Подсъзнанието може всичко 30 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Крен съжалявам,
но това което ми идва на ум е, че все още ситуацията не си я "пуснала" да се разреши по най-добрият за всички ви начин. Можеш ли да се отпуснеш /знам че звучи невъзможно/, но просто да се отпуснеш, да се почувстваш щастлива, заради това което си и  имаш в момента и да оставиш всичко в Божиите ръце. Ти вече силно си го пожелала, освободи го, оттук нататък няма начин да не получиш подсказка или направо ще ти се сбъдне желанието.

Петяя - здравей, добре дошла!   

Рози и рози 

 Каква е цената на времето  



От този момент нататък


  Каква е тая техника, ако може линкове

Рози и рози, Крен и на всички, на които е нужен късмет

Здравейте прекрасни  Някой дали има такива насочващи медитации на български  , че на мен това не ми се получава, немога да си освободя съзнанието , все нахлуват мисли и заспивам накрая  . И отново да помоля за съвети за визуализация, не ми се получава и това 
Вълшебен ден на всички 

mimina,  видях, че преди няколко страници си пуснала линк към медитацията, предадена от Хаторите чрез Том Кениън 
Страхотна е! Благо-даря много! 

На вниманието на ПЛОВДИВЧАНИ  

ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА МЕДИТАЦИЯ - вход - свободен

Час -   15 октомври 2010 г. · 17:00 - 19:00
Място -   Пловдив, ул. Иван Вазов 25, зала "Берьозка"
Създадено от:   Атанас Дюлгеров - http://www.facebook.com/?ref=logo#!/event.php?eid=161495033876458

Уводна лекция - Поглед върху всички възможности чрез програмата по Трансцендентална Медитация (1 час).
Подготвителна лекция - Механика и произход на техниката на Трансценденталната Медитация (1 час).

Повече информация за Трансцендентална Медитация - http://www.tm-bg.org/index.htm

Здравейте на всички усмихнати и позитивни хора в този подфорум,

Бих искала да ви попитам как мога да се справя с определена ситуация или по-скоро как да се справя със своите вътрешни мисли.

Имам детенце на почти годинка и скоро се върнах на работа. Детенцето ми го гледа бабата на съпруга ми. Проблема е в това, че ужасно много ревнувам детето си от всичко и всички и все се тормозя като тя започне да ми разказва какво е станало през деня, как я слушала повече малката и неща от този сорт. Много сило ми се е загнездила мисълта, че като не ме вижда толкова често детето, ще ме забрави . Знам, че повечето майки се връщат по това време на работа, че това е нормално, но не мога да се освободя от тези мисли и много се дразня на бабата. Тя сигурно ми ги казва тези неща не за да ме дразни, но аз така ги разбирам. Имам тъпото усещане, че едва ли не иска да ме измести. Малко лудо звучи, но аз съм перфекционист във всяко отношение и когато нямам контрол над ситуацията ми е много трудно да реагирам адекватно.
Моля ви, ако някой се е сблъскал с такава ситуация, да помогне със съвети. То всичко зависи от мен, знам, но не мога да спра да го мисля. Аз съм малко обсебена изглежда, защото до сега не съм я оставяла за повече от няколко часа някой да ми я гледа.

Благодаря на всички отзивчиви хора тук.


ПП Ще се радвам да споделите за картата на желанията, че може това да ми помогне с преодоляването.
Хубав ден на всички!

На първо четене ми излиза това http://www.archive.org/search.php?query=creator:%22%D0%A0%D0%B0% … hangewire.info%22 , но не съм го пробвала, нямам мнение.

Крен, сега прочетох поста ти, малко със закъснение, но и аз съм в твоята ситуация, както описах по горе. Искам да съм с детето си, ама няма начин, поради въпросните "финансови причини".
Дано намерим изход от това....

   ively , не се тревожи. Връзката между майка и дете е на друго ниво и не е свързана само с непосредствения контакт. Не забравяй също, че детето си е личност от най ранна възраст, то не ни принадлежи. Можем само да му се радваме,подкрепяме, насърчаваме. С енергията, която влагаме в това се захранва връзката ни.

lenny_pld

Благодаря       

ively,

Аз си мисля.че ти не харесваш нещо въпросната баба и от там идва тая болезнена ревност.Нормално е първите няколко седмици майката да тъгува при първата раздяла с детето и.Аз лично съм против гледането на децата от баби,но при дадената ситуация бих могла да ти дам няколко съвета.Първо, между майката и детето има силна енергиййна връзка, която не би могла да бъде прекъсната по естесвен начин от никаква баба или гледачка.Детето също изживява с теб раздялата, може да си сигурна и усеща даже твоите притеснения.Бабата по никакъв начин не може да земести майката в сърцето на детето.Казвам ти го и от личен опит,тъй като някога е нямало отпуск за гледане на дете и моята баба ме е поела още като съм била на 40 дни до към 3 годишна възраст.Вярно е че много обичах баба си, обаче мястото на майка ми в сърцето ми е единствено.
Второ- обясни на въпросната баба ,че ти е много мъчно от раздялата с детето и когато тя ти разказва деня им ти става още по-мъчно от това че не може да си с него.Ако е човек ще те разбере и с това ще премахнеш поне външния дразнител.
Трето-една проста техника- следващият път като те връхлетят кофти мисли по въпроса ,седни и напиши на един лист положителните страни на тази ситуация- какво положително носи на теб и семейството ти,това че не си затворена целодневно с детето а имаш възможност да излизаш,да се срещаш с хора ,да работиш.... Просто измести фукуса си върху положителните неща,защото всяка една ситуация има освен негативи и позитиви.После всеки път като те връхлетят черни мисли си спомняй за позитивите.
Четвърто- мисли за варианти , как да разрешиш финансовата си ситуация за да можеш да прекарваш повече време с детето си- да кажем работа в къщи или нещо подобно.Защото правене на карта на желанията без практически действия в дадената посока няма никакъв смисъл.

И последно- остави перфекционизма за работното си място.В чувствата той няма място,особено пък в любовта .Просто защото тя си е перфектна.

ively
аз веднъж го изживях това - детенце го оставих дори много по рано / на 4м/ Знам какво изпитваш и как се чувстваш. Знам че дори физически те боли от всяка дума за всеки жест, усмивка, действие за което ти разказват.
Права е Amber за връзката, но е трудно. Аз лично се опитвах да не слушам като ми разказват, опитвах се да използвам времето за "битовизми"те и после да имам своето време с детето. Гледах съботите и неделите да сме заедно, да правим неща които на двата ни харесват... и така. Не мисля обаче че имаме силна връзка помежду си. Може би не съм вложила достатъчно енергия.
Сега детето ми е първолак и смятам че има нужда от мен. Не желае да ходи на занималня / в училището ни няма от държавната такава/ и вижда как на повечето деца родителите ги взимат, а той от вчера не е с мен.
ively, опитах се да те успокоя но май те притесних повече. И все пак - на тази им възраст е добре да общуват с повече хора, които ги обичат. Не се чувствай виновна, защото не си! Детенцето си е твое и никой неможе да ти го отнеме. Всички гледачи ще ти обесняват от тук нататък колко добре се държи детето с тях и колко е послушна - и поради факта да не им се караш, и поради чисто човешката глупост  да се съревноваваме помежду си. Това е едно от нещата, които на мен ми помогнаха тогава - спрях да се опитвам да се състезавам с бабата за вниманието на детето. Повярвах си че съм единствената МАМА за него и го дарявам с обичта си.  Прегръщам те и ..... мисли за това че е време през което и двете презареждате батериите, за да има какво да си разказвате после  

Единствено не мога да си простя че поставих чуждите желания пред моите тогава. Но пък това ми е такъв урок по "подсъзнанието може всичко", за съжаление със поуката - внимавай какво си пожелаваш.

Мнъйх - казвало се "ОТВАРЯНЕ КЪМ ВЪТРЕШНОТО РЪКОВОДСТВО" - има го на линк на първа страница. Работи   

Ооооо, днес се чувствам като преродена. Какво може една добра поредица подходящо съчетани техники, последвани от ............. един гигантски букет рози  (не че има връзка с произшествието, но както да глътнеш една купа топъл шоколад винаги помага при женски истерии, така и розите...)

ively, много мислих какво да ти кажа. Аз самата съм майка на 4 деца и съм била изправена пред подобни дилеми. Като много млада майка не исках да си давам децата на никой друг да ги гледа (вероятно от същите чувства, които терзаят теб сега). Години по-късно разбрах, колко съм грешала.
Сега имам син на 4г и ...с радост го оставям да общува с всички баби и дядовци, които желаят това и с които той желае да общува.
Не се притеснявай.
бабата на съпруга ти не иска да те дразни, а да те успокои.
По-добре ли би се чувствала, ако знаеш,че детето ти по цял ден страда за теб?
Мисли за това, че детето ти е спокойно и щастливо и ти също бъди спокойна и щастлива.
По-добре да е с някоя спокойна и усмихната баба, за която времето е спряло и всичкото време на света е само за твоето дете, отколкото да си в къщи с него и изнервена и..колкото и да го обичаш да се чувстваш непълноценна от това,че ТРЯБВА да се грижиш за него.
Може би няма да разбереш това, което ти пиша сега. Аз самата преди 20г не го разбирах така. Сега обаче съм убедена, че децата имат нужда да общуват с повече хора и да получават любов от повече хора и това по никакъв начин не намалява любовта им към нас, техните родители и особено към майката!
Все едно, детето ти да ти се разсърди един ден, когато решите да му родите братче или сестриче..
Изобщо.. " тъй и любовта на мама само по-голяма става, щом като обича двама" е цитат от една детска книжка , за споделената майчина любов между братчетата, но важи и за детската любов.
Ако детето ти обича баща си също толкова силно, колкото теб, това не намалява любовта му към теб..Точно така е и с бабаите и дядовците..
Ти гледай, когато си в къщи, да му обръщаш внимание лично на него , да го изслушваш и да си играете. Времето заедно да ви е приятно.
останалото не е важно

Попаднах на Ритуал за привличане на богатество:
"Известни са и много стайни растения, наричани "дърво на парите". За целта се използват пшенични зърна. Те са доста характерни за славянската и най-вече за българската митология. Вземете зърна от твърдите сортове пшеница, защото са по-непретенциозни за отглеждане. Купете си нова саксия в светъл цвят и пръст от истинско поле. Заделете 24 жълти монети, чиято обща стойност е четно число. Смесете ги с пръстта и изсипете в саксията. Посадете шест зърна пшеница, като ги поставяте с лявата си ръка, всяко поотделно, но доста близо едно до друго, така че, като пораснат, да са като едно стебло. Посадете на дълбочина от 2-3 сантиметра. Поливайте с вода, в която сте сложили няколко капки роса и шест монети. Поливайте с такава вода веднъж на три дни. Покълнат ли зърната, пренесете саксията в спалнята си и я поставете на прозореца. Пазете растението си от чужди очи. Пшеницата ще израсне и ще узрее. Извадете я от пръстта заедно с корените. Вържете стеблата заедно с конец в златен цвят и поставете във ваза без вода, на чието дъно сте поставили монетите от съда за поливане. Първите шест зърна, паднали от класовете, приберете за следващото си дърво, съветват вещите в окултния занаят."
От тук