Седмокласник смел на старта е застанал и целта на мушката е "хванал"

Тедико, ще ти разкажа и аз една случка с малкия ми син- възпитан, сериозен и пр. Беше лятото след 5 клас, бяхме се разбрали да решава по малка задачи от сборника, който е към учебника. И така минават седмиците, моят уж пише,  решава, един ден решавам аз да проверя какво е правил, гледам ограждал отговори- всички верни, а задачите доста усукани, някои и мене ще затруднят. Едно неприятно подозрение ме хваща, искам да ми покаже как ги е решил и започва едно увъртане- в тази тетрадка, в друга тетрадка...
Разбрах аз, че само е гледал отзад отговорите и ограждал. Може и отстрани да изглежда пресилено, но се разстроих ужасно, не знам дали го ударих, не се спомням, но помня, че много виках и в онзи момент не исках да го виждам пред очите си, цял ден ходих като болна. Оттогава ми е за урок да не им се доверявам на 100% и да хвърлям по едно око на това-онова , те също го знаят и май така са по-спокойни. Пък и нали има една приказка- проверката е висша форма на доверие.

Теди, познато ми е това, за което говориш. Миналата година преживях подобен ужас! Синчето се беше хванало с една компанийка  ... мисля и тук се оплаках... По-интересно му било с тях, за много неща си говорели, за толкова неща го „светнали”, пък съучениците му – скукаааа, само футбол и за училище. То не се спрягаха цигари, алкохоли, дискотеки (не че е ходил, де, слава Богу по чалга не си пада)... Че и за всички видове наркотици - пълно инфо.... Побелях, ти казавам – приказвах, приказвах, приказвах, а колко рев съм изревала.... Е, хубавото беше поне, че за нещата научавах от самия него и естествено и при нас реакцията беше същата – той само опитал цигарите и не му харесало, пък когато едикой си го видял – уж държал чужда цигара   и да, веднъж с още двама приятели си били разделили една бира... Пък се беше и похвалил наляво и надясно, един вид на мъж се правил, та се почнаха и едни клюкарски истории, едни „загрижени” съученички, едни майки, които ми препредаваха „факти” от развален телефон, които ме пращаха на „явки” за зелен хайвер... Абе, бяхме стигнали до там да доказваме, че Марио няма сестра! И да се чудя на кого да вярвам.   Добре, че поне не съм забравила щуротиите от моето детство (макар и на по-късна възраст), та си запазих приказката със синчето. Няма да забравя и думите на класната – готин и мъдър човек, отгледал вече двама големи сина, с всичките им съпътстващи проблеми: „Спокойно, така растат, нормално е да опитват, но... внимавайте много и не губете връзката – точно най-добрите и умни деца в тази възраст са най-уязвими”. И... въпреки че уж се осъзна и сам прекъсна отношенията си с въпросните деца, пълното и безпрекословно доверие в детето ми вече го няма и винаги ще си имам едно наум... Точно, защото и той адски се влияе, пък и този пусти стремеж да бъде интересен...   И макар че нещата се успокоиха и от дълго време нямам поводи за притеснение, както и ти казваш, продължавам да проверявам джобовете от време навреме, че и в скайпа надничам... И продължавам да дудна с повод и без повод. И това зверски ми тежи!  Но за друг начин да си осигуря някаква сигурност и спокойствие, не се сещам! И да се моля първите седем години, пък и всичко, което правим заедно и си говорим вкъщи наистина да е от значение...

tediko, мерси за пожеланията 

За другото... не знам какво да кажа. Върл враг и притивник съм на тютюнопушенето. Надявам се тази моята ненавист към това деяние да се предаде и на децата ми. Казвала съм и съм обяснявала милион пъти, какво представлява един бял дроб и кожа (особено при нас, жените), след активно пушене... Отделно свеки преживя масивен инфаркт и съм убедена, че е заради цигарите...
За сега ми е обещала, че няма да се захваща с подобно нещо. Но както се изрази maybeP, никаква вяра на 100%.

П.П: Аз лично много лесно бих я подушила... Никой в нас не пуши, отделно имам нос на полицейско куче. Дано не се стига до там. 

Добро утро,момичета.
Виждам обсъждате изцепките на нашите гарджета.Същата ситуация и при нас се разигра.Преписал отговорите на задачите и като го накарахме да ги пререши-ужас.Скри домашно по математика пълно със грешки ,дадено му от Веди.
Направо не знаех къде съм,нито да викаш,нито да се смееш.Много обидно ми беше и още ме държи.Чудех се къде грешим с баща му?Ние ли сме много амбициозни?Винаги съм гледала да съм откровенна с него и всичко да обсъждаме.
Сега не знам много ли му е че ходи на уроци по БЕЛ и МАТ ,но пък от друга страна на други неща не е записан.Даже тази година прекъснахме английския,за да не се натоварва много.До сега нямах такива изцепки от негова страна и просто не знам какво да правя.Давайте съвети.

Здравейте момичета!

Чета,чета и оставам с впечатлението,че проблеми има навсякъде.
Онази вечер бях на родителска среща.Това,което чух не ми хареса.
Пубертетът е хванал целия клас,то едно самочувствие,едно чудо,особено при момичетата.Вместо в 7 клас да се кротнат,то става по-зле положението.Момчетата и те гледат да не останат назад.С две думи дисциплината куца.
И си зададох въпроса познаваме ли достатъчно добре децата си...
От друга страна си давам сметка,че най-важното е да са живи и здрави.Влизайки в училището виждам два некролога на ученици.Момичето тази година е завършило 7 клас и вероятно е било прието в добро училище.С брат и са починали при злополука,доколкото разбрах.
За цигарите,не съм го хващала,все още,но има време.И у нас не се пуши и аз имам нюх на куче следотърсач.Не искам да се  стига до там да се налага да го дебна.
Иначе ходи на училище,на курс.Другата събота ще се явява на софийски математически турнир.А в края на ноември на олимпиада по амтематика,ако правилно съм разбрала.
Тяханта учителка по математика държи да се явяват за да претръпнат в изпитна обстановка.

Хайде стига толкова,че много писах.

Здравейте!
Явно нашият клас мина през масово лошата дисциплина миналата година. Втория срок ни събраха на среща с родители, учители и ДЕЦА. Изкараха ги на дъската целия клас, срещу нас, и започна едно лудо конско, като класната милата само мълчеше и беше по-червена от тях самите, а те никак не бяха бледички. След дълги разговори между родители и деца се постигна някакво разбирателство и те поднесоха на госпожата своето извинение в писмена форма. Словото беше така трогателно измислено и написано, че всички плакахме и се чудихме как е възможно това лутане между двата полюса - единия час да са буйни и необуздани, другия час да са толкова любвеобилни. Явно всичко това ги стресна и отрезви и веднага нещата си влязоха в релси. Тази година, за сега нямат никакви проблеми с дисциплината, пу-пу, но поне схемата вече е проиграна и може пак да се използва.

Относно цигарите, моята е много "облъчена" и дори когато вуйчо й и вуйна й пушат наоколо (понеже живеят в съседната част на къщата) става и излиза или се отдалечава от тях, ако сме навън. И аз съм като копой, няма начин да не я усетя. А пък колко е чувствителна като се пошегува татко й че имала гадже и пушела ...   Може да изпадне в истерия от обида.
Много е деликатен въпросът с пушенето, пък и въобще с всичко, което се прави тайно. Постоянно набивам, когато има удобен момент, че "майката трябва да знае всичко. Може да се скара в началото, да те плесне  , но накрая пак ще те посъветва и предпази да не продължаваш да "затъваш"
Ходи на английски два пъти в седмица и е много доволна, че си продължава и тази година. По матемитка ще ходи на състезания, без пропуск. В началото на ноември имат ежегодната екскурзия с учебна цел.  
Хайде, толкова от мен!
До скоро!

Да добавя, че вече ме стигна на височина и е много горда от себе си  

Привет, момичета и от мен!
Чета постовете ви и да ви кажа честно малко се успокоявам,че проблема с директното преписване на отговорите не е само при нас. Преди седмица изпаднах в потрес от подобна случка с щерка ми и домашното й по мат за курса. Че бяха много задачите е вярно, но пълната липса на съзнание от нейна страна, направо ме вбеси. И най-лошото е че опита да го скрие, а аз разбрах от госпожата, която ни "глоби" с 10 лв. за ненаписано домашно. Чак тогава госпожицата май разбра, че вече не може да минава метър. Та сега се контролираме едва ли не за всяка решена задача. Това задължение се явява доста натоварващо за мен, но добре че се редуваме с баща й.
Иначе си мисля, че не им е лесно на децата- изведнъж се оказаха под нечовешки натиск, след двете лежерни години до сега. Но в крайна сметка ще свикнат, след като се установи нормален ритъм. За сега при нас е стресиращо и в училище и на курса. Въпреки това девойката ходи с удоволствие на него и е очарована от госпожите по БЕЛ и мат. В училище е както си го знаем- всеки учител изисква максимума, а децата не знаят на кой свят са. След родителската среща стана ясно, че като цяло всички са по-сериозни и мотивирани. Явно родителите добре си вършим работата вкъщи.
Ali&Meli, имам чувството, че сме в едно училище!
А колкото до некролозите на входа-дълбоко ме разстроиха!
Накараха ме да се замисля за важните неща в живота, за собсвените ни стремления, успехи, неуспехи и амбиции.
Дано не звуча много песимистично.

Желая от сърце децата ни да са живи и здрави, да растат добри и достойни хора и всеки от тях да намери пътя в живота си, който ще го направи щастлив!

Тъкмо влязох напушена да се оплаквам, но ..... както виждам се развиваме напълно нормално.
Снощи направо останах безмълвна в тетрадката му по математика имаше забалежка половин страница ..... написана лично от Иван Симеонов ... самата мисъл, че имаш шанса да ти преподава този човек и вместо да попиваш знания ти вършиш простотии и му губиш времето ..... ме докара до бяс. Много съм му обидена, говорих - не съм крещяла защото няма смисъл, не съм удряла, защото това пък е съвсем безмислено в нашия случай, но се постарах да му покажа колко съм разочарована - дано ме е разбрал. Уточнихме въпроса със санкциите  и категорично ще го спазвам....
В един момент ми се вижда голямо, разумно и добро момче, в следващия маймуна някаква суща и имам чувството, че не е излизал от 3-ти клас .... , а като се добави и брат му .....  , но..... ще победим 
Относно цигари, алкохол и наркотици съм обяснила всичко - уж знаят, уж разбират, не пропускам да надграждам и да ъпгрейдвам информацията по темите. В къщи също никой не пуши и определено бихме усетили веднага ( дано не се стига до там) тук много разчитам и на спорта и несъвместимостта на тези съмнителни удоволствия с успехите там.
Дразни ме факта, че по време на такъв разговор тет а тет като поставя въпроса "Ти знаеш ли какво искаш да правиш или какъв да станеш?" .... отговор няма .....
А според мен на тази възраст все пак вече трябва да имат поне някакв цел и яснота - тук имаме такива примери на деца, които имат виждане за бъдещето си ....
Не знам дали е до родителски умения (неумения), дали е до среда, дали е просто характер и незрялост, но на моменти се отчайвам...
Както и да е това беше снощи, днес отново съм оптимист и се надявам това да е бил последния опит за тази година да "мине метър".
Утре ще го водя на опера  и малко красота трябва, не може само БЕЛ и МАТ

Здравейте!
Lennyh , разбира се , че ще победим  . Колкото до виждането на бъдещето си - до характер е! Просто някои деца се насочват по-рано от други  . Има време за всички , и да помислят , и да се насочат. Хубавото е , че форумските набори имат стабилни родители зад гърба си , така че няма начин да не успеят  .
tediko ,  . Не е приятно , не мога и да си представя как ще реагирам аз! Говорене и наказания , това е.
 Проблемът е навсякъде. Съучениците на синковеца от м.г. излизат да пушат през междучасията. Вчера и бира са си купили , че и в училище я внесли  . Нямам думи. Онзи ден , един от младежите в класа си бил дръпнал ...трева  . И ние говорим , моят уж е наясно с нещата ама... гложди ме червейчето на съмнението.
 За отговори - не преписва. Домашното за курса е изпринтено , та отговори няма как да препише. Иначе за формулите за съкратено умножение - там се учи да пише подробно , така че сам стига до отговорите.
  Ние пък ще имаме извънредна родителска. С деца , и директори и каквото се сетите. Ужас, направо не ми се губи времето. От м.г. им повтарям, че нещата са зле , ама никой не чува. На всичкото отгоре една майка на последната родителска се провикна , че от 1 кл. все мен ме слушали  .
 Явно завършваме седмицата с оплаквания , та искам да ви пожелая хубав уикенд   .
 Да си починете хубаво , и от новата седмица - само похвали да има  .

Да, децата растат, захитряват и се опитват да си спестят усилията. Не разбират, че губят те, а не някой друг.
Моята госпожица си има друга стратегия - мотаене. Времето все не и стига, затова домашните остават недовършени.
Но пък е много чувствителна. Когато проявя строгост, решава, че не я обичам и се затваря в себе си.
Децата трябва да знаят, че ги обичаме и нещата, които изискваме са за тяхно добро. Че става въпрос за тяхното здраве и за тяхното бъдеще. Най-важното е да запазим връзката с тях.
 

Категорично!
Лошото е, че понякога приемат любовта ни за слабост и се опитват да ни манипулират. От около година се държа по коренно различен начин с най-големия - отчасти заслугата е и негова, тук съм споделяла, че като цяло много израстна в тази година.... Обаче има моменти ( като вчера), в които се питам дали не избързах с либерализма .....

Lennyh, и аз често си го задавам този въпрос... Като се замисля обаче, май по друг начин не мога. Като споделям болежки с приятели, все чувам „забрани му”, „накажи го”... Е, да, ама аз самата не съм възпитавана така – нито ми е било забранявано, нито съм била наказвана. И ей на - станах човек и то май точно, защото нашите разчитаха на разума ми и гласувайки ми доверие, ме учеха на отговорност.  Та и аз на това залагам – давайки свободата на избор, да го науча да мисли с главaтa си, не просто да ми се подчинява... А и в редките случаи, когато съм наказвала, забелязвам, ако не обратен, то нулев ефект – изтърпява си наказанието и продължава в свой дух... Въобще, ако сам не дойде на някакъв акъл, никой и нищо не може да го убеди. А аз живея в постоянен страх ще ли да се случи това и евентуално кога. Понякога безкрайно ме радва с постъпките и разсъжденията си и аха да си помисля, че успявам, хоп – поредната щуротия вземе, че ме докара до истерия, хвърляйки ме отново в размисъла: „Къде бъркаме?”... Ех, що и децата не вървяха с наръчник за правилна употреба!

Благодаря ви момичета!
Много говоря и смея да кажа, че със сина ми сме приятели. Общо взето всичко споделя, но ето идва и този момент, в който почва да има и тайни. Аз съм бивш пушач и мога да го усетя магарето отдалеч, а най-ме е яд, че заради него ги спрях. Толкова ме молеше детето, а на мен може би толкова ми беше нужно тогава, за да ги откажа. Наказанията си ги изтърпява без проблем, даже оставам с впечатлението, че изобщо не му пука. Заплаших го, че ще го преместя в друго училище още на другия ден и... това пропука непукистката физиономия. Естествено на този етап не бих си го позволила, но не е нужно да го знае.  Дано да мислят с главите си преди да направят нещо Не можем постоянно да сме до тях, то не е и полезно за тях. Да са живи и здрави! Още веднъж ви благодаря
Иначе засега добре се справя. Прави ми впечатление, че е по-организиран от миналата година. Бил станал по-умен и затова си пишел домашните по-бързо
Приятна почивка на всички!

В това изречение се съдържа цялата истина около ситуацията, в която се намират много от вас в момента. Не сте първите, които попадат в подобно положение с преписване на отговори вместо решаване на задачи Ако някой се познае в следващата история, нека малко да премисли нещата Наблюдавам следната случка вече години наред: родителите избират заедно със своя седмокласник училище и му обясняват, че ако влезе, ще му купят нов компютър, телефон или ще го заведат някъде. Ще учи в хубаво училище и всички ще му се възхищават, а родителите са му намерили школа или учители, които да му помагат в подготовката. Детето си казва: това си е направо голям кеф - хем ще ми купят, каквото си искам, хем ще съм в готино училище, че ще ми и помагат да вляза там. Ми то било лесна работа! И преизпълнени с ентусиазъм идват на урок. Оказва се обаче, че аз започвам да искам от тях повече, отколкото са свикнали в училище, карам ги да пишат, докато ги заболи ръката и други такива все неприятни неща По математика пък ги затрупват с толкова задачи, колкото не са решавали никога, при това трудни Ентусиазмът се стопява за 1 седмица и се преминава към обмисляне на варианти за отмятане от така лековато взетото решение Тестовете се нагаждат на принципа на онче-бонче счупено пиронче, а отговорите на задачите направо се преписват Какво да се прави в случая? Да се каже на детето, че е оставено на собствената му съвест и ако след един месец още преписва отговорите....не хранете големи надежди Че всеки ще настоява, вика, обяснява, заплашва не се и съмнявам, но....прочетете отново цитата най-горе

Почти съм съгласна с unadaptable.. Малко или много всички се опитват да минат по допирателната, преписвайки готови отговори на тестове и задачи, но това им действие не винаги е продиктувано от мързел или нежеление. Дъщеря ми, например, винаги е обичала да решава задачи по математика, така че за там винаги съм била сигурна, че не се е и изкушавала дори да прибегне до препис на отговорите. Склонна е са се мъчи дълго с дадена задача и пак да не търси помощ от какъвто и да е вид..Ноооо, идва голямото но.. Нещата по БЕЛ не бяха на този принцип. Преподавателят в училище наблягаше повече на подготовката по литература още от 5-6 клас и децата имаха съществени пропуски при овладяването на граматичния материал. Чувствайки се несигурна и незнаеща, самата тя си е признавала впоследствие, че често е ползвала за справка верния отговор накрая на сборника и по обратен път е търсела логиката . На курса си правеше съвестно домашните и бавно, но славно напредваше. Може да ме нападнете, но аз пък в началния стадий на подготовка я оставих съвсем целенасочено да се консултира с отговорите.. Това е все пак тестова част, малко или много е стандартна и стигайки до отговора дори по обратен път, тя пак научаваше нещо. Това , което ги поразбужда  от летаргията и липсата на заинтересованост по отношение на подготовката, са пробните изпити. Естествено е, човек с известни пропуски по БЕЛ,какъвто беше нейният случай, да не се представи съвсем впечатляващо на първите 1-2, когато няма откъде да препише отговорите. Спомням си, че оценките на първите й пробни по БЕЛ варираха около 4,50-4,75, като винаги слабото звено в тях бяха тестовите задачи от първия модул. Това я накара да се стегне, сама да си намери начини да си обяснява определени граматични категории, ползвайки помагала или питайки директно преподавателката в курса.Именно в този момент нещо в нея се промени, престана да рови отзад в отговорите и се пробваше от началото до края сама, като после си сверяваше отговорите и се опитваше  да си обясни сгрешеното. Тактиката доведе до прогресивно повишаване на резултатите... На първия модул на изпита по БЕЛ имаше 5,87 , а сборната й изпитна оценка  по предмета беше 5,53. Като знам откъде тръгна като знания и докъде стигна, си мисля, че първоначалното допитване до отговорите не беше кой знае какъв проблем.. Децата се осъзнават с напредването на времето и сами разбират, че с хитринки  като тази лъжат себе си.
Споко, при вашите дечица нещата не стоят по-различно..Натискайте си, изисквайте, но и същевременно вярвайте, че ще им дойде акълът съвсем навреме..