Отказва да заспива в леглото си...

Когато дъщеря ми беше на две и половина, ни се наложи да спиме в хола за три месеца. Допреди това, заспиваше сама, на тъмно, на затворена врата, абе без никакви проблеми. При завръщането ни в спалнята, много се уплаши от шума на една бормашина (съседи правеха ремонт). От този момент отказа да заспива сама в стаята. Разбрах какво точно я е уплашило чак след около година. За да си спестя този час-час и половина в преспиване, започнах да я оставям да заспива на дивана в хола (само гасиме лампата и намаляваме повечко телевизора, за да не й пречи). Днес е трети ден, в който си ляга самичка - просто й оставям вратата отворена, за да не се страхува. Минаха цели две години, но важното е, че взе това решение самостоятелно. Не съм я насилвала. Предполагам и при вас ще дойде един момент, в който ще реши отново да заспива сама.

Май вече съм на път да се откажа от възпитателните методи по този въпрос - все още не мога да разбера глезотия ли е, страх ли е или просто е някаква потребност това нейно желание да ляга на спалнята и аз до нея и така да заспива - но вече направо нямам нерви да я слушам как плаче, ако се опитам да я оставя в леглото й... разбира се, всяка вечер преговаряме къде и как ще заспива, но няма много ефект от това... та така -  в момента заспиваме на спалнята и по-късно я пренасям в леглото й... но продължава да заспива по час - час и половина...

Моето дете доскоро - 3,6 г., спеше при нас - настани се трайно, когато беше на около 2 г. /преди това я приспивах и я оставях на нейното легло, взимах я само за кърмене или за 1/2 нощ/, та чак досега, когато с много разговори за това, колко е пораснала, успях да я преместя в нейната си стая. Въпреки това все още приспивам на нейното легло, и все още въобще и не се противопоставям, ако през нощта или рано сутрин дойде при нас на спалнята - дори съм й казала ако се събуди, да дойде. Убедена съм, че това е нужда при по-малките деца, не виждам нищо лошо в това, и съм сигурна, че с израстването нещата си идват на мястото - нямам намерение да хабя нито нерви, нито време, когато тя не е готова. Затова и не виждам нищо странно в твоя проблем, по-скоро времето за приспиване е дълго.
Бих ти препоръчала да изградиш някакъв ритуал, който да подготвя детето за сън и да намали това време. При нас е къпане, четене на приказка, гася лампата, изпявам 2-3 песнички и е заспала. Отнема макс. 15 мин. Ако случайно се разбърбори в тъмното, казвам, че вече ми се спи и млъквам, тя си шепне нещо и от скука заспива.
Още нещо - може би просто не й се спи - ако заспива късно следобяд и става късно, не може да очакваш да й се доспи рано - може би трябва да реорганизираш следобедния сън. Моето дете събота/неделя с мен вече не заспива следобяд, въпреки че в градината спи.

Мисля че с настояването детето непременно да спи отделно проблема се задълбочава. Аз бих представила спането в самостоятлно легло като най-хубавото нещо, към което детето само да се стреми.
Щом иска да спи на спалнята- моля, нека спи при нас, леглото ще чака да пораснеш А и в конкретния случай това, което ти тежи е дългото приспиване- именно за него трябва да създадеш правила- например "ще стоя при теб само ако си тиха" или "ще ти прочета приказка и после ще те гушна и заспиваш", така че да не ти отнема толкова време. И просто казваш че в леглото заспиват/спят само големите и тя, като порасне ще заспива там.
След известно време може да опиташ да я оставяш да не спи следобед и да я слагаш да заспива когато съвсем каталяса- т.е. за около седмица да заспива с 1-2 часа по-късно от обичайното. Като е много уморена ще заспи лесно навсякъде- опитай да я сложиш в леглото с ритуала за приспиване на спялнята. После на другия ден я хвали пред всички колко е пораснала и как заспива на леглото си

Големият ми син спеше на спалнята до нас до 2 г. и 2 м. Заспиваше с кърмене докато се отби на 2 г., след това лягах до него и го гушках докато заспи. След това направихме детска стая. Много му говорехме, направихме така че да му е интересно, водеше всички наред да показва каква му е стаята..... Една вечер просто му предложих да спи там, легнахме заедно на новото легло и го гушках докато заспа. Около 2 седмици се будеше нощем и ме викаше. Отивах и го гушках. Като видя че се отзовавам и не е изоставен и отделен се успокои. Не съм му отказвала да дойде пак при нас- веднъж дойде, преместих му възглавницата, одеалото- легна и след 5 мин. каза че нашето легло не било удобно и се преместихме обратно.

Това лято реших че е готов да заспива сам. Стана така, че веднъж, след като се прибрахме от САЩ беше толкова изтощен че заспа без гушкане. На другия ден на всички се похвалихме колко е порасъл. И го оставих буден докато съвсем каталяса. И така 1 седмица. Когато искаше да ме гушка вечер го гушвах, без да му отказвам и след това му напомнях че е голям. Когато ми казваше че е малък и иска коса (пипа ми косата за приспиване) му казвах че и аз искам да го гушна и да не го пускам никога вече! Той пита "а как щ си играя/как ще ходя с тати на работа?" а аз казвам че няма да си играе вече, само ще се гушкаме, винаги, непрекъснато" и тогава той ме пуска сам

Идеята ми е детето да усеща вътрешна потребност да е самостоятелно, без да му отказвам близост, да знае че ако иска/има нужда може винаги да дойде при нас, да ни потърси, но самостоятелността е повод за гордост и признак на това че расте и е голям- нещо, което той иска

Преди седмица каза че иска да спи при нас (за първи път от 1,5-2 г.)- взехме го, спа при нас 2 вчери и се отказа, сега пак си спи в стаята и заспива сам

Никол, ти опитвала ли си да я взимате автоматично при вас, без да се налага да идва. да оправиш леглотои да обясниш че явно тя е малка за него, да и преместиш дрехи, играчки при вас и просто да затворите стаята за когато стан голяма?Дали така няма тя сама да пожелае да спи сама?

Всъщност, разбира се, съвместният сън, ако е приятен и на родителите и на детето не е проблем, а напротив, много е хубаво да усещаш малкото мишле как спокойно спи до теб, ако ви е приятно значи всичко е наред и няма нужда нищо да променяте

Синът го ''отбихме'' като му купихме негово детско легло,на което му беше доста по удобно и широко отколкото при нас.
Малката нещо се е наплашила и отказва да заспива сама,затова аз или баща и я приспиваме като сядаме до нея докато заспи,но цаката е...да е доста изморена,че процеса на заспиването да е по бърз.Тя си взима и няколко любими играчки,които да и правят компания/според мен те повече заемат място,но като я успокояват.../.

в jumbo продават залепващи се за стената звезди и луни, които през нощта светят.
има и други подобни светещи нещица.
отидете заедно.
изберете заедно.
залепете ги.
и ... опиши й колко ще е интересно като си легне...сама, как ще й светят звездите.
ако има и феи - как те ще я пазят и ще бдят над съня й...

ако има кукли - сложете ги и тях да спят. с подходящ ритуал. но детето да изпълнява ролята на "родителя"....
после и тя да си легне....

вярвай ми, че първата стъпка за спането в стаята сте я направили...

с този ритуал или подобен, ще си спестите маса нерви и рев...