Любители на котки - тема 42

eliadn И ние бяхме с открита, но свикнахме с закрита като 1 седмица ми трябваше да им помагам с отварянето на вратата  
Estell Нашата я взимахме за 63лв мисля с доставката и съм безкрайно доволна от нея, не мирише вече. Тази ползваме ние: http://www.bg-pet.com/Cats/CatToilet/genika.htm http://dstlp.snimka.bg/animals/sheryl.287684.17759217 Повечето снимки съм ги правила за зоомагазина понеже ми бяха пратили грешна долна част. Голяма е и моите идеално се побират там дори и двамата могат да влязат вътре. Вратата прилепва доста плътно и не излизат миризми   Сега даже е по евтина с около 5-6лв.

Моя мъж днес си тръгна по-рано да наглежда малкия, че сме се много притеснили. Може довечера да посетим клиниката за наше успокоение.  

Ето от тук я взехме: http://www.zoomagazin.eu/index.php?more=1&clear=1&cat=19 … =4233&start=0

За тоалетните - ние имаме закрита, две котки я ползват вкъщи. Много сме доволни, няма разпръснат пясък навън, миризмата е намалена (но пак, ако не я чистите с дни, ще почне да мирише), по-лицеприятно е, а и животните предпочитат усамотението. Достатъчно голяма е за двамцата. От бебета я ползват, вратичката въобще не им пречеше. Големия е 6 кила, малкия 4, и двамата се намъкват заедно вътре и още място има.
За драскалките - имахме един кош за пране от ратан....ми харесаха си го, и им го харизах. Много обичат да си легнат вътре и мързеливо да си скубят и унищожават стените. Вече са го издънили и е изяден до средата

dessitto дано нищо да му няма на детето...може просто да е неспокоен нещо, или пък земестресение да предсказва

kotkovo Да,в щатите съм.

Fiama браво на малката героиня... А то не е късно, нали пак ще се връщате по нашите земи  

Estell точно трикракото дете си намери дом. Това е второто 3крако за този месец, което осиновяват, като другото освен това страда и от  котешки ХИВ . Ще се учудиш може би, но точно котетата с видим недъг многоо често си намират бързо дом, защото на хората им дожалява и си казват, кой друг ще го вземе...Спомням си една история на мой приятел...Като е бил малък, пред блока им живяло трикрако коте. Майка му много го съжалявала и все му купувала кренвирши, а това смятай се разива в онези гладните години, когато за хората нямаше такива благинки...Та това коте все ходело дебело, угоено, и майката доволна, хубаво го гледа...Заговорила се веднъж със съседките и се оказало, че те всичките го хранят, от съжаление, и то по цял ден се тъпче с вкуснотии А приятеля ми и доссега мръка,  за котката имаше кренвирши, з а мен нямаше

Тедка, ъпстейт Ню Йорк....идвай! Ще те разведа, ще ти покажа ситито, до Ниагара ще отскочим, а останалото време в приюта да мачкотим (и снимаме)! ВЪобще не съм задобряла аз....нали знаеш приказката за маймуните и шекспировите сонети, та с тази камера, няма как от 100 снимки една да не уцеля, на перфектна светлина и неподвижен обект, стават чат пат...ма що фира има За сивото тигърче, да липсва му краче, доведено е след пътен инцидент от случайни хора, на ръба на оцеляването от недохранване и буквално за няколко седмици след като се оправи беше осиновено. НО другото трикрако коте, което осиновиха също, Капитан Аргус, има уникална история. Първо като бебе  е намерено на улицата, прибрано от приюта и го осиновява някаккъв човек от...В последствие нещата не му се развили добре и изгубил жилището си.. Вместо да постъпи разумно, и да върне котето в приюта, той пуснал обява във крейгслис(сайт за малки обяви от всякакъв тип) и го продал. Хората, които го взели, са били от типа "аз искам плюшена играчка аууу колко сладко, ауууу ама то ака и прави бели, хайде на улицата" и са го изхвърлили буквално. Капитан Аргус много се е скиторил, заразил се със котешки ХИВ някъде, и в последствие пострадал при сбиване с някакво диво животно, и тогава бил вече намерен от добри хора, които ни го донесли, много наплашен и много болен. Ампутират му крачето и овладяват ХИВа успешно и постепенно, любовта му към хората се връща, защото по природа е много дружелюбно и игриво коте. Но заради болестта си в последствие трябваше да живее изолиран  и така и не успяваше да получи достатъчно любов и внимание, вечно му се играеше и гушкаше. Всички сме много щастливи че си намери нов дом и се надяваме новите му собственици да са добре подготвени за предизвикателството.
За Джуъл.Знаеш, че котките си имат характер и някой са доста своенравни. Тя милата просто е малко опака и не се погажда с други, в интерес на общия мир и разбирателство живее сама. За всяко животно се води файл със информация, вкл. и бележки за характера, които са мнгоо важни за намирането на оптимален дом. Например идват хора които има други котки, харесат си някоя, но тя е по-саможива, не обича други животни, нашата работа е да ги отклоним от избора им и да им предложим коте, подходящо за техния дом. Или искат гушлива котка. Или искат игрива, или мързелива...ВЪобще, такова разнообразие в характерите има. А котки, които дълго не биват осиновени, просто си живеят там, докато ги осиновят, при нас не се евтаназират.

Стана дълго, ще прощавате

Хич не е дълго, обожавам да чета такива истории. Още повече, че опровергават редовния аргумент на нашите животномразци - че в Америка, видите ли, ако не си потърсят до 2 седмици ги приспиват, затова хайде и ние да следваме светлия им пример

Това ми прави впечатление и на мен, как и в Европа и в Щатите, хората не се дърпат от животни с недъзи, а напротив - имат желание да им осигурят нормален живот. Предполагам, че част от хората тук ги спира това, че някои здравословни усложнения са свързани с по-големи разходи. А и няма все още контрол върху осиновителите тук, пък е важно да знае човек с какво се захваща ... а не да му дотежи утре и хоп - на улицата.

Еliadn, тези госпожици са страхотна гледка ... аристокотки  Сигурно е много забавно у вас.

Да споделя за сивия джиджо. Голям наплив има за него и аз съм в чуденка как да разбера кои са най-подходящите стопани, тъй като не искам да се озове пак на улицата. В момента е на гости у Марипоса за през нощта ... не можем да си го поделим, ей 

Хаххахах, като мен и Тина с Джеси.  


Какво ли прави малката? Tari, включи се, че съм на работа още, а телефонът ти е записан у дома.

Fiama,знам колко е трудно едно такова решение. И за Джеската имаше много кандидати, предимно колеги, но аз на всеки един му направих психопрофил, като констатациите ми бяха следните:
Първият - затворен в себе си, малко темерут, отглежда цветя;
Вторият - безотговорен спрямо себе си, закъснява за работа, ходи с дънки, губи си времето да пуши и да пие кафе, вместо да се доказва на работното си място;
Третият - стиснат, ще изхвърли котето при първия проблем, който изисква да се инвестират някакви средства;
Четвъртият - несигурен, ненадежден, днес го иска, после две седмици не се показва и т.н.

мога ли да попитам котките как се ориентират да влизат вътре.

тази нощ котарака е пишкал в пясъка, но сутринта пак миришеше. не толкова, но... достатъчно. акал е извън тоалетната, на плочките.
според мен зависи от абсорбиращата способност на пясъка плс ак може да влиза на закрито няма да е лошо хич.

Емел, така е, да. За съжаление ми е трудно да направя адекватни психопрофили, тъй като само една от кандидатките ми е позната. Другите са от обявата в "Без дом". Остава ми да разчитам на интуиция. Няколко автомачтично ги отхвърлих и засега обмислям три опции. Моята позната, която има 7-годишна женска котка; една пенсионирана учителка, която го иска за внука си; и едно момиче от Ботевград, което без някаква специфична причина, просто ми хареса как звучи.

Fiama, радвам се ,че Цинги е по –добре .Честно казано докато четях историята в развитие ме изпълваха все  по –песимистични настроения и се връщах преди година назад  когато ... Но това е за друг път ... И аз имам особенна слабост към черни котета . А тоз малък пухчо е наистина невероятен и дано си намери прекрасни стопани . 1000% съм сигурна , че някой е „ разсял „ поколението на котараната си по мазите на хората ..... Може да не го е удоволетворила предложената цена за котилото ????

dessitto  -  честно казано дори не бях чувала за такива валерианови възглавнички . Признавам си – и аз не знам всичко . Но,  по отношение на „дрогиране „ някои мои писанки са ползвали за тази цел чорапи , дрехи или направо в натура са ми са се врели под мишниците.

Аз  съм израстнала а и до скоро живеех в първия етаж на къща с двор . От скоро съм в апартамент –мансарда. Имах огромни притеснения как ще стане тази рязка промяна , но се получи  .... Всъщност до миналата година дечурлигата (то си беше направо цяла детска градина ) бяха свободно излизащи. И някои обикаляха и се връщаха , други само се разтъпкваха наоколо , а имаше някои дето изобщо не излизаха от двора навън.  Но  основно ядаха , спяха и ...някои други неща ..си правеха вътре .Та,миналата година  гледах на живо най –тежката част от филма „ за Котките и Хората”. Точно какво съм преживяла не ме питайте ..... За стрелбите и отровите вече споменах мимоходом ... Но ми дойде в повече , защото освен причинените загуби  си заминаха скоропостижно всички от старата генерация и защо така причината беше все бъбречна недостатъчност така и не разбрах . Чак и доктора се замисли ....  Както и да е . Та след като сестрата на Джони  точно преди година излезе и не се прибра ... аз ударих кепенците и те вече не излязоха  на вън. А и кой ще е луд да излиза в тази люта зима ,дето мина , при положение ,че има камина до дупето си ...А и кастрацията си каза своето . После ...ами продължиха да си седят в къщи с много редки изключения ( като причината за появяването на двете калпазанки –Бубка и Пипи ).Сега свикнаха и в новия си дом  и дори вече някои любопитстват по трасата , но са  постоянно  контролирани при това им занимание .
От  всичките си години с тях научих едно – с много търпение , двойно повече любов и тройно повече нагласа за търсене на компромиси  всичко се постига .

Виждам , че темата е за котешките тоалетни . Моите, всичките ,  винаги са ходили на принципно на едно място, т.е. първоначално два дълбоки легена , а после в  две от ваничките тоалетни .  Естествено ,че  са се облекчавали  и по дворовете и градинките .  На предпочитания съм се нагледала всякакви – някои ходеха  в два различни ъгъла на ваната  за различните нужди  . Или – едното във ваната , другото в котешката тоалетна . Някои в двете легенчета –за всяка различна нужда –последователно . Други в двата ъгъла на едната ваничка . Или пък мързелашката – всичко на едно място .....  От старата генерация имаше и любители на тоалетните чинии дори . Съжалявам , че може и да нямам доказателствен материал ...  
Към момента  съм отново с двете легенчета   и ги държа на остъклената тераса .Чистя няколко пъти на ден. Купувам тоалетна горе –долу  два пъти седмично .Зависи . Основно използвам само Бенто ,а от както открих и варианта му – Икономик , съм още по –доволна .

Разстройството може да е от някаква храна . Ако си дала нещо различно при последното хранене , или е „ дегустирала „ вашата вечеря ,например . Може да са я подразнили подправките .  Има и специални сухи храни за стомашни проблеми , но на първо време мисля , че всеки ветеринар би препоръчал да я подържиш малко гладна . До 24 ч нищо няма да й стане , освен че ще ти изпее целия репертоар на Верди , като седнете пред пълни чинии , а нейната е празна ...
Ако въпреки това продължава с разстройството , наистина е добре да я види ветеринар .Но  като първа мярка може да ползваш „бабините цярове” – сварен ориз или оризова вода ... След „гладен ден  „ колкото и да се мръщи ще хапне ....

Eliadn – катерушката за вратата е страхотна !!!!

MissNellie -  В приют ,в САЩ... с всичките им там строги закони и наказания, с невероятните медицински грижи , адаптационен период  и т.н.... Това си е направо като сбъдната мечта ... Как искам това и в БГ , ама сигурно няма да  доживея да видя  дори и половината на тези мерки  да се изпълняват и тук .  
Е, в медицинско отношение вече сме доста напред .Аз помня първия частен кабинет в града ми и последвалите такива по мазета и гаражи , където се лекуваше с налучкване .Та , мога да проследя историята им от тогава до сега , когато видях нещо като портативен скенер (или ехограф – не разбрах точно , но се разходих из работещата карантия на адашка ми ,Аша , малко преди да се спомине през януари ) .

Икси , Делфинче – радвам се да ви видя и тук .  

Надявах се да споделиш, за да пробвам интуицията си. Понякога мълчи - тогава си казвам, че не е късмет, а понякога говори... В твоя случай и интуицията ми е на мнение, че момичето е най-добрият избор.

Като се върнах, забелязах, че Джеси почти нищо не е яла от гранулите, но пък и няма признаци на разстройство. Явно сама си е регулирала поемането на храна.
Изключително вярвам на децата и на животните в това отношение - имат си инстинкта сами да се справят с някои проблеми, които изискват просто въздържание. Затова и никога не насилвам детето да яде, особено когато не е добре.

Видях, че във фейса са направили албум на Фея с цел намиране на осиновители. Ето няколко снимки с другото жувотно.
(Не мисля, че ще можем да дадем Феята на някого, тя си е вече наша ).
Открий прасето.
"You've brought a snack "
Напрегнато ежедневие

Коя от вас работи във фотото на пазарчето в Борово? Теди, случайно да познаваш някой от фотото 

Вие чистите ли ушичките на котета?

Аз - да. Обожавам да го правя, а и те ми позволяват, де.

Браво на Джеската, на кака умницата.

Да и аз го правя, но гледам да не е мноог често. Неговите уши са чисти по принцип. Е не е от най-дашните в това отношение , но и няма излишни драми.