Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са емоциите, когато решите да имате бебе и когато опитате за първи път?
Нормално ли е да се чувствам притеснена и объркана относно неизвестното бъдеще, което предстои?
Какво е нормално да изпитвам, когато реша да имам бебе?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са емоциите, когато решите да имате бебе и когато опитате за първи път?
-
Нормално ли е да се чувствам притеснена и объркана относно неизвестното бъдеще, което предстои?
-
Какво е нормално да изпитвам, когато реша да имам бебе?
-
Какво е нормално да изпитвам, когато правя бебе за първи път?
-
Какво предизвика желанието за бебе сред участниците във форума?
. И ето, резултата е налице - малкото ми слънце е вече на месец
.
. Ще видиш, че няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че носиш нов живот в себе си и ще го очакваш с нетърпение. Успех каквото и да решиш и повече увереност 
. След това последва и втори опит и т.н. Честно казано сега съм много по - спокойна от колкото преди месец да кажем . Престраших се , което е по - важното , значи съм готова. Аз отдавна искам , но не бях сигурна готова ли съм вече за тази промяна . Аз съм доста страхлива , имай предвид , че се разтрепервам само при мисълта да ида на лекар , да ми правят изследвания и т.н. , но с всичко се свиква и в един момент зная , че ще претръпна. В името на едно дете на всичко съм готова , всичко да изтърпя . Трябва да свикваме с мисълта да станем родители , да носим отговорност вече за друг човек освен само за нас. За мен това е една голяма отговорност ,съзнавам го и трябва да свикна с всичко , с което е съпътствана една бременност , а след това и отглеждане на дете. При мен страха идва от това , че , както казах съм си шаш и паника общо взето за всичко , не се владея , когато имам проблем и от там ми идват притесненията .
Щом вече се постигнали съгласие по въпроса за бебчето и двамата сте били на прага на събитието, няма от какво да се тормозиш. Важното и едно от най-хубавите неща в този процес е именно планирането и осъзнато взетето решение за реализиране на бебче от двама Ви! Казвам го, защото тръпката, която ще изпиташ от това, че бебенцето ти е направено с мнооого любов и желание от двама Ви е неописуема!
Проблема е, че като минават месеци, тези въпросните 9 не намаляват, а все си стоят на толкова. С нетърпение чакам някой ден да започна да ги броя наобратно 8-7-6......
С моят мъж сме заедно от почти 10 години. Запознахме се като студенти по на 20-тина години и винаги сме се пазили. Всъщност докато учехме въобще не е ставало дума за деца, дори не живеехме заедно. Около седмата година се събрахме, купихме си жилище, междувременно аз загубих работата си за около 10 месеца ... Домът ни вече има що годе завършен вид, аз отново работя с единствената мисъл да отговоря на критериите за добро майчинство. Има моменти, в които ми става мъчно, че трябва да се съобразявам с чисто битови моменти, и тогава мъжо ме връща в "правия" път... Всички приятели вече имат бебоци и всички се оправят някак, а ние сме леля и бати
и като, че ли малко се шашка... В момента съм с усещането, че аз съм доста по-готова от него
Убедена съм, че ще е добър баща и стискам палци скоро да станем трима