изгубих две деца

i as sajaliavam sa tova koeto si prijiviala . samo doniakade nasite istorii savpadat.i as biah 2 pati bremena no v na4aloto na 6m si sagubih mom4enze i sled tova 2 momi4enza.i as sam se prostila s misalta da imam sobstveno dete a mi se iskase.ste mi lipsva usestaneto da sam bremena.
da usestas malkata dusi4ka pod sarzeto si i me4tata da mi slojat jivo i sdravo bebe na gardite ste si ostane me4ta.
as se povtariam ,no iskam da kaja 4e sam stasliva mama tai kato imam mom4enze koeto obi4am mnogo vapreki 4e ne sam go rodila,no dnes bese osobeno tajen den a i nablijavastite prasnizi me karat da ispadam v depresia.
predi  niakolko dni si haresah medalion, no ne e moi stil .ne obi4am slato  a toi e slaten, no go vidiah i v glavata mi nahluha spomeni.
na medaliona ima edno angel4e koeto se moli.
 medaliona mi napomni, 4e tam gore imam 3 malki angel4eta ,koito ne moga da pregarna i zeluna.
saprugat mi go kupi bes da mu kaja sasto go iskam.moje bi se edosetil.i dnes sled edin hubav islet v kolata mu kasah 4e iskam da mi gravirat imenata na moite angel4eta na garba na medaliona.toi ostana u4uden otdavna ne biahme govorili sa prejivianoto.i resihme da otideme na grob4eto na mom4enzeto ni.
as jiveia v 4usbina i tuk imahme vasmojnost da go pogrebeme.imahme grob4e na edna poliana kadeto sa pogrebani mnogo nedonoseni ili martvo rodeni deza.grob4etata sa moje bi 50 na 50sm no roditelite sa gi ukrasili i niama krastove prosto kama4e s napisano ime ili angel4e i kakvo li ne.ima vartelejki igra4ki a sega mnogo nikoloisa.losoto e 4e mojes samo 2 godini da go imas,no vse pak e uteha.2godini minaha no nie snaeme kade e sastoto sled tova napraviha pateki i grob4eto ostana na tasi pateka.sapalihme svest i vidiahme oste edno semeistvo, koeto stoese sasto do edno grob4e.po kasno pro4etahme 4e v kraia na ianuari ste triabva vseki da si vseme li4nite nesta ot grob4etata sastoto ve4e niama da sastestvuvat.nesnaia kakvo imat napredvid ,no sega se 4uvstvam oste po-sle.ne biah hodila s mesezi,no moga da si predstavia kak ste se 4uvstvat tesi roditeli koito naskoro sa sagubili detenzeto si.
ohhhhhhhhh i as ne snaia sato napisah vsi4ko tova vsasnust iskah da te utesa a islese 4e sled  tolkova vreme as prolivam salsi i  se 4ustvam sle,a v  sastoto vreme ima sato da sam stasliva.no tova sa momenti koito ni srivat.
tova sa kolednite prasnizi-semeistvo,podarazi prigotovlenia i tajni spomeni taka e pri men v momenta.

Здравейте мили момичета,


Искам да се похваля на всички.Моята мила сестричка очаква бебе.Бременна е в 4 лун.месец.Тя живее в Германия.Днес и пратих адреса на сайта.И в най скоро време очаквам да се присъедини към нас.Моля се от сърце на Господ-Бог да роди леко.И най-вече живо и здраво бебче.
Тя горката покрай моите загуби е много изплашена.....
Опитвам се да я успокоя..колкото мога.
А на всички вас сърдечно благодаря за подкрепата 

Мила Венена, мила Тара 1, много съжалявам за това, което се е случило. Радвам се, че имате сили да продължите напред и не се отказвате. От все сърце ви пожелавам да се сбъднат мечтите ви.   
Имам един въпрос към всички родили в България децата си, които са загубили. Какво става с телцето на детето след аутопсията? Някой знае ли? Аз се чудя вече 3 години какво е станало с моето. Моля някой ако знае да ми отговори. Родих в Майчин дом-София.

Веднага ти отговарям - изгарят ги заедно с другите човешки остатъци от болницата под един знаменател. Кофти ми е да го напиша, но е самата истина.
Ние затова решихме да кремираме телцето и разхвърлихме пепелта над морето.

Благодаря Полина за отговора, но аз се чудя защо никой не ме попита дали не искам да си го взема. Щеше да е хубаво да има място, на което да сме близо до детето... Чувствам се някак  виновна пред него, че не съм се погрижила да му направя гробче. Имам усещането, че съм го захвърлила на произвола...

Недей така. Не си го захвърлила на произвола. Човек след такова нещастие е в шок. С течение на времето започваш да мислиш за тези неща. В началото болката, мъката и шока те захлупват и не можеш да разсъждаваш трезво.

Има дни, в които буквално се самоунищожавам от чувство на вина.... След това организма ми е толкова изтощен, че едвам се влача и действам на автопилот.
Това е пагубно. Не си го причинявай.

Иди в някоя църква, запали свещичка за ангелчето и го помоли да ти прости.  Мисля, че ще получиш поне малко облекчение. То знае, че го обичаш и би направила всичко за него. 

В никакъв случай не се самообвинявай, нали ангелчето винаги е и ще е в сърцето ти.
И аз нещо тези дни се усещам много крива и гузна. Не съм ходила на църква скоро, имам огромна нужда, усещам се.
А по отношение на телцето-в  МД -София ми казаха, че по принцип почти никой не взимал тялото; според мен те обаче рядко се сещат да попитат.

Елинор, не се самообвинявай. Това, което се е случило тогава е било най-доброто.
И аз като теб се замислях преди време дали съм постъпила праволно тогава. Плюсовете на тогавашното ми решение надделяха.
Аутопсията на трупчето отнема време, бях след тежко секцио. Близките ми бяха много притеснени за мен, за да имат енергия и време да минат и през гаврата на "служителите" от гробищните паркове. Набавянето на гробно място е сериозен проблем. Кремацията не беше част от представите ми за раздяла с бебчо. Последното звучи егоистично, но при вземането на решение понякога и това е фактор.

Благодаря ви за хубавите думи. 
 Действително бях в шок. Разбрах какво се е случило едва когато се прибрах в къщи... Спомените започнаха да идват, един по един... кошмарите...сигуро и при вас е било така.  Досега не исках да питам за това какво правят с децата от страх ( досещах се, че ще е нещо подобно) Вики е в сърцата ни и често палим свещ за него, правим помен на годишнините. При вас как беше, ако имате сили да разкажете?

Елинор, мислех да ти пратя долното на ЛС. Но то се отнася до всички.
Паля свещички, когато отида на черква или когато изперкам от подтиснатост на терасата.
В събота един отец от кварталната черква ме накара да се замисля. Бях отишла да се изповядам и да взема причастие, но преди да успея да кажа каквото и да било изригнах в рев. Успя да разбере за какво е. Та той ми каза следното: "Не скърбете за мъртвите си. Случилото се е било за тяхно добро. Не им го отнемайте."   Цитира ми нещо от апостол Павел.  Не че ми олекна особено, но този (иначе много скаран с примиреността и канона) поп беше прав.
Във вторник минаха три месеца. Предния ден предупредих шефката си, че ще заъснея мъничко да отида до черква. Тя се опита да ме отрезви по нейния си начин. Има много директен и не особено деликатен подход, но преди години е минала по моя (и нашия) път - загубила е първородното си детенце. Знам, че беше права и се опитваше да ме извади от мъката ми и да ми даде някаква отправна точка да гледам напред.       

Знам, че трябва да спрем да скърбим за да могат душичките да си отидат и да знаем, че така е било писано, на три месеца е много малко време. С времето мъката намалява, но когато идват празници особено Коледа не можем да не тъгуваме по децата. При мен първата Коледа беше много тъжна. Имах един голям Мики Маус подарък от майка ми та едва се сдържах да приключим с вечерята на Бъдни вечер и отиох в стаята ми, гушнах играчката (проектирах детето си в него) и се наплаках до насита... Чувството не е толкова силно вече. Пък и имам кого да зарадвам и да прегръщам- моето малко слънце Тони.
Пожелавам на всички това щастие. 

Аз и преди съм го писала това, но нека пак ви го споделя.
Аз ВЯРВАМ СИЛНО, че не трябва да плача за бебетата....  Защото те са смички там горе, и всяко от тях държи по една свещичка. А когато майката плаче му гаси свещичката и то неможе да си освети пътя да отиде да си играе с другите деца. 
Не трябва да страдаме за децата. Не плачете за тях. Дайте им възможност да се освободят и да си играят на светло. Поне това им дължим.
Ок е да плачем за това което не сме могли да изпитаме - да отгледаме едно дете и да му се радваме, но не плачете за ангелчетата. Страдайте за себе си само, че не сте имали възможност да им се радвате...
Но те са по добре там и заслужават да ги освободим от мъката. Радвайте се за тях, а на Коледа специално ще сте по-близко до тях, защото тогава небето се отваря. покажете им, че сте щастливи и иамте сили да се усмихнете за да ги направите и тях щастливи. Че сте готови да им дадете щаститето, което са заслужили душичките - да си осветят пътя и да си играят.

За мен Коледа е специален празник. Нощта в която моите ангелчета ще надникнат от небето и ще видят как моето семейтво се радва на специалния момент, че сме по-близо  до тях.  Ще ни благословят и ще ни покажат, че ще ни закрилят. Ще се смеят и радват заедно с нас.
Не бих си позволила на този свят ден да видят сължите и мъката ми - защото те не го заслужават - да останат сами и на тъмно точно тази нощ....

Мила Венена
знам как се чустваш аз също съм загубила 2 деца.
едното 1996г. а другото преди 5 дни.
още не вярвам за случилото.
понякога мисля, че всичко е кошмар....

Вярвам, че ще имам дете
Вярвам,че и ти ще имаш не се отказвай!
Благодаря на всички момичета за подкрепата ни!