Разговор, между Берин и Осман, на закуска!
Берин: Недей, да пиеш само сок, не се надувай с този сок! Ето, виж..... изяж това!
Осман: Ти, защо не си на училище, како Берин ?
Берин: Ще ходя, по-късно!
Осман: Кога, по-късно?
Берин: Когато се върне, майка!
Осман: Тя, кога ще се върне?
Берин: Сигурно, след малко!
Осман: А къде, отиде?
Берин: Казах, има работа.
Осман: Успокой се, тогава! След малко, сигурно ще си дойде, нали...сама го каза!?- подиграва й се, малкия!
Берин: Ах, ти....дявол такъв...сладко, дяволче!
Осман: Оф, баща ми.... защо, е заминал, сега?
Берин, не отговаря само, тъжно.... го, поглежда!
Следва, сцената когато откарват Каролин, с линейката!
След това, идват....... полицаите и отвеждат Джемиле, Али и Рибаря!
Журналиста, снима всичко..... това!Разпитва, наоколо...какво е, дали е ревност, тя му е любимата, така ли...чужденка е, така ли? Откъде е, каква чужденка?.........души, журналиста...търси новината, на деня!
Кемал, говори по телефона, обаждат му се!
Кемал: Какво...... Джемиле, намушкала някого, кого? Джемиле, не би направила..... такова нещо! Така ли? И, коя е жената, която е намушкала....! Не знаеш, така ли? Благодаря! - затваря телефона, и си говори сам....."Вай...Джемиле, какво си направила....!".
Приемат, Каролин в болницата! Санитарите, викат: " Направете път, спешен случай....!".
Разпит на Джемиле, в полицията:
Полицая: Хвърля, ножа на масата и пита: "Питам те, още веднъж.....!"
Джемиле: Аз, направих една грешка....!
Полицая: Какво, признаваш ли си?
Джемиле: /продължава да си говори без да чува, полицая/. Грешка, направих аз....!
Полицая: Сама ли?
Джемиле: /отговаря/ Да, сама.... все... бях, сама! Аз, през цялото време....!! Сама, бях...!!!
Полицая: Дали, говорим за едно и също, нещо? Според мен, не!
Джемиле, го поглежда и отговаря:"Все... бях, сама аз....сама...грешка, направих..."!
Следва:Сцената в училище, Мете в час по музика....!
Следва: Операцията на Каролин, в болницата...!
Следва: Часа, по музика...!.
Следва: Болницата......отново!
Разпита на Али, в полицията! Ножа, вещественото доказателство е пред тях, на масата и е започнал, разпита.....:
Али: Според, мен беше... случайност! Джемиле и Каролин, се скараха.Беше, грешка....Каролин се дръпна назад, както ви обясних.... и падна върху ножа, и този нож беше на земята! Според мен стана, случайно..., нямаше...умисъл, просто се случи!
Полицая: Коя е, Каролин?
Али: Тя е, моя гостенка!
Полицая: Твоя, гостенка ли? При това, чужденка? От къде е?
Али: Една моя приятелка, съученичка.... от Холандия!
Полицая: Както, се разбра Джемиле е твоя жена, нали? Казваш, Каролин е твоя приятелка от Холандия и гостенка....Джемиле как ли е приела, това гостуване? Възможно ли е, тази жена да.... не ти е нито приятелка, нито гостенка? Да не ти е, всичко това което, казваш?
Али: Да, възможно е....! Сега, какво...следва? Как, са? Как е състоянието, им?
Полицая: За коя, питаш?
Али: И за двете, питам!
Полицая: Жена ти, е в затвора – не е добре! А, Каролин – е в болницата, разпитваха я..... даде показания, вече!- лъже го, нарочно-полицая.
Али: /въздиша/.... Какви работи дойдоха, на главата ми!
Следва, университета!
Ахмет, търси приятелката на Берин, да пита......защо, не е на лекции, днес! Айтен отговаря, че наистина не знае, но ако се видят, тя дойде ще предаде, че той е идвал....! Другият приятел на Берин, обожателя й........има претенции, пред Айтен, защо Ахмет се интересува от Берин, ревнуваш ли, го пита Айтен......подиграва му се! Този, много е настоятелен, постоянно се върти, около Берин......става, досаден! Той, не знаеше, горкият, че Берин й харесваше Ахмет да бъде, този някой.......който да е ...около, нея!
Айтен, предполагаме, знаеше....това! Уважаваше, избора на приятелката си, радваше се, за тях....!



Заповядайте на закуска 






