Въпрос към НЕзабелващите майки

Според tty аз съм за разстрел.
На моето момче пишката никога не му е забелвана. Какви ли ужасии има по нея?


Би ли обяснила, моля!
Какво общо има забелването с истинския мъж? Защото не разбрах връзката...

Защото по твоята логика в развитите държави, с работеща и модерна медицина няма мъже. Ама никакви, само мамини глезльовци.
Защото там никой не забелва пишките на бебетата и на момчетата по принцип. Дори не знаят какво означава това .

Sourcherry, мисля че tty е мъж.

tty, няма как да ти приложим медицински доводи против забелването, тъй като такова нещо в медицината не съществува.
Иначе, ако имаш желание, като си се набутал в тая тема поне я изчети и ще разбереш. В сайта на детска хирургия в Пирогов, също има информация по въпроса.
В чужди сайтове не търси, както са ти казали вече, там не знаят какво е това.

Ето информация: Фимоза – мит и реалност

Копирам и цитат от въпросната статия, който прекратява всякакви спорове: В развитите страни вече е възприета позицията, че физиологичната фимоза е нещо нормално и не трябва насилствено да се извършва забелване (аблация). Всеки опит за амбулаторна или оперативна аблация се счита за грешка в медицинското изкуство.

Препоръчвам на tty да прочете публикацията внимателно .

Привет пак,

Връщам се да разкажа резултатите от прегледа.
Ходихме преди няколко дни при д-р Бранков и становището му е, че в следствие на насилственото забелване от тогавашната ни лична лекарка (която го направи без да ме попита и ме постави пред свършен факт) от вътрешната страна на кожичката се е образувал един твърд пръстен (това е съединителна тъкан реално, която се получава при зарастване на нацепването на кожата при забелването). Този пръстен пречи да се издърпва кожичката докрай и ако се издърпа насилствено тя би застанала под главата на пениса без да може да се върне обратно. Защото пръстенът стяга.
По този повод препоръча в болнична обстановка да се направи разрез на въпросния пръстен, като това се случва за нещо от порядъка на 10ина минути под пълна упойка.

Той подчерта, че не препоръчва нито ненавременните забелвания, нито операцийките от този вид и с тази цел, но при направената "добрина" от нашата лекарка това ще е нещо, което ще трябва да направим рано или късно, защото е проблем който никога няма да се разреши от самосебе си и ще си остане така за вечността, а когато стане тинейджър работата съвсем ще се прецака, разбирате защо.

Думи нямам да опиша колко ми е мъчно и колко съм разочарована, че ще трябва да минем през това От една страна болката и травмата за детето, за това, че ще трябва да го подлагаме на пълна упойка, за възстановителния период, за това, че се налага да му нарушаваме интегритета на тялото. От друга страна собствената ми травма, ужасно съм чувствителна по темата и толкова ми се искаше всичко да се случи нормално и естествено, както е заложено от памтивека
А най-скапаното от всичко е, че тази "добрина" ни я направи не кой да е, а лекар... Който в чужбина не би имал шанса да практикува с архаичните си познания по медицина и осакатяващите процедури, които извършва на пациентите си.
Още по-скапаното е, че тази лекарка не е "помогнала" само на моя син, но на още стотици момченца за 30-40 годишната си практика... И че тази лекарка не е сама в това, което прави...

И така... това е
Лека вечер...

Stelfy

всичко ще мине успешно
не се притеснявай

Стелфи, съжалявам, че така се е оказало!!  Казаха ли ви някакъв срок, в който трябва да се извърши операцията, и всъщност това реално проблем ли е в момента? И при нас една лекарка го попридърпа, като беше на 3 месеца - без да ме пита, естествено, и сега доста се притесних от резулатат на вашия преглед... Дано при вас всичко мине леко и безболезнено!! 

Стелфи, права си... за съжаление. Все още има лекари и "лекари". Погледни обаче от хубавата страна на нещата - попаднали сте на страхотен специалист (а проф. Бранков е наистина такъв), който ще ви помогне по максимално най-безболезнен начин. Неведнъж е казвал, че държи малките му пациенти да не изпитват дискомфорт и болка.
За пълната упойка не се тревожи - много деца минават през интервенции посредством такава упойка. Знаеш, че е по-малкото зло.
Стискам ви палци и пишете кога сте решили да минете през тази стъпка 
Светльо е един голям малък мъж и ще се справи по мъжки! 

    Stelfy , аз съм минала с двамата ми синове покрай много хирурзи и все се стигаше до скалпел.Но там ми обясниха, че действат и генетични фактори.Както и да е, понеже знам какво е, не бих позволила да сложат детето ми което е на 1,7г. под пълна упойка!
  Понеже изказваш недоволството си към бг лекари, ще ти дам пример.Малкият ми син е за спешно вадене на сливиците.Но тук всеки отлага, защото тази операция е с пълна упойка.А за деца до 3г. е много опасно.Наистина се изумявам от някои лекарски решения.Преценката е твоя, но за мен за пореден път професор Бранков не е това за което го мислите.

 На Калин му отстраниха жестокото слепване като преди това го напръскаха с лидокаин.Ами разликата с пълната упойка е от небето до земята.Нито едно от децата ми не помни нищо свързано с това.

  Пожелавам ви успех !

Не мисля, че е проблем обезболяването, колкото това детето да стои мирно и да не мърда.

Благодаря за подкрепата

Лято, няма срок за операцията, състоянието му не създава проблеми. Може сега, може след 15 години. Стига да не започне някаква поредица от възпалителни процеси или нещо подобно. Ние с баща му обаче предпочитаме да се случи това в по-ранна възраст и да забрави в някакъв момент, а и да не се чувства "повреден" пораствайки, просто искаме да мине и да остане зад гърба ни.

Д-р Бранков предложи да го направим през пролетта. Мисля, че ще е най-удачно да мине 2рия му рожден ден (началото на май), защото тогава свършват ваксините (следващите са около 6 годишна възраст) и след това да се направи операцията, защото би било стресиращо в единия месец да мине през  тази манипулация, а в следващия да идем за ваксина и той да не си помисли, че пак ще му правят същото. Т.е. най-вероятно ще си мисли, че всички хора в бели престилки са зло, което искат да го отделят от майка му в непозната обстановка, докато си умира от страх и не знае какво става и че всички ще му забиват игли по тялото и ще му причиняват болка, не минаваща седмици наред...

Биляна, разбирам позицията ти за пълните упойки, мен също ужасно ме е шубе, но това е, за да се избегне психическата травма на детето? Честно казано при количествата лидокаин които стандартно се поставят тук за обезболяване не може да се говори Колкото пъти са ми слагали лидокаин в медицинско заведение, толкова пъти не ме е хващало грам! Понеже пък в къщи си имам лидокаин спрей и съм се пръскала сама знам, че за да обезболи трябва да се напръска значително по-голяма доза. А лидокаина в големи дози при малки деца хич никак не е безобиден също.
Другото което е, че на сина ми няма да му разлепват срастване, а ще му срязват пръстен от съединителна тъкан... макар че и слепването се разлепя по време на операцията, но не с дърпане както лекарките правят, а с инструмент, който обикаля около главата на пениса и отделя двете лигавици една от друга.
Дори да приемем, че местната упойка е достатъчно обезболяваща, аз няма как да го накарам да стои мирно и релаксиран по време на процедурата, а това е важно, за да може лекарят да си свърши добре работата... и за да не се травмира детето.
Поправи ме ако греша, но беше пуснала една тема преди време за 6-7 дневен проблем със запек при сина ти на психична основа, получен в резултат на стрес именно след подобна манипулация?

Кажи моля те, какво имаш предвид под "за мен за пореден път професор Бранков не е това за което го мислите"? Какво се е случвало, което да те накара да се съмняваш в него?

Искам да кажа, че изобщо не се заяждам нито влагам нещо негативно в каквото пиша, нищо че заемам противоположна позиция. Напротив даже, опитвам се да стигна до истината и да взема най-доброто решение за детето си, имайки предвид и нещата, които ти казваш.

----

Нещо в страни от темата:
Искам да предупредя майките, които от нормални памперси минават на памперс - гащи, да внимават при обуване пишката да не се прищипва, оставай нагоре. Трябва да си сочи надолу! Защото ластика горе е широк и има предпоставки за такова нещо - аз направих тази грешка от несъобразителност и недоглеждане и докарах леко възпаление на детето, понеже урината не може да се оттича, а остава в кожата на пишката, където почва да се разгражда и да възпалява.

   Stelfy , на твое място бих потърсила още едно мнение.Обиколила съм много лекари, но се спрях за консултация при лекари които са специализирали в чужбина.Подчертавам го, че са специализирали в чужбина умишлено.Писнало ми е в тези теми да се изказват некомпетентни майки, които не са се сблъсквали с подобен проблем и вярвай ми, че хич не ми се влиза в подобни теми.

   Да, аз бях пуснала темата.Но този шок се получава от болката след това.Колкото пълни упойки да сложат на детето ти, след това при всяко уриниране ще го боли.И вярвай ми, колкото е по-малко детето, толкова по-бързо се забравя.И двамата ми сина ги оперираха лекари от Пирогов.

  Ако искаш на ЛС ще ти изпратя тел. на лекаря който оперира синът ми лятото.Освен, че можеш да отидеш при него с направление, само за консултация, за да избегнеш чакането можеш да отидеш и на частен преглед.

  Може наистина да се наложи пълна упойка, не споря с мнението което са ти дали.За Бранков не искам да пиша, просто не съм доволна от него.
  Ако прецениш ще ти дам тел. на доктора.Поне можеш да разчиташ на пълни обяснения за всяко нещо от него.

Да, моля те изпрати ми координатите на лекаря, за който говориш и ако не те затруднява 1-2 изречения що за човек е и къде/какво е специализирал, за да имам представа при кого отиваме. На частен преглед предпочитам да го заведа.

При вас заради същото ли нещо се наложи операцията и в какво точно се състоеше? Този ли лекар оперира детенце с лидокаин само? Сигурно ли е, че не го е боляло? А за какъв период преминава болката при уриниране?

Извинявам се за многото въпроси, но ми е важно да разбера колкото се може повече неща от човек, който вече е минал през това... Разбира се на лични може да ми отговориш ако прецениш, че не искаш да пишеш в темата.

А що се отнася до обясненията - Бранков също подробно обясни какво що, но то е защото аз го засипах с въпроси и изисках пространствени обяснения за всяка стъпка от процедурата..

Stelfy, мила, една голяма прегръдка от мен! Не знам какво да напиша....но колкото по-рано направите операцията, толкова по-бързо ще забрави. На 2 г според мен е късно за това. Пиши ми когато имаш повече инфо.

Къде съм гледала до момента, че чак сега откривам темата 
Stelfy и аз съм от незабелващите майки. Не позволих на никого да пипа синът ми. Считам, че това е правилно  Съответно до момента пенисът на малкия не е забелен докрай - отворът е в рамките на 1 см. И аз като теб ходих на консултация при д-р Бранков, в частната клиника, в която преглежда. Това, което ми каза е аналогично на това, което е казал на теб, т.е. че има някакво пръстенче, което трябва да се лекува оперативно, с анастезия. За съответната интервенция ни каза да се обадим след няколко месеца, тъй като още било рано.
Това, което искам да кажа е, че надали въпросното пръстенче се е формирало в резултат на некомпетентната намеса на другия лекар - недей да се самообвиняваш излишно. Майки сме и се страраем да направим най-доброто за децата си, а това че невинаги се получава не зависи само от нас 
Лично аз мисля да се консултирам и с друг специалист в областта, преди да разреша каквато и да е интервенция върху малкия. В тази връзка, надявам се да дадете координати и на други специалисти, освен цитираните. Благодаря   

Позволявам си да пиша в темата, защото едно нещо не се отбелязва изобщо и това е носенето на памперси. Сигурно едно дете, което не носи памперс, ще си забели и самичко пишката, защото има достъп до нея, но като по цял ден е с памперси, как да стане? Освен това те благоприятстват за недоброто развитие на нещата - възпаления, събиране на власински от памперса под кожичката, запаряване и т.н.
Така че - незабелването сигурно е правилно ако бебето е без памперс, предполагам, че разлепването се случва по-лесно, но лично аз, след доста размисли по темата, все пак забелих пишката на малкия лека-полека, без особен стрес.