АВГУСТинчета добрички гушкат братчета или сестрички!

XO-XO-XOooooo, хайде стига БЕЕЕЕ, как да не го е срам човек да се появи... ЗАПИС на 9-та страница (Грешка-10-та страница)... срамммммммммммммммммммммммммммм

 Да се похваля, купих на Валката Мини Микро тротинетка, видях че и Теди има такава тук са много известни и най- накрая се навих да му взема и на Валката

Момичета 

Мегита, подкрепих 

Мегита, аз не разбрах какво трябва да подкрепям. 

 Трябва да Харесаш публикацията на страницата която дадох  

 Бобче, мерси 

Мегита,скутерите са известни в цял свят

 Мммм, вече да, но те самите тръгват от тук

от къде бе от англия ли

микрото са швейцарски

 Ок, няма значение, друго имах в предвид...  А и все пак сама го гледам и малкото което оспявам да му купя е много, щото ние си нямаме тати който да ни купува...

  Ама защо изобщо се обърна на спор??? Влязах да се похваля а то какво стана... Това май ще ми е последно!

Добро утро 

Да ви почерпя - днес имаме имаме годишнина от сватбата  Кога се извъртяха 11 години... 

Ментина, да сте живи и здрави и да се обичате поне още 5 пъти по толкова  !

Ментина, много семейно щастие и хармония 

Мегита, отвикнала си на стила на писане на Морска. Едва ли е мислела нещо лошо 

Мегита какъв спор бе момиче купила си страхотна тротинетка,малкия ще се забавлява много

Ментина,честит празник 

Бобче

Здравейте мацки!
Ментина честит празник!!!  

Излязоха резултатите на дребната, има някаква инфекция(тромбоцитите са 533, при горна граница 432), но с педиатъра не успях да се свържа.
Иначе хемоглобина и е 122, и захарта и е в нормата.

Утре ще отида до аптеката да и направят мазило с Нистатин и глицерин....
Нямат махане тези афти.....

Който и да питам, все казва, че за седмица, две с Дактарин са минавали, а ние 4-5 м. ги трепем с какво ли не и не се махат тези гадини....
Пробвах и бабини рецепти със сода за хляб, но само още повече и разраних лигавицата на бузките...
Сега и по лицето има пъпки, което според докторите са пак гъби на мен ми прилича на контактен дерматит, и за това я мажа само с А-дерма....
Иначе си яде, спи, не личи да и има нещо, и сополките  и хремата минаха....което ме радва......абе те и докторите като започнат да се вглеждат прекалено много, луд могат да те направят....а и то бебе, като не може да си каже....
Започнах и жълтък да давам....накара ми се педиатъра, че трябвало по-рано, че уж хемоглобина на кърмените бебета бил нисък....е сега, като види резултата, ще видим, какво ще му е мнението.....
Личната пък дава зор да спирам да кърмя.....че няма да се отървем от гъби.....може и да е права(което рядко се случва ), но все пак се надявам, че ще има лекарство за нашият случай.....

Момичета, вашите мъже помагат ли?

Ментита, честит празник, Слънчо! Много обич, топлина и хармония да имате през всяка от всички дълги и щастливи години, които ще споделите.

Страхотни идеи в детската ви стая видях.  Скоро ще изровя и папката със снимки от при нас, въпреки, че точно идеи за усвояване на малко пространство нямаме - при нас е по-скоро как да уплътним голямото

Ади, на мааалка патерица честито порастване на момчетата ти! Големи, силни и смели да пораснат...

Сладкишче, страхотно е, че не е анемия. Ще овладеете инфекцията


За помощта...Не е еднозначно сякаш. В някой отношение се чувствам благословена,  в други не чак толкова Готви, грижи се за децата - играе с тях, разхожда ги; всеки ден след шест е с нас. Изцяло разчитам на него за малки ремонти. Пазарува по-често от мен.
Чистенето, подреждането, прането и по-пипкавата работа обаче са си изцяло мой терен. Аз за разлика от него предпочитам да подреждам, вместо да готвя, той пък и да има желание да почисти, дотолкова не изпипва нещата, че предпочитам да не подхваща.
Но имам моменти, когато съм обезсърчена, уморена, когато имам усещането, че изпускам неща от поглед и контрол и тогава се чувствам недооценена, не достатъчно подкрепена... Със сигурност и той има такива...
Преди няколко дни имахме преживяване, което беше травмиращо и за двама ни, но което поне за мен беше ценно, защото ми напомни колко важни са разговорите. Игнорирахме един друг заради нещо, което в разговор щеше да се изясни за три минути. И когато най-сетне преглътнахме гордостта си, за да го проведем, се оказа, че ни е боляло за едно и също нещо, но съвършенно различно през призмите на двамата. Него, задето смятал, че го държим встрани от нас, а мен, задето смятах, че той съзнателно страни.
Такива работи...
Та това е - ГОВОРЕТЕ! Не чакайте горчивината да се натрупа така че в един момент да мислим единствено за нещата, които ни разделят, а не за прекрасните, които са ни събрали.