при всички случаи адмирирам всяка подобна проява на ограничение и смирение - твърде пищно живеем и имаме нужда от подрязване на удоволствията и приземяване към същността на нещата - в края на краищата функцията на храната е да подържа живота, а не да се превръща в гурманска самоцел (както аз обичам хехе). ние бяхме 3-4 дни в истанбул. не беше зле, но надали ще повторя скоро. дадох си сметка, че има супер много места, които вече съм посетила, но на които бих искала пак да се върна. истанбул не е от тях. много кирливо усещане имах през цялото време - непрекъснато си бършех ръцете и много, много се дразнех от потриването на хората в мен и изобщо, от блъсканиците, от погледите - то даже не погледи, а чиста проба вторачване си беше. някак пре-северняк съм по душевност и искрено имам нужда от минималните 80 сантиметра радиус лично пространство. тая разходка аз лично приемам за експириънс, а експириънсът никога не е лош, ако завършва добре. ето снимки и леки коментарчета, ама на ангийски, че ги пиша за другарчетата: http://www.facebook.com/album.php?fbid=1782667538280&id=1587 … 376&aid=95396
и отивам да спя, че тая нощ пътувахме към софия и имам 3 часа сън. в допълнение, цял ден се трудих за насъщния, а и камбата е у нас с варицела и кашлица. той се оправя впрочем, но чакам петранчето да се ошари тоже;



, а Мирела намаза с едни от 50лв..
, не виждам как да го приложим в нашата градина примерно- ние не комуникираме с учителките камо ли с другите родители, освен касиерката, която от време на време събира за нещо парички.


Пропълзя на 6м и половина, отначало се влачеше по корем, докато накрая вече можеше и да танцува, достигна невиждани от мен висоти в тоз занаят, явно вече нямаше какво да измисли повече и реши да проходи.
1.отлепи,2.оближи...