Елуинг,Дума,Тони-благодаря за пожеланията-да ви се връща.

Ето нещо за нашите бременелки:
Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
“То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
Да растат щастливи деца. Мина ли прегледа, как сте?
Вчера имаше екшън при нас. Баткото нали е много "кротък" вчера в градината изсипва на следобедната закуска айряна на пода. Лелката го избърсва ама чудото решава да потърчи за десерт. И въпреки 100-ните забележки на г-жата той продължава да търчи. Хлъзга се и пада на ламината и си удря отзад главата. Взимам го аз той реееев ама до спукване. От там като почна "Боли ме главата , Боли ме" ДОРИ НЕ ИСКАШЕ ДА ХОДИ НА ФУТБОЛ. Само реве да се прибира. Вкъщи го сложихме да легне и като почна да повръща
GalinaG24 голям ужас за баткото ви, настръхна ми косата докато те четях,
за тебе и дано нищо му няма вече на детенце.
да ти е лека и безпроблемна 

Заинтригувахте ме с тез' ботуши..
. Не че го изключвам като вариант....хипотетично....някога, но за момента не е на дневен ред, а и както наскоро писа СЗА сякаш с течение на времето мераците ми намаляват.
Но иначе ден преди раждането малката още беше напречно и никой не посмя да й предложи секцио, даже мислеха в процес на раждането да я обръщат, ама тя сама се справи. Така, че мисля, че ще ти е повече от интересно