Кати на село си се чувства добре. Има къща от два етжа да я обикаля.Има и котка, която да тормози.Тя въщност иска да я гушка от обич, ама котката не е на същото мнение и търпи всекидневен тормоз.Два - три пъти Кати беше и леко одраскана от котката, ама не се предава. Та за нея няма разлика къде ще е.... То на тази възраст е нормално де..
На мен ми е малко кофти понякога.Чувствам се малко самотно, понякога се и изнервям защото съм си свикнала сама да си гледам Кати и да решаам кога да яде, кога да спи, кога да излиза.А тук все се намира някой, който да реши че я вън било студено и бърза да я прибере, или да и даде да хрупка нещо точно преди да е дошло време за вечеря.Това последното адски ме вбесява, защото откакто сме дошли тук нормалните хранения на Кати се броят на пръсти.Все се е намерил някой, който да и даде я хляб, я нещо друго малко преди храненето и детето естествено не е гладно.Повтарях, обяснявах, ама кой да ме чуе.
Нищо, засега ще стискам зъби. Зимата ще я изкараме тук, пък пролетта живот и здраве си се връщаме в Кърджали.
Алегория, дано отървете Теди от тези Е-коли по - скоро.