в любимите ми цветове , символизиращи страстта и тъгата. Нямам думи

И аз като Вени си отгледах на снимки, но тази като я гледам все ми струва, че Харун си мисли следното:
ЗОВ
Пред теб стоях и молех за надежда.
Нима поисках много - така изглежда.
Обърнах се и продължих нататък, без сърце...
Вървях и исках да забравя теб и твоите ръце.
Вървях по път мечтан, но път нелесен,
да преоткрия любовта в мечти понесен.
Къде загубих те любов, какво ти стана?
Стопи ли се съвсем или по пътя изостана ?
Усетих гъдел, суета, щом ме погледна,
потръпнах с мисъл някаква безредна.
Погледнеш ли ме се разнежвам и вълнувам,
сърцето ти как бие - обичам да го чувам.
Ела любов, по пътя двамата да тръгнем.
Ще вървим напред и без да се обърнем
щастливо бъдеще за нас ще съградим.
Ела любов, да тръгваме и да вървим ...

И ако ми разрешиш една шегичка,гледайки ръката на Еда да допълня ?!
Тя му отговаря :
"Стой далеч от мен! Тръгни,не се обръщай!
Любовта си тръгва и не се завръща!"
А на ум си шепне :"Не тръгвай,остани!
Твоя съм завинаги! Не го забравяй ти?!"




