Любители на котки - тема 42

Привет, банда 


Виждам, за среща говорите  Много би ми се искало да се запознаем наживо, кой знае, може и да дойда...като се уговорите окончателно ще видя дали ще имам възможност. Котки е абсурд да водя, моите са домошари и хич не си падат по насилствено изкарване извън вратата, може би го свързват с доФтор.


Историите, които сте разказали са...трогателни  Котките са невероятни добри майки, отдавна съм се убедила. Такава жертвоготовност и отдаденост проявяват, че няма как да не им се възхитиш 


Колкото до кражбите- моите е абсурд да хапнат нещо човешко  Абсурд! Това, което е най-вероятно да направят, видейки чиния с храна е,ако храната е с подходяща форма, да я избутат на земята и там да финтират известно време с нея  Разпилени гранули също не ядат, останали от един час консерви- тоже. Има ли малко останало в купичката от предишното хранене, очакват да им се досипят лъжица-две нова храна, тогава са доволни и папат. Аристократи са, казвам ви 
Вашите заравят ли? Моите и тримата ровят много упорито- понеже купичките им са до хладилника, най-често заравят манджата с него, а понякога,от мързел ли, от досада ли, ровят небрежно във въздуха и явно се успокояват, че са си осигурили храната за черни дни- за какво, да ги пита някой, като ще е абсурд след половин час да хапнат от същата ман`жа  Луда работа.
Големият ми е най-интересен, когато яде- често си вади мръвка с лапата и така я изяжда- като с вилица 

Стискам палци на търсещите своите хора бързо-бързо да си намерят дом  Миша е абсолютен сладур, много мила муцунка има, а Данчо е пич от класа- сигурна съм, че ще направят своите хора ужасно щастливи.
Толкова искам един ден да имам условия да помогна на всяко търсещо дом животинче  Така ми се свива сърцето, щом прочета, или видя бездомна душичка, която се нуждае от дом и грижи 
 
Нацункайте си пухчетата по сладките мустачета 

Заки със сигурност би те нацелувал, ама трябва да изчакаш вечерта и да понесеш лигавщината му.... Само кажи "да" с половин уста, и съм го изпратила с колет 

И мен ме просълзихте с тези истории. И животинките имат чувства. Та дори едно цвете се влияе от нашите емоции, пък какво остава за интелигентно животно като котката.

Ох Данчо ми легна на сърцето направо. Ако имах възможност веднага щях да си го прибера. Направо не ми се мисли, колко е тежко да вземеш подобно решение.  

Дано всички, които търсят да си намерят хубави домове, където да ги обичат, гушкат и глезят.

Идеята ви за среща е мноо добра, ама София м ие малко далечко. После ще показвате снимки на срещата.  

Аз пък малката Миша - имам слабост към момиченца с подобна окраска.

И аз си мислех същото. Винаги съм искала гальовно коте, което по цял ден да се гуши в мен и да мърка докато го галя. Дано милото си намери дом. Тук сме все хора с котки и не знам къде може да се пита, но дано някой  да познава хора които си търсят гальовно коте. 
Ако имах възможност аз щях да го прибера, но и тази котка му идва в повече на мъжа ми. 

А малката Миша е голяма сладурана, дано и тя си намери дом. Все пак още е малка, много хора предпочитат да вземат малки котета.

Нашето животинче също не проявява никакъв интерес към храната ни,  и  на масата се качва само за да спи, когато нас ни няма. Точно такава беше и предишната ни  котка (от същата порода - аз явно съм един от болните фенове), но си мисля, че това (поне) е едно от предимствата на селекциите, защото и характерът на животните също е много различен  – повечето персийки са много спокойни, тихи и ако мяукат изобщо, то е много тихичко – почти като  бебешко мрънкане,   никога не нахалстват и досаждат, но все пак са си инатливи и  манипулатори като всички други котки и все успяват да ти извадят душицата, за да си получат своето ...  но е  „с памученце”  някак.   Доколкото зная, поне в другите държави, практиките са такива, че преди да вземеш животното в къщи е добре, да се запознаеш с породата, особенностите, характера на конкретното животинче, за да няма после – оле-ле, ама то пишка и ака където свари, свали ми пердетата и пр.,  и най-честото, което следва след тази драма  е:  „подарява се, защото ще заминавам за чужбина и няма кой да го гледа”.
А това, което мен ме притеснява,  относно храненето на нашето хайванче е, че нещо не и се понрави  май много малцовата паста – близна  съвсем малко и си врътна гъза, а наскоро повърна пак косми и вече е много наложително да я „прояде”, но не знам как да я накарам гадта инатлива.
Някой писа по-напред в темата  за гранулите на Орижиен – аз също малко  се бях  „вкарала във филм” ,  относно храните и храненето и може би преди време съм правила същите проучвания, защото  също бях стигнала до извода, че е най-доброто на бг. пазара и до решението да я купувам, но и мен ме спря това, че е само в големи пакети и няма никаква гаранция, че „добитъка” изобщо ще я хареса, а  после ще трябва да си я изям аз,  вместо мюсли за закуска ... то колко му е, щом  е чак толкова здравословна.   Пробвали сме и Арден Грейндж, но и нея не я хареса много (чудя се какво ли тъпчат в РК, та така да зарибяват всички котки? )
пп. котешките истории ги прочетох – много бяха трогателни и почти човешки, а преди няколко дни попаднах на нещо, което ме разплака  - историята  за  „лекуването” на едно болно коте от разни пишман ветеринари (в друг форум). Мисля да ви го спестя. Та пазете си животинките и дано не ни се налага да им ползваме услугите често.

                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Аз съм имала все котки от улицата, отгледани и възпитавани от мен от бебешката им възраст, и мога да кажа, че едно с едно не си приличаха по нрав. З от котетата бяха като кукли, 3 от тях бяха абсолютни бесове до много сериозна възраст. Джеси не я включвам в тази статистика, защото не мога да я сравня с нищо. Тя не се спира за секунда, дори по време на хранене си оставя купичката и почва да играе я с опашката си, я с нещо друго, и после се връща да си дояде. Хубавото е, че по природа си е внимателна. Всеки път след работа ми скача за прегръдка по краката и нито веднъж не ми е закачила чорапогащите. Не си вади ноктенцата. Много е смешна като ме види, казва чик-чирик отдалече и бегом, качва се на възможно най-високото място в близост до мен и ми се хвърля в прегръдките като маймунче. И както си играе, така си и заспива - права, седнала. Оня ден се опитваше да свали ластика от косата ми, защото тя си има един подобен за игра. Та както си играеше, така гледам, че заспа, гушнала кукуригото ми.   Да не говорим как обича да си поспива в някой джоб - през уикенда я сложих в джоба на халата си, за да не я смачкам при чистенето. Трябва някой път да я снимам ...

Емел, казваш "възпитавани", ама аз си мисля, че котките може само да ги науча (евентуално) да пишкат и акат на правилното място и някои други по-дребни неща, а що се отнася до нрав, темперамент  - всяко  си се ражда малко или много различно (също като хората). И аз през годините съм прибирала много улични котета (за радост на майка ми) и те всички са си  различни наистина.  Докато при т.нар. породисти, нявярно с екстериора се унаследяват и някои особености в поведението на животните.
Горното, моля не го приемайте като реклама или нещо подобно, просто са си мои размисли 

И аз си избирам породата. Фен съм на уличната превъзходна или по македонски маалски фраер (много ми хареса като име  ). За мен котката трябва да е хитра беляджийка(изключвам тоалетните проблеми, които не бих изтърпяла, но и не ми се е случвало да ги има) и си мисля, че това е най-подходящата порода  . Досега не съм имала котка от горепосочения вид, която да не краде храна  . И не е от глад, въпреки, че място за някоя пържолка или кюфте винаги се намира. Всъщност и посочените "кражби" могат да се изброят на пръсти, защото от години имам навик да не оставям храна на достъпно за котки място  . Когато Мацо се хранеше с нас, любим номер му беше да седне на страничната облегалка на стола и докато си поднасяш вилицата с мръвка към устата, да се протегне с лапа, да гепи и бяга  . Разбира се, успявал е само като демонстрация под наш контрол  . Мъро пък задължително сяда с нас на масата. Той е възпитан - само те гледа в очите, мърка и се гали докато не му отрежеш парче. Ако не му дадеш, лесно се примирява и си ляга. Много е умен - винаги е до човека с най-голяма мръвка и най-слабо сърце  . В момента, в който се изпразни чинията на някой, вече не е интересен и отива при следващия с пълна чиния  . Освен това никога не краде докато го гледаш  . Само когато си се разсеял   .

Алхимика, много хвалеха тоалетната на Фрискас. Аз не съм я пробвала. За мен критериите са - да е по-едра(не вдига много прах като е едра), сива на цвят(от кафявата се боядисват лапичките) и да се чисти поне 1 път на ден. Освен това е добре да се слага по-голямо количество пясък, защото образувалите се "топки" се отделят по-лесно, а и като, че ли по-бързо и по-безпрашно си зариват произведенията.

По този повод и аз да попитам, че досега не се вглеждах много като пишехте за закрити тоалетни  . По какви критерии (освен големина) се избират? В смисъл какви екстри имат и недостатъци, от които да бягам? Решила съм да пробвам поне за Мацо да купя. Дали на борсата в Хаджи Димитър продават?

muronka, много мъчно ми стана за Данчо! Трудно ще намериш дом за възрастен котарак . Дано има късмет сладура! А с Жоро какво стана? Във фейсбук ти писах за група, която доста успешно намира дом за котета и кучета, но обикновено все са с покъртителни съдби и много хора се трогват.

Стискам палци и за бургаската сладурана! Дано си намери любящи стопани! 

Хахахах, и аз съм фен на маалските фраери  Разочарования не съм имала 
За мен животното е дете- детето не си го купувам от магазина и не го избирам по цвета на очите, нито по характера- каквото е, такова си го обичам  Има кротки деца, има диви деца, има темпераментни и палави- също като маците. И също като маците- ако е отгледано с любов, беличките могат само да те радват и да те разсмиват.
Не знам дали основното за хората, които са решили да вземат котка, или куче (изобщо, по-темпераментно животно), е запознаване с основните белези на породата...по-скоро трябва да са готови на това, с което се захващат и да не правят драми от скъсаните пердета, или унищожените цветя. Вземеш ли животно- няма мърдане. Заедно сте до края.
Всички котки, с които съм имала контакти, са толкова различни една от друга, толкова уникални...и в това им е чара.

Танче,аз затова реших да похваля Бекс,защото до сега съм нямала котка,която да не краде храна.Той на масата се качва и лежи до чинията,но не близва.
А днес какви приключения имахме с даването на хапче.Реших както винаги да го стрия и смеся с масло.Намазах го на лапичката,но той започна да я тръска и омаза всичко.От сутринта до момента още си ходи с намазана лапа и не се ближе,голям инат .

Така е, ама това ние си го знаем, а много хора ги взимат като плюшки и после като видят в къщи, че "плюшката" драска с нокти по дамаската се чудят как да се отърват от нея.  Безотговорно и нечестно е.
Между другото аз се примирих, че ноктите  ще се "острят"  навсякъде другаде, само не и на драскалката, а уж сме породисти и  възпитани по рождение  

освен друг път да му омажеш лапата от горната страна  еднакво ще го дразни, но поне няма да оставя следи 

Точно това имам предвид, че са гледани по един и същи начин, но това не ги е направило еднакви.  

Мисля, че моето влияние се изчерпва до там, че в следствие на моите грижи престават да консумират домашно приготвена храна, дори и консерви. Също така, ако решат, че вратите в къщата трябва да са отворени, то те са отворени. Ако не са отворени, настъпва хаос - търчане, скачане по дръжките, рев. А при майка ситуацията е коренно различна - все едно не са същите животни - спокойствие, скромност, послушание...

Нещо като карцер (освен и ние да ги пращаме на майка ти отвреме-навреме)
Хитри са ти котките - усетили са при кого минават номерата