. Атракция е за всички в супермаркета, даже охраната като ни види с количката и отдалече му вика "Здравей Мишок", а той си пипа пухкавата бузка и се смее.... Майтап да става....... Иначе друго нищо не може да прави. Като му кажеш "къде е тати или батко или нещо си", не може да погледне към него, но изведнъж млъква, притихва и започва любопитно да се кокори в този, които го пита. Като му подам бисквитка или солетка, трепери от радост и веднага си я захапва, като понеча да го сложа в проходилката - реве, за мен много плаче......, т.е. мисля че психически много неща схваща, но малки са си още...... Иначе физически се развива доста добре - лази много бързо, изправя се, стой стабилно подпрян за нещо, обикаля около масата, леглото или където се е хванал. За мен това е голямо щастие, като знам какви мъки преживяхме, гипсове, операции....А да питам - вашите бебета стоят ли самички? В момента, в които изляза от стаята започва страшен рев... Даже като ходя до тоалетната го пускам да лази в коридора, та да ме вижда и да не реве
Опитвала съм да го сложа в леглото, дам му играчка, изчакам го да се заиграе и бегом, въз от стаята, обааааче на втората крачка - страшен рев.......
-
. Ами май е това... не се сещам друго...

На вас - бързо оздравяване! 
Вече почна да разбира, като й кажа, че "тати си идва" или пък баба... Играем си на "подай топката", като търкаляме по пода едни малки топчета - тя на мене, аз на нея
днес така се тръшнах и аз като заспа детето, че сме откарали до 19ч. и сега какво ти заспиване...
Честно казано ми липсва кърменето и ако имаше как дори и след годинката бих я кърмила, но това е положението






Скоро тръгва на ясла, дано там се оправи...