Любители на котки - тема 42

Хмммм....Стуен гони Маша, тя бяга, бяга и като се спре - бой...Обиколиха в беседката ,после на покрива, после в краката ми...Прибрах я!
Кой е прецакаааааааааан хи-хи-хи-хи....(тук произвеждам стържещ смях, тип разбойнически)
Да живее д-р Райкова и скопяването!!! 

Токачке, недей така да се подиграваш на Суенчо  ! Той ми е слабост!  Не стига, че му "бастиса" любимата, ами и ще му се присмиваш със 
Във фейсбук имам за приятелка някаква македонка. Като пусне нещо на македонски и ми е много смешно да чета. Днес имаше снимка на коте, което се подарява. Баща му бил маалски фраер . Не знам защо, но първо за Стуен се сетих.... 

Права си! Изобщо не им се спи! 

И аз имах спомен от преди 10 години за охранени турски котки, но този път не бяха такива . Почти всички бяха слаби, много от тях болни, за съжаление имаше и много с белези от издевателства...

Много добра идея, но не знам до колко е осъществима. Във фейс-групата на Нико и Бени(на първа страница има линк към нея) активно пишеше и помагаше една Мария с две фамилии (българска и чужда). Тя беше споменала, че се занимава с това да намира дом на бездомни животинки в чужбина. Ако искаш я разпитай как стоят нещата.

Здравейте и от мен   Моля ви да помогнете на котката ми. От вчера насам едва се сдържам да не я набия, а иначе много я исках и много си я обичам   Със снимка ще се отчета по-късно, че още нямаме, а сега не искам да я гледам даже  

Преди малко ми строши голямото огледало (то не беше закачено, а стоеше облегнато на стената). После, на всичкото отгоре, докато изчистя, се разкарваше по пода, където имаше разпилени парченца стъкла. Живея сама и не съм многоръка, та не знам как трябваше да я опазя, докато налея кофа вода, за да забърша. Вместо да се скрие, като види, че съм ядосана, тя още повече пощурява...  

Вчера и днес не знам какво прави, но някак изкарва по едно парченце от "съкровищата", дето ги твори в тоалетната си, и после си го гони из стаята... И то се размазва, разбира се. Вчера бърсах под, вечерта го омаза. Днес пак същата работа.    После ми омаза и чаршафите, които бяха изпрани и проснати вътре.

Вече не знам какво да правя. Имам само една стая, а кухня и баня деля със съквартирантка. Съответно, всичко е вътре (тераса нямам). Когато е кротка, всичко е наред. Но има моменти, в които направо пощурява и придобива една такава аеродинамична форма с ушите... Не ми се живее в мръсотия и котешки "съкровища" по пода. Но нямам възможност да се превръщам в чистачка на половин работен ден.

Ще се радвам на всякакви съвети, защото аз нямам опит с котки и сега се уча, така да се каже... И по-късно ще ви я покажа мацата. Тя е на около 5 месеца, женска, прибрана от улицата. Помогнете и да остане вкъщи  

За акитата мога да посъветвам да чистите веднага след появата им, за да не си играе с тях. Ако си няма играчки, осигурете й.
Днес малката Джеси ми се качи на главата, докато закусвах и аз си помислих, че иска да опита от яденето. За това й дадох парченце от пържена филийка, която тя грабна като куче и отнесе в спалнята. След часове я намерих да си играе с мазното парченце на леглото, но не й се разсърдих. Просто не трябваше да й давам, за нея всичко е игра.

Преди време направи на парченца една купа - произведение на изкуството. Ами аз не знам ли, че има малко коте у дома и не би ли следвало да съм прибрала скъпите предмети?

Когато моите животни направят беля, аз обвинявам предимно себе си - трудно можем да внушим на котка да бъде внимателна с нещата, които ние ценим. А за чистенето - всички сме се превръщаме в чистачки, докато животните ни са малки. Не можеш да си представиш какво е, когато са 2 броя еднополови - счупени цветя, саксии, хвърчаща козина, следи от нокти и зъби по ръцете ти /и не само/. Не мога да изброя бижутата, които са ми изчезвали /научиха се да отварят кутията с бижутата, да крадат разни неща и да ги разнасят из къщата, след което те пък попадат в прахосмукачката и така на боклука/. Изгризани чорапи и чорапогащи, съсипани чанти и обувки... Сигурна съм, че все нещо съм пропуснала.

Ето и една интересна снимка, като потвърждение на гореказаното:
http://emelcho.snimka.bg/animals/djesi.533710.20882499

Преди време ходех да уроци по английски в една школа, работеха с мен индивидуално. Учителката ми, не знам защо, беше решила да ми разказва за котката на съквартирантката й, която правела много бели. В резултата на това стопанката й почнала да я поступва, но проблемите не спрели - животното почнало да чишка където му падне. Така терорът се увеличил - садистичната стопанка така сериозно тръгнала да налага котката, че чак й разкървавявала муцуната. Бях потресена ... Всеки ден се молех на учиталката си някой ден просто да остави врата отворена, за да може малкото да се спаси. Не срещнах разбиране. После заминах за чужбина и дълго не можах да забравя чутото - говорим за две интелигентни млади жени, с минимум по 2 висши образования.

Таня, нямам акаунт във Фейсбук, поради съображения за сигурност. Ще видя какво мога да направя.

иххх..  ма как и отива на малката коконка , все едно са нейни тия шишенца с парфюми и помади 

b^s Ако питаш мен, с агресия нищо не се постига, най-много давлошиш положението. Котката е гордо и самостоятелно животно със собствен характер. Нужно е много любов, търпение... и пак търпение. Трябва да свикнеш с мисълта, че понякога може да прави неща, които няма да са ти по вкуса. Случва се. Но пък удоволствието от съжителството е неизмеримо по-голямо.

Когато направи нещо нередно, покажи й, че не е редно. Дори един поглед неодобрителен върши чудеса понякога. Почисти след нея без да се ядосваш и да й предаваш агресията си.

По-добре да я игнорираш и да разбере, че не това е начина да ти привлече вниманието. Играй си повече с нея, говори й (няма значение какво, важен е тона).

Рижко сега не ми създава проблеми. Предния ми котарак Азисчо,  като заминавах за ден-два някъде ми отмъщаваше като ака в леглото ми и си го завиваше старателно. Или пък обичаше да краде хляб и да го крие пак някъде из леглото ми, под възглавницата ... за черни дни явно или да рови в боклука и да си хапва каквото намери, нищо че винаги има ядене в чинията.   Той си падаше малко клептоман де, ама това е друга тема.  

Всеки си има някакви кусури. Въпроса е да се научим да се уважаваме взаимно, да има ясни правила и да зачитаме личното им пространство.

- То май няма котка, която да не изпада в подобно състояние от време на време. Моя като го прихванат лудите започва да препуска из апартамента, замъглява му се погледа, издава странни и зловещи звуци (все едно цяло стадо разгневени бикове препускат и цяла армия индианци с бони викове след тях   ). И така 5-10 мин., докато не изплези езика като куче от умора. След това отива си в тоалетната, разтоварва си коремчето, хапва и заспива блаженно като бебе.
  като започне така да бяга разбирам, че скоро ще се налага да чистя пясъка му  

 

Нали знаете, за добро изхождане препоръчват много интензивни разходки. Котките са умни същества, не им трябва да са чели, за да знаят.

Рижко тук е като експонат, сигурно набелязва мишените така:
http://picasaweb.google.com/ivelina.mihaylova/RijkoRodenNa150520 … 21867048003206370

Ха ха ха не, просто се чуди на кое място да се курдиса да спи. 

като статуетка е  красавец 

Ма този Рижко  много миличък и красив  .

Аз да ви кажа, момичета, снощи си легнах със страхотно главоболие. Не пих хапче, реших, че като се наспя ще ми е минало. Но не, сутринта като се събудих пак ме болеше главата. Веднага извиках Мишле, спеше ми в краката де, не беше далече  . Дойде детето, веднга ми удари няколко целувки, легна ми на главата и започна да мърка. Веднага ме отпусна. На мама лекарството  !

такива са те - всичко лекуват  само едно не могат да излекуват - коткоманията 
за сметка на това помагат човек да изживява приятно цялата клинична картина на тази "болест" 


ПС. понеже много закъснявам с членския внос, ама пусто все не намирам време да кача снимките от телефона, моите два звяра са като последните 2 в подписа ми - господинът е малко по-слабичък обаче и по-мустакат 
ПС.2. не знам какво слагат в храната им, но обмислям да започна и аз да хапвам от нея - такава лъскава козина са заформили и двамцата 

Здравейте момичета.
Малкия котьо започнал да се възстановява по малко. Майка ми каза, че част от опашката е била изядена и крачето е било с дупка.  Днес вече е започнал да става и да ходи по малко. Явно доста зле е бил. Грижите продължават, имат намерение поне докато не израсне достатъчно голям да го гледат в къщи без да излиза. А баткото е наказан да не влиза изобщо в къщи.

  Аз бях с ужасен пристъп на мигрена няколко дни, болките са кошмарни, няма какво да ги описвам, а малкият ми котьо не се отдели от възглавницата ми  Душичката ми мила- никога не е спал там, а сега как разбра какво ми е- ляга и не мръдва, докато не стана аз.

Аз пак останах без котенце...размина ми се  Говорих и с хората публикували снимката на малките котета във ФБ, ама и там казаха, че са обещани...та, ако някой се откаже може и да се уредя с едно момиченце   

Хексилина, голяма битка за надмощие е била Добре, че вече се оправя мъникът, но борбата най-вероятно ще продължи, ако не се кастрират.