Януарчета 2010 - тема 11

Моята писанка живот и здраве- ще е на 6г.и 8м.-и това ме устройва напълно. Отиввам да сортирам дрешки,че ще махам малките и много летните вече.После ще се стягаме за консултацията-че като стане от сън,да хапне и да отиваме,че нямам търпение да видя колко е пораснала.Вчера бебка хапна малко трошички от моя геврек и дъвка малк окоричка-започва да и харесва да дъвче,но още не и давам сама да си държи бисквитата или други такива неща,защото ако я оставя половината бисквита ще налапа.В тази връзка от кога може да им оставям нещо в ръката да си дъвчат?

Тук! 

Запис и от нас.

Це, благодаря за темата  !

На мен заглавието ми харесва, както си е!

Относно училището- аз се молех, да не се роди декември, за да не се налага да го пускам по-рано. Сега обаче, като го гледам, май е бързак, та като наближи време, ще видим.

Философски за живота избягвам да мисля . Винаги стигам до една безизходица, от която главата ме боли, а сърцето ми се свива. Причината е, че ценностната система ,която смятам за правилна, не достатъчно самосъхраняваща в днешно време . (Ама как само го обясних)
 Та възпитанието, е най-сложната тема за мен.

Благодаря за темата   


взе ми го от устата  

Благодарности за темата   

Категорична съм за сега, че моето дете ще тръгне на училище с набора си, т.е. на 7 години и отгоре. Но има още време дотогава, ако ме избие на свръхамбициозност, може и да я пусна от шестгодишните 

От заглавие няма нужда темата 

И аз смятам, че е по-добре да тръгне на 7 г. поради посочените по-горе от мамите причини. Само като се сетя за тежката чанта на щерката, която й носех първите две години до училище и аз се задъхвах от нея, дори само това може да ме откаже. Но днес случайно срещнах учителката й от детската градина. Попитах я как сега става приема. Тя обясни, че по принцип 1 година преди приемането трябва да се подаде молба, но сега получили една наредба, според която се позволявало и малко по-малки деца да се приемат на градина /т.е. преди да са навършили 3 г./ и в нашия случай, както сме януари, можело примерно към ноември да се приемат децата ни. Мисля си, че ако това стане, то тогава на 6 г и 8 м ще завършат градина и така или иначе трябва да тръгнат на училище. Правилно ли пресмятам? Пък и не се знае до тогава какво ще измислят мъдрите глави горе. Току-виж станало задължително тръгването на 6 години.
Аз тези дни обикалях яслите да подавам молби. В нашия квартал има две ясли. В едната казаха, че ще приемат след 15-ти септември, а в другата ни записаха за септември 2012г. /т.е. на 2г и 8 м/. И то какво се получава, че на градина направо трябва да тръгваме. Съвсем се обърках.
Записах бебка и на детска кухня, но ще я вземаме след 9 навършени месеца.

Я кажете, вие правите ли още масаж и гимнастика на бебоците? В книгите пише, че и третото тримесечие се прави, но при нас е почти мисия невъзможна. Едва успявам да се преборя да сложа памперса и да я облека, пък за гимнастика да не говорим.    

Да се оплача, Зарко днес пак успя да тупне от дивана, вече не мога и за секунда да се обърна! 

Клипчето е много хубаво, да, и поучително......

За агресивните деца......Може на някой да не му хареса отговора, но моята теория е, че за това си имаме вина ние и само ние - родителите. Нито ДГ ни е виновна, нито другите деца, нито училището, нито бабите и т.н. Не прекарваме качествено, пълноценно и стойностно време с децата си. Като това не означава, че  стойностно време  е = на много купени скъпи дрехи, играчки, техника и пр. Това означава да отделиш от безценното и скъпоценното си време за него - детето! Животът е забързан, време няма за нищо, но и често се улавям как си пилея времето. Времето е най-ценното, което имаме. Защото всичко можем да си купим, но не и време. И въпреки всичко ние го пилеем. (Дори ако щете и с висенето в интернет). Не ни стигат и нерви, и търпение, защото сме ги попиляли за неща, които не са от първостепенно значение - за лицемерието на някой роднина, за клюките на колегите и т.н. И в крайна сметка като се приберем в къщи, едно кълбо от нерви, с куп задачи на главата и ...иди в това състояние и общувай кротко и тихо с детето си........Детето ако е малко кисело и направи някаква невинна беля - слага последната капка и чашата прелива......И се завърта един порочен, омагьосан кръг...Често за да си свършим работата паркираме децата си пред ДВД-то, ТВ-то, компютъра......И този трети, едноок родител така хубаво възпитава нашите деца, че понякога ми идва да хвърля всякаква техника от къщи.........

Колко пъти сме разговаряли в семейството, колко пъти сме изслушвали децата си(не те нас, а ние тях!), колко пъти сме ги съветвали, колко пъти сме излезли само и единствено с тях - а не уж излизаме с тях, а в същото време си вършим и нашата работа........Колко пъти сме отишли ей така на сладкарница, на пица - без да има повод. Колко пъти сме дали да разберем на децата си,че са безценни за нас.......

Раждаме ги, захранваме ги, държим всичко да е био, държим всичко да е от по-по-най-......, прохождат....и мама се връща на работа.......И се завъртя един кръг - ясли, градини, училище.....И докато се усетим - детето вече абитурент......И какво остава на майката - едното гледане до 2г. напр.(а някой и по-малко). Заробваме се с безрои кредити, които трябва да връщаме, ставаме роби на банката.......Гоним кариера, гоним Михаля, гоним какво ли не......За да е осигурено - Негово величество детето....Уж приказваме,че е криза, че сме бедни, а в същото време на дела показваме друго - едно купуване на детската обич, избиване на комплекси заради това,че не сме до детето си като му купуваме всичко, което иска.....И...детето започва да манипулира...Днес едно иска, утре друго иска...И така това дете свиква да получава всичко. И като отиде в света на големите смята,че всеки му е длъжен......И започва да раздава право с бой, агресия подигравки......

Друга причина - отношенията между родителите......Понякога бащата е изолиран от възпитанието на детето. Понякога той не е тази опора, от която майката има нужда.....Колко жени вършат всичко сами. Не стига,че работят навън, ами и като се приберат - започват пак наново.....Мъжа е бил на работа и трябва да си почине, а жената, която е била на работа също(независимо дали работи в къщи или навън) - дали си почива? И детето вижда тези роли, вижда един модел за поведение, който после разиграва навън. Или става агресивен, силен и налагащ се като тати, който нищо не прави, но получава много, или става плах като мама.......

Друга - съревнованието и сравнението между децата......За съжаление все още има родители, които фаворизират напр. първото дете или мъжката робжа в семейството, това, което е кръстено на неговите родители и т.н. Децата разбират идеално това и започват да злоупотребяват с позицията си на лидер, а аутсайдера започва по всякакъв начин да вика за внимание.

Друго - разводите, разделите, повторен брак, това,че родителите работят в чужбина, а децата се гледат от баба и дядо. За мен средата на едно дете това е семейството от 2 души - мъж и жена. Деца на разведени родители често страдат от този факт и го избиват навън, с другите деца. Смейните традиции вече не са това, което бяха. Колкото и да лъха на някой на нафталин и социализъм, но семейните излизания, пикници, вечери, разходки, празници също за големи мотори за едно семейство да върви напред щастливо и доволно. Познавам семейства, които един път не са излезли семейно никъде!


Не си мислете,че обвинявам някой. Просто това са моите наблюдения. Причините са комплексни.....Да, децата са наивни, мили и добри. Ние ги правим лоши. С това, че не им обръщаме внимание. Вниманието, от което те имат нужда. Дали някога сме ги питали тях - какво те искат. Но не като материална придобивка. Ангажиращо е много да се посветиш на детето си - всеки ден, изцеждащо е. Дали се вслушваме в децата си? Дали понякога не правят бели за да ни кажат - мамо, тате, аз съм тук и имам нужда от вас. Не от Тв-то, а от вас. Понякога предпочитаме да купим последен модел плейстешън, отколкото да отделим по 1ч. на ден само за детето. Винаги ще твърдя,че на децата не им липсва материалното, децата ни са презадоволени, на децата ни им липсват качествените родители.(аз също липсвам на моите деца!). Често децата ни до големи не знаят цената на парите и не ги оценяват. Просто защото всичко са получавали без да дадат нищо. Често в семействата децата не помагат в нищо. Дори в слагането на масата. А в последно време вършим мноого неща заедно с децата.......Това също сплотява много и ги отпуска да споделят......Докато аз напр. правя кекс, теса около мен - едно яйца подава, друго брашно, захар, и си приказваме, коментираме, всичкисме спокойни...После се черпим с творението.....Идилия! Ами това ми стига за да ми нахрани майчиното сърце и да летя на крилете на щастието.......

Едно дете искало да каже нещо на майка си. Тя миела чинии. На няколко пъти то казвало - Мамо, мамо.....Тя - Да, слушам те, кажи......То продължавало - Мамо, мамо.....Тя пак - кажи...Детето най-накрая казало - Мамо, искам да поговоря с теб, а не с гърба ти........

Не съдя никой. Всеки си живее живота както сметне за най-добре, според вкусове, предпочитания, пари, виждания и пр. Но и всеки трябва да е готов да понесе последиците от своите решения......Да, няма гаранция,че като си се отддал на детето си, семейството и пр.,че то ще бъде супер, че няма да греши и пр. Но вероятността за грешки се намаля и рано или късно този вид инвестиция ще се върне. Детето тогава няма да види в теб само строгия родител, а обичащия родител, който ще те разбере независимо какво си направил. Защото си отгледал едно спокойно и уверено в себе си дете, което умее да се справи с различни трудности. За мен като майка е много важно да дам на децата си 2 неща - корен и криле. Корен - за да има винаги къде да се връща, независимо какво е направил, колко е сгрешил и пр. Криле - за да може да лети и да се справя в джунглата - свят!

Родителите винаги ще грешим. Идеално и съвършенно няма никъде. Но това не означава,че не трябва да се стремим към това. Любовта в семейството прави чудеса. Да не говорим,че родителски контрол някъде хич го няма....Забързани, улисани....и се настанява едно безхаберие и до досадното - Щом има ядене, чисти дрехи - значи всичко е наред.......А всяко родителско безхаберие ще се върне след време като бумеранг......

Няма рецепти как да се гледат деца, няма училища, всички се учим в крачка......Осъзнавам,че светът е материален, пари трябват......Но пък и знам,че понякога гоним парите не защото ни трябват толкова много, а просто за да не изостаним от покупките и начина на живот на съседите.......Плащаме все още данък общестевно мнение.....Пука ни какво ще кажат хората.....

Всичко това съм го написала от личен опит. Не съдя и не обвинявам никой. Просто това е моята теория. Защото сме изплащали заем и знам какво е, била на съм на работа и на работа съм била повече време отколкото в къщи, на шефа съм изкарвала повече пари, отколкото съм давала внимание на децата си(а шефа утре ще му скимне и ще те уволни и няма да ти признае нищо), били сме и скарани с половинката, и той не ми е помагал, въобще съм минала и през хубаво, и през лошо......

И...започнах да ценя времето.....Затова сега прекарвам максимална част със семейството си, пренаредени са ми приоритетите - че няма да имаме нещо по последна мода, но и последната мода ни няма нас и определено тя е губещата от този факт, не е съвършенно в къщи като обзавеждане, подредба и пр. Винаги съм го казвала - ТВ и чиниите няма да ме прегърнат, но децата - ще ме! Както и мъж ми......Може и с по-малко пари да се кара, но пък с много смях и игри с децата. Свиркаме си, щракаме си с пръсти, правим си нашите малки празници и гледаме ние да се смеем на живота, а не той на нас.

И...продължавам да греша......Бивам победена понякога от разни събития и обстоятелства.....Но Толстой е казал - Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.......И седем пъти да падна, пак съм длъжна да се изправя.......Трябва да покажа на живота,че съм по-силна от него и мога аз да го командвам, а не той мене. На това уча и децата си. Общуването с децата е нещо от първостепенно значение......Това те запомнят повече ,отколкото какво си сложил на масата. Какво ще им кажем както с думи, така и с пример. Но за някой е по-важно да имат последен модел кола и да затапят Иванови,че са по-по-най-...от тях, отколкото да научат на толерантност и на зачитане на човека отстреща децата си.

Та всеки ако направи поне малко детето му да е щастливо, ще има къде-къде по-малко агресивни деца. А те, децата, са нашето емоционално огледало. Едни попивателни, бели листи, на които ние пишем, но не с мастило, а с начина на живота си, с примера си. Ако....тати днес мине на червен светофар, ако не даде предимство на жена с дете, на бременна, на човек с патерици - утре на 100% детето му ще направи същото.......


Стана много дълго, не обичам в последно време дълги постове, защото ми отделят от времето....Но мен тази тема също ме вълнува....Дали мястото и е тук...Вярвам,че ние тук можем да говорим не само за бебета, но и за нещо над бебетата......Но пък и точно от бебета ние възпитаваме децата си и също можем да ги научим на много неща. Защото те също разбират много, факта,че често ни манипулират е достатъчен.......

Извинявайте! Дано не съм обидила някой, да не съм засегнал....Писах принципно, без никаква конкретика.......

И сега има деца, които карат 2 години предучилищна, дори по мое време имаше, най-добрата ми приятелка бе в такава позиция.......Не е никаква трагедия това......В нашата ДГ на определен етап ги регулират групите - правят ги всички да са един набор.......

Мамо Це, не знаех за това.

Мамо Це  

Благодаря за темичката 

Ето материал за обивките http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=918

Лично аз за себеси (родена съм през януари) отчитам като грешка, че майка ме е пуснала на 6 г. на училище. Но пък децата ми приличат на мъжа ми (по-умнички са ) и за сега немога да дам категоричен отговор, мисля че си зависи от детето. Ще видя моите как се развиват и ще решавам в крачка

А за това, че възпитанието на децата ни зависи само от нас (двамата родители) съм категорична и аз, нито яслите, нито градините, нито училищата са виновни.

 

И аз  съм съгласна с Мама Цоцоланка, че възпитанието на детето зависи от родителите и че в детската градина и училище, то копира модела от семейството.   И още в детската градини си личи на кои деца родителите изобщо не обръщат внимание. В групата на сина ми той е от големите деца, но често го бият по-малките, омръзна ми да го взимаме нахапан, ритнат и пр., вече съм на ръба да го науча да отвръща подобаващо на подобни атаки. И то защото родителите на въпросните хапещи и биещи деца пет пари не дават за поведението им, дори го толерират! Учителките също не обръщат внимание, казват че те били деца и толкова! Като са деца да ги оставят да си извадят очите! Много съм възмутена и чакам с нетърпение родителската среща, ще има сериозни разправии вече. Миналата година си мълчах, като мислих, че като се опознаят децата тези неща ще отшумят, но напротив, проблемите се увеличават. Все едно са в зоологическата, не в детската градина. 

Куин и аз подадох вече молба за ясли, в тези до нас - номер 30. В молбата написах, че искам да приемат Светозар март 2012 г., когато  ще е навършил 2 г., казаха, че няма проблем, ако искам може и по-отрано, но пък ще ми спрат майчинството, така че само ако случайно реша да тръгвам на работа, тогава ще го дам по-рано.