ЕПИЛЕПСИЯ

Дейна успех,стискам палци за адекватно лечение.

Дейна, и аз ви стискам палци за успешно и адекватно лечение 

 Мили майчета,децата ни имат право на индивидуално обучение.не се плашете ! децата учат по специалнно подготвена програма.индивидуално за всеки зависи от здравословното му състояние.детето е ученик към дадена паралелка и ако може може да посещава и редовните часове, за да бъде по лесна интеграцията на децата ни.Какво да се прави ние сме обречени да се борим постоянно за да се чувстват нашите децица добре.

 Здравей, Дейна! Сега разбирам защо не си се появявала скоро там където се виждаме. Ние от безисходица с подобни проблеми опитахме с хомеопатия и за сега мисля, че има ефект.
 Утре и ние пътуваме за Сф за контролно ЕЕГ, но в Токуда.  Като се върнеш ако искаш ще ти кажа подробности за хомеопатията. Ти пиши какво е станало в СФ.
 Успех! Чакам в най- скоро време да поспортуваме заедно!

Здравейте ДЕЙНА и ГАЛЯ! радвам се че във форума има майчета от варна. ще ми еприятно да се запознаем лично .  УСПЕХ!

 Здравейте! Ние сега се върнахме от Сф. Уж отидохме само за контролно ЕЕГ и даже се надявахме да ни спират лекарствата вече. Уви! Оказа се, че е ЕЕГ е толкова лошо, че увеличаваме лекарствата и другия месец трябва да постъпим в болницата за известно време. Тази епилепсия е като някаква напаст!
 HJKL,  ще се радвам да се запознаем!

Здравейте момичета и майки!
Аз съм на 34 години. На 10 годинки , получавам гърч, със загуба на съзнание, пълно некотролиране на крайниците и пяна - класически епилептичен гърч. Тъй като съм от Вършец, лекуват ме в Монтанската болница - тогава Михайловград, с фенобарбитал - цял месец. Разбира се , без никакъв ефект. След това започва голямото ходене по мъките на родителите ми. След  известно време станах пациентка на доцент Чавдаров - сега вече професор. Пиех Тегратол и още два вида хапчета. Приемала съм и Пирамен. Имах си контролни ЕЕГ-та, прегледи. Един път годишно получавах тежък пристъп. И през годината редовни, малки простъпи - отнесен поглед и пълно изключване - примерно говоря и просто казвам а-а-а и млъквам, на средата на думата и ставам не контактна. Същия пристъп, но придружен от напикаване в училище - виж това беше по травмиращо.
Не съм заспивала след пристъп, но гарантирано, никакъв спомен за случилото се нямам. Само родителите са ми разказвали след време.
И така, до към средата на 15 - та ми година, те чуват за лечителката Вера Кочовска. Тя лекуваше хора в село Борован и татко ми тръгна с мен за там. За съжаление се провали този първи път, защото получих пристъп в автобуса. Втория път бяха с майка си и успяхме да отидем. Сега в моите спомени нещата изглеждат много..детски.
Седях там, в двора на къщата, тя ме накара да си затворя очите и явно е приближила дланите си към лицето ми, но без да ме докосва. Чувствах топлина и толкова. После написа една бая, дълга рецепта с билки на майка ми и  каза със светена вода нещо да ми направи. Не си спомням. Все пак си бях дете.
Имах още няколко сеанса и в следващите седмици при Вера Кочовска и тя сама каза да не идваме повече - нямало нужда. През това време , аз вече започнах да пия билките. Родителите ми с огромен страх ми спряха лекарставата и дадоха билките.
Пиех по 3х 200мл,(по думите на Вера "..по три винени чаши от отварата да изпива") чаши дневно.
Сутрин, обед и вечер.
Мина един месец и може и повече време, просто дойде време за контролния ми преглед - нищо. Няма огнище, няма възпалено ляво полъкълбо - нищо. Все едно никога не го е имало.
Отвара я пиех първата година ....3 пъти, което ще рече три курса на лечение.А от там на татък през зимния един курс и през летния сезон един курс.
Какво представляваше отварата. Ами билки. Сериозно количество на брой. Вера Кочовска ги даде на списък , в съответния грамаж. Тогава, големия зор беше да намериш дрогерия , която да изпълни тази рецепта. При това задължително я искаха с лекарски подпис. Е, татко ми намери лекар, който да я изпише на бланка и най-накрая, в София ...незнам къде, направиха сместа. Проблема беше, че трябва много точно, с аптекарски везни, да се измерят количествата билки, защото някой от тях си бяха отровни и опасни за организма. Между другото днес , същата опасна част от тези билки, все така не се продават свободно.
И така до навършване на 19 години, всяко лято и зима си ги пиех . Без да се съветвам с Вера Кочовска или някой друг. ЕЕГ-тата, които правех показваха едно и също - няма следа от огнище или възпаление.
Послендото ЕЕГ го направих, вече като студентка - 1-ви курс и повече не съм се занимавала.
Билките не съм ги пила повече. Епилепсия нямам, водя си буен живот и съм майка на цели три деца.
Професор Чавдаров..ами дори бях забравила за него.
По принцип ....докато бях болна, с татко ми сме идвлаи в София при Професор Памуков. Но незнам защо, татко не се довери на лекаря. Професора изцяло се занимаваше лечение на епилесията с билки. В София днес, незнам къде , има център по фитотерапия и то съвсем легално заведение.
Но, темата епилеспия се върна в живота ми. Не, чрез мен, а чрез племенника ми.
Детето е на 9 години и я прояви тази есен.
Родителите му, както и моите някога, са изплашени, шокирани и много отчаяни. Той прави доста често пристъпи. Уж се беше подобрил, но днес направи поредния пристъп и то, точно в деня за ЕЕГ.
Пие, вече 6 месеца, Депакин. Пиеше по едно време и Пирамен.
Изключително неспокойно е детето. Напикава се нощем. Неадекватно , стряскащо се. По някой път се държи като хиперактивен. Понякога има  толкова инфантилно поведение, че ни кара да се съмняваме в интелигентността му. До момента с разболяването детето беше нормален ученик, рисува прекрасно и се държеше според възрастта си.
В училище има добри резултати само по английски. Всички предмети..меко казано не му спорят. Но, аз си мислех, че е от учителката, а не от лекарствата.
Да не говорим, че изглежда , като дрогиран от това лекарство. В допълнение си има и проблем с очите.
Лекува се на 4-ти км, уж при доцент Божинова. Тя беше приела детето, но сега лекарствата и терапията му дава друг лекар.
Всеки път родителите му обясняват състоянието и всеки път....му дават същите лекарства с думите - ами ще търпите.
Сякаш болестта е наказание за родителите, нещо като да изкупят грехове.
Аз.........много изчетох във форума. И мисля да тръгнем по пътя с билките , хранителните добавки, с една дума абонирам се за темата и ставам редовен участник.
Всичко, с което се сблъскаме и видим, ще разкажа.
Билки, хомеопатия, хранителни добавки, вяра.........
А лекарствата ги ненавиждам с цялото си сърце. Мразех ги като дете, заради епилеспията и ги мразя до днес.

Здравей, аз съм на 29г и от 12годишна получавам пристъпи в началото бяха малки след което взех да получавам и голями. При теб наследствена ли е епилепсията или придобита това не можах да разбера? А аз честно казано съм пробвала да спирам лекарствата и да ме лекеват с игли, но нищо не се получи освен един голам пристъп И чесно казано вече не вярвам на тези неща, но се радвам че ти си се оправила с билки. В момента имам малко момченце и се моля с  цялата си душа да не получава пристъпи, лекарите ме убеждават че е много малка вероятността и той да боледува от епилепсия т.к. при мен е придобита. Приключвам до тук че може да станадосадна. Приятен ден 

Здравейте и от мен. Аз съм на 26 а от 5 годишна имам поставена диагноза епилепсия. Лекуваха ме къде ли не - първо на 4 км. една уж много разбираща докторка(сега май е доцентка или професорка) Йотова, която направи най-голямата грешка - в навлизането ми в пубертета ми спря лекарствата. Съответно всичко се завърна с нова сила. После ходих в Пирогов (не помня вече името на доктора) - нулев успех, последва светилото Александър Алексиев от Александровска - пак нищо. Междувременно консултации с др. лекари - бол. Всеки казва различни неща, всеки препоръчва различно лечение и отхвърля това от предния лекар като неудачно и т.н. Ходихме по разни врачки, баячки и знахарки но пак нищо. Докато един ден (преди около 10-ина години) прочетохме реклама на здравен център в пловдив за лечение с водорасли и аминокиселини на епилепсия, ДЦП и др. невро заболявания на деца. Отидохме там и ни пое д-р Йорданка Пискова. Просто не мога да ви опиша какво впечатление остави у нас тази жена - усмихната, лъчезарна, супер подробна и с годините станахме доста близки. Тя ме прати да направя ЕЕГ в Пловдив във ВМА при проф. Захариев. Още на първото ЕЕГ той остана много учуден че толкова години не е овладяна болестта при положение че при мен е лечима. Назначиха ми (Пискова и Захариев) лечение. От него се повлиях много добре и след няколко ЕЕГ-та (през 6 месеца) Захариев ми каза че вечев съм 99% излекувана и мога да водя нормален начин на живот. Продължихме да ходим при Пискова за контролни ЕЕГ-та, намалихме лекарствата и останах само на Депакин Хроно. Така минаха няколко години. Междувременно пих и водорасли и препарати за оросяване на мозъка, изписваше ми лекарства за имунната с-ма, за кожата, косата и ноктите, пих нещо и за венците защото от всичките лекарства които бях пила бяха в много окаяно състояние. Запознах се с съпруга ми, водих го с мен до Пловдив, той имаше многог въпроси към докторката, миналата година се оженихме. Когато споделих с Пискова че имам сериозно гадже и мислаим за съвместен живот, тя ми каза че ако решим да имаме бебе трябва да спрем Депакина и 3 месеца след последната половинка евентуално може да забременея. ОК, решихме да го спираме - повече от 4 год. не бях имала пристъпи. Спирането беше супер внимателно - намалявахме по половинка на 4-5 месеца шах-матно. Цялото спиране продължи близо две години.По време на последните 4-5 месеца с 1/2 Депакин на ден ми изписа да пия Омега3 и Коензим Q 10. Пих и още някакво рибено масло (понеже не обичам риба, а трябваше задължително да ям 3 пъти седмично). Пих още някакъв антиоксидант който не помня какъв беша. След като минаха няколко месеца от последното Депакинче, ми каза да пия фолева в нормално количество и Магне В6 задължително 3 мес. преди да забременея. Е, аз забременях на втория месец и вече съм почти в 8 г.с. Всичко това стана благодарение на тази невероятна лекарка без която може би още щях да си кретам на илачите. По принцип тя е детски невролог и се занимава основно с бебета и малки деца, но мен ме пое като тийнейджър и ме изкара до зряла жена, омъжена и бременна. И знам че ще продължаваме да се виждаме и за контр. ЕЕГ-та и по др. поводи. Тя е поела ангажимента да проследи и моето бебе за да се уверим че всичко е ОК. Нямам думи просто да изкажа огромната си благодарност на тази златна жена. Просто мога само да се прекланям пред хора като нея.
Забравих да каже че епилепсията ми не е наследствена - родила съм се задушена защото като са ми загубили тоновете никой не е обърнал внимание на майка ми и съм била на косъм (лекарските грешки винаги са фатални). При задушаването се е получило огнище в мозъка и на 5 годинки съм почнала с абсансите. Последваха другите леки видове, пти мал и накрая за върших с гранд мал.
Много ще се радвам да споделяме опит и впечатления тук в тази тема. И ако на някой мога да бъда полезна с нещо - винаги съм насреща!

Много обнадеждаващи са разказите на Мария и natinat. Благодаря момичета,че се включихте. Наистина имахме нужда от малко светлинка в тунела. За съжаление при епилепсията нещата са много индивидуални и неможем да се възползваме от вашия опит наготово. Както е трудно и да попаднеш на достоен човек/лекар,лечител и пр./, който да ти посочи верния път... /твоя верен път!/. Но аз съм сигурна,че за всеки има такъв и не трябва да спираме да търсим.
Относно лекарствата- аз също винаги съм ги недолюбвала. Може и да не съм права /да ме извинят излекувалите се с лекарства/,но още в началото като разбрах ,че не действат започнах да ги намалявам. Сега изобщо не съжалявам за това. Избегнахме много странични ефекти, някои от които можеше и да са доживотни. А това което всъщност се целеше неможахме да постигнем. Пак казвам - може и да греша, но принципа на всички антиепилептични лекарства е един и същ. Както самия проф. Чавдаров се изрази "захлупва" се като цяло мозъка и всички негови функции и като резултат се постига някакво намаляване на припадъците. А причините...За тях почти не се говори, защото или не могат да се открият, или немогат да се премахнат. Те също остават захлупени под шепите лекарства.
Всъщност няма виновни. Това са за сега възможностите на медицината. Да се надяваме, че скоро ще доживеем революция в това направление. Но засега все по често чета за излекували се от коварната болест с нетрадиц. методи. Е... все пак има надежда!

А може ли някой да ми даде тази  кетогенната диета