Кръщене - За и против

Абе човекоооо,изясних аз дали ще кръщавам или не..малко след 1 ми пост и след промяна на заглавието въпроса е друг.Защо другите са избрали да кръстят,кога са кръстили..какъв смисъл са вложили в това...като не та кефи що пишеш?!

Ние мислим да кръстим детето, около седмица след Великден. Не съм силно религиозна, но определено вярвам в бог, чувствам необходимосста да вляза в църква понякога, това ме зарежда и успокоява. Това е и някаква традиция в моето семейство, аз, сестра ми, всичките ми братовчеди и братовчедки са кръстени около годинката някъде, а това е било 70-те и края на 80-те години, когато не е било мода, дори са се криели да не ги видят, че влизат в църквата. Не е добре да натрапваш своите религиозни разбирания на детето си, но аз го виждам просто като един вид насока кое е правилното, при това нахлуване на сектите у нас. Пък, ако един ден избере да си смени религията, бих го приела. За мен Великден има и много важно значение. Дълго време исках бебе, на Великден 2009 се помолих на Дева Мария и една седмица по-късно забременях. Питката й напривихме Великден 2010. Освен това мислим да направим и купон после, окло 40-50 човека, между тях има и няколко приятелски двойки, които живеят далече, повечето са хора с малки деца, ще бъде весело. Не сме правили свадба и определено го възприемам като празник на детето. Докато мъжа ми не вярва, свекър ми и свекърва ми, искат, даже държаха да е сега есента, обаче според мен по-скоро за здраве, май не са вярващи. Пример - кръщането на племенника преди месец, ами май само аз имах потребност да оставя монети пред иконата на Дева Мария или да се прекръстя на излизане от църквата. Убедена съм, че ако обаче вие с мъжа ви не го искате и го правите заради други, по-добре да не го правите.

Защото се дивя. На подобни въпроси. Поводът да кръстиш детето си е само един. Това е вярата.

Аз съм против - няма смисъл, когато детето не разбира. Същото е като с обрязването, но поне е по-щадящо.

 Когато съм била на 1 год. родителите ми са искали да ме покръстят , но времена и политическия режим е наложило отлагането на това събитие. Родителите ми са вярващи,но не и фанатично,  опитваме се да спазваме традициите на големите празници. аз си вярвам в Бог, но така и досега/24 г./ не съм покръстена. Не мисля, че с нещо ще ми се промени вярата  след ритуала. Не отказвам и твърдо да го изпълня.
Спомням си как баща ми стана кръстник на жена на 40 год и двамата и сина на 10 и 15 год.  Аз бях на около 10, и картинката в църквата беше малко смешна. Но пък една приятелка покръсти детето си на 1 г. и беше много запомнящ се ритиал, другото и дете е на 2 и нещо годинки, по поради отсъствието на кумове от България и финансовата криза отлага събитието, но децата са си все така живи и здрави, дано и занапред да са все така.
Всяко семейство  решава  тази дилема, но дори и покръстено, след години детето, пак може да премине към друга религия или секта.