играчки

Здравейте, момичета!
Първо да честитя именния ден на всички празнуващи днес и понеже е св. Мина - закрилник на семейството - на всички ви много здраве, щастие и любов в дома ви  

Сиска, и аз не спирам да стискам палци на твоята майка - дано лечението е успешно и нещата да се развиват в най-добрата за вас посока  

Лорини, радвам се, че вече имате яснота за кръщенето, и ще чакам снимки от събитието и най-вече на принцесата с лилавата рокля. Няма значение, че не е бяла, аз нали станах кръстница преди 2 месеца, питахме изрично - отчето каза, че няма значение. Но все пак дрешките, които аз купих и с които облякохме детенцето след кръщенето, бяха в бяло-розовата гама. Аз също съм на мнение, че вярата е нещо много съкровено и силно носено в сърцето и душата на човек, и че псевдовярващи около нас - колкото щеш. Но също така съм на мнение, че си има някои изисквания за облекло и пр., най-вече свързани с благоприличието, които следва да се спазват, както и такива, свързани с тържествеността на събитието.
Между другото видях снимки от партито, на което си била - много си хубава, много  

Ох, и на мен ми предстои да оставя Александрина на моите родители, нали ще оставам в София преди раждането, и направо от сега съм супер притеснена и изнервена. Тя не се е делила от мен за повече от 4-5 часа и това, че аз ще съм в София, тя в Разлог, ми действа от сега супер подтискащо. Разбира се, по-важното е да свикне и да няма ревове и пр, ясно е, че когато детето е добре и аз предполагам ще се настроя по-позитивно към ситуацията. Тя като цяло не е чак толкова зависима от моето присъствие. Даже май към баща си е по-пристрастена. Оставяме я в парти центъра, играе много с децата, но все пак аз съм 4-5 метра от нея и знае, че след определено време ще я взема. Гледат я за по час, два дядо й и батко и, не е правила сцени досега.

За яслите - искрено ви съчувствам, представям си колко ви е трудно. Те децата, че ще свикнат, това е ясно, но пътя до това свикване не винаги е много лек и приятен. Ние живи и здрави ще сме направо на градинка. Ходих да си избера и госпожите, при които искам да бъде, и съм много доволна от избора си. Присъствах на едно занятие на по-големите деца - очарована съм от отношението на едната госпожа, но чух изключително позитивни отзиви и за другата. А Александрина като видя каките, толкова им се радва, че си тръгнахме с рев от градината. Надявам се и когато реално тръгне на градина да е със същия ентусиазъм.

Бейбиблу, наистина при теб не останало, почивай и събирай сили за срещата с малкото човече. Леко раждане  

Мони, дано Преслав свикне по-бързо с яслата  . За ревността - че ще я има, това е ясно, но както мамите с опит споделят - ще е по-скоро неосъзната. Важното е по-голямото дете да не усети така драстично отлива на внимание и любов от него след появата на новия член и да се включва активно в ежедневието с бебето. Поне аз така виждам нещата, и се надявам да успея да ги постигна. Ние помощ ще си имаме поне първите 2-3 месеца, след това ще видим дали ще вземем жена да помага като сме си в Свищов вече.

За раждането - ами и мен ме дострашава и то не малко. Аз ще съм със секцио, понеже от първото няма да има изминали 2 години. Надявам се и този път като първия да мине леко, безпроблемно и изпълнено само с положителни емоции.

Здравейте мамита,чета ви много редовно и следя растежа на дечицата ,всички са много сладички и са станали прекрасни.
През много перипети сте преминали всичките и се надявам,че всияко зло е за добро.
Усмивчице радвам се ,че нещата се развиват добре и  от нас с Габи.
Наденце   и аз настърхах от това ,което си преживяла по време на раждането ,кошварно е ,ще стискам палци всичко сега да е наред и на финала да имаш най-прекрасното и сладко бебче ,и толково кротко и добричко колкото и Крис,за вас нямам думи ти си знаеш.
За кръщенето  ние го наприхме преди година и не съм се съобразявала с традиции или нещо от рода ,дори със свеки влезнахме в яки пререкания за това ,защо няма да е в бяло ,но така си и решихме ,стана пак на нашето си .
Яслите-неприятно ,но за съжаление нужна част от нас.
Габи бързо свикна с липсата ми през деня там не плаче ,само сутрин при воденето и после няма проблем там,много целувала момченцата ,ама тя си е гальовна   .За болестите там ,не ми се говори от месец и  седмици  си бяхме вкъщи ,борихме нослето и кашлица ,започна се и при нас /а преди почти не е боледувала /,сега от понеделник е пак на ясла ,и носа вече потече пак ,аман вече  .
Да се похвалим,че махнахме бибката да  ден и нощен памперс вече не слагаме ,буди ме по два пъти да се изпишква през нощта  ,но по-добре така .
Палава е за три момчета ,но с това съм свикнала вече.
Честит празник на всички празнуващи ,да са ви живи и здрави.