Подсъзнанието може всичко 30 /Линкове за всички техники има на първа стр./

дааааа мисля че си права ралико!по-скоро трябва да приемам всяко нещо-все пак всичко е урок !благодаря ти!!!! 

Добро утро, феички 

Скоро не съм писала, дори не ми остава време качествено да ви прочета Но искам горещо да ви препоръчам книгата "Да се обичаме с отворени очи" от Хорхе Букай /извинявам се предварително, ако вече е писано за това/, и Захар и шафран - дебют на българска авторка Даниела Кънева. И в двете книги попаднах на доста интересни за мен неща, които сме обсъждали във форума. Вярвам, че ще ви бъдат, ако не чак полезни, със сигурност приятни

Радост и чудеса на всички 

милички аз искам да се включа с едно въпросче-някой срещал ли е в електронен вариант книгата яж моли се и обичай на елизабет гилбърт?????толкова я търся....но не мога да я открия???

  Да не го забравяме

Що се отнася за хората които ни нараняват, аз имам друг поглед и мнение.

Благодарна съм на всеки един такъв човек в живота си, защото той е минал през живота ми  за да ме тласне към нещо, да ми предаде моят урок и аз да израстна след което.
Винаги така става, най-болезнените уроци ни издигат, поне при мен е така.
Като се замисля тези хора когато сме от другата страна на "реката" сигурно много ме обичат и са дошли тук за да ми причинят най-силната болка, която ме "ритва" право в небето.

След такива неща, аз поглеждам в себе си и се намирам.
След такива усещания се свързвам с Бог и се прибирам "У дома"...

Кой може да ми причини било то и болка, само и само да ме върне "У дома"?!
Човек от Семейството...
Така че би трябвало да ги обичаме , не да ги мразим и да им прощаваме....

 
Маргало     Съгласна съм!  Dani Avramova 

Лелеееее, само до обяд колко сте изписали!!!

Raliko   Днес научих още един ценен урок чрез твоите думи. Мисля, че ти и Маргало сте достигнали до истини, които тепърва аз откривам, благодаря ви,  че ги споделяте!   

soledad8686a и аз бих искала да прочета книгата и да гледам филма, но засега не съм ги срещнала в ел.вариант, дано скоро и те се появят в нет-пространството!

Днес ще си дооцветя /шегичка/ картата на желанията, сигурна съм, че и много от вас днес ще се отдадат на мечтите си и от утре очаквам да завалят първите похвали за сбъднати желания!

!Diva!  " Не можеш да научиш човека на нищо. Можеш само да му помогнеш да го открие вътре в себе си." Галилео Галилей 

Днес ме предизвикаха да се замисля колко ценно е това, че има различност в пиродата. Красотата и съвършенството произтичат от това, че има разнообразие. Иска ми се да оценим правото на различие, правото на съществуване. И да не съдим, и да не оценяваме, и да не слагаме етикети. Не знаем защо другият човек прави нещо. Обичайте хората, каквито са, и в сърцето си вярвайте, че всичко е за добро и от добро. Поздрав от мене за всички феи.

Молитва за нашата планета Земя

Нека божествената светлина и любов на сърцето ми  докосне всяко кътче на нашата красива Земя. Нека тези, които са болни, се чувстват освободени, нека сърцата на онези, които са разгневени и злобни - се изпълнят с любов. Нека светлината нежно и внимателно разтваря тъмнината, там където  има нужда . Всеки от нас може да направи този свят по-светъл и да бъде фар за тези, които се опитват да заобиколят масивните скали на невежеството и да видят своя бряг.

!Diva! Едно намигване    http://www.youtube.com/watch?v=LeMKnFdBN7o&feature=player_em … edded#at=53 

Здравейте, мили момичета! Преди два дни отивам в кварталния магазин и продавачката ,която ме познава ме пита как с три деца, успявам да съм все усмихната и позитивна с хората? Ами как благодарение на чудесната темичка и вие мили момичета! И аз ще си допълня картата. Нали довечера е новолуние?Соледад, и аз я търся книгата. Момичета бях ви писала за съпруга си, че ще опитва с една фирма за чужбина. Е излезе измама естествено. И понеже е упорит отиде сам. Т. е. с един приятел. И сега ми е много притеснено.Моля ви стискайте палци да успее Желая на всички един щастлив ден!

Да гледаме на света през погледа на детето в нас и да виждаме детето в другите.

Да копнеем по нещо е в хармония със закона. Ти привличаш онова, за което копнееш.
Да се нуждаем от нещо е злоупотреба с този закон. Не можеш да привлечеш това, от което се нуждаеш, ако се нуждаеш от него спешно или отчаяно, защото тази емоция съдържа страх. Този вид "нужда" държи желаните неща надалеч.

Копней по всичко. Недей да се нуждаеш от нищо.

До моите приятели, С много обич!

Всеки от нас познава някой, като този, за когото се разказва в тази история.

Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл. Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си "Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо да не е наред". Бях си планирал чудесни почивни дни (събирания с приятели, малко игра на футбол за неделя следобед), така че поизпънах рамена и закрачих към къщи. Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта. Очилата му полетяха и паднаха в тревата на около три метра от него. Той вдигна поглед и видях ужасна тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него.

Приближих се, докато той пълзеше по земята и търсеше опипом очилата си и видях сълзи в очите му. Подадох му очилата и му казах: "Тези са големи загубеняци. Остави ги." Той ме погледна и каза само: "Благодаря ти!" Имаше огромна усмивка на лицето му. Беше една от онези усмивки, които изразяват истинска благодарност. Помогнах му да вдигне учебниците си и го попитах къде живее. Оказа се, че е съвсем близо до нас, така че се учудих, че досега не съм го виждал: Каза ми, че преди това е бил в частно училище. Никога не бях общувал с някого, който е бил в частно училище!

Вървяхме заедно по целия път до вкъщи и аз носех част от учебниците му. Оказа се, че е много готино момче. Попитах го иска ли да поиграе футбол с мен и моите приятели, той каза:"Да". Размотавахме се заедно през двата почивни дни и колкото повече опознавах Кайл, толкова повече го харесвах, а и моите приятели мислеха същото за него. Дойде понеделник сутрин и ето го Кайл отново с огромната купчина учебници. Спрях го и му казах: "Виж, човече, ще направиш страшни мускули, ако разнасяш тези учебници всеки ден!" Той просто се разсмя и ми връчи половината. През следващите четири години Кайл и аз станахме първи приятели.

* * *
През последната година в гимназията започнахме да мислим за колежа. Кайл реши да се запише в Джорджтаун, а аз в Дюк. Знаех си, че винаги ще сме приятели и разстоянието няма да е проблем за нас. Той искаше да стане лекар, а аз мислех за бизнес или футболна стипендия. Кайл беше избран да произнесе речта при завършване на випуска. Аз го дразнех през цялото време и се радвах, че не аз съм този, който трябва да говори пред всички.

Дойде денят на дипломирането, видях Кайл. Изглеждаше страхотно. Беше едно от онези момчета, които наистина откриват себе си през годините в гимназията. Беше се източил и заякнал и изглеждаше наистина супер с очилата си. Имаше повече срещи от мен и всички момичета го харесваха. Човече, понякога го ревнувах! Това беше един от онези дни. Виждах, че е нервен заради речта, която му предстоеше, така че го тупнах по рамото и му казах: "Ей, умнико, ще се справиш!" Той ме погледна с един от онези погледи (с истинска благодарност), усмихна се и каза: "Благодаря".

Прокашля се и започна речта си. "Завършването на гимназията е времето, когато благодарим на онези, които са ни помогнали да преминем през тези години - родителите, преподавателите, близките, може би треньорът: но най-много на приятелите. Искам да ви кажа, че това да бъдеш приятел на някого е най-големият подарък, който можеш да му направиш. Сега ще ви разкажа една история". Гледах невярващо приятеля си, който разказваше за първия ден, когато се срещнахме. Той бил решил да се самоубие през онази събота. Разказваше как разчистил шкафчето си в училище, така че да не се налага майка му да го прави след неговата смърт. Погледна право към мен и леко се усмихна. "За щастие бях спасен. Моят приятел ме спаси и непоправимото не се случи". Една въздишка се изтръгна от присъстващите, когато това красиво и популярно момче разказа пред всички за този момент на слабост в своя живот. Видях майка му и баща му, които гледаха към мен с усмивки на благодарност.

До този момент не бях осъзнавал дълбочината на случващото се:

НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СИЛАТА НА СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ!

С един малък жест можете да промените човешки живот - към добро или към лошо: Всички ние сме свързани и си влияем взаимно по един или друг начин. Всеки има две възможности за избор:
1) Да изпрати тази история на своите приятели или
2) Просто да я изтрие и забрави, все едно не е докоснала сърцето му. Както виждате, аз избрах първият вариант. Приятелите са онези, които ни изправят на крака, когато сме забравили, че можем да летим. Няма начало и край.

Вчерашният ден е история. Утрешният ден е загадка. Днешният ден е подарък.

Ако някой не знае, Св. Тереза е позната като светицата на малките неща, т.е. тя е вярвала в това, че малките неща в живота трябва да се правят добре и с голяма любов. Тя е също така покровителка на градинарите и цветарите. Тя се представлява от рози.



Помнете да си намислите желание преди да кажете молитвата.

Молитва на Св. Тереза:

"Да бъде мир. Вярвай, че си точно където трябва да бъдеш. Не забравяй изначалните възможности, родени от вярата в себе си и другите. Използвай подаръците, които получаваш и предавай любовта, която получаваш. Бъди доволен от себе си такъв, какъвто си. Нека тези познания станат част от теб и позволят на душата ти свободата да пееш, танцуваш, молиш и обичаш. Тя е до всеки и всички нас."



Отатък вратата е всичко, за което сме мечтали в нашия живот. Тази врата е вътре в нас. Да я отворим и да направим крачката.