МАРТенските калпазани обичат да надничат под дивани!

Елг, честита годишнина! Все така да си щастливо омъжена и да си го признаваш

Роси, с яденето сме зле все още и всички гащи и падат Закусва добре, после в яслата ми казват, че е яла, но го обсъждахме наскоро - каква и колко е храната, как им дават да ядат и т.н. Факт е, че като я взема оттам е освирепяла от глад и е почти готова с пълно и правилно изречение да ме замоли за храна. Виж, с това каква храна яде, сме си на старото положение. Хляб! Вчера минах с 2 банана и Активия с плодове (да ми беше казал някой, че ще давам Данон и ще се радвам, когато го яде ....) и бях много щастлива. Иначе набива само хляб и вече ми призлява. От днес ще имаме готвена вечеря от яслата, та да видим как ще потръгне.

Дума, мерси, че си се сетила за нас  , Ния ходи на ясла, по цял ден, здрава е, свикна там. После по цяла вечер и уикендите ни пее песни и танцува, после пляска с ръце и вика "Баааавооооо" и пак отначало. В неделя щях да се гръмна вече - няма спиране    Относно самоубийствените наклонности - пишете ни в първите редици, онзи ден щеше да направи кълбовидно пребиване по едни стъпала в парка. След забиването на челото в първото, аз успях да я хвана, та приключи всичко благополучно в ръцете ми, но ми трепереха краката 1 час после, а това лудото пак там отива и като й кажа "не, щеше да стане голяма беля" и прочие смислени аргументи, тя ми се хили!    
Аз като цяло съм привърженик на свободната воля и  не бих я ограничавала, ако реши да скочи с бънджи. Виж, има други неща, които дано успеем да им обясним и да се опазят сами, но за целта най-важното е да им покажем, че им имаме доверие, за да могат да носят отговорност. Имам предвид изграждането на нагласата "Няма да ..... пуша (да кажем), защото е вредно", а не "...., защото нашите ще ме убият".
Аз съм я оставяла да шляпа в локви, но лятото, в жегата. Пък и те локвите тогава са едни бистри, та я оставих да се позабавлява Сега бих внимавала с мокренето и настиването, но не виждам друг проблем. Това лято даже снимах от терасата едни момчета, на по 8-9 сигурно. Събира се една огромна локва и те, с дълги пръчки си играеха да вдигат водни стени. И най-старателно спираха, ако минават хора - ми напълниха ми душата пък! Ако майките им припаднат, аз ще ги изпера, но отдавна не бях виждала по-големички деца да се забвляват от сърце с такива простички неща. Иска ми се и моето дете да цени малките радости, а не да ламти по Барбита, Бакугани или каквото там е актуално, само защото онова го дават по ТВ. Затова децата сега са на тоя хал - повечето, де ..... ама тя темата е много дълга. Трудното предстои за нас, то е ясно.
След тежка вечер с колегите, гледайте на какви философии ме изби - изчезвам    

Добро утро!

Мънки, я вземи да разкажеш малко повече...страхотно е било сигурно, ама ни поразкажи де... Значи Илийко е по-напред от нас - Рая още казва "тата" на "кака", макар че жабката си прави "кат-кат" още...

Никита, Крисче, прах чистите дрехи от целия рафт, защото пижамата на тати беше ползвана - т.е. той си беше спал с нея човека...и не беше съвсем чиста. Не знам как е при вас, но аз носени дрехи не прибирам в гардероба, затова изпадам в потрес от столчето на тати, дето му стоят 3-4 тениски и 3 чифта панталони обличани по 1 път за по 2-3 часа, ама не са чисти, но не са и мръсни...и откачам като почна да прибирам.

Слънце, хич ме нама в избирането на подаръци... отивам в магазина и каквото ми хареса това взимам.

Роси, Рая сега яде, но и тя като София на Никита е на периоди. Все още е 12 кг. - от 4 месеца не е качила и грам, а е порасла с 8 см. Обикновено си изяжда закуската цялата, обяда не винаги е на почит и уважение, но следобед пък яде плодове: банан, круша, ябълка, сливи, а от вчера и мандарини. Снощи пък изяде огромно количество риба с хляб. Също яде и кисело мляко доста. Намерих и едно био-кисело мляко и явно го харесва много, защото изяжда по 500 мл на ден - ей така без нищо...

Бухта, много интересна тема си захванала.....има мегдан човек да се замисли...

Отиваме на разходка, докато още мога и не ми се е догадило...

Олее, Тони, 12 кг е малката, а се оплакваш, че не яде. Моя дундьо яде като вълк, а не може да стигне 11 още от сума ти време. Чудя се вече дали усвоява храната като хората това дете, или пък е с метаболизма на майка си Но е факт, че малко ме притеснява, че има малко зъби, съответно не дъвче кой знае колко и гълта бързо като пуйче...пак като майка си. И гърнето се пълни по няколко пъти на ден, и то яко. Да му растат и другите зъби, че язък, че яде всичко значи.

На мен са ми много полезни - от 2 излизания с тях Калин знае, че в локвите се влиза само с ботуши   Ама аз го подготвях предварително - като видим локва, казвам, че в локвите се влиза само със специални ботуши (това още преди да проходи). Пък за мърлянето и джапането, не виждам как бих могла да го спра   И без това след всяко излизане се пере, не виждам разлика  
Обувам вътре дебел (термо) чорап и съм спокойна за топлината  

Ние може би в петък ще минем за малко през София, ама ще разбера в четвъртък вечер и ще сме за малко - но ще отскочим през центъра с метрото. Евентуално четвъртък вечер ще пиша, ако се окаже, че имаме някакво време, може набързо да се видим с който му се "слиза" към центъра, но ще е набързо, да подчертая!

~Elg~ честита годишнина!

Тони, и аз не обичам ползвани дрехи и прибрани в гардероба! Ето защо всеки си има рафтче за такива дрехи - обличани за малко, но непригодни да се наредят до чистите! Ако нямате много място - става и в плик или платнена кутия - важното е да не се допират до чистите! 

Днес бях на детския кът в Овиез в Сити Центъра. Имаше само 2-3 други дечица и си прекарахме чудно с Марти 1 час! Просто като вали навън не смея да го извеждам, защото от влагата доста му се влошава дишането, а и като тръгне да тича става по-лошо! Та утре най-вероятно пак ще сме там, струва 6 лв. за един час, ама нали трябва да се убива времето. Може преди това в парка да направим 2-3 кръгчета с кучето (само дано не вали) и така да утрепем сутринта, че направо ще разруши апартамента тоя малкия!


За гумените ботуши, знаете ние се сдобихме още от лятото с такива, гумен панталон и яке и ги ползваме! Не му забранявам естествено, нали затова се екипирахме, ама доста ми е свито сърцето - някак си не ми е приятно да се въргаля по локвите, а той направо си сяда в тях 

Ох, не се стърпях! Мечта ми е Корфу по същата причина, на мъжа ми също!
Мънки, вземи та разкажи нещо повече, за морето, маслинените горички и т.н...

Еля, честита годишнина!  

Днес Риша беше за първи път на детска градина. Не плака изобщо, но не беше ял. Да видим как ще е утре. За първи път ще съм сама с Тобито, милото. Ще ме има само за себе си.

Привет!

Дез, честита ви градина   Дано бързо свикне!

За гумените ботуши - ами аз за това съм ги взела, за да не се мърля и да са и сухи краката   Иначе и тя вече вдява, че в локви се влиза само с тях. Иначе няма мераци чак да се въргаля и да сяда и съм спокойна, че като се приберем краката ще са сухи. И много по-лесно се мият, от колкото кални и мокри обувки.Измивам на чешмата и са готови.Е, не държат толкова топло, като други обувки, но те са си за есента, зимата няма да е с тях.До сега крачетата са и били топли като ги събуем.

За пентаксима - нашата педи края на септември каза, че наистина го няма, но са обещали, че началото на октомври ще има и тогава да дойдем.Да, ама и двете са сополиви с Никол, та пак ще чакаме.Каза, че до 2г. не е проблем да се забави.А трябваше още юни да го сложим.

 От една седмица, всеки ден се каня да пиша и все не успявам  
 Първо ще се хваля - на 30.09 се роди малкия ми племенник Мартин (2900гр., 48см.) и вчера даже се запознахме. Е, той спеше и не ни регистрира, но следващия път се надявам поне да ни погледне   Много е малък, ще взема довечера да сваля снимки, да видите.

 Тониии, представа си нямаш колко се зарадвах на новината. Желая ти лека и безпроблемна бременност и дано скоро отминат малките неразположения.

 ~Elg~, честита годишнина и честита племенничка и на теб.

 Гери, голяма лудетина е твоята Криси. Забравих да дишам докато прочета края на поста ти. Радвам се, че всичко е наред и дано вече се позамисля преди да прави лудории.

 Коко*, много е лошо, че не можете да откриете правилния доктор и все се налага да пътувате с километри, за да ви прегледа читав специалист. Бързо да се оправя малката и дано скоро не се налага да ходите пак до Варна по подобни причини
 
 Бухта, много се радвам, че Ния вече е свикнала в яслата. Хайде сега бързо и другите мами на ясленчета да се хвалят със същото, че да не ги мислим вече малките душици. (Ох, аз сигурно Тео и догодина няма да го пусна на ясла, макар че по този начин ще изгубя предимството от това, че батко му е там)

 Слънце, поздравления за татуса, отива ти на ник-а  

 Deziderata, браво на Риша, че не е плакал, дано скоро се адаптира напълно. А какво стана с терапията, нали беше писала, че ще ходите и се притесняваше, че все още е с памперс и все ви мисля от тогава  

 Мънки, и аз чакам разказ, а и на снимки се радвам също.

 Роси, поздравления и от мен за куража (на oki4) също. На мен най-екстремното ми преживяване е кулата във вече несъществуващия София Ленд и много се накефих, а си представям това свободно падане какъв голяяяям кеф е

  Сто процента съм пропуснала да честитя на някой и да отбележа какво друго ме е развълнувало, но Тео се събуди и ще бягам да прибирам Ники от градина. Дано скоро успея да се включа пак.
 

 
 

Локвите Вики ги заобикаля. Никога не е имала желание да влиза. Когато се изучава или открива нещо нека се изцапа от глава до пети, ама какво би научила от джапането в локва  Иначе събираме камъни, кестени, жълъди, ровим в пясъка. В никакъв случай не съм чистница, като Tony_st. Явно мойто гардже се разхожда, като по-голямо дете  което си задоволява нуждата от джапане и плискане под душа.   
зелено човече (.)(.), в нашето семейство краката се потят в термочорапи, не ползваме 

Предполагам, че е и до ген. И аз и мъж ми сме си едри хора, а и Рая доста наддаде още докато беше само на кърма, но сега се източи и изобщо не мога да кажа, че е дебела. Дрешките 92 размер са и широки в кръста. Има 2 полички, които просто и висят....а и няма как да се стеснят, та ги носим с клинче и колан. Така че, не се тревожи - няма на кого да прилича Дарко, освен на теб и мъж ти...

Рила, благодаря за идеята поносени дрехи да се приберат в платнена кутия - наистина са много удобни. Тук ги открих тези кутии, но пък в Джъмбо имаше по-големи от продаваните тук и са по-удобни сякаш.

Вероник, благодаря ти... има още какво да се желае от това неразположение...ама ще го мъчим.

Крисче, ама тя твоята госпоИца хем подрежда, хем в локвите не влиза....тя ще е мацка мечта..

Ехо, как сте?

За мен джапането в локви, носи чиста проба удоволствие. Ми ако сега не се кефи на такива простотийки, кога? Иначе и Боян имаше гумени панталони. Когато е валяло и сме излизали, обикновено всичко е мокро, детето не може да пипне нищо, защото ще се мокри. Ето в такива моменти, гумените дрехи са отлично средство. Хем детето може да ползва съоръженията в градинката без да се намокри, хем на мен не ми се налага да се притеснявам че е мокро, както и си спестявам повтарянето "не пипай, мокро е."  Бях ви казвала, но беше отдавна. Боян беше на около 2 години, когато един ден го гледам седнал в една локва с две пръчки в ръце . Попитах го какво прави, а той "паля огън бе маме" . И той знае че в локви се влиза само с ботуши, а и винаги пита дали може. А като му разреша е голям кеф.

Аз нещо съм влязла в някаква серия. Миналата седмица счупих 6 чаши, кофата за миене на под, а дивана се счупи от партито, а и един капак на тенджера. Тази седмица започна с разливане на всякакви течности, и си мислих че явно тази седмица ще е на разливането и че серията с чупенето е свършила, но уви. Чупенето продължава, днес отиде още една чаша. То нали това било на хубаво, ама покъщнина не ни остана

Дез радвам се че Риша не е плакал, дано и занапред да е така и да прояде още от утре!

Тони и аз не прибирам ползвани дрехи и ние си имаме стол с малко обличани такива

Бухта дано Ния е все така здрава и да ходи с кеф

Сигурно сте прави за шляпането в локви, но аз ги уча, че не е хубаво и не позволявам
Носени дрехи и аз не прибирам в гардебора, но от една оставена за минути дрехи не вярвам другите мнооого да са се изцапали  , но Тони си знае най-добре 

Да се изкажа и аз за локвите , много съжалявам, че когато баткото ни беше малък и през ум не ми е дошло, че мога да го екипирам с гумени бтуши, панталони и други екстри. За него беше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да цопне във всяка локва, със засилка и да изпръска максимално и това му доставяше безкрайно удоволствие преди няколко години спря да го влече, така, че всяко нещо с времето си. Малката силно се съмнявам да прави така, като я гледам каква е предпазлива и страхлива

Шу, мнооооооого щастие ви чака с тази серия

Дез, браво на Риша, дано е бърза адаптацията му 

Роси, яде Мария вкъщи пюрета, но не по много. Днес яде 60-80 гр. и после видя банана- и го пожела, после рови в шкафа за бисквити и т.н....
В яслата- един ден ми се оплакват, че много яде, друг- че нищо не хапвала и това различни госпожи- не знам какво да мисля. По съм склонна да вярвам, че не яде. Абе нашата ясла нещо  ми е смотана, да ви кажа... дано вашите да са по- хубави!
Мънки, не "неизживяно детство" за скачането- а детство-аз скачах преди 10 години 
Роси, скочи още един път от по- ниско и после на Витиня. Иначе- как кое е по- хубаво- естествено, че по- високото! Мечта ми е с парашут.
За коледното парти, аз мога да отида до Приказка без край, защото ми е до работата. Ама не мога да преценя дали е хубаво там.

Момичета, аз съм от февруарките, извинявайте за нахлуването, но мисля, че това ще ви е интересно. Налага се да освободим нашата детегледачка, така че мога от сърце да я препоръчам.

Мариела (Мърчи): 0896 515 083

Вчера си говорихме с нея и й казах, че и една страница няма да ми стигне да опиша колко съм й благодарна. Най-вече защото научи мен като майка и сина ми на страшно много неща. Тя първа тръгна да го води за ръчичка и благодарение на нея проходи. Тя ме научи как да бъда достатъчно твърда, за да не се разглези той, но и да не се чувства пренебрегнат. Тя първа разгада много от думичките му. Синът ми с нея стана страшно послушен, каквото каже тя, за него е закон. И това всичкото е постигнато с много обич и търпение. И въпреки че ми даваше безценни съвети, Мърчи безусловно се съобразяваше с моите решения за детето.

Синът ми сутрин като се събуди, пита за нея и дъщеря й, в която е буквално влюбен. Той й вика "Ме" и по сто пъти на ден повтаря "Меее... Кааа... Меее... Кааа..." (Мърчи и кака).

И трябва да отбележа, че аз съм доста труден човек, много се мотая преди да изляза, закъснявам, понякога вкъщи и в главата ми е пълен хаос, което тя винаги приема с усмивка. Повечето хора биха ми се изнервили още на първата седмица, но тя реагира на всичко с много търпение и разбиране. Много е важно, когато на ежедневна база общуваш с някого по 2-3 часа, да са ви спокойни взаимоотношенията.

Сега й имам такова доверие, че пускам сина ми да спи за 1-2 дена у тях, когато имам нощни смени.

Можете да прочетете още поне 4 майки от форума са страшно доволни от нея: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=461235.0

Ето малко снимки.

Йойо и Мърчи:





Йойо е влюбен в кака: