Любители на котки - тема 42

Eмел, много си права за това, което казваш. Като малка имах котка, която роди 4 котенца. Едното от тях умря още при раждането...не беше развито. Друго умря след 2-3 месеца...котката ми просто се съдираше да плаче и до последно седя до котето да го топли, въпреки, че беше умряло. Нямаше как...трябваше да й го вземем. Може би, защото другите две останаха живи котката ми не страда дълго. Още ми става жал за това котенце като се сетя. Имаше проблем с белия дроб. Едва дишаше, не се развиваше, другите котенца само го биеха и не го приемаха да спи с тях. Затова пък мен ме благотвореше. Покатерваше се върху рамото ми и там оставаше да гледа от високо. Спеше само с мен, отиваше само да се наяде при майка си и пак идваше при мен. Един ден нещо се бях ядосала, скарах му се и го сложих при другите котенца. От този ден нататък то повече не дойде при мен. Седеше самичко, спря да яде...неможеше вече да ходи до тоалетната и започна бавно да изстива. Опитах се да му помогна, но то като, че ли се беше просто предало. Така умря...3 дни след като го оставих. Не вярвала, че някой може да умре от мъка, но мисля, че стана така. Въпреки недъзите му, то се бореше и може би щеше да оцелее. Надали някога ще си простя за станалото, но може би това ме научи на един добър урок, че можеш да унищожиш всеки с думите си, дори и едно коте.
Може би е малко налудничава истрията ми, но все още се насълзявам като се сетя как ме обичаше животинчето и как ме гледаше все едно аз за него бях всичко, а го предадох. Винаги ще съжалявам за стореното и съм се заклела по никакъв начин да не си изкарвам яроста над когото и да било.

ако щеш ми вярвай но ревнах като малко дете докато четох това 


и ако не бях на работа - на секундата щях да хвана и двата звяра и да ги нацелувам и намачкам, за да знаят, че мама винаги ще е до тях.. ох, ако знаете само как ме гледат сутрин като тръгвам на работа - чувствам се като предател 

И аз така.

Явно денят днес се очертава да е сълзлив.

Много, много тъжно. Представям си как се е чувствало милото, малко, слабо и беззащитно. Да си толкова малко, а да имаш такова огромно сърце и да раздаваш любов...

Аз също си поплаках....много се разстроих 

Като малка един съсед ми подари бяло зайче (обикновен заек, не декоративен), колко го чаках докато порасне малко, за да ми го даде! Гледахме си го като домашен любимец, баща ми направи огромна клетка навън, за да може да си скача, хранех си го, гушкаше се в мен Порасна и го пуснахме да забременее, даже вече бях обещала зайчетата на съседски деца. Роди Зайчо, но една вечер до клетката се е промъкнала норка, беше измъкнала всичките му зайчета през тясната мрежа... Зайчо умря от мъка... От тогава знам, че животинките страдат за малките си.

А да ви разкажа и една друга история. На село баба имаше доста котки (аз от нея я наследих тая мания, защото в нас котка не е припарвала, казвала съм ви - баща ми ги мразеше, макар че снощи се обясни в любов на Зак, гушка постоянно Дара, а първата котка влязла официално вкъщи - защото аз тайно съм вкарвала една хи-хи - Мако, спеше с него ). Ta имаше една черна котка, която беше доста стара вече, но никога не беше имала котета. А не беше кастрирана, ходеше навън, просто не можеше. Гледаше котетата на другите котки, абе много трогателно беше. Докато един път не роди 1 коте. Момичета, тази котка не се отделяше от него, влизаше в жесток бой с едно куче, дето нямаше лоши намерения, ама тя бранеше малкото. Ако не ѝ давахме храна, можеше и да не потърси. А малкото коте (женско, което е голяма котка сега, живее си при баба) буквално ѝ се качваше на главата. Влачеше я за опашката, когато си играеше и понеже беше малко и не можеше, тя ходеше назад, все едно че то е успяло, пък то как радваше колко е силно аххахах Играе си например с някакъв орех, завира го някъде и не може да го стигне, мале тая котка седеше там в опити да му извади ореха, докато някой не ѝ помогнеше не преставаше да пробва! Малкото спи, а тя го мие по един час. Когато заспиваше (до него разбира се) птичка да зачурулика си отваряше очите, оглеждаше се за опасност и пак заспива. Абе такава грижа му удари! Защото това ѝ беше последният шанс, наистина си беше стара, даже не знам как успя... Та то порасна, ама тя пак не се отдели от нея, такава мила гледка бяха  Та черната котка преди това беше доста апатична, явно е страдала, само малко коте ѝ привличаше вниманието, след като роди и малкото ѝ порасна достатъчно, за да е ясно, че всичко е наред, голямата котка се промени. Започна да си играе с него, постоянно идваше при нас, скачаше по мухите и баба ми беше казала, не знам дали е истина или за подсилване на историята, че за първи път е чула тази котка да мърка...

преди време гледах един филм (по Дискавъри или Анимал планет) как групичка женски котки в някаква ферма в Англия в един момент започват да си гледат котетата заедно, за да ги опазят от котараци - ей, как се бяха организирали - едни ловуват, други се грижат за бебетата, и се редуват.. мноооого мила картинка.. нямам спомен как се казваше филмчето, иначе тутакси да го издиря пак - не можете да си представите колко много котета бяха  за всички тук щеше да има 

Момичета, днес както ми е ревливо и съм настроена на бебешка вълна, с тези истории направо ми бъркате в сърцето - хем тъжни, хем толкова мили...

Попаднах на тема в Клюкарника, в която събират мнения за евентуална среща през м. октомври в София. Що не вземем да се присъединим и ние или пък да си организираме друга? Вече няма оптуски, пътувания. Мисля, че дневна среща за нас би била по-подходяща, защото ако се видим на кръчма няма да се чуваме, а ако не - за какво сме се събрали?!

Не е лоша идея, хич даже 

супер идея, и хич няма да е прецедент.. от парфюмната тема мацките редовно се събират.. а в момента се планира и среща на лачената тема..

така че една среща на котешката тема е повече от добре дошла.. аз се чудя обаче дали не можем да се съберем и с котките или ще стане голям хаос  моите зверчета редовно ги водя на гости у нашите, та са свикнали, но пък едва ли всички пътуват безпроблемно, а и леко ме притеснява ако съберем много звяр на едно място да не се избият 

А представяте ли една такава среща, но с любимците?  
Ще омешаме породите набързо.
пп.  Писали сме заедно с Елица

Моят апартамент е след наводнение, иначе бих проявила гостоприемство.

с Кьорчо не бих рискувала, че ще получи удар, но за Джеси би било разнообразие - ако й се играе, ще има с кого, ако й се спи - има при кого. Предполагам, че ще има много котки с нейната разцветка. Може да се случи да констатираме, че сме се прибрали не с котката, с която сме излезли.

абсурд  аз моите и насън си ги познавам.. дори само по мъркането и допира на козината ги различавам, когато някой се намърда под завивките - в 3 часа през нощта например 

Шегувам се, разбира се.

....айде и аз ...хлип, хлип ... да се разпиша - покъртителни истории!

Ние вече се задържаме нощем вкъщи, ама така е като печката гори, пък вън вали Сиву дупи търси топло, а черното и то не остава по-назад. Току и Стуен неканен изпъква из под леглото и се втъква в чатала ми - идилия 

Трейси , разрешаваш ли ми да цитирам разказа за котката в една тема за бездетни, в която си пиша с др. момичета...много е разтърсваща!