ОСМОкласник като птичка крила разтвори, по пътя избран към мечтани простори

Аз май ще се отплесна в нова тема, но то винаги така става.
Ще ви задам един въпрос, като казус.
Много пъти на контролна работа ми се е случвало деца, които знаят, блъскали са се, решават задачи, но зациклят. Има деца, които страшно много се притесняват.
Виждам, как е запецнало и кка очите му се насълзяват, а времето тече..
Имам две възможности:
1) Да си остана на катедрата и хич да не ми пука. Изкарва слаб 2 и това е.
2) И втора възможност- да отида до него и само леко да го подбутна, с една думичка. Не да му реша задачата. Ако детето знае, то веднага ще хване тази сламка и ще се справи.
 Какво печеля в 1) и какво във 2 ) случай?
Един учител винаги може да покаже на ученик, колко не знае.
Идеята е да оценим знанието, а не незнанието

Точно затова казвам, че учителската професия е призвание.
За съжаление обаче, не всички биха постъпили като Ганис, не всички биха се замислили дори.... Аз лично бих избрала вариант 2 - всеки има момент на слабост, момент, в които "зацикля" от притеснение, а не от незнание. И съм убедена, че ако в такъв момент се помогне на това дете, следващия път то ще реши същата задача много по-уверено, без дори да се замисля.
Мисля, че децата много повече биха оценили преподавател, който наистина оценява знанията им, а не такъв, който гледа как да ги "забие". 

Хайде да ви питам нещо, мили мами:)
Защото досега в нито един учебник не съм видяла свястно обяснение, какво е това "параметър"
А знам, че думата параметър направо за много ученици всява ужас:)
Попитайте и децата си, как биха ви го обяснили:)

Трета възможност=Втората възможност е да му пратиш мисъл, че вярваш в неговите възможности и че то ще се представи по най-добрия начин. Сигурно знаеш за експеримента "Пигмалион", но аз ще го разкажа за всички, които не са чували за него.

През 1968 година Робърт Розентал, професор в Харвард, и Лиънър Джейкъбсън, директор на основно училище в Сан Франциско, публикуват "Пигмалион в класната стая - очакването на учителя и интелектуалното развитие на учениците". Този научен труд се превръща в класика в социологията на образованието и доказва, че когато учителите очакват учениците им да се справят добре, учениците се справят добре и когато учителите очакват учениците да се провалят, те наистина често се провалят.

Експериментът, който Розентал и Джейкъбсън провели, започнал с тест за интелигентност в началото на учебната година за всички ученици в основно училище в Сан Франциско. Без значение от резултатите от теста, съвсем на произволен принцип, двамата определили извадка от 20% от учениците и казали на учителите, че децата от тази извадка са показали "необичаен потенциал за интелектуално развитие" и може да се очаква, че ще отбележат "разцвет" до края на учебната година. Осем месеца по-късно, в края на учебната година, двамата автори на експеримента се върнали и дали на учениците нов тест. Децата, "нарочени" за супер интелигентни, показали значително по-голям напредък в новия тест, отколкото другите деца, които не били обявени за толкова интелигентни пред учителите. Изводът на експеримента е, че "промяната в очакванията на учителите относно интелектуалното представяне на тези уж "специални" деца е довела до реална промяна в интелектуалното представяне на тези избрани на съвсем произволен принцип деца".

Хммм   давам обяснението на щерката:
"Ами параметъра е буква, освен неизвестното в уравнение, която има различни стойности.... абе мамо, какво ти става? Не си ли чувала за параметрично уравнение?".  

Белмекенска, не го знаех, но ти благодаря:)
В крайна сметка, всички трябва да имаме очакване и да работим за развитието на децата, нали така?

Сладурка:)

Попитай я тогава, каква е разликата на параметъра и неизвестното? Нали и двете са "букви"
Мили мами, само да не ми се разсърдите. Питам го най- чистосърдечно. Защото за мен, като учител това е важно

Хммм, Пигмалион

ganis, всеки ден се моля да не ти омръзне да влизаш в нашия форум, че е рядкост да попаднат децата ни на учител като теб! Радвам се, че те познавам и лично съм ти благодарна за включването тук, мисля, че всички майки ще се съгласят с мен. Също съм много разтревожена от толкова малкото часове по математика и български, те сигурно си мислят, че ние с кандидатската подготовка сме им свършили работата и сега могат да не си дават много зор (кога ли държавната програма си е давала зор).
А днес му подметнах, че при този крайно недостатъчен хорариум не е зле сам да си порешава задачи без да е длъжен, просто така, за тонус и той ме изгледа с много голямо учудване, един вид: "за какво ли ми е това, нали не кандидатствам"
Белмекенска, интересен експеримент, без да съм знаела за него го практикувам отдавна в тежката борба с обучителните затруднения на малкия си син...

Ефектът Пигмалион се превежда и като "самоизпълняващото се пророчество". Всички с очакванията си влияем върху околните - върху децата, колегите, подчинените, шефовете си дори, при това без очакванията ни да са изразени гласно. Както и ние самите подразбираме очакванията на другите хора към нас... Ефектът Пигмалион е установен в училище, но не се ограничава само в тази сфера.

Ганис, ето отговора:
Неизвестното е това, което се търси, решението на уравнението. То зависи от различните стойности, които приема параметъра. И иначе - да - и двете са букви, но означават цифри  
Е това последното, просто ме разби  

Много пъти в задача се търси параметър
Не самото решение

ganis,  да те попитам за тези книги, които ни препоръча в предната тема - те бяха Алгебра и Планиметрия, а аз открих ето това:

дали е същото?

Точно така, Саш
Значи, това са сборници, които едно дете би изрешило в процеса на обучението си по мат- за 5 години.
Има хубави и основни задачи.
Обаче, ако после иска да кандидатства с мат- има още сборници за решаване
Тези няма да са достатъчни.